Жътвата във „времето на края“

„Жътвата е приключване на една система на нещата“ /Мат. 13:39/.

1. Защо е тази предсказана от Исус жътва двоен повод за радост?

 ДОБРА жътва е винаги основание за радост и благодарност. Жънат се плодовете на дълга и упорита работа. Жътвата, за която говорил Исус в притчата си за „пшеницата“ и „плевелите“ трябвала да бъде повод за радост за цялото човечество в двойна насока. Първо тя означава събирането на необходимия брой от „синовете на Царството“ или на „светиите“, които да вземат участие заедно с Христос в неговото „до необозрими времена траещо владичество, така че да се осигури на земята добро правителство, и второ доказва, че е настъпило „приключване на една система на нещата“ и че предстои нов справедлив ред /Дан. 7:14, 27; Мат. 13:38, 39; 2 Пет. 3:13/.

„Syntéleia“ и „télos“

2. Защо гръцката дума syntéleia е по–добре преведена с „приключване“ от колкото с „край“, и кой период от време, споменат в книгата на Данаил, съответствува на понятието syntéleia?

² Исус не казал, че „жътвата“ означава „краят на света“, както се изразява това в някои преводи на Библията /Лутер, Добрата новина, Хердер и др./. Тези преводи не правят разлика между гръцките думи syntéleia и télos. В труда Expository Dictionary of New Testament от W.E. Vine се обяснява думата syntéleia по следния начин: „Тази дума не означава край, а стичане на събития към определена върховна точка.“ Затова когато Исус казал: „Жътвата е приключване (syntéleia) на една система на нещата“, той говорил за време, което трябвало да се характеризира чрез определена дейност и което трябвало да има начало и край. Съобразно Матей 13:30 Исус говорил за „време на жътвата“ и обозначил с това несъмнено един период от време, а именно времето, което пророка Данаил нарекъл „времето на края“ /Дан. 12:4/. Интересна е да се отбележи, че септуагинтовия превод на еврейските писания, използува при превеждането на този стих гръцката дума syntéleia.

3. С какво е свързано „времето на жътвата“? Какво означава гръцката дума télos, и за какво се отнася тя в Матей 24:14?

³ Същата дума е употребена в Матей 24:3 във връзка с молбата, която учениците на Исус отправили към него: „Кажи ни: Кога ще бъдат тези неща, и какъв ще бъде знакът за твоето пришествие и за приключването (syntéleia) на системата на нещата?“ Следователно „времето на жътвата“ стои във връзка  с невидимото пришествие на Исус като господар на жътвата, Исус отговорил на въпроса на неговите ученици като споменал събития, които щяли да характеризират това време: интернационални войни, оскъдица на храна, епидемии, голями земетресения, беззаконие и една атмосфера на всеобщ страх /сравни паралелните описания в Матей 24, Марко 13 и Лука 21/. След това той показал, че „времето на жътвата“ ще завърши като прибавил: „И тази блага вест за Царството ще се проповядва по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации; и тогава ще дойде краят (télos)“ (Мат. 24:14). Думата télos означава: „краят ... преставането ... последната част, крайната точка, завършването, особено на последните неща, последното действие в световната драма“. a

4. Кога започна „приключването“ или „времето на края“ и какво може да се каже за „жътвата“?

⁴ Настъпилите от 1914 година насам събития, чрез които се изпълниха определените библейски пророчества, са доказателство затова, че „времето на края“ или „приключването“ (syntéleia) на съвременната система на нещата е доста напреднало. Ние преживяваме това, което В.Е. Уайн описва с думите: „устрепяването на събитията към ... определената върховна точка“ или краят (télos). Ето защо, споменатата „жътва“ в притчата на Исус е в пълен ход и наближава своята върховна точка. Виждат ли се от 1914 година и останалите събития, предсказани в тази притча?

„Жътвата на земята е узряла“

5. Какво ще нареди „човешкия Син“ на неговите ангели да правят по време на жътвата?

⁵ Исус казал по–нататък при обяснението на притчата за „плевелите на нивата“: „Жътвата е приключване на една система на нещата, и жътварите са ангели. Така, както плевелите се събират и изгарят в огъня, така ще бъде и при приключването на системата на нещата. Човешкия Син ще изпрати ангелите си, и те ще съберат в Царството му всички неща, които дават повод за препъване, и тези, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ. Там ще бъде техния плач и техното скърцане със зъби“ /Мат. 13:39 до 42/.

