Нивата, в която растят пшеница и плевели

„Обясни ни притчата за плевелите на нивата /Мат. 13:36/.

1, 2. а/От кои основни принципи можем да се ръководим при посяване? б/Коя притча се основава върху тези два принципа?

 „СЕИТБА и жътва“ принадлежат към кръговратите, за които Йехова Бог каза в сърцето си, че няма да престанат „докато земята съществува“ /Битие 8:21 и 22/. Подобен на това принцип изказал апостол Павел като пише: „Каквото и да посее човек, това ще и пожъне“ /Гал. 6:7/.

² Опирайки се на тези основни факти, бил известен земеделец, след упорита работа и посев на добри семена, дълбоко убеден, че в определено време ще има и жътва. По смисъл на логиката трябвало едното да следва другото. Когато след известно време неговите работници го уведомили, че в нивата му порастнали не само пшеница, а и плевели, тогава той бил сигурен, че някой му бил напакостил. Той знаел, че бил посял пшеница, а не плевели. Това ново положение изисквало едно решение. Неговите работници му предложили незабавно действие. Те искали веднага да изкоренят плевелите, обаче разумния земеделец ги успокоил в техния стремеж. Той им наредил да чакат, за да не повредят пшеницата при изкореняването на плевелите. И двете трябвали, да се оставят заедно да растят. При жътвата щяло да има достатъчно време да се отдели истинската пшеница от фалшивата.

3. Кои важни развития във връзка с небесното Царство онагледил Исус в тази притча и какъв знак представлява това дело на разделение?

³ С тази притча Исус Христос нагледно показал известни развития, които щяли да настъпят във връзка с делото, което той започнал на земята. Чрез това негово дело на сеитба трябвало да се получи и желаната реколта, а именно истински християни, които трябвало да бъдат свързани с него в небесното правителство, така нареченото „Царство на небесата“. Обаче той предсказал, че неговата добра дейност щяла да бъде саботирана от неприятеля, Сатаната, Дяволът. Нивата нямало да произведе само желаната реколта,  т.е. истински християни сравнени с пшенични класове, но и също така реколта от привидни християни, сравнени с плевели. И на двете се позволило да растат бавно да настъпване на жътвата, когато щяло да се извърши разделителното дело. Това разделително дело щяло освен това да бъде още един от характерните белези на „последните дни“ от „привършването на една система на нещата“. /Мат. 13:24–30, 36–43; сравни Мат. 24:3; 2 Тим. 3:1/.

4. Защо трябва да се интересуваме от тази притча?

⁴ Имаш ли интерес да преживееш краят на съвременната несправедлива система? Ще се отрази ли върхе тебе лично изходът на тази жътварска дейност? Дават ли тези примери или притчи на Исус Христос същевременно и ключа за разбиране на историята на християнството в течение на вековете? Да видим по–нататък.

Притчата за пшеницата и плевелите

5, 6. а/Защо изразът „царството небесно“ в тази притча не се отнася до христовото небесно правителство? б/Върху какво сочат тези притчи за царството и какво показват нагледно?

⁵ На брега на Галилейското море, недалеч от къщата, в която живял Исус, той разказал следната притча на учениците си и на голяма любознателна тълпа, като започнал с думите: „Царството на небесата е станало подобно на човек, който посял в нивата си превъзходно семе. Докато хората спяха, дойде неговия враг и пося плевели посред пшеницата и си отиде. Когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите“ /Матей 13:24–26/.

⁶ Бърз поглед върху другите притчи във връзка със Царството в Матей глава 13 показва, че употребения в тези притчи израз „Царството на небесата“ не се отнася за пълноценното месиянско правителство или Царството небесно. Защото може ли да се предположи, че „плевели“ или с квас сравнена „лошотия“ /стих 33; 1 Кор. 5:8/, или хора, сравнени с лоши, безпотребни „риби“ /стих 47–50/, ще бъдат свързани с Христос в неговото небесно Царство? Едва ли. Тези притчи несъмнено сочат върху добри и лоши развития относно избора на бъдещите съюзници на Исус Христос в „Царството на небесата“. В притчата за пшеницата и плевелите особено добре е показано нагледно състоянието, което цари сред тези, които твърдят, че са призовани като съуправници с Христос в неговото Царство. Това състояние ще се търпи известно време, преди да бъде завършено в предстоящата символична „жътва“.

