Може ли да се победи смъртта?

ЗАМИСЛИЛ ли си се вече веднъж какво влияние Исус Христос е оказал върху човечеството? Дори и календара, който днес се употребява обикновено от хората на западния свят, е основан върху годината, в която според тяхното мнение Исус бил роден.

В енциклопедията „The World Book Encyclopedia“ се казва във връзка с това: „Дати преди тази година се обозначават с п. Хр. или преди Христос. Дати след тази година се обозначават с А.Д. или Anno Domini /в годината на Господа/.“

Защо Исус е толкова известен? Между друго и за това, че вършел в Галилея големи чудеса. Тази област се намирала в север от днешната република Израел. Еврейския историк Флавий Жозефус, живял в първия век от н.е., писал относно Галилея: „Това е плодородна страна с многобройни пасища различни гори, ... затова и градовете се развили в богато изобилие.“ Той дори твърдял, че в Галилея имало „240 градове и села“. a

В тези многобройни градове и села проповядвал Исус Христос и вършел учудващи чудеса. Библията споменава само няколко от тях на име, но Исус бил посетил много от тях, понеже вдъхновеното описание за неговата проповядна дейност в тази област казва: „Исус тръгна на път по всички градове и села, поучаваше в синагогите им и проповядваше благата вест за Царството и лекуваше всякакъв вид болест и всякакъв вид недъзи“ /Мат. 9:35/.

Много от хората в Галилея на които Исус проповядвал, го познавали, понеже той бил пораснал между тях в малкото селце Назарет, намиращо се в полите на хълмовете, 24 километра на югозапад от галилейското море.

Посещението на Исус в Наин

В 31 година от н.е., втората година от проповядната дейност на Исус, умрял синът на вдовицата. Този град се намирал само на осем или девет километра на югоизток от Назарет, родното село на Исус. Когато младежът умрял, Исус проповядвал на северния бряг на галилейското море, където той тъкмо бил държал известната планинска проповед.

В Библията се казва, че Исус, след като бил завършил проповедта си, влязъл в Капернаум. В онзи приморски град той излекувал робът на един офицер. „Късо време след това“ или както казват стари ръкописи „на следващия ден“ Исус „отиде в един град, наречен Наин и с него вървяха учениците му и едно голямо множество“ /Лука 7:1–11/.

Наин се намирал на около 30 километра на югозапад от Капернаум. Това било един ден път дори и за такиви, които били свикнали дълго да вървят пеша, Исус и тези, които го придружавали, преминали долината и наближавали градския вход. Описанието гласи: „И когато приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствения син на майка му, която освен това беше вдовица. И с нея имаше голямо множество от града. И когато Господаря я  видя, той бе развълнуван от съчуствие за нея“ /Лука 7:12, 13/.

Във връзка с тази случка Артур П. Стънлвй, който посетил тази област в миналото столетие, пише в книгата си „Синай и Палестина“: „На северния склон ... се намират развалините на селото Наин. ... Това село могло да има само един вход, който водел към каменистия склон, по който протичал пътя надолу към равнината. По този стръмен път, ‘близо до портата’ вероатно са били спряни носачите на носилката, понеже според тогавашния обичай те ‘изнасяли мъртвия’ ... Това е място, което няма особени забележителности, които да могат добре да се запаметят; но тъй като туй място с право може да претендира, че е било сцена на онова дълбоко вълнуващо ‘събитие — областта, в която се случило описаното е много малка — може то да се брои към най–интересните места, споменати в евангелията.“

Дж. В. МъкГарвей, който също посетил тази област в 19–то столетие, пише в книгата си „Страните на Библията“: „Наин се намира на края на планински склон, който на север пада с около още двадесет метра. Пътя от север води през тясна долина към западната страна където недалеч се намират няколко гроба в скалите. ... Когато Исус, който идвал от Капернаум където бил предишния ден, наближавал градската порта, току що бил изнасян синът на вдовицата към тъкмо тези гробища, за това Исус срещнал погребалното шествие.“

Удивително чудо

Когато Исус видял опечалените хора и сломената от скърб вдовица той се изпълнил със съчувствие. Дълбока тъга засягнала сърцето му. Пълно с любов, но и със здарвост, вдъхновяваща доверие, той казал на жената: „Престани да плачеш“. Появяването му приковало вниманието на хората, така че  носачите спряли когато той пристъпил и хванал носилката. Вероятно всички се питали, какво искал Исус да стори.

