Когато на роднина се отнеме общноста
Когато на роднина се отнеме общноста
1, 2. а/Какво бил предвидил Бог за семейството по отношение на религията? б/Какво били решили някои от семействата в дните на Корей?
СЛЕД КАТО Адам бил известно време сам, Бог казал: „Не е добре са човека, да бъде по–нататък сам“. Тогава той сътворил Ева и основал по този начин брака /Битие 2:18, 21, 22/. От тук нататък трябвало да расте неселението на земята. Всеки човек щял накрая да има много роднини. Дори ако някои близки /например децата/ не биха били живеели наблизо, можело те да се посетят и така да се преживеят щастливи часове /Бит. 1:28; Йов 1:1 до 5/.
2 Бог бил предвидил, семействата да бъдат обединени в истинското обожение. Това значи, че не трябвало да има раздяла поради различни религиозни възгледи. Обаче по–късно имало семейства, в които религията станала спорен въпрос. Такъв бил случая например с Корей, Датан и Авирон. Йехова потвърдил, че той действувал чрез Моисей и Арон, а не чрез тези религиозни бунтовници. По този повод Моисей наложил на народа, да се отдалечи от шатрите на бунтовниците. Какво щяли да направят сега близките на Корей, Датан и Авирон? Биха ли били поставили лоялността към семейството на по–високо ниво, отколкото лоялността към Йехова и неговото събрание? Повечето от тях предпочели семейството пред Бог, Йехова унищожил тези близки заедно с бунтовниците /Числа 16:16–33/.
3. Какви разумни решения били взели някои от близките на Корей?
3 Обаче някои от синовете на Корей останали верни на Йехова и неговия народ. Те не били унищожени заедно с останалите членове на семействата на Корей, Датан и Авирон /Числа 26:9–11/. Да, потомци на тези кореисти били по–късно благословени с това, че им било позволено да вършат особена служба в храма и почитно се споменават в Библията /2 Книга на летоп. 20:14 до 19; Пс. 42, 44–49, 84, 85, 87/.
4. В каква друга насока било възможно предаността към семейството в израилския народ да стане изпитание?
4 Подобно решение относно лоялността към семейството и лоялността към Бог трябвало всеки път да се вземе, когато израилтянин бил отпадал. Поставяло се въпросът, дали ще се опитат неговите роднини въз основа на човешки чувства или роднински връзки да защитят въпросния, за да не бъде той „унищожен“. Или пък биха ли познали дори неговия брат, син или дъщеря, че е умно и мъдро, да останат лоялни спрямо Бог и събранието му? /Виж Второзак. 13:6–11/. В християнския ред грешник няма да бъде „унищожен“ чрез екзекуция, обаче възможно е, това да стане изпитание за християнин, ако някой от роднините му се дисциплинира.
Роднини могат да предизвикат проблеми
5, 6. а/Как е било възможно едно семейство да бъде разделено по причина на религията? б/Защо не трябва християните по този въпрос да правят никакъв компромис? /Псалм 109:2–5/.
5 Връзката и обичта между близките в семейството може да бъде много силна. Това е нещо естествено и отговаря на божията институция /Йоан 16 стих 21/. Обаче тези силни връзки могат да станат за християнин тежко изпитание. Когато някой стане християнин, могат например неговите роднини да заемат враждебно становище спрямо него. Исус казал: „Аз не съм дошъл да донеса мир, а меч. Понеже дойдох, за да раздвоявам: човек с баща му и дъщеря с майка ѝ и млада булка с нейната свекърва. Действителна, враговете на един човек ще бъдат домашните му. Който има по–голяма обич към баща си и майка си, не е достоен за мене“ /Мат. 10:34–38/.