7, 8. а/Кой е „човешкия Син“? б/В кое друго пророчество са споменати „човешкия Син“ и тези, които са представени чрез „пълноценните семена“?

⁷ Исус обяснил по–късно, какво символично значение имат „господаря“ или ‘човекът, който сее’, „неговата нива“, „превъзходното семе“, „неговия враг“ и „плевелите“. Написаното гласи: „Тогава той остави народа и дойде в къщи. И учениците му се приближиха до него и казаха: ‘Обясни ни притчата за плевелите на нивата’. В отговор той каза: ‘Сеячът на превъзходното семе е Човешкия Син; нивата е света; що се отнася за превъзходните семена, това са синовете на Царството; плевелите са синовете на този, който е зъл, и врагът, който ги пося, е Дяволът“ /Мат. 13:36–39/.

⁸ Исус сам се обозначавал като „Син на човека“ или „човешкия Син“ /Матей 8:20; 25:31; 26:64/. Интересно е, че и в едно пророческо видение, което Данаил видял във връзка с Царството, той се обозначава като „човешкия Син“. Това пророчество гласи: „И нему /на човешкия Син/ се даде владичество и слава и Царство, за да му слугуват народи и племена и езици. Неговото владичество е владичество за необозрими времена, което няма да премине, е неговото Царство е Царство, което няма да се разруши.“ В това пророческо видение се показва, че човешкия Син ще има съуправници, като се казва: „И Царството и владичеството и величието на царствата под всички небеса се дадоха на народа на светиите на Всевишния. Тяхното Царство е Царства за необозрими времена и всички владичества ще им служат и ще им се покоряват“ /Дан. 7:13, 14, 27/.

„Превъзходното семе“ посято

9. Какво означава „нивата“ и защо Исус посял „превъзходни семена“?

⁹ Исус, т.е. споменатия в притчата „господар“, посява „превъзходни се мена в своята нива“ със цел, да набере от света необходимия брой „светии“ или „синове на Царството“. „Нивата“ е съобразно обяснението „светът“ (гръцки: kósmos), т.е. човешкия свят. С началото на дейността на Исус на земята  човешкия свят станал „нива за обработване“, нива, която в религиозен смисъл даде възможност, „превъзходните семена“, „синовете на Царството“ да бъдат посяти и техния растеж да насърчава /1 Кор. 3:9/. По време на неговата служба на земята, траеща три години и половина, Исус подготвил еврейския дял от „нивата“ /Мат. 9:35–38/. От Петдесетница 33 г. от н.е. той посявал „превъзходни семена“, най–напред между евреите, а накрая в целия свят или в цялата „нива“ /Деян. ап. 1:8/.

10. Какъв напредък се отбелязал в дейността на сеене сред юдеите и прозелитите?

¹⁰ Исус обяснил „превъзходните семена“ с думите: „Това са синовете на Царството“. Първите от тези духосъздадени, помазани „синове на Царството“ били верните апостоли на Исус и около 100 по–нататъшни негови последователи — мъже и жени, които на Петдесетница в 33 г. от н.е. приели дарбата на светия дух в Ерусалим /Деян. ап. 1:13–15; 2:1–4/. На същия ден се прибавили към новообразуваната християнска община още около 3000 евреи и прозелити /Деян. ап. 2:5–11, 41/. Йехова благословил тази дейност на посяване и продължил „ежедневно да прибавя към тях такива, които ще бъдат спасени.“ „Броят на мъжете /възможно е, жените да не са били броени/ достигна скоро около 5000.“ Малко по–късно се казва в описанието: „Прибавиха се такива, които вярваха в Господаря, както тълпи от мъже, така и от жени“ /Деян. ап. 2:47; 4:4; 5:14/. Посевното дело бързо напредвало сред евреите и прозелитите.

11. Как вървяло сеенето сред самаритяните и неевреите?

