ЧЛЕНОВЕТЕ на духовенството, които твърдят, че знаят отговора на този въпрос, често учат, че страданията са наказание от Бога. Например дни след земетресението в Хаити свещеник в столицата казал на паството си, че бедствието е послание от Бога. Други не са толкова догматични. Американски доцент по религия казва, че много хора споделят следния възглед: „Не е наша работа да знаем защо Бог причинява подобни бедствия. Нашата работа е просто да вярваме.“

Наистина ли Бог причинява страданията на хората? Библията категорично отрича това твърдение. Страданията не били част от намерението на Йехова Бог за човечеството. Първите мъж и жена се разбунтували срещу Божието управление, избирайки сами да определят какво е добро и зло. Те отхвърлили Бога и понесли последствията от избора си. Днес ние изпитваме последиците от погрешното им решение. Но Бог в никакъв случай не е виновен за човешките страдания. Библията казва: „Когато е подложен на изпитание, нека никой не казва: ‘Бог ме подлага на изпитание.’ Защото Бог не може да бъде изпитван със зло, нито той самият изпитва някого така.“ (Яков 1:13) Всеки понася страдания — дори онези, които са угодни на Бога. Обърни внимание на следните примери:

• Пророк Елисей страдал от неизлечима болест. (4 Царе 13:14)

• Апостол Павел писал, че бил ‘гладен, жаден, оскъдно облечен и че получавал удари отвсякъде и нямал дом’. (1 Коринтяни 4:11)

• Християнинът Епафродит бил болен и „притеснен“. (Филипяни 2:25, 26)

Никъде не четем, че случилото се с тези трима мъже било наказание от Бога за греховете им. По този начин Библията разкрива, че Бог не е отговорен за страданията. Освен това тя посочва три основни фактора, които често са причина за страданията.

„Каквото посее човек, това и ще пожъне.“ (Галатяни 6:7) Наистина, човек, който реши да пуши, да шофира безразсъдно или да пилее парите си, трябва да понесе дадени последствия за страданието, което може да причини с действията си.

Ние можем да понасяме страдания и заради егоистичните решения на някого другиго. Несъмнено хората са отговорни за най–големите жестокости — от зверствата на нацистите до злоупотребата с деца. Използвайки по неправилен начин свободната си воля, някои вземат решения, които причиняват страдания на другите.

През първи век в Йерусалим паднала голяма кула и убила 18 души. Исус казал относно жертвите в тази злополука: „Мислите [ли], че онези ... бяха по–големи грешници от останалите жители на Йерусалим? Не!“ (Лука 13:4, 5) Той знаел, че случилото се не било наказание от Бога, както и че в Божието Слово по–рано било записано следното: „Времето и непредвиденият случай сполитат всички.“ (Еклисиаст 9:11) Много нещастия се случват, защото някой е на неподходящото място в неподходящото време или поради човешка грешка. Например сведенията показват, че хората страдат повече, когато пренебрегват предупреждения и когато сградите не са построени така, че да издържат при сурови климатични условия или земетресения. Тогава случайните събития засягат повече хора и причиняват повече страдания.

В Библията се казва: „Целият свят лежи във властта на Злия.“ (Йоан 12:31; 1 Йоан 5:19) „Злият“ е Сатана Дяволът — могъщо духовно създание, описано като „този, който владее силата на въздуха“. Сатана разпространява „духа, който сега действа в синовете на непослушанието“. (Ефесяни 2:2) Някои престъпления, като геноцида и злоупотребата с деца, са толкова ужасяващи, че мнозина не могат да повярват, че хората са способни на подобни дела.

Означава ли това, че Бог е безразличен към страданията ни? Способен ли е Бог да прекрати страданията и ще го направи ли?