КОГАТО в средата на XX век бяха открити синтетичните антибиотици, лекарите се надяваха, че тези нови лекарства ще премахнат някои болести. Първоначално изглеждаше, че новите медикаменти ще оправдаят техните очаквания. Но широката употреба на този вид лекарства доведе до развитието на устойчиви на антибиотици бактерии.

За да намерят нови средства за борба с инфекциите, някои учени изследват отново старите методи за контрол на заболяванията. При един от тях се използва здравословното въздействие на слънчевата светлина и чистия въздух.

В Англия отдавна е имало защитници на лечебната сила на слънцето и чистия въздух. Лекарят Джон Летсъм (1744–1815) предписвал морски въздух и слънце на болните от туберкулоза деца. През 1840 г. хирургът Джордж Бодингтън отбелязал, че работещите на открито — например земеделците и пастирите — като цяло не се разболяват от туберкулоза, докато онези, които прекарват по–голямата част от времето си на закрито, са по–податливи на болестта.

Флорънс Найтингейл (1820–1910) се прочула с нововъведенията си в сестринската професия, докато се грижела за ранените британски войници по време на Кримската война. Тя задала въпроса: „Случвало ли ви се е, когато влезете в нечия спалня ... нощем или преди да отворят прозорците сутринта, да усетите, че въздухът е много застоял и неприятен?“ Затова препоръчала въздухът в стаята на пациента да бъде поддържан свеж като външния въздух, без обаче болният да се изстудява. Тя добавила: „Категоричните резултати от целия ми опит с болните показват, че на второ място след чистия въздух те се нуждаят от светлина. ... И то не просто  светлина, а пряка слънчева светлина.“ Мнозина по онова време вярвали също, че излагането на чаршафите и дрехите на слънце е полезно за здравето.

Макар че науката е напреднала от XIX век насам, съвременните изследвания стигат до подобни заключения. Например проучване в Китай през 2011 г. установи, че претъпканите спални в студентските общежития, в които няма добра вентилация, „водят до повече инфекции на дихателните пътища“.

Световната здравна организация (СЗО) посочва, че проветряването е важно за контрола на инфекциите. Действително напътствията на СЗО, публикувани през 2009 г., препоръчват проветряването като резултатна мярка за намаляване на риска от инфекции в здравните заведения. *

Всичко това звучи много добре. Но какво е научното обяснение? Как слънчевата светлина и чистият въздух предотвратяват инфекциите?

Проучвания, проведени в Министерството на отбраната на Великобритания, дават някои отговори. Учените там се опитали са установят колко дълго въздухът ще остане опасен, ако над Лондон бъде взривено биологично оръжие с вредни бактерии. За да определят жизнеспособността на патогените във въздуха, изследователите прикрепили микроорганизми Ешерихия коли към нишки на паяжина и ги изложили на открито. Експериментът бил извършен през нощта, тъй като се знае, че слънчевата светлина убива тези бактерии. Какъв бил резултатът?

Около два часа по–късно почти всички бактерии били измрели. Когато обаче бактериите били оставени в затворена кутия на същото място и при същата температура и влажност, повечето от тях били все още живи след двучасовия период. Защо? Очевидно нещо във външния въздух убива микробите. Още не е съвсем ясно какво точно е то, но изследователите сочат към съединение, което се образува по естествен начин на открито и „действа като природен дезинфектант срещу патогени или микроби в атмосферата“.

Слънчевата светлина също притежава естествени дезинфекционни свойства. В едно медицинско списание се обяснява, че „повечето микроби, които причиняват предавани по въздуха инфекции, не издържат на слънчева светлина“. (Journal of Hospital Infection)

Каква е ползата за тебе? Защо не излезеш навън и не прекараш умерен период от време на слънце и чист въздух? Навярно ще ти се отрази добре!