6 Християни не желаят, да се стигне до такава враждебност. И няма абсолютно никаква причина, поради която техните близки да ги мразят и отричат, само заради това, че са морално чисти, искрени служители на Бога. Обаче истински християни съзнават, че не могат да предпочетат семейството пред Бог. Ако християнин остане верен на Бог, тогава това ще се окаже от далновидна гледна точка за добро за него и за неговото семейство. В течение на времето той може би да помогне на близките си да поемат пътя, който води към спасение /Римл. 9:1–3; 1 Кор. 7:12–16/.
7, 8. Кой е виновен, ако възникнат проблеми в едно семейство поради отнемане на общността? /Второз. 32:4/.
7 Чрез роднини могат да възникнат и други проблеми за истински християнин, така например, ако на един роднина се оттегли общността. Както това се показа в статията от миналия брой /1 ноември 1982 година/, изисква Бог да се оттегли общността на член от християнската община, който постоянно върши тежък грях и не се покайва /1 Кор. 5:11–13/. Чрез начина на живот отношението на злодееца към Йехова се променило, а и следователно към близките му, които са Свидетели на Йехова. За това не е виновен Йехова, тъй като неговите мащаби са праведни /Йов 34:10, 12/. Грешкита също така не се намира при верните християнски роднини, а при изключения, който с държанието си е създал проблеми на себе си и на роднините си.
8 Нека да разгледаме две различни положения, които могат да възникнат във връзка с това. В единия случай живее един християнин заедно с близък, който е изключен или който е напуснал общността, в едно семейство. В другия случай този не принадлежи към тесния семеен кръг.
В тесният семеен кръг
9. Как стои въпроса относно задълженията в семейството, ако съпружен другар не е християнин или ако му се отнело общността?
9 Някой може да стане християнин, без да вярват останалите членове на семейството. Така например може жена да служи на Йехова, мъжът ѝ обаче не. Независимо от това, тя все още е „една плът“ с него, и е задължена да го обича и уважава /Битие 2:24; 1 Пет. 3:1–6/. Или пък е омъжена за някого, който е бил посветен на Бога християнин, обаче е изключен от общината. С това брачната връзка също не е прекъсната; това може да стане само чрез смъртта или чрез съобразен с Писанията развод /1 Кор. 7:39; Мат. 19:9/.
10, 11. Как се отразява отнемане на общността върху духовната връзка в семейството?
10 Същото важи и тогава, ако един от родителите или син или дъщеря бъдат изключени или напуснат общината. Роднинските връзки продължават да съществуват. Обаче означава ли това, че след оттеглянето на общността на този роднина всичко в семейството остава по старому? Сигурно не.
11 Един изключен е духовно отразян от християнската община; миналите духовни връзки са напълно изчезнали. Това важи и за неговите близки, дори в най–тесния семеен кръг. Независимо от това, че те признават семейната връзка, те нямат никакво духовно общуване с него /1 Кн. на цар. 28:6; Притчи 15:8, 9/.
12. Какви промяни могат да настъпят относно духовната общност в семейството, ако роднина е изключен от християнската община?
12 Това неизбежно донася промяни в духовните отношения, които до тогава може би са съществували в семейството. Ако например на мъжът е отнета общността, тогава жената и децата няма да желаят той да ръководи семейството при изследване или четене на Библията или при молитвата. Ако той желае да изкаже молитва преди яденето, той има правото да стори това в дома си. Обаче роднините му могат тихо за себе си да се молят на Бог /Притчи 28:9; Пс. 119:145, 146/. Какво е обаче положението, ако член на семейството, на когото е оттеглена общността, иска да присъствува при четенето или изследването на Библията? Другите могат да го оставят да слуша, ако той не се опита да ги поучава или да представя собствените си религиозни възгледи.
13. Как трябва да се отнасят родителите към малолетен, на когото е отнета общността?
13 Ако на малолетен се оттегли общността, тогава родителите ще продължат да се грижат за физическите му нужди и да го възпитават. С него лично няма те да провеждат библейско изследване, при което той да взима участие. Това обаче не означава, че от него няма да се изисква, да присъствува на семейното изучаване, при което родителите могат да обърнат особено внимание на тези пасажи в Библията или в християнски публикации, който съдържат съвет, от който той се нуждае /Прит. 1:8–19; 6:20–22; 29:17; Ефес. 6:4/. Те могат да го вземат при християнските срещи и да го оставят там да седи до тях с надеждата, той да си вземе присърце библейските съвети.