¹¹ След като сеячът, Исус, се погрижил семето да бъде посято между самаритяните /Деяние на апостолите, глава 8/, той разширил посевното дело чрез светия дух върху необрязаните не–евреи или езичници /Деян. ап. гл. 10; 13:1–5, 46, 47/. В течение на няколко десетилетия се основали християнски общини от северна Африка до Черно море и от Вавилония до Италия, ако не и още по на запад /Деян. ап. 2:5–11; 1 Пет. 5:13; Рим. 15:24; Кол. 1:5, 6, 23/ Като резултат от това усърдно сеене ‘поникна ствол и завърза плод’ /Матей 13:26/.

Досяти плевели

12, 13. Кой е „неприятеля“ и как посял той плевелите, „докато хората спяха“?

¹² Обаче възникнала опасност, за която Исус предупредил с думите: „Докато хората спяха, дойде неговия враг /на сеяча/ и пося плевели посред пшеницата и си отиде. Когато поникна стволът и завърза плод, показаха се и плевелите“ /Мат. 13:25, 26/. Исус казал, че неговия „враг“, „Дяволът“, щял да саботира делото му „докато хората спяха“. „Сън“ може да представлява в Библията символ за смърт или духовна ленивост /Мат. 9:24; Рим. 13:11; 1 Сол. 5:6/. Апостол Павел казал пред старейшините на християнската община в Ефес преди завършването на своята дейност: „Аз зная, че след моето заминаване, ще нахлуят подтиснически вълци между вас, които няма да щадят стадото, и от вашата среда ще се издигнат мъже, които ще говорят извратени неща, за да повлекат учениците след себе си. Ето защо бъдете бдителни“ /Деян. ап. 20:24–31/.

¹³ Както доказват историческите факти, Дяволът дошъл по време „когато хората спяли“ и „посял плевели“. Когато умряли апостолите, които като цяло били ‘пречка’ на този разпадък, многобройни християнски старейшини не били вече „бдителни“ /2 Сол. 2:3, 6–8/. Понеже те станали духовно лениви, те не пазели „синовете на Царството“ от „подтисническите вълци“, които за почнали да нахлуват. Тези били „плевелите“ които били досяти между „превъзходните семена“. Йоан, последния от апостолите, писал с оглед на края на апостолското време: „Последния час е, и така, както вие чухте, че ще дойде антихрист, така и мнозина са станали антихристи; по този факт познаваме, че е последния час. Те излезоха от нас, но не бяха от нашия вид; понеже ако биха били от нашия вид, щяха да останат с нас. Обаче те си отидоха, за да стане явно, че не всички са от нашия вид“ /1 Йоан 2:18, 19/.

14. Какво се казва относно този сорт плевели, за които става дума в притчата на Исус?

¹⁴ Исус казал: „Плевелите ... са синовете на този, който е зъл“ /Мат. 13:38/. Х.Б. Трайстръм пише относно споменатия вид плевели в тази притча в книгата си „Natural History of the Bible“: „Плевелите (zizania) са същото, като арабското zawân, от където произхожда гръцката име на Lolium  temulentum или омяващата глушина. ... Това е вид ръжена трева и единствения вид трева, чиито семена са отровни. Zawân идва от zan, ‘повръщане’, тъй като яденето на глушина предизвиква остро дразнене за повръщане, гърчове и разтройство, които често имат смъртен изход. Това растение, което има по–широк лист от повечето диворастящи треви, напълно прилича на пшеницата до появяването на класовете.“

15. а/Представляват ли плевелите видоизменена пшеница? б/Защо не може да се направи на „човешкия Син“ никакъв упрек?

