Шестгодишното ти дете пита: „Ти ще умреш ли някой ден?“ Изненадан от този въпрос се чудиш: „Дали детето ми е достатъчно голямо да разбере отговора? Какво да му обясня за смъртта?“

Децата мислят за смъртта. Понякога в игрите им някое може да се прави, че умира. Затова смъртта не бива да се смята за забранена тема и ти трябва да си готов да отговориш на въпросите, които може да има детето ти. Ако от време на време разговаряш открито за смъртта, помагаш на детето си да се научи да се справя със загубата на близки хора.

Обсъждането на смъртта няма да предизвика мрачни мисли у детето ти. Вместо това ще успокои страховете му. Но може да се наложи да поправиш някои погрешни схващания. Например специалистите казват, че много деца под шестгодишна възраст не гледат на смъртта като на нещо необратимо. В игрите им едно дете може да е „умряло“ и в следващия момент да е „живо“.

Когато поотраснат обаче, децата започват да разбират колко сериозна е смъртта, което може да породи в тях въпроси, притеснения и дори страхове, особено ако някой близък е починал. Затова е важно да обсъдите въпроса. Психоложката Марион Аза посочва: „Детето ти ще развие страхове във връзка със смъртта, ако чувства, че у дома му е забранено да говори на тази тема.“

Не се притеснявай прекалено какво точно ще кажеш. Според едно проучване децата искат просто „да чуят истината, изразена с мили думи“. Детето ти обикновено няма да зададе въпрос, ако не е готово да чуе отговора.

Възползвай се от различни възможности да говориш за смъртта. Ако детето ти види умряла птичка край пътя или ако домашен любимец умре, използвай прости въпроси, за да го насърчиш да говори. Можеш например да го попиташ: „Дали умрялото животно страда? Дали му е студено, или е гладно? Как разбираш, че едно животно или човек са умрели?“ (Библейски принцип: Еклисиаст 3:1, 7)

Не крий истината. Когато някой познат или роднина почине, недей да използваш объркващи евфемизми като „той си отиде“. Детето ти може да остане с погрешното впечатление, че човекът скоро ще се върне. Вместо това използвай прости и ясни думи. Например можеш да кажеш: „Когато баба умря, тялото ѝ престана да работи. Не можем да говорим с нея, но никога няма да я забравим.“ (Библейски принцип: Ефесяни 4:25)

Насърчи детето си. То може да си мисли, че действията или мислите му са причинили нечия смърт. Вместо само да казваш, че то не е отговорно за случилото се, би могъл да попиташ: „Защо мислиш, че имаш вина?“ Изслушай детето си, без да омаловажаваш чувствата му. Също така, понеже то може да си мисли, че смъртта е заразна, го увери, че не се намира в опасност.

Предразположи детето си да говори. Разговаряй свободно за близките ви, които са починали, включително за роднини, които детето ти не познава. Би могъл да споделиш хубави спомени за някоя леля, чичо, баба или дядо и да разкажеш смешни случки. Когато открито споменаваш такива хора, ще помогнеш на детето си да разбере, че не е нужно да избягва да говори или да мисли за тях. От друга страна, недей да го принуждаваш да говори. Винаги можеш да повдигнеш въпроса по–късно, когато сметнеш, че моментът е подходящ. (Библейски принцип: Притчи 20:5)