6. Заедно с какво трябвало да расте пшеницата?

⁶ „Жътварите“ или ангелите ще бъдат изпратени от „човешкия Син“ при „приключването на системата на нещата“, за да „съберат ... всички неща, които дават повод за препъване, и тези, които вършат беззаконие“ и да ги отстранят от общността на истинските „синове на Царството“. Както това се показа в миналата статия, положи факта, че Дявола досял „плевели“ през ноща, основата за развитието на организиран отпадък и образуването на фалшиво христинанство под ръководството на ерархия от подтиснически религиозни ръководители, съставляващи предсказаната от апостол Павел група от „човека на беззаконието“ /2 Сол. 2:3–12/. Истинската „пшеница“ трябвала да продължи да расте между тези „плевели“ до „времето на края“. Тогава щял да заповяда „човешкия Син“ на „жътварите“ си да разделят „синовете на Царството“ от „синовете на този, който е зъл“.

7. Кое пророчество от същото време ни помага да познаеме кога е времето на жътвата?

⁷ Кога започна тази разделителна дейност? Едно интересно пророчество, което се отнася за същото време, ни дава ясна представа за това: „И аз видях, и виж! Един бял облак, и този, който седеше на него, приличаше на човешкия Син, със златна корона на главата и в ръката си остър сърп. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: ‘Простри сърпа си и жъни, защото часът на жътвата настъпи, понеже жътвата на земята е узряла’. И този, който седеше на облака, хвърли сърпа на земята, и земята биде пожъната.“ /Откр. 14:14–16/.

8. Как е представен „човешкия Син“ в Откр. 14:14 и след кое събитие трябва да започне жътвата?

⁸ Тук Исус Христос се появява не като някой, който сее „превъзходно семе на нивата си“, а като коронясан цар, деен при „жътвата на земята“. Това, че той седи на облак, е символична представа за неговото невидимо пришествие /Деян. ап. 1:9–11; Откр. 1:7/. „Жътвата“ трябва затова да се извърши по времето на христовото пришествие — след като той се коронясва и получава от Йехова, „старият на дни“, „владичество и слава и царство“  /Дан. 7:13, 14/. Следователно жътвата започна след 1914 година, в годината, в която започна „времето на края“ или „привършването на една система на нещата“.

9. Кога започна това разделително дело?

⁹ Кога значи ‘изпрати’ човешкия Син ‘ангелите си’, за да разделят „синовете на Царството“ от привидната „пшеница“, „синовете на този, който е зъл“, тоест от „тези, който вършат беззаконие“ и в които се включва „човека на беззаконието“, религиозните водачи на привидното християнство? Отговора трябва да съответствува на фактите, и тези показват, че духосъздадените, помазани „синове на Царството“, представени чрез „пшеницата“, се освободиха от 1919 година от „плевелите“, т.е. от фалшивите християни, които се били разпростряли на „нивата“ между хората. „Жътвата на земята“ бе узряла и за „човешкия Син“ било дошло времето да простре сърпа си и да жъне. От притчата произлиза, че той върши това с помоща на „жътварите“ си, на ангелите си.

Плевелите, събрани за изгаряне

10. Защо е било трудно столетия наред да се познае истинската „пшеница“, и от кога може ясно да се различи „пшеницата“ от „плевелите“?

¹⁰ Исус казал в неговата „притча за плевелите на нивата“: „По време на жътвата ще каша на жътварите: ‘Съберете най–напред плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне“ /Мат. 13:30/. Столетия наред не бе възможно ясно да се разбере за кого се отнасяла „пшеницата“ или истинските „синове на Царството“. До голяма степен те били обрасли от постоянно увеличаващи се „плевели“, отпадналите християни, които предендират, че притежават небесната надежда като наследници на Царството. Едва след 1919 година, когато истинските духосъздадени християни бяха освободени от Вавилон велики, дяволската световна империя на фалшивата религия, стана ясна разликата между „пшеницата“ и „плевелите“.

11. Кой принадлежи към „плевелите“, и как ще бъдат те завързани на снопи?

