Дали науката е доказала, че няма Бог?

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на петдесет години британският философ Антъни Флю бил атеист, високо уважаван от съвременниците си. Статията му „Теология и фалшификация“, публикувана през 1950 г., „се превърнала в най–широко разпространявания философски материал на [XX] век“. През 1986 г. Флю беше наречен „най–влиятелния съвременен критик на теизма“ (вярата в Бог или богове). Затова мнозина бяха смаяни, когато през 2004 г. Флю заяви, че е променил възгледа си.

Какво накарало Флю да промени мнението си? Основната причина била науката. Той се убедил, че не е възможно вселената, законите в природата и самият живот да са се появили случайно. Разумно ли е това заключение?

Как са се появили законите в природата?

Според Пол Дейвис, физик и писател, науката много добре обяснява физичните явления, като например дъжда. Но той казва: „Науката обаче не може да отговори на въпроси като ‘Защо има закони в природата?’. Научните открития не са допринесли за разрешаването на подобни въпроси — много от наистина важните въпроси остават без отговор от възникването на цивилизацията до днес и продължават да ни безпокоят.“

През 2007 г. Флю писа: „Важен е не само фактът, че има закономерности в природата, но че всички те са математически точни и взаимосвързани. Според Айнщайн те са ясно доказателство за съществуването на разум. Въпросът, който трябва да си зададем, е: ‘Как природата се е появила в този вид?’. Именно това са се питали учените от Нютон до Айнщайн и Хайзенберг. Техният отговор бил ясен — умът на Бога.“

В действителност много уважавани учени смятат, че вярата в съществуването на разумен Създател не е в противоречие с науката. Освен това не е разумно да твърдим, че вселената, законите в нея и животът са се появили случайно. Опитът показва, че всяко устройство, което използваме, трябва да е направено от някого.

 В какво ще избереш да вярваш?

Макар че съвременните атеисти се осланят на науката, факт е, че нито атеизмът, нито теизмът се основават изцяло на нея. И двете включват вяра. Атеистите вярват в сляпата случайност, а теистите — в разумен Създател. Според Джон Ленокс, професор по математика в Оксфордския университет в Англия, атеистите подкрепят схващането, че „религиозната вяра е сляпа“. Той добавя: „Трябва да подчертаем, че те грешат.“ Следователно въпросът е: „Коя вяра може да бъде доказана като истинска — вярата на атеиста или на религиозния човек?“ Да разгледаме например произхода на живота.

Еволюционистите признават, че произходът на живота остава загадка, въпреки че има много противоречиви теории. Видният атеист Ричард Докинс твърди, че предвид огромния брой планети, които съществуват във вселената, животът все някъде е трябвало да се зароди. Но много уважавани учени не са на същото мнение. Професорът от Кембриджския университет Джон Бароу казва: „[Вярата в] еволюцията на живота и ума [стига до] задънена улица на всеки етап от развитието си. Вероятността животът да не може да еволюира в сложна и неблагоприятна околна среда е толкова голяма, че би било проява на явна арогантност да се твърди, че просто поради наличието на достатъчно въглерод и време, всичко е възможно.“

Не забравяй, че животът не е просто комбинация от химични елементи. В основата му стои изключително сложна информация, кодирана в ДНК молекулата. Затова, когато говорим за произхода на живота, ние всъщност говорим за произхода на биологичната информация. Кой е единственият познат източник на информация? Казано накратко — разумът. Възможно ли е случайно да се появи сложна информация, като например компютърна програма, алгебрична формула, енциклопедия или дори рецепта за торта? Разбира се, че не. И все пак нито едно от изброените неща не е толкова сложно и резултатно, колкото информацията, съхранена в генетичния код на живите организми.

Дали според науката животът се е появил случайно?

Атеистите смятат, че „вселената е загадка и сякаш просто позволява животът да съществува“, обяснява Пол Дейвис. Те казват: „В противен случай хората нямаше да съществуват и сега нямаше да водим този спор. Има вероятност всичко във вселената да е взаимосвързано, но в нея няма замисъл, цел и смисъл, които да са разбираеми за нас.“ Дейвис отбелязва: „Предимството на това становище е, че е лесно да се защити и може да служи като удобно извинение.“

В своята книга „Еволюцията — една теория в криза“ молекулярният биолог Майкъл Дентън прави заключението, че теорията за еволюцията „е по–скоро закон от средновековната астрология, отколкото сериозна ... научна теория“. Той описва учението на Дарвин за еволюцията като един от най–големите митове на нашето време.

Твърдението, че всичко се е появило случайно, наистина звучи като художествена измислица. Представи си следното:  Археолог намира камък с почти правилна форма на куб. Той с право може да си помисли, че тя се дължи на случайността. Но по–късно намира друг камък, който е издялан във формата на човешки бюст до най–малката подробност. Ще сметне ли, че и той се е появил случайно? Не. Логиката му подсказва, че някой го е направил. Използвайки подобни доводи, Библията казва: „Всеки дом е построен от някого, а онзи, който е построил всичко, е Бог.“ (Евреи 3:4) Съгласен ли си с това изказване?

Ленокс пише: „Колкото повече опознаваме нашата вселена ..., толкова повече убеждението, че има Създател, който е замислил вселената с определена цел, се превръща в най–доброто обяснение за нашето съществуване.“

За съжаление сред нещата, които подкопават вярата в Бога, са злите дела, извършвани в негово име. Ето защо много хора са стигнали до заключението, че за света ще е по–добре, ако религията не съществува. Какво мислиш ти?