Херодот си поставил за цел да запише причините за войните, водени от гърците, и най–вече причините за персийските нашествия през 490 и 480 г. пр.н.е., като по време на второто той бил още момче. Към основната си тема Херодот добавял многобройни подробности, записвайки всичко, което можел да намери за народите, засегнати от походите на персийците.

Херодот бил талантлив разказвач. Той бил усърден в работата си и включвал всяка подробност, която според него била нужна, за да завърши разказа. Постижението на Херодот е забележително, защото той не можел да използва официални държавни архиви, описващи последователни исторически събития, тъй като почти нямало такива архиви.

По онова време малцина си правели труда да документират исторически сведения, освен когато надписвали паметници за възхвала на нечии велики дела. Херодот трябвало да разчита на наблюденията си, на традициите и на разказите на други хора относно събитията, които искал да опише. За да събере нужната информация, Херодот трябвало да пътува надлъж и нашир. Той израснал в гръцката  колония Халикарнас (днешен Бодрум, югозападна Турция) и обиколил голяма част от Гърция.

На север Херодот пътувал до Черно море и до Скития в областта на днешна Украйна, а на юг стигнал до Палестина и Горен Египет. На изток изглежда пътувал до Вавилон, а вероятно в края на дните си живял на запад в гръцка колония, намираща се в днешна южна Италия. Където и да отидел, Херодот наблюдавал внимателно и задавал въпроси, като така събрал информация от най–достоверните според него източници.

Колко достоверна е информацията, записана от Херодот? Смята се, че познанието му относно земите, които посетил, и нещата, които видял, е точно. Описанията му на обичаи, непознати в Гърция — като тези при скитските царски погребения и египетските мумификации, — в известна степен отговарят на откритията на археолозите. Твърди се, че изобилието от информация, която той записал относно Египет, „превъзхожда по важност всичко, написано в древността за тази страна“.

Често обаче Херодот нямал друг избор, освен да разчита на непотвърдени разкази. Също така неговите съвременници силно вярвали в намесата на езически богове в човешките дела. Затова не всичко, което записал, съвпада със стандартите на днешните историци. Все пак Херодот се опитал да разграничи фактите от легендите. Историкът ясно заявил, че не вярва на всичко, което му било казано. Той си правел заключения, след като отсявал и сравнявал източниците си.

Херодот вероятно посветил живота си на своя труд „История“. Като се има предвид с какви източници разполагал, това било забележително постижение.