Бягайте към Божието царство

1. Кои мисли от писмото до евреите, които са във връзка с отърваването, заслужават нашето внимание?

 АПОСТОЛ Павел обсъжда в своето писмо до евреите някои важни мисли, които са във връзка с отърваването. Той се занимава тук с два аспекта: какво трябва да се съблюдава и какво да се отбягва. Своите аргументи той подкрепя, като често цитира Еврейските Писания, с които неговите читатели по онова време — евреи, които били станали християни — били добре запознати.

2. Какво сравнение прави апостол Павел между Божия Син и ангелите и до какво заключение стига той?

² В първата глава от писмото до евреите Павел подчертава мястото на Божия Син, което е по–високо от това на ангелите. След това той казва: „Затова е необходимо, ние /християните/ да обърнем повече от обикновено внимание на нещата, които сме чули, за да не се подхлъзнеме /„да не бъдеме отнесени“ според превода на Уилкенс/. Защото щом думата говорена чрез ангели се оказа твърда ..., как ще се отървем, ако занемарим таково голямо спасение, което започна да се възвестява чрез нашия Господар /Исус Христос ...?“ /Евр. 2:1–4/.

3. а/Надеждата, дадена от Христос Исус, е по–добра от коя друга надежда и в каква насока? б/Какво е свързано с тази „по–добра надежда“? в/Какво се изисква независимо от това, дали имаме небесна или земна надежда?

³ Надеждата за спасение, предадена чрез Исус Христос, е много по–добра по–голяма от това, което се заповяда чрез моисеевия Закон даден на планината Синай „посредством ангели“/ Гал. 3:19/. Тя е по–добра защото е основана на „по–добър съюз“, който ‘законно бе утвърден въз основа на по добри обещания’ и също така защото е основана на по–добра жертва /която бе принесена „един път завинаги“ и която дава „по–добра надежда“/ и по–добро свещеничество, което прилича на това на Мелхиседек /Евр. 7:15 до 25; 8:6; 9:23–28/. С тази „по–добра надежда“ обаче е свързана по–голяма отговорност. Ето защо трябва да бъдеме особено старателни и съзнателно да внимаваме нищо да не занемаряваме „за да не се подхлъзнем“ или „да не бъдеме отнесени“. Тука става дума за спасение, което води към небесен живот, обаче подобна отговорност важи и за тези, които се надяват да бъдат спасени и да живеят на земята под Божието Царство.

4. Какво означава да бъдеме отнесени и как може това да се приложи при християни?

⁴ Трябва ли сами нещо да правим, за да бъдеме отнесени? Не, абсолютно нищо. В една река течението винаги ни носи надолу, независимо от това, дали се намираме във водата или в лодка. Точно така е и в живота. Ако ние се изоставим, тогава външни влияния и наследени наклонности ще ни отнесат. Ние преставаме да цениме Духовни стойности и всичко това може да стане постепенно. Ето защо трябва винаги да бдиме. противен случай няма вече здраво да държим „истинския живот“ и има опасност, да загубим живота си завинаги /1 Тим. 6:19/. Във връзка с думите на Павел как бихме могли да очакваме да се отървем от гибелните последици, ако се окажем и останем небрежни в нашето становище и действие.

5. Върху кое опасно състояние на сърцето обръща апостол Павел внимание чрез понататъшните думи в писмото си до евреите?

⁵ Чрез своите по–нататъшни думи отправени към еврейските християни, апостол Павел обръща нашето внимание върху още по–опасно държание като пише: „Внимавайте братя, да не се развие в някой от вас зло сърце на неверие, като се ОТДРЪПНЕ от живия Бог, а продължавайте един друг да си напомняте докато може да се каше ‘днес’, за да не се закорави никой от вас чрез измамническата сила на греха“ /Евр. 3:12, 13/.

6. а/Какво означава човек да се ‘оттегли’ от някого? б/Какво води до това, ‘да се оттеглим от живия Бог и как можем да предотвратим това?

 ⁶ Не е необходимо да се направи нещо, за да бъде човек отнесен; обаче ако някой се „отдръпне“, тогава с това е свързано решаващо действие. Една личност, чието благоволение бихме искали да запазим, може все още да бъде пред очите ни като започнем да се оттегляме от нея и да вървим назад. Как би могло да се стигне до там, че някой започне ‘да се отдръпва от живия Бог’? Отговорът гласи: поради липса на вяра. Цялостния текст показва, че Павел не говори тук за слаба вяра, която идва от недостатъчно познание или погрешно разбиране. Той по–скоро цитира предупреждението: „Не закоравявайте сърцата си“. А точно това правели израилтяните в пустинната област, въпреки че там ‘виждали делата на Йехова четиридесет години’ и сами се уверили, че той постоянно се грижел за тях и ги закрилял по свръхестествен начин /Евр. 3:7–11/. Затова, всички верни християни трябва днес да си помагат и да си ободряват един друг „да не закоравят чрез измамническата сила на греха“ и по този начин да тръгнат назад. Ние трябва сериозно да си напомняме да поддържаме жива нашата вяра чрез дела. Нека да си спомним, че Авраам бил послушен в тежко изпитание и действувал с вяра и затова бил наречен „приятел на Йехова“. Като Свидетели на Йехова можем да победим само тогава, ако „здраво държим на крепката си увереност, която имахме в началото“ /Евр. 3:13, 14; Яков 2:21–26/.

7. Как показва Павел в края на писмото си до евреите, че върху християните днес лежи по–голяма отговорност, отколкото върху израилтяните в древните времена?

⁷ В края на своето писмо до евреите Павел засяга същата аргументация както в 2–ра глава, стих 1–4. Той показва, че върху християните лежи по–голяма отговорност, отколкото при израилтяните в древните времена. С още по–настойчиви думи той казва: „Понеже ако ония не се отърваха, които отхвърлиха този, който отправи божествено предупреждение на земята, тогава колко по–малко ще се отървеме ние, ако се отвърнем от този, който говори от небето“ /Евр. 12:25/.

8, 9. а/Какво означава, човек да се отвърне от някого и накъде може да отведе това в областта на вярата? б/Защо трябва да си вземем присърце това предупреждение? в/Какво ще стане, ако ние приемем вразумяването от Бог?

⁸ Да се отвърнем от някого означава съзнателно да му обърнем гърба и често да не го признаваме. Чрез таково становище и такъв начин на действие се отличавал народът на Израел до времето на Малахия, когато Йехова казал на израилтяните: „От дните на вашите прабащи вие се отклонихте от моите наредби и не ги спазвахте“ /Малах. 3:7/. И какво би станало, ако един помазан християнин, т.е. духовен израилтянин, непрекъснато действува също така лошо? За него съществува сериозна опасност, да попадне в категорията на тези, за които апостол Павел пише: „Не е възможно тези, които един път завинаги се просветиха ..., които обаче са отпаднали, да бъдат съживени към покаяние“ /Евр. 6:4–6/. Разбира се, само Йехова Бог и Христос Исус могат да установят, дали някой е стигнал до там, е невъзможно за него да бъде съживен към покаяние.

⁹ Необходимо е да си вземем присърце това предупреждение. Да загубим вярата може да започне с това, да приемаме някои неща като разбиращи се от само себе си, да развием безразличие и така почти незабелязано да бъдеме отнесени. Погрешна постъпка или становище лесно се следват от други такиви, докато стигнем до там, да установим отпадане до такава степен, че не можем вече да се съвземем. Преди да стане това, Йехова несъмнено ще ни вразуми по някакъв начин. Павел писа на еврейските християни по онова време: „Вие съвсем забравихте увещанието, което е отправено към вас като към синове: ‘Сине мой, не считай вразумяването от Йехова като маловажно, нито отмалявