„Просто исках да си взема пощата“

„НИКОГА няма да забравя онзи понеделник сутрин в пощата“ — казал Андре, южноафриканец, който живее в Намибия. Той продължил: „Там беше пълно с хора. Забелязах, че наблизо имаше оставена чанта. Взех си пощата и си тръгнах. Само след около три минути чух силен взрив. После разбрах, че на няколко крачки от мястото, където бях застанал, се е взривила бомба.“

Андре обяснил: „Просто исках да си взема пощата. Но бях потресен, когато по–късно научих, че са загинали невинни хора, някои от които познавах. Все още ме побиват тръпки, въпреки че оттогава изминаха повече от 25 години. Понякога си спомням многото убити и сериозно ранени хора, които после видях, и осъзнавам колко близо бях до смъртта.“

Световен проблем

Въпреки че може никога да не си преживявал такова нападение, вероятно си чувал, че по света често се наблюдават подобни случаи. За да постигнат целите си, все повече хора прибягват до прояви на насилие, обикновено наричани терористични атаки. (Виж блока „Кои са терористите?“ на следващата страница.)

Разследващ журналист писал в книгата „Разпространението на мъченичеството“, че през 1997 г. „голям брой самоубийствени атентати е имало само в 4 страни“. Но същият този журналист отбелязал, че през 2008 г. „повече от 30 страни, разположени на всички континенти, с изключение на Австралия и Антарктида, са се сблъскали с ужасяващите последствия от самоубийствените  атентати“. В заключение той писал, че подобни атентати „се извършват от все повече организации, които всяка година отнемат живота на все по–голям брой хора“.

Помисли за случая, описан в началото на статията. Хората от групировката, поела отговорността за поставената бомба, се смятали за борци за свобода. Те искали да си извоюват независимост от правителството, което било на власт по онова време. Но какво подтиква хората да постъпват по подобен начин, за да постигнат целите си? Обърни внимание на примера на Хафени.

Хафени е роден в Замбия, но израснал в бежански лагери в съседни страни. Той казал: „Изпитвах силен гняв заради жестокия и несправедлив начин, по който се отнасяха към моето семейство и към други хора.“ Затова Хафени станал член на терористичната групировка, към която принадлежали родителите му.

Спомняйки си миналото, Хафени добавил: „Най–тъжното в цялата тази история беше емоционалното въздействие, което оказва животът като бежанец. Децата бяха разделяни от своите майки, бащи, братя и сестри. По–големите отиваха да се бият. Много от тях така и не се завърнаха. Никога не съм виждал баща си, дори и на снимка. Знам единствено, че е загинал борейки се. Емоционалните белези остават в мене и до ден днешен.“

Очевидно тази тема е сложна. По–ясното ѝ разбиране ще ти помогне да осъзнаеш какво трябва да се направи, за да изчезнат подобни прояви на насилие.

[Блок/Снимка на страница 4]

КОИ СА ТЕРОРИСТИТЕ?

Изследователят Марк Юргенсмайер обяснява: „Дали някой използва думата ‘тероризъм’, за да определи дадена проява на насилие, зависи от факта дали смята, че тя е оправдана. До голяма степен употребата на тази дума зависи от възгледа на човек за света. Ако според него в света има мир, проявите на насилие се възприемат като тероризъм. Но ако смята, че светът е във война, то тогава насилието изглежда приемливо.“

Често думата „тероризъм“ се използва в политически смисъл. Членовете на много групировки смятат, че са борци за свобода, а не терористи. Според писателката Джесика Стърн тероризмът включва (1) действия, насочени срещу мирни граждани, и (2) прояви на насилие, целящи да предизвикат драматичен ефект, главно да всеят страх. Затова без значение дали са бунтовници, или представители на гражданска власт, членовете на групировките често използват терористични методи.