Божи служители, заети в професия

1. Като какво обозначил Уйлиъм Тиндейл споменатите в Римляни 13:1–6 държавни служители в своя превод с оглед на Бога на християните?

 УЙЛИЪМ Тиндейл обозначава в превода си на Библията от гръцки /1526г./ в тогавашния народин английски език „по–горните“ или „висшите власти“ като служителка на Бога. Според превода „Нов Свят“ текста гласи: „Понеже тя /висшата власт/ е служителка на Бога, за твое добро. Ако обаче вършиш зло, тогава страхувай се; защото тя не носи меча без смисъл; понеже тя е служителка на Бога, отмъстителна за опосвестяване на гнева върху този, който върши зло. Ето защо е наложително, до и се подчинявате, не само поради този гняв, а също и поради вашата съвест. Защото и затова плащате данъци; понеже те /властите/ са обществени служители на Бога, които постоянно служат тъкмо за тази цел“ /Рим. 13:1–6/.

2. а/Основава ли се изразът „министър“ на превода на Тиндейл от 1526 г.? б/Изключва ли политическата употреба на названието „министър“ правото на християни, които като Павел не са част от света, да се наричат така?

 ² Няма никакво основание да се приеме, че обозначаването на членове на кабинета на различни правителства с титли като „първи министър“ или „министър“ почива върху горе цитираните думи на апостол Павел. Но дори ако това би било така, все още би съществувала голяма разлика между светската служба на такиви политици, които се обозначават като ‘Божи служители’, и религиозната „длъжност“ на апостол Павел и други християни, които не са част от света. Областите на дейността коренно се различават една от друга. Ако политиците на света употребяват названието министър в смисъла на притежател на правителствена длъжност, тогава това не изключва, Павел и неговите съхристияни да се наричат в съответните езици в религиозен смисъл „министри“ или Божи служители.

3. Може ли да се каже, че всички Свидетели на Йехова, които като Тихик и Тимотей проповядват от врата на врата, са „Божи служители относно благата вест за Христос“?

³ Когато Павел нарича Тихик в Ефесяни 6:21 ‘любим брат и верен служител в Господа’, тогава той не го поставя на еднакво ниво с духовниците на християнския свят. /Виж също Колосяни 1:7; 4:7/. Павел нарича също и Тимотей „нашия брат и Божи служител относно благата вест за Христос“ /1 Солунци 3:2/. Кръстените Свидетели днес, които са се отдали на Йехова и проповядват „тази блага вест за Царството“ от „къща на къща“, са положително „Божи служители относно благата вест за Христос“ /Мат. 24:14; Мар. 13:10/.

4. Какво се възложи според Библията на християнската община като цяло и на отделните ѝ членове?

⁴ Как се отнася това обаче за общината на кръстените християни като цяло? Възвеличения Син Божи, Исус Христос, казал към общината в Тиатира /Мала Азия/: „Аз познавам твоите дела и твоята любов и твоята вяра и твоята служба“ /Откр. 2:18, 19/. На събранието в Коринт /Гърция/ Павел писал: „Има различия в служебните длъжности, и все пак Господарят е същия“ /1 Коринт. 12:5/. В съответствие с това, възвеличения Исус Христос дал от Петдесетница 33 год. от н.е. насам дарби във вид на хора на своята община, като например апостоли, пророци, възвестители на евангелието, пастири и учители. С каква цел? „С оглед да се приведат в ред светиите за служебното дело /буквално: делото на Божията служба/, за назидание на христовото тяло“ /Ефес. 4:7–12/. И накрая писал апостол Павел до всички членове на еврейската християнска община в Ерусалим: „Бог не е несправедлив, че да забрави вашата работа и любовта, която вие показахте към неговото име, като служехте на светиите и още служите“ /Евр. 6:10/. По този начин всички вършеха Божия служба, която бе призната от Йехова Бог.

Що се отнася до светската работа

5. а/Могат ли служителите на Бога да работят според Библията през част от времето си светска работа, противоположно на професията на религиозните служители на християнския свят? б/Кога се появила думата „министър“ в библейски преводи?

⁵ Да се бъде Божи служител в библейски смисъл и да се принадлежи към събранието на отдалите се на Бога, кръстени Свидетели на Йехова, не означава, да се води луксозен и безгрижен живот. Хора лесни биха могли да помислят това като гледат начина на живот, който обикновено се води между тези, който по професия са религиозни служители в общините на вярващите в християнския свят. Според Библията обаче, не би трябвало да има таково нещо. Възможно е Божи служители в библейски смисъл да използват част от времето си за светска професия. Исус Христос също бил работил като дърводелец в Назарет до 30 годишна възраст. След това той посветил цялото си време на Божията служба, за която той бил помазан с Божия дух. Ние не знаем, дали той говорел латински и употребявал обозначението minister. Когато обаче еврейските и гръцките Писания били преведени в латинския език на римската империя, се появила думата minister в този превод.

6. а/Какво значение има думата „министър“ въз основа на произхода от съответните латински или гръцки думи? б/По какъв начин можел тогава Павел да „възвеличава“ службата си?

 ⁶ Думата minister произлиза от латинското прилагателно име minus което има смисъла на „по–малко“. Затова да се бъде minister означава всъщност „да бъдем или да действаме като нещо по–малко (quod minus est, латински)“. Съответната гръцка дума diákonos има подобен произход, който изказва значението на нещо маловажна. Казва се, че тя произхожда от думите diá /„през“/ и kónis /„прах“/. Един грък би си представил под тази дума човек, който минава през прах, за да се представи на разположение или да изпълнява някаква служба. Но въпреки произхода на тази гръцка дума, апостол Павел я употребил като казал: „/Аз/ възвеличавам ... моята служба“ /Римляните 11:13/. Той доказал това, като твърдо издържал до край.

7. а/Намалява ли се стойността на службата в проповядването на вестта за Царството чрез това, че тя се върши безплатно от служителите на Бога? б/Като какво зачитат служители на Бога, които възвестяват Царството, необходима светска работа?

⁷ Павел не изпълнявал усърдната си Божия служба за да прослява себе си. Той безплатно проповядвал „благата вест“ или без възнаграждение. Но с това той не намалил стойността на своята служба. Този, който приемал благата вест, вършел нещо за собствена полза, без да плаща нещо, въпреки това обаче трябвал да пресметне разноските. Павел зачитал за голяма чест, че такава прекрасна „блага вест“ му била поверена — служебна длъжност, която няма равна на себе си, ако се сравни с всички високо заплатени професии в света. Свидетелите на Йехова подражават днес примера на апостол Павел. Как? Те не взимат участие в проповядването на Божията вест за Царството, за да извлекат в материална или светска насока лична печалба. Те смятат за нередно да се борави с вестта за Царството като с търговска стока, като нещо, с което може да се достигне лек и удобен начин на прехрана в живота. Една светска длъжност, която те може би трябва да изпълняват, заема второстепенно място като по–нисша длъжност. Службата за Царството е нещо, което заслужава жертви.

8. По какъв начин продължил Павел да ‘възвеличава службата си’ в Рим след пристигането си там?

⁸ Когато апостол Павел дошъл накрая в Рим и се свързал с общината, той продължил с това, за което той бил говорил в писмото си към тях години преди посещението си: той ‘възвеличил службата си’. Как сторил той това, тъй като бил затворник във вериги? Лекарят Лука, неговия верен съдружник, ни докладва: „Когато ние най–после влязохме в Рим, бе позволено на Павел да остане сам за себе си с войника, който го пазеше. Обаче три дни по–късно той събра знатните евреи. Когато те се събраха, ... /Павел започна да им говори./ ... След това той остана две години в наетата от него къща, и приемаше всички приветливо, които влизаха при него, проповядваше им Царството Божие и ги учеше безпрепятствено и с най–голяма откритост на говор нещата, които се отнасяха за Господаря Исус Христос“ /Деян. ап. 28:16–31; Еф. 6:20/.

9. До каква степен станало прочуто затворничеството на Павел в Рим, както и причината за това, и как реагирали християните в този град на това?

⁹ Какъв бил резултата на тази дейност на Павел, който несправедливо бил затворен? Той самия ни казва: „Сега искам да знаете, братя, че моите работи се оказаха по–скоро благоприятни за /развитието на/ благата вест отколкото за нещо друго, така че моите вериги във връзка с Христос станаха публично известни сред цялата стража на преториума както и сред всички останали; и повечето от братята в Господ, които в резултат на моите вериги придобиха увереност, проявяват все повече смелост да говорят безстрашно Божието Слово.“ „Всички светии, а особено тези от домът на Кесаря, ви изпращат поздравите си“ /Флп. 1:12–14; 4:22/.

Сега е времето, да се придаде достойнство на службата

10. Кога последва остатъка на вярните, отдадени на Йехова Бог и кръстени служители призовът, да напусне световната империя на фалшивата религия?

¹⁰ Свидетелите на Йехова последваха Божия призов, да напуснат Вавилон  Велики, световната империя на фалшивата религия. През времето на Първата световна война /1914–18 година/ империята на Вавилон Велики сътрудничила с политическите сили, които водеха война и издействувала да се възложат ограничения на отдалите де на Бога, кръстени служители на Йехова. Успехът им в тази насока бе толкоз голям, че ръководещи сътрудници на главното бюро на организацията им се хвърлиха в затвора. Обаче годината след войната /1919 г./, донесе освобождение и облекчение. Тогава те познаха необходимостта, пак да се организират за предсказаното световно проповядване на „благата вест за Царството“ /Мат. 24:14/.

11. а/По какъв начин изобличиха членовете на остатъка Вавилон Велики послучай на един конгрес, който се състоя в 1919 година? б/За идването на кое очаквано време ликуваха те, и кое списание започна да се издава в съответствие с това?

¹¹ Остатъка бе ново организиран, за да проповядва „тази блага вест за Царството“ както никога до сега по цялата земя. За тази цел се проведе в септември 1919 год. в Cedar Point (Ohio, САЩ) едно главно събрание. Вавилон Велики се изобличи тогава като подкрепителка на Обществото на народите, основаването на което се предложи и което се обозначи от духовенството на протестанската Църква като „политическия израз на Божието Царство на земята“. Присъствуващите ликуваха за идването на „златната епоха“ което ще се приведе чрез Божието небесно царство под Христос. Както бе оповестено на конгреса, излезе в октомври 1919 год. едно ново списание като допълнение на списанието „Стражева Кула“. То се нарече „Златна епоха“. В отговор на растящата нужда сред хората за утеха названието на списанието се промени по–късно в „Утеха“. След Втората световна война то се нарече „Събуди се!“ /и сега се публикева в 47 езика/.

12. а/Какъв нов отличителен знак приеха членовете на остатъка, с което се подобри техния им вид в служебна насока? б/Какво влияние оказа това на службата им за Царството?

¹² Всичко това допринесе проповедниците на издигнатото Царство Божие да се появят в нова светлина относно служебната им длъжност. В 1931 година те се отърсиха от всички позорни имена, които Вавилон Велики постоянно им бе давал, и приеха името, което се основава на библейското пророчество, т.е. името Свидетели на Йехова /Ис. 43:10–12/. С това те получиха нов от личителен знак спрямо Вавилон Велики и политическите му покровители. На Йехова, техният Бог, бе угодно да съблечат религиозната дреха, която бе опетнена и замърсена чрез допира с Вавилон Велики. В неговите очи те добиха нов външен вид. Членовете на помазания остатък облякоха така да се каже „празничното облекло“, което бе подходящо за свещеническата им служба /Зах. 3:4, 5/. С това се придаде достойнство на тяхната служба за Бог и на него му се оказа чест и величие.

13. а/Кое допълнително доказателство се принесе в 1935 година за това, че остатъка бил пак придобил Божието благоволение? б/Какво направиха членовете на „голямото множество“, така като остатъка, със службата си за Бога?

¹³ Имаше ли видими признаци за това, че помазания остатък отново получи Божието благоволение след Първата световна война? Да, понеже към сравнително малко на брой остатък от „царственото свещеничество“ се присъединиха хора, които сега образуват една „голямото множество“, която искрено търси живият и истински Бог /1 Пет. 2:9/. Това стана ясно от пролетта на 1935 година. Във Вашингтон /Д.С./ се проведе тогава генерално събрание на което президентът на дружеството „Стражева Кула“ изнесе главната реч с темата „Голямото множество“ на 31 май. Тези реч бе основана на Откровение 7:9–15. На следващия ден символизираха 840 души своето отдаване на Йехова Бог чрез кръщението. По–голямата част от тези кандидати за кръщение хранеха надеждата за живот в земен рай като членове на „голямото множество“ под царството на Христос. Те знаеха, че това означава за тях да се присъединят като служители на Йехова към помазания остатък в неговата дейност от къща на къща. Те също започнаха ‘да възвеличават службата си’.

14. Какво изисква символизираната чрез кръщението отдайност от членовете на „голямото множество“, ако и повечето от тях да не могат да посветят цялото си време на проповядването на Царството?

¹⁴ До днес се събраха стотици хиляди овчеподобни хора около помазания  остатък и се присъединиха към него в службата за Царството. Не всеки от тях може да посвети цялото си време на тази дейност, като пълновременен възвестител, или като пътуващ представител на дружеството Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania или като сътрудник на едно бюро–клон на това дружество. Тяхните задължения изискват, повечето от тях да изпълняват светска работа, която заема известна част от времето им или дори по–голямата част от времето им. Обаче техната отдайност на Бог, която са символизирали чрез кръщението, изисква от тях да бъдат негови служители и да служат на интересите на неговото Царство.

15. Как така се намират те в подобно положение като апостол Павел в Коринт?

¹⁵ Те се намират в подобно положение като апостол Павел. Павел работил в Коринт една година и половина заедно с Акила, един вярващ евреин, като правел шатри /Деян. ап. 18:1–11/. Възможно е някои днес да кажат за Павел, че той бил „редовен, деен религиозен служител“.

16. Какво казал Павел във връзка със светската си работа, когато се бил отбил в Милет по пътя си за Ерусалим?

¹⁶ Нека също да си спомним и за това, което Павел казал, когато се спрял в пристанищния град Милет /Мала Азия/ на път за Ерусалим. От там той пратил да се повикат старейшините или надзирателите на общината в Ефес. Между друго той им казал: „Затова бъдете бдителни и помнете, че три години, денем и нощем/ не преставах сериозна да наставлявам със сълзи всеки един. ... На никого не пожелах аз среброто или златото или облеклото. Вие сами знаете, че тези мои ръце служиха за моите нужди, както и за нуждите на тези, които бяха с мен. Във всички неща аз ви показах, да помагате на слабите, като работите така усилено, и да помните думите на Господаря Исус, който сам е казал: ‘По щастливо прави даването отколкото приемането’“ /Деян. ап. 20:31–35/.

17. а/Намалил ли Павел стойността на своята служба за Бог с това, че от време на време работел светска работа, и защо вършел той това? б/Какво може още да се каже във връзка с това, дали по онова време е имало други, отдадени на Бога християни, които били заети в професия, и кои служители в храма са примери за това?

¹⁷ С това, че Павел от време на време се занимавал със светска работа, работа, за която той бил платен, той не понижил стойността на службата си за Царството. Той се грижал за това, че неговото проповядване и учене да не струва нищо на неговите слушатели и ученици. По този начин никой не можел да го обвини в това, че неговото възпитателно дело било доходна работа /1 Кор. 9:13–18/. В това отношение той действително действувал така, както самия е казал: „/Аз/ възвеличавам ... моята служба“ /Рим. 11:13/. Като служител на Бога, зает в професия и който сам се грижел за прехраната си, той доказал, че изпълнява службата си за Царството въз основа на чисти, безкористни мотиви. Повечето от неговите отдали се на Бога християнски сътрудници били Божи служители, заети в професия; някои от тях били дори роби на нехристиянски господари /Деян. ап. 18:1–4; Рим. 16:3–5/. Необходима светска работа не понижава стойността на службата за Царството, защото ние трябва да си спомним, че левитите под моисеевия Закон, законния съюз с израилевия народ, освен на годишните празници всяка половин година служели само една седмица в храма в Ерусалим. В останалото време те живяли в левитските градове, които били разпръснати по цялата страна, и работели там за прехраната на тяхните семейства. Така те също били Божи служители, заети в професия.

18. а/Имат ли служители на Бога, които са Свидетели на Йехова и заети в професия, право на привилегиите, които се дават на религиозните служители на Вавилон Велики? б/Как „възвеличават“ служителите на Бога, заети в професия, техната „служба“ докато работят в светската си работа?

¹⁸ Обстоятелството, че много отдали се на Бога, кръстени Свидетели на Йехова зачитат за необходимо или се чувстват задължени да изпълняват в по–голямата си част от времето светска работа, не означава или не доказва, че те не са истински служители на Бог и нямат право на всички тези привилегии, които се дават на религиозните служители на Вавилон Велики от  правителствата. Наистина, те са Божи служители, заети в професия, но те поставят интересите на Божието царство пред всичко друго. Тъй като също проповядват Божието царство от къща на къща, те действително са служители на Царството и не заемат по–нисш ранг от министрите на правителствата на този свят. Чрез похвалното качество на работата, която те изпълняват за светските си работодатели, тези служители на Бога, заети в професия, косвено „възвеличават“ тяхната „служба“. С това те оказват чест на Бог, комуто принасят свята служба.

19. а/Какво ще стори Божи служител, зает в професия, ако неговите обстоятелства се изменят съответно? б/Какво ще стори всеки отдаден на Бога и кръстен Свидетел на Йехова, независимо от това, колко време той може непосредствено да посвети на интересите на Царството?

¹⁹ Излишно е да се каже, че такиви служители на Бога, заети в професия, в случай че тяхните обстоятелства се променят и им позволят да посветят цялото си време на службата за Царството, биха направили това и с благодарство и според всичките си сили биха изпълнили службата на Божието Слово. Във всеки случай трябва ние независимо от това дали можем да посветим цялото си време или само част от него непосредствено за интересите на сега установеното Божие царство под Христос, непрекъснато да ‘възвеличаваме нашата служба’.

[Въпроси]