¹¹ Към символичните „плевели“ принадлежат всички привидни християни, както и всички отпаднали в наше време, които учат неща, даващи „повод за спъване“, а и също така хора, които „дестват беззаконно“. Това включва „злия роб“, „безразсъдните девици“ и „злия и ленив роб“ /Мат. 24:48–51; 25:1–12, 14–30/. ‘Връзването в снопове за изгаряне’, не представлява разделянето на тези хора в различните Църкви и секти на християнството, понеже едва ли може да се каже, че ангелите са отговорни за съществуването на тези отпаднале църковни системи. Освен това връзването в снопи се извършва по времето на „жътвата“, във „времето на края“, а многобройни религиозни организации на привидното християнство съществуват вече столетия наред. Връзването на „плевелите“ в снопи означава, че от 1919 година хората все по–ясно познават, че съществува раздяла между истински: християни и привидни християни, и че тези две групи нямат нищо общо по между си. „Плевелите“ или „синовете на този, който е зъл“, ще бъдат в този смисъл вързани, че ангелите ще се грижат за това, те да не се смесят пак между „пшеницата“ или истинските „синове на Царството“.

12. Какво представя „огнената пещ“ и кога ще бъдат хвърлени „плевените“ в нея?

¹² Това, което ангелите ще направят с „плевелите“, след като ги вържат, описва Исус със следните думи: „Ще ги хвърлят в огнената пещ. Там ще бъде техния плач и техното скърцане със зъби“ /Мат. 13:42/. Нека да си припомним, че се занимаваме тук с една притча. Ако „пшеницата“ и „плевелите“ са символи, тогава същото се отнася и за „огнената пещ“, за „плачът“ и за „скърцането със зъби“. От Матей 25:41 произлиза, че „вечния огън“ е символ за „вечно отрязване“, и Откровението /20:14; 21:8/ показва, че „огненото езеро“ означава „втората смърт“ — унищожение без надежда за възкресение. „Плевелите“ значи вървят към унищожение.

13. Кога и как плачеха и скърцаха със зъби тези, които са представени като плевели, обаче кога ще се оплакват те още повече?

¹³ Тъй като „огнената пещ“ символизира пълно унищожение, трябва  „плачът“ и „скърцането със зъби“ да станат преди унищожението. От десетилетия наред привидни християни се оплакват — а особено „човекът на беззаконието“, т.е. духовенството на християнския свят — от това, че „синовете на Царството“, помазаните Свидетели на Йехова, изсипват върху тях неумолими истини, чрез които те се откриват като това, което са в действителност: „Синовете на този, който е зъл“ /Мат. 13:38; Откр. глава 8, 9/. Отпадналото духовенство скърца със зъби против Йеховините Свидетели, понеже те не само безстрашно известяват „годината на благоволение“ на Йехова, но и също така и неговия „ден на отмъщение“ /Ис. 61:1, 2/. Обаче „плевелите“ още повече ще се оплакват и ще скърцат със зъби, когато скоро ще дойде „човешкия Син“, за да ги унищожи заедно с останалия свят на Сатаната /Мат. 24 стих 30/.

‘Праведните блестят така силно, като слънцето’

14. Къде ще бъде събрано „житото“ и какво правят „праведните“?

¹⁴ След като „човешкия Син“ заповядал на „жътварите“ си, ангелите, да вържат на снопи „плевелите“ за унищожение, той им дава повелята: „Тогава идете и приберете житото в моята житница“ /Мат. 13:30/. И обяснението на притчата Исус завършва с думите: „По онова време праведните ще блестят така силно, като слънцето в Царството на техния Баща. Който има уши, нека да слуша!“ /Мат. 13:43/.

15, 16. а/Защо не „цветят“ тези „праведни“ в небето? б/Къде и как „светят“ „праведните“ и къде ще бъдат те прибрани?

¹⁵ В Откровение 21:23 ние четем за небесното царствено правителство, Новия Ерусалим: „И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветлява, защото Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнето“. Това небесно Царство не зависи относно светлина от възкръснатите „синове на Царството“. То е потопено в прекрасната божествена светлина. Какво противоречие в сравнение с нациите на земята! /Ефес. 4:17, 18; 5:8/. Павел обяснява, какво Йехова прави за „синовете на Царството“ докато те са още на земята, като казва: „Той ни избави от властта на тъмнината и ни премести в Царството на Синът на неговата любов“ /Кол. 1:13/.

¹⁶ Следователно, указанието, че „праведните ще блестят така силно, като слънцето в Царството на техния Баща“, се отнася до състоянието на просветление и до прекрасната служба на тези помазани християни на земята, където блестят като ‘светила в света’ /Флп. 2:15; Мат. 5:14/. „Житницата“, в която те са събрани от 1919 година насам, може да се нарече „Царството на техния Баща“, тъй като християнската община е теократична организация, която признава универсалния суверенитет на Йехова. Тя е чиста организация, тъй като ангелите отстраняват от нея всички неща, „които дават повод за спъване, и хора, които действуват беззаконно“ /Мат. 13:30, 41, 43/.

„Жътвата на земята“ продължава

17. Колко „синове на Царството“ ще бъдат ‘пожънати’, и защо продължава тази дейност на събиране?

¹⁷ Как се отразява всичко това върху ТЕБЕ? Да не забравим, че Исус завършва притчата си с думите: „Който има уши, да слуша!“ /Мат. 13:43/. Вярно е, че в тази притча се описва събирането на необходимия брой от „синовете на Царството“ като членове на небесното правителство на Христос. От същата глава в Откровението /14/, в която се говори за „жътвата на земята“, произлиза и броят на тези, които трябва да се „пожънат“, за да „царуват“ заедно с „Агнето“ на небесната „планина Сион“: 144.000. Но в тази глава също така се казва: „Те са били изкупени измежду хората като ПЪРВИ ПЛОДОВЕ за Бога и за Агнето“ /Откр. 14:1–4/. Жъненето на „първи плодове“ показва, че по–късно ще бъдат събрани още други плодове, представени чрез реколтата на другите полски плодове в края на селскостопанската година. Събирането значи продължава и се отразява също така и върху теб.

18. Какво друго разделително дело е в ход освен жътвата на „синовете на Царството“?

¹⁸ Голям напредък се постигна в жъненето на „синовете на Царството“ от 1919 година до началото на 1930 година. Въз основа на това, че тези верни, помазани християни ‘светиха със светилото си’ бе възможно за още много други със слушащи уши да се отделят от привидните християни на  Църквите и сектите на християнския свят /Матей 5:16/. Това разделително дело също така се предсказа от Исус в пророчеството му за „привършването на системата на нещата“ /Матей, глави 24 и 25/ с думите: „А когато дойде човешкия Син в славата си и всички ангели с него, тогава той ще седне на славния си престол. И всички нации ще бъдат събрани пред него, и той ще раздели хората един от друг, така, както овчарът отлъчва овцете от козите. И той ще постави овцете на дясната си страна, козите обаче на лявата. И тези /козите/ ще отидат във вечното отрязване, праведните обаче във вечния живот“ /Мат. 25:31–33, 46/.

19. Какво ще стане с останалите от класата на „пшеницата“ и с „голямото множество“ в определеното от Бог време?

¹⁹ Докато жъненето на класата на „пшеницата“, на помазаните християни, наближава края си, продължава още събирането на „овците“. В определеното от Бог време ще завършат останалите от класата на „пшеницата“ земната си дейност и ще се присъединят към „Синът на човека“ като част от небесното му царство или небесното му правителство. Заедно с другите 144.000 „светии“ те ще „приемат Царството“ /Дан. 7:18, 22, 27/. Що се отнася за „голямото множество“ от „овците“, което днес се събира, то ще преживее краят (télos) на съвременната сатанска система на нещата, и ще бъде част от „народите, народностите и езиците“, които ще служат на земята на „Синът на човека“ под неговото „за необозрими времена траещо владичество“, неговото небесно Царство /Откр. 7:4, 9, 10, 14; Дан. 7:13, 14/.

20. Какво доказва обстоятелството, че „жътвата“ е много напреднала? Какво трябва затова да правим и защо?

²⁰ Къде е твоето място във връзка с изпълнението на притчата за „пшеницата“ и „плевелите“? Обстаятелството, че „жътвата“ от „синовете на Царството“ е вече далеч напреднала, доказва, че „приключването (syntéleia) на системата на нещата“ наближава към своя край (télos). Твоето отношение към сравнените с пшеница помазани „братя“ на Христос и твоето държание спрямо тях ще бъдат решаващи, дали ще отидеш във „вечното отрязване“ или „във вечния живот“ /Мат. 25:34–46/. Окажи се лоялен съдружник на помазаната класа на „пшеницата“, на „верния и разумен роб“, когото Христос назначи, за да се грижи за духовна „храна навреме“ /Мат. 24:45/. Бъди деен в тази дейност на събиране, и не забравяй, че: „Тази блага вест за Царството ще се проповядва по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации; и тогава ще дойде краят (télos).“ „Който обаче изтрае до край (télos), той ще бъде спасен“ /Мат. 24:13, 14/.

[Бележки под линия]

[Въпроси]