¹⁵ Трябва също да се спомене, че при тези „плевели“ не става въпрос за един видоизменен вид пшеница, както смятат това някои еврейски талмудисти a, а и някои хора в миналото. Пшеничените зърна никога не се превръщат в плевели. Това би противоречило на неизменимия закон на Йехова: „Земята да произрасти трева, семеносни растения и плодоносни дървета, които да раждат плод според вида си“ /Битие 1:11, 12/. Този научен факт освобождава „човешкия Син“, Исус Христос, който ‘пося превъзходните семена’, от всякаква отговорност за това, което се случило на неговата „нива“. От “превъзходното семе“ което той бил посял, никога не би станал плевел. Това семе можело само да произведе „пшеница“ или истински „синове на Царството“. Това, което по–късно порастна на неговата „нива“, бе непосредствено това, което неговия враг бил досял нарочно и с лоши намерения, а именно „плевели“ или „синове на този, който е зъл“.

16. Защо притчата за „пшеницата“ и „плевелите“ е от исторически интерес?

¹⁶ Така тази притча на Исус за „пшеницата“ и „плевелите“ ни дава обяснение за траещата с векове история на християнството. Историческите факти показват, че Сатаната въвел след смъртта на апостолите — както това било предсказано от Исус, Павел, Петър, Йоан и Юда — много „плевели“, „подтиснически вълци“ и „антихристи“ в общините на истинските християни /Деян. на ап. 20:29; 2 Пет. 2:1–3; 1 Йоан 2:18; Юда 4/. Стана така, както казал Исус: „Когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите“ /Мат. 13:26/.

17. Кога особено се появиха „плевелите“?

¹⁷ Тези „плевели“ се показали особено през второто и третото столетие, когато така наречените църковни бащи започнали да се застъпват за учения, които не съответствували на Библията, като учението за безсмъртието на душата, огъня в пъкала и учението за триединството. Много от тези мъже не били истински християнски надзиратели, които верно да се придържат към библейските учения, а по–скоро философи. Върховната точка се стигна в началото на четвъртото столетие, когато езическия император Константин притопи отпадналото християнство с езическата религия в Рим. Това привидно християнство с неговите римско–католически, руско–православен, гръцко–православен и протестански клонове произведе в течение на всички тези столетия до днес рекордна реколта на „плевели“.

„Оставете двете заедно да растят“

18. Какво се говори по–нататък в тази притча?

¹⁸ Това положение несъмнено трябвало да обезпокои „робите“ на „човешкия Син“. В тази притча се казва по–нататък: „А робите на господаря дойдоха и му казаха: ‘Господарю, не пося ли ти превъзходно семе в твоята нива? Откъде има плевели?’ Той им каза: ‘Един враг, един човек стори това’. Те му казаха: ‘Искаш ли да отидем и да го съберем?’ Той каза: ‘Не, за да не изкорените пшеницата при събирането на плевелите. Оставете двете заедно да растят до жътвата; и по време на Жътвата ще кажа на жътварите: съберете най–напред плевелите и вържете ги на снопове, за да ги изгорите, тогава идете и приберете пшеницата в моята житница“ /Мат. 13:27–30/.

19. Защо бяха обезпокоени „робите на господаря“?

¹⁹ Исус не обяснил по–подробно, дали загрижените „роби“ /стих 27/ са идентични с „жътварите“ /стих 30/. Ако това е така, тогава би означавало, че ангелите биха били обезпокоени за многото „плевели“ в „нивата“ на  господаря си /Мат. 13:39/. Тези „роби“ запитали, дали да изкоренят веднага омайващата глушина, представляваща символично „синовете на този, който е зъл“ /Мат. 13:38/. Те се опасявали от това, „плелите“ или посятите с лошо намерение от „врага“. Дявола, привидни християни, да не задушат истинската „пшеница“, истинските „синове на Царството“.

20. Какъв отговор дал „господаря“ на своите ‘роби’ и как се показва това в историята?

²⁰ Обаче „господаря“, „Синът на човека“, не позволил на „робите“ си да отидат и съберат „плевелите“ или привидните християни и да ги разделят от „пшеницата“ истинските християни. Той казал: „Оставете двете да растят до жътвата“. Така се допусна да растят заедно истинското и фалшивото християнство в „нивата“ или в човешкия „свят“. Обаче „времето на жътвата“ трябвало да дойде. Кога? И как се отразява това върху тебе?

[Бележки под линия]

[Въпроси]

[Снимка на страница 8]

Глушината, обозначена като плевел

Истинска пшеница