14, 15. Какво трябва да се направи, ако родител, на когото е отнета общността, иска да дойде да живее в жилището?
14 Какво трябва обаче да се стори, ако близък роднина, син или един от родителите, на когото е оттеглена общността и който не живее в дома на своите християнски близки, изкаже желанието да живее с тях в дома им? Това, което семейството трябва да стори в такъв случай, може то само да реши в зависимост от дадените обстоятелства.
15 Възможно е например един от родителите, на когото е оттеглена общността, да се разболее или да не е вече в състояние поради финансови или физически причини да се грижи за себе си. Християнски деца са задължени библейско и морално да помогнат на въпросното лице /1 Тим. 5:8/. Възможно е те да решат, че е необходимо да то приемат временно или за дълго време в дома си, или пък да го настанят някъде, където той се намира под лекарско наблюдение, където обаче те трябва да го посещават. Това, което те правят, може например да зависи от действителните нужди на този родител, от неговото становище и от това, какво главата на семейството реши за уместно имайки предвид духовното благо на семейството.
16, 17. а/Как биха могли да се отнасят родителите към дете, на което е отнета общността и което иска да се върне в дома на родителите? б/Какво можем да научим в тази насока от притчата за изгубения син?
16 Същото важи и в случая на дете, което не е вече в дома на родителите и на което е отнета общността или което е напуснало общността. Християнски родители понякога пак приемат в семейството си за известно време дете, което е изключено, но което след това заболява телесно или емоционално. Обаче във всеки случай родителите могат сами да преценят дадените обстоятелства. Имал ли е синът досега собствено домакинство, което е водил сам и което не е вече в състояние да води? Или иска преди всичко да се върне в дома на родителите си за да води там по–лесен живот? Как стои въпросът с неговите морални понятия и неговото становище? Ще внесе ли той „квас“ в семейството? /Гал. 5:9/.
17 Бащата в притчата на Исус за загубения син изтичал да посрещне сина си и го приел в дома си. Той видял жалкото състояние на сина си и реагира на това с естествена родителска грижа. Но обърни внимание: синът не бил дошъл с развратни жени в къщи и не с мисълта, да продължи грешния си живот в къщата на баща си, а показал одващо от сърце покаяние и очевидно бил решен, пак да води чист живот /Лука 15:11–32/.
Изключени роднини, който не живеят в същия дом
18, 19. а/Как трябва да гледат християни на задружието с изключени роднини, които не принадлежат към тесния семеен кръг? б/Защо е уместно това становище?
18 Втората ситуация, която трябва да разгледаме, се отнася за един роднина, на когото е оттеглена общността, или който е напуснал общността и който НЕ принадлежи към тесния семеен кръг или не живее в същия дом. Тъй като към въпросното лице все още съществуват роднински връзки, може да стане възможно, да се поема в ограничен размер грижата за определени семейни работи. Въпреки това няма тук да бъде същото като при този, който живее в същия дом, където допирни точки е разговори не могат да се избягнат. Ние трябва ясно да запазим в нашето съзнание вдъхновеното библейско указание, да „НЯМАМЕ сношение с някого, който се нарича брат, ако той е блудник, или алчен ..., с такъв дори да не се яде“ /1 Кор. 5:11/.
19 Въз основа на това трябва християни, които имат роднински връзки с изключен, който не живее в същото жилище, да избягват всякакъв излишен контакт с въпросния и да ограничат до минимум дори и служебните връзки. Колко разумен е този начин на действие става ясно чрез това, което се случи на някои места, където роднините заеха становището, че при все това, че въпросното лице е изключено, роднинските връзки продължават да съществуват и поради това могат да се отнасят към него като до сега. В един случай се казва:
„Един човек, на когото се отне общността, имаше роднински връзки с около една трета от членовете на християнската община. Всички негови роднини продължаваха да общуват с него.“ Един високо почитан християнски старейшина пише:
„В нашия край някои от изключените, които имат много роднини, се посрещат с голяма сърдечност когато навлезат в хола на залата на Царството /въпреки че се знае, че въпросното лице все още води неморален живот/. Аз съм много загрижен поради това обстоятелство, понеже тези изключени трябва да осъзнаят, че тяхното държание се мрази от Йехова и неговия народ и да осъзнаят необходимостта, искрено да се покаят. Какво би накарало тези изключени да се променят, ако те постоянно се поздравляват от многобройните им роднини, които знаят за техния начин на действие?“
20, 21. Защо трябва да бъдем бдителни при изключени роднини? /2 Тим. 2:22/.
20 В първото столетие сигурно е имало събрания, в които много християни имали роднински връзки помежду си. Било ли е обаче възможно за роднините на един изключен да се отнасят те спрямо него като в миналото, ако не ставало въпрос за нещо библейско? Не. Понеже в такъв случай общината не би действително следвала повелята: „Отстранете злия човек от средата ви“ /1 Кор. 5:13/.
21 Ние трябва грижливо да внимаваме да не пренебрегнем или омаловажим становището на изключен грешник. Както показва добрия пример на синовете на Корей, трябва ние преди всичко да бъдем лоялни спрямо Йехова и спрямо неговата теократична организация. Ако ние се застъпим за неговите мащаби и предпочетеме общуването с неговия организиран народ пред това със злодейци, тогава можем да бъдем убедени в това, че той ще ни закрили и благослови /Пс. 84:10–12/.
Общителни срещи и изключени роднини
22. Защо могат да възникнат трудности при семейни срещи във връзка с изключени роднини?
22 Обикновено роднините са заедно при ядене, при пикник, при семейни срещи или други случаи на общуване. Обаче ако някой продължава да върши грях без да се покае и трябвало да бъде изключен, могат да настъпят трудности за неговите християнски роднини при такиви случаи. Те знаят, че все още са роднини с него, обаче също така не желаят да пренебрегнат думите на апостол Павел, истински християни да „нямат вече общуване“ с изключен грешник.
23. Какво положение може да се получи при християнска сватба във връзка с изключен роднина?
23 Безсмислено е, да се търси някакво правило, което да казва дали да се вземе участие в общителна среща, на която присъства и изключен роднина. Това трябва ние сами да решиме в съответствие с указанията на Павел /1 Коринтяни 5:11/. Обаче трябва да разбереме и това, че присъствието на един изключен при такава среща, на която са поканени и Свидетели на Йехова, които не са роднини с него, може да се отрази върху техното поведение. Християнска двояка може например да пожелае да се венчае в залата на Царството. Ако при това венчаване дойде изключен роднина в залата на Царството, той очевидно не може да се присъедини към сватбарското общество или там да „предаде булката на младоженеца“. А какво може да се каже за сватбено празненство? То може да бъде радостна общителна среща, както това бил случай в Кана, където присъствувал и Исус на таково празненство /Йоан 2:1 и 2/. Ще оставим ли обаче изключен роднина да присъствува на таково тър или даже да го поканим? Ако е сигурно, че той ще присъствува, могат много християни — независимо от това, дали са роднини с него или не — да решат въз основа на директивите на Павел в 1 Коринтяни 5:11 да не бъдат там и да ядат и общуват заедно с него.
24. На кое общуване могат лоялни християни най–много да се радват? /Притчи 18:24/.
24 Понякога християни няма да допуснат роднина, на когото се оттеглила общността или който е напуснал общността, да присъствува на среща, при която нормално се събират роднините на семейството. Обаче те могат да се радват на общуването с лоялните членове на християнската община, като си спомнят думите на Исус: „Който и да върши Божията воля, той ми е брат и сестра и майка“ /Мар. 3:35/.
25, 26. Какво положение би се получило при погребението на изключен роднина?
25 Явно е, че християнин, който се вплете в грях и който трябва да бъде изключен, губи много: признанието на Бога, принадлежността към щастливата община от християни, характеризиращото се чрез любов общуване с братята и голяма част от общуването с християнски роднини /1 Пет. 2:17/. Възможно е някои да страдат дори след неговата смърт поради това което той им причинил.
26 Ако той умре докато общността му е отнета, може да възникне проблем във връзка с неговото погребение. Възможно е, неговите християнски роднини да пожелаят, да се изнесе реч в залата на Царството, ако това се прави на някои места. Обаче това не би било редно в случай на изключен. Ако въпросното лице било показало, че се е покаяло и че искало опрощение от Бог, като не вършело вече грях и посещавало християнските срещи, тогава е възможно съвестта на някои брат да допусне да се държи библейска реч в една от залите на гробищата или на самия гроб. Библейското обяснение за състоянието на мъртвите е свидетелство за неверните и утешава роднините. Ако обаче изключения все още се застъпвал за фалшиви учения и водел безбожен начин на живот, тогава и такава реч не би била уместна /2 Йоан 9–11/
Какво можем всички ние да научим от това
27. Как трябва да гледаме на Божиите присъди?
27 Ние всички трябва да познаем, че най–важното е присъдата на Йехова /Прит. 29:26/. Това важи за омразни действия, защото както Библията показва, Бог ненавижда такиви действия /Прит. 6:16–19/. Но също така важи и за присъдата му върху единични лица. Думата на Йехова недвумислено обяснява, че „неправедни“ — лица, които вършат „делата на плътта“ — няма да наследят Божието Царство /1 Кор. 6:9, 10; Гал. 5:19–21/. Такиви хора нямат ‘нито място в небето, нито в земния обсег на Царството. Затова, който иска да остане в чистата Божия община, трябва днес да се направлява от неговите мащаби. Бог не търпи никакъв „квас“ в своя свят народ, защото такъв „квас“ би оказал пагубно влияние /1 Кор. 5:6–13/.
28. Как може нашата лоялност да се изложи на изпитание във връзка с едно отнемане на общността?
28 Естествено е, че ако на наш близък роднина се оттегли общността, човешките чувства играят голяма роля, което може да представлява тежко изпитание за нас. Чувствените и семейните връзки между родителите и децата са особено силни, и те също играят голяма роля, ако на един от съпрузите се оттегли общността. Обаче ние трябва да познаем, че в края на краищата не е на никого от полза, а и също така не се харесва на Бог, ако допуснем нашите чувства да ни подтикнат да пренебрегнем неговия съвет и упътствие. Ние трябва да покажем, че напълно се уповаваме на съвършената справедливост на Божите пътища, които включват и мярната, да се оттегли общността на злодеец без покаяние. Ако останем лоялни спрямо Бог и общината, тогава е възможно злодееца да извлече поука в течение на времето, като се покае и бъде пак приет в християнската община. Но независимо от това, дали това стане или не, могат думите на Давид, които той изказал в края на живота си, да ни дадат утеха и сила:
„Всички ... съдебни решения /на Бог/ са пред мене ... И нека Йехова да ми въздаде според справедливостта ми, според чистотата ми пред неговите очи. Към лоялния ще действуваш лоялно; към непорочния, силния, ще действуваш непорочно; към този, който се окаже чист, чист ще се явиш ... И смирения народ ти ще спасиш“ /2 Книга на царете 22:23–28/.
[Въпроси]
[Снимка на страница 19]
Възможно е да стане необходимо за християнски деца, да се грижат те в дома си за един родител, на когото е оттеглена общността.
[Снимка на страница 19]
Загубения син не се върнал в къщи, за да продължи грешния си живот, а се разкаял. Баща му пак го приел.