Участвам в най–голямото състезание на живота си

Разказано от Карл–Ерик Бергман

Чувствах се чудесно, когато спринтирах. Имах талант и затова бягането на къси разстояния стана най–важното нещо в живота ми.

ПРЕЗ 1972 г., когато бях на 17 години, се присъединих към един спортен клуб. Не след дълго осъзнах колко работа ми предстои, ако искам да стана известен атлет. Талантът не е достатъчен, за да станеш шампион в спринта. Но аз бях готов да тренирам усилно.

Когато бях на 22 години, влязох в националния отбор на Финландия. През следващата година постигнах най–добро средно време във Финландия на спринта на 100 метра. Но поради травма на Ахилесовото сухожилие и на триглавия мускул на крака не успях да реализирам потенциала си. Поради страстта си към бягането обаче започнах да тренирам обещаващи атлети. През 1982 г. се канех да се преместя в Калифорния (САЩ), за да следвам и благодарение на по–благоприятния климат да продължа спортната си кариера. Дори си купих самолетен билет.

Какво промени живота ми

Една вечер, малко преди полета ми до Калифорния, на вратата се позвъни. Отворих и на прага стояха две Свидетелки на Йехова. Те бяха много спокойни и уравновесени, качества, които човек очаква да види в един атлет. Поканих ги да влязат и седнахме да поговорим. След насърчително обсъждане те ми оставиха книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ *. Започнах да я чета. По средата на книгата осъзнах, че онова, което пишеше, беше истината. Когато жените се върнаха, ги попитах как мога да стана Свидетел на Йехова. Те казаха, че първо трябва да изучавам Библията.

Аз не само приех предложението да изучавам, но започнах и да посещавам събранията на Свидетелите в Залата на Царството във Ванта, където живеех. Установих, че онова, което научавам, е основано на Библията. Всъщност библейските истини започнаха постепенно да променят възгледа ми за това какво е най–важно в живота. Така че отидох до пътническата агенция и върнах самолетния билет. С част от парите от билета си купих костюм, който да нося  на събранията, и куфарче, в което да слагам Библията си и библейската литература. Покръстих се като Свидетел на Йехова на един областен конгрес в Хелзинки през 1983 г.

Други атлети се присъединяват към мене

Докато научавах библейските истини, с желание ги споделях със своите приятели. Те не можеха да повярват, че се занимавам с Библията. Започнаха да се носят слухове, че съм си изгубил ума. Един след друг приятелите ми започнаха да ме избягват. След като се покръстих, често срещах други атлети на пистата, тъй като тренирах редовно, за да остана във форма. Разговорите ни им помогнаха да разберат, че макар да съм се променил, не съм си изгубил ума.

След време някои от тези атлети осъзнаха, че онова, което казвам, е разумно и заслужава да се обмисли. Те забелязаха, че вече не използвам неприличен език и не съм агресивен както преди. Някои искаха да научат повече за Библията. Радвах се да показвам на другите, че в Библията християнският живот е сравнен със спортно събитие. Ние бягаме в състезанието за вечния живот. (2 Тимотей 2:5; 4:7, 8)

Истината е, че щастието и смисълът на живота не се състоят в печеленето на спортни състезания, а във вършенето на Божията воля. Разговорите ми с други атлети накараха някои от тях да преосмислят целите си и да приемат библейските истини, които промениха живота ми. За щастие имаше такива, които започнаха да служат на Бога със същата пламенност, с която тренираха.

Сред тях беше Ювон, талантлива състезателка на 800 метра, която беше най–бързата на това разстояние в Скандинавия и беше поставила националния рекорд на Финландия. Тя успешно представяше Финландия на европейски първенства по лека атлетика. В резултат на обсъжданията ни Ювон разбра колко безсмислен е стремежът към слава в днешния свят. Тя научи от Библията, че „светът преминава“ и ще бъде заменен от новия свят на Бога. (1 Йоан 2:17)

Скоро Ювон прие да изучава Библията. По онова време тя ходеше с Йоко, талантлив член на националния отбор по лека атлетика. Той дори представяше Финландия в европейски и световни първенства. След време Ювон и Йоко се преместиха в САЩ, за да развиват спортната си кариера.

Ювон продължи да изучава Библията и Йоко се присъедини към нея. Целта му беше да намери някакво несъответствие в ученията на Свидетелите и да помогне на Ювон да дойде на себе си. Малко по малко обаче библейските истини стигнаха до сърцето на Йоко. Двамата се ожениха и по–късно символизираха отдаването си на Бога с покръстване във вода. Днес те служат като пионери, или целодневни служители сред Свидетелите на Йехова.

Успях да започна библейско изучаване и с Барбро, която беше шампионка на Финландия в бягането на 400 метра за жени. Тя наскоро беше участвала в няколко европейски състезания. Барбро и нейният съпруг Ярмо, който тренираше овчарски скок, се преместиха в Швеция. Там Барбро продължи да изучава Библията и Ярмо се присъедини към нея. И двамата търсеха смисъла на живота и след като научиха библейските истини, се покръстиха в Швеция. След време Ярмо стана физиотерапевт и с Барбро са много пламенни в службата. Ярмо служи като старейшина в християнския сбор.

Сред онези, на които помогнах, беше и Хейди, способна бегачка, която тъкмо беше навлязла в юношеска възраст. Като неин треньор, забелязах, че се интересува от духовни неща. Затова въднъж споделих с нея библейските учения относно Божието Царство и благословиите, които то ще донесе на земята. Попитах я дали вярва, че тези обещания ще станат реалност. (Псалм 37:11, 29; Матей 6:9, 10)

Хейди каза, че вярва, и искаше да изучава Библията. Затова се погрижих една християнска сестра да изучава с нея. След няколко години Хейди символизира отдаването си на Бога чрез покръстване във вода. Тя израсна като красива духовна жена и стана моя съпруга. Хейди е чудесна помощничка и е твърдо решена да продължава да  служи на Бога. Ако беше насочила тази решимост в спорта, тя несъмнено щеше да стане известна състезателка по лека атлетика.

По–малкият ми брат Петер също беше спортист и първоначално реагира много отрицателно, когато започнах да изучавам Библията. Дадох му екземпляр от книгата „Да живееш завинаги“. По–късно той дойде при мене и каза: „Започнах да чета тази книга, но не разбирам всичко. Можеш ли да ми помогнеш?“ Уредих друг Свидетел да изучава с него и след четири месеца Петер се покръсти. По–късно се ожени и съпругата му е пионерка.

Състезанието продължава

Още преди да се покръстя, вече бях решил да стана мисионер. Малко след покръстването си започнах да служа като пионер. Разбирах, че щом участвам в състезанието за живота, трябва да напрягам всичките си сили. Двамата със съпругата ми Хейди подадохме молба за Гилеад, училището за мисионери на Свидетелите на Йехова в Ню Йорк, и през 1994 г. бяхме приети. Когато завършихме, бяхме назначени да служим в Латвия, където голяма част от населението говори руски.

След разпадането на Съветския съюз много хора бяха разочаровани от политическата система. Доверието им в Библията беше разклатено, тъй като преди тя била забранена, но установихме, че мнозина се интересуват какво пише в Божието Слово. Едно от най–трудните неща в живота ми беше да науча руски. Но след шест години мисионерска служба в Латвия бях назначен да посещавам и да насърчавам сборовете на Свидетелите на Йехова като пътуващ надзорник. И до днес продължавам да съм на това назначение, подкрепян от вярната си съпруга.

През годините успях да насърча мнозина да бягат още по–усърдно в състезанието за живота — „истинският живот“ в новия свят на Бога. (1 Тимотей 6:19) За да помогнеш на един атлет да реализира потенциала си, е необходимо да го разбираш. Треньорът трябва да му помогне да развие силните си страни и да преодолее слабостите си, както и да го окуражава да не се отказва и да достигне максимума на възможностите си.

Винаги съм се учудвал колко общо има между един християнин и един атлет, както подчертава апостол Павел в първото си писмо до коринтяните. За да успее, атлетът се съсредоточава върху тренировките, а не само си мечтае за победата. Той си поставя реалистични цели и не престава да работи за постигането им. Ако загуби от поглед целта си и спре да напредва, всичко, което е постигнал с много усилия, се обезсмисля. Истинският християнин също трябва да е съсредоточен върху целта си.

Един добър атлет се придържа към определен режим, като спазва стриктна диета. Същото е и с истинския християнин. Той не храни ума си с неморални учения и не яде от „трапезата на демоните“, както казал апостол Павел. Вместо това приема питателна духовна храна, която Бог осигурява посредством своето Слово, Библията. (1 Коринтяни 10:21) А когато възникват трудности, атлетът запазва положителна нагласа, като признава грешките си и се поправя. Павел писал, че ‘не бяга безцелно’ и ‘бие с юмруци тялото си’, за да не отпадне от състезанието. (1 Коринтяни 9:24–27)

 Двамата със съпругата ми продължаваме да се поддържаме във форма, като редовно ходим на фитнес. Но не позволяваме това да ни пречи да служим на Йехова, който е създал хората по чудесен начин. (Псалм 139:14) Заедно сме устремени към наградата на „истинския живот“ в Божия нов свят. (1 Тимотей 4:8)

След като описал ‘големия облак свидетели’ от предхристиянски времена, апостол Павел отправил подканата: „Нека и ние свалим от себе си всяка тежест, а също и греха, който лесно ни впримчва, и нека с издръжливост бягаме в състезанието, което ни е определено.“ (Евреи 12:1) Няма нищо по–ценно от бягането в това състезание, тъй като ако успешно го завършат, всички участници ще получат вечни благословии. (2 Тимотей 4:7, 8)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 14]

В средата на 80–те години: Тук сме Хейди и аз заедно с Ювон (горе) и Йоко с дъщеря им (долу)

[Снимка на страница 15]

С Хейди на служба днес

[Снимка на страница 15]

На областния конгрес на Свидетелите на Йехова през 2009 г. в Хелзинки. Ювон и Йоко отдясно, а Ярмо и Барбро отляво

[Информация за източника на снимката на страница 12]

Публикувано в „Амулехти“ на 21.08.1979 г.