Няколко години преди това, в Кана, едно село, намиращо се на няколко километра в север, Исус бил превърнал вода във вино при една сватба. Възможно е също така някои от тъгуващите да са били чули, че Исус бил излекувал чрез чудо в близките градове и села хора от болестите им. Обаче според вдъхновеното библейско описание Исус не бил възкръсвал до тогава мъртви. Дали това щяло тук да му бъде възможно?

Исус се обърнал към трупа и заповядал: „Младеж, казвам ти: стани!“ И о чудо! „Мъртвя седна и започна да говори, и той го върна на майка му“.

Какво удивително събитие! Можем да си представим, какво изпитвала жената. Какво би изпитвал ти? „Благодаря ти много, че съживи сина ми.“? Нашето благодарство не би могло да се опише с думи. Това наистина било чудо.

„И страх обхвана всички, и почнаха да славят Бог и да казват: ‘Велик пророк се издигна между нас’ и: ‘Бог обърна вниманието си към своя народ.’ И тази вест за него се разнесе в цяла Юдея и цялата околност.“ Исус очевидно бил голям, изпратен от Бог пророк /Лука 7:13–17/.

Обещания чудодеец?

Хиляда и петстотин години преди това вършел пророка Моисей в Божията сила удивително чудеса. Да, той дори бил раздвойл Червеното море, така че цялата израилова нация могла да премине на сухо. Но било предсказано, че ще дойде пророк, който да върши още по–големи чудеса. Моисей казал под вдъхновение: „Пророк подобен на мен ще ти събуди Йехова, твоя Бог, от твоята среда, от твоите братя — него трябва да слушате“ /Второз. 18:15/. Затова се поставил в първото столетие въпросът: „Да не би този Исус от Назарет да е обещания от Бог пророк?“

Йоан Кръстителя вярвал, че Исус бил този пророк. Почти две години преди това той видял, как Божия дух слязъл върху Исус, след като той го бил кръстил в Йордана /Йоан 1:32–34/. Йоан бил сега в затвора. Иродии Антипас го бил хвърлил в затвора година преди това, понеже му бил казал, че живее с жената на брат си в прелюбодейно отношение.

За това се намирал Йоан в затвора, когато учениците му го осведомили за всички тези неща, особена за възкресяването на синът на вдовицата. Когато чул тези съобщения той повикал „двама от учениците си и ги изпрати при Господаря да кажат: ‘Ти ли си идващия, или трябва друг да очакваме?’“ /Лука 7:18, 19; Мат. 11:2, 3/.

Йоан не се съмнявал, че Исус е обещания пророк. Но след като чул удивителния разказ за възкресяването на синът на вдовицата, той очевидно искал Исус да му потвърди това лично. Йоан се питал, дали щял да дойде още друг, така да се каже последовател, който да изпълни още останалото, което трябвало да се изпълни от Месияса според предсказаното.

За това, когато двамата ученици на Йоан дошли при Исус за да му поставят въпроса на Йоан, се случило следното според описанието в Библията: „В онзи час той излекува мнозина от болести и язви и зли духове и дари на много слепи зрение. За това отговори на двамата: ‘Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви биват възкресени, на сиромасите се проповядва благата вест. Щастлив е този, който не се раздразни в мене’“ /Лука 7:20–23/.

Тези новини сигурно били ободряващи за Йоан. Те убедително удостоверявали, че Исус действително вършел забележителните дела, които трябвали да отбелязат предсказания от Моисей пророк. Никога преди това човек не бил притежавал такиви чудотворни сили. Въпреки че бил в затвора, Йоан получил сигурността, че единствено Исус бил пророка, върху когото се изпълвали пророчествата на Моисей.

Няма значи съмнение: Дори и смъртта може да се победи, както това доказва възкресението на мъртвия син на вдовицата в Наин.

[Бележки под линия]