Не можеш да забравиш грубите думи и невнимателните действия на партньора си. Те неизличимо са се запечатали в ума ти. Така привързаността, която преди си изпитвал, се е превърнала в неприязън. Изглежда, че нямаш избор и ще трябва да търпиш брак без любов. Заради това изпитваш още повече неприязън към партньора си.

Бъди уверен, че нещата могат да се подобрят. Но първо обърни внимание на някои факти относно чувството на неприязън.

Неприязънта може да разруши брака. Защо? Защото подкопава качествата, върху които трябва да е изграден бракът, като любов, доверие и вярност. В известен смисъл чувството на неприязън не е резултат от брачен проблем, а самото то е брачен проблем. С основание Библията казва: „Нека се махнат от вас всяка злобна горчивина, гняв, ярост, крясъци и нагрубяващи думи, както и всяко зло.“ (Ефесяни 4:31)

Ако таиш неприязън, нараняваш себе си. Да таиш неприязън, е като да се удряш сам и да очакваш другият да изпита болката. В една книга за справяне с раздяла в семейството Марк Зикъл пише: „Човекът от семейството ти, към когото изпитваш неприязън, може да се чувства много добре, да се радва на живота и ситуацията изобщо да не го тревожи.“ Какъв е изводът? Зикъл казва: „Неприязънта наранява повече тебе, отколкото другия човек.“

Неприязънта е въпрос на избор. Някои може да се съмняват в това. Те вероятно казват, че партньорът им ги е накарал да изпитват неприязън. Проблемът е, че подобен начин на мислене се съсредоточава върху нещо, което не може да бъде контролирано — действията на друг човек. Библията предлага алтернатива. В нея се казва: „Нека всеки проверява своята работа.“ (Галатяни 6:4) Не можем да контролираме какво казва или прави някой друг, но можем да контролираме своята реакция. Неприязънта не е единствената възможност.

Не се отдавай на чувството на неприязън. Вярно е, че е лесно да обвиняваш партньора си. Помни обаче, че неприязънта е въпрос на избор. Същото се отнася и за прошката. Можеш да избереш да следваш следната подкана в Библията: „Нека залезът на слънцето не ви заварва разгневени.“ (Ефесяни 4:26) Ако си готов да простиш, ще можеш да подходиш към проблемите в брака си с по–добра нагласа. (Библейски принцип: Колосяни 3:13)

Направи си честен самоанализ. В Библията се казва, че някои хора са „гневливи“ и „склонни към ярост“. (Притчи 29:22) Отнася ли се това за тебе? Запитай се: „Често ли тая огорчение? Обиждам ли се лесно? Склонен ли съм да се дразня от незначителни въпроси?“ Библията казва, че ‘който говори постоянно за някакво прегрешение, разделя близки приятели’. (Притчи 17:9; Еклисиаст 7:9) Това може да стане и в брака. Затова, ако си склонен да таиш неприязън, се запитай: „Мога ли да бъда по–търпелив с партньора си?“ (Библейски принцип: 1 Петър 4:8)

Прецени какво е наистина важно. В Библията се казва, че има „време за мълчание и време за говорене“. (Еклисиаст 3:7) Не всеки проблем трябва да бъде обсъден — понякога можеш просто ‘да говориш само в сърцето си върху леглото си и да запазиш мълчание’. (Псалм 4:4) Когато наистина се налага да обсъдите нещо, което те е обидило, изчакай да премине раздразнението ти. Една съпруга на име Беатрис казва: „Когато се почувствам наранена, първо се опитвам да се успокоя. Понякога осъзнавам, че въпросът не е чак толкова сериозен, и тогава съм по–склонна да говоря с уважение.“ (Библейски принцип: Притчи 19:11)

Разбери какво означава „да простиш“. В Библията думата „прощавам“ понякога е превод на дума, която на езика на оригинала съдържа идеята да се освободиш от нещо. Следователно, за да простиш, не се изисква да омаловажиш проблема или да се държиш така, сякаш нищо не се е случило. Да простиш, може да означава да се освободиш от лошото чувство, да осъзнаеш, че таенето на неприязън може да причини повече здравословни и семейни проблеми.