Разгледай доказателствата

ПРЕДСТАВИ си, че се намираш на необитаем остров. Докато се разхождаш по плажа, виждаш камък, върху който е издълбан следният надпис „Джон 1800 г.“. Ще си помислиш ли, че след като островът е необитаем, надписът се е появил в резултат на действието на водата и вятъра? Разбира се, че не! Вероятно ще стигнеш до правилното заключение, че някой го е издълбал. Каква е причината? Първо, последователността от ясно написани букви и цифри, дори и те да са на чужд език, не се е появила от само себе си. И второ, надписът съдържа смислена информация, която свидетелства за съществуването на разумен източник.

Всеки ден се сблъскваме с информация, представена под различна форма, като например букви от азбуката или Брайл, както и диаграми, музикални ноти, думи, жестове, радиосигнали и компютърни програми, включващи двоичен код от нули и единици. Почти всичко може да служи като средство за предаване на информация — от светлинни вълни и радиовълни до хартия и мастило. Независимо от случая, хората свързват смислената информация с разумен източник, освен ако не става дума за информацията в клетката. Според еволюционистите тази информация се е появила от само себе си. Но така ли е в действителност? Обърни внимание на доказателствата.

Може ли сложната информация да се появи от само себе си?

В ядрото на почти всяка клетка в твоето тяло се съхранява удивителен код. Той се съдържа в дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) — дълга молекула от две усукани една около друга нишки, която прилича на вита стълба. Твоята ДНК е като програма, която е отговорна за образуването, растежа, поддръжката и възпроизвеждането на билионите клетки, от които е изградено тялото ти. Основните градивни единици на ДНК са нуклеотидите. В зависимост от азотните бази, които се съдържат в тях, те се наричат съответно А, Г, Т, Ц. * Подобно на буквите от азбуката тези четири „букви“ могат да се свързват по много начини и да образуват „изречения“ — напътствията, необходими за репликацията и другите процеси в клетката.

Информацията, съхранена в ДНК, се нарича геном. Някои поредици „букви“ в твоята  ДНК са присъщи само на тебе, тъй като ДНК съдържа наследствената ти информация — цветът на очите и кожата, формата на носа и т.н. С други думи, твоят геном може да бъде сравнен с огромна библиотека, съдържаща напътствия за оформянето на всяка част на тялото ти, като крайният резултат си ти.

Колко голяма е тази „библиотека“? В нея има около три милиарда „букви“, или нуклеотида. Според Проекта за човешкия геном, ако трябва да бъдат преписани на хартия, тези „букви“ ще изпълнят 200 тома с размера на телефонен указател от по 1000 страници.

Тези факти ни напомнят за една забележителна молитва, записана преди около 3000 години. Тя се намира в Библията в Псалм 139:16 и гласи следното: „Очите ти видяха моя зародиш и в твоята книга бяха записани всичките му части.“ Разбира се, писателят не говорил от научна гледна точка, но с прости думи предал изключително точна идея, с която описал внушителната мъдрост и сила на Бога. Само колко се различават в това отношение други древни религиозни писания, които били изпълнени с митология и суеверия!

Кой е съставил „библиотеката“?

Ако логиката ни подсказва, че зад издълбания върху камък надпис „Джон 1800 г.“ стои разумен източник, нима същото не се отнася и за далеч по–сложната и смислена информация в ДНК? В крайна сметка информацията си е информация, независимо къде се намира и как се предава. Професорът по химия и информатика Доналд Джонсън казал, че законите на физиката и химията не могат да създадат сложна информация или системи, които да обработват тази информация. Логично е, че колкото по–сложна е информацията, толкова по–висш разум е необходим за създаването ѝ. Дори и дете може да напише „Джон 1800 г.“, но само свръхчовешки разум е способен да състави генетичния код. Нещо повече, в списание „Нейчър“ се казва, че с всяко ново откритие „разбираме колко сложни са биологичните процеси“.

Да припишем сложната информация в ДНК на случайни и безцелни процеси, противоречи както на здравия разум, така и на човешкия опит. * Също така, за да вярва в подобно твърдение, човек трябва да има сляпа вяра.

В стремежа си да докажат, че няма Бог, понякога еволюционистите правят заключения, които по–късно се оказват погрешни.  Обърни внимание например на схващането, че около 98 процента от нашия геном са „отпадък“ — „библиотека“, пълна с милиарди безполезни думи.

Наистина ли е „отпадъчна“ ДНК?

Дълго време биолозите смятали, че ДНК съдържа напътствия за производството единствено на белтъци. С времето обаче станало ясно, че само в 2 процента от генома има информация за създаването на белтъци. Каква е целта на останалите 98 процента от ДНК? Професорът по молекулярна биология в университета в Куинсланд в Австралия Джон Матик отбелязал, че тази непозната ДНК „незабавно била възприета като отпадък на еволюцията“.

Ученият, измислил термина „отпадъчна“ ДНК, е еволюционистът Сусуму Оно. В своята статия „Твърде много „отпадъчна“ ДНК в генома ни“ той писал относно останалите поредици в ДНК: „Те са останки от провалилите се опити на природата. По цялата земя има вкаменелости на изчезнали видове. Учудващо ли е тогава, че и нашият геном е изпълнен с останки от изчезнали гени?“

Как се е отразила идеята за „отпадъчната“ ДНК на генетиката? Молекулярният биолог Войчех Макаловски казва, че подобно мислене „попречило на повечето изследователи да изучават некодиращата [отпадъчна] ДНК“, с изключение на малък брой учени. Той продължава: „С риск да понесат присмех, [те] проучвали непознати области. Заради тях възгледът за „отпадъчната“ ДНК ... започнал да се променя в началото на 90–те години на миналия век.“ Макаловски казва още, че днес биолозите като цяло смятат „отпадъчната“ ДНК за „геномно съкровище“.

Матик смята, че теорията за „отпадъчната“ ДНК е типичен пример за тенденцията учените „да отказват да разглеждат обективно фактите“. Според него неуспехът да се разбере, че е погрешно сляпо да се приема този възглед, „може да се определи като една от най–големите грешки в историята на молекулярната биология“. Ясно е, че научните твърдения трябва да се основават на доказателства, а не на общоприетото мнение. Какво тогава разкриват неотдавнашните доказателства относно ролята на „отпадъчната“ ДНК?

Ролята на „отпадъчната“ ДНК

В завод за коли се използват машини за производството на отделните части. Тези части могат да се сравнят с белтъците в клетката. В завода има нужда и от устройства и системи, които постепенно да сглобяват частите, и от други, които да регулират поточната линия. Същото се отнася и за процесите в клетката. Според изследователите точно там участва „отпадъчната“ ДНК. В голяма част от нея се съдържат напътствия за образуването на група сложни молекули, наречена регулационна РНК (рибонуклеинова киселина), която играе важна роля в развитието, съзряването и функциите на клетката. * Биоматематикът Джошуа Плоткин казва за списание „Нейчър“: „Съществуването на тези регулатори показва, че разбирането ни за най–основните неща ... е изключително наивно.“

В завод за коли е необходимо да има и резултатни системи за общуване. Същото може да се каже и за клетката. Тони Поусън, клетъчен биолог в университета в Торонто в Онтарио, обяснява, че „предаването на информация в клетките се осъществява посредством информационни мрежи вместо чрез прости несвързани пътища“, което прави целия процес „много по–сложен“, отколкото се смяташе преди. Наистина, както казал един генетик от Принстънския университет, „много от механизмите и принципите, които определят вътреклетъчните и междуклетъчните процеси, все още са загадка“.

Всяко ново откритие относно клетката доказва съществуването на изключителен ред и сложност. Тогава защо много хора все още се придържат към твърдението, че животът и най–сложната информационна система, позната на хората, са резултат от случайни еволюционни процеси?

[Бележки под линия]

[Блок на страница 5]

КОЛКО ДЪЛГА Е ТВОЯТА ДНК?

Ако ДНК в една от клетките в тялото ти бъде разпъната, тя ще е дълга 2 метра. Според някои изчисления, ако вземеш цялата ДНК от билионите клетки в тялото и свържеш краищата на нишките ѝ, общата им дължина ще бъде равна на почти 670 пъти разстоянието между земята и слънцето и обратно. Изминаването на това разстояние със скоростта на светлината ще ти отнеме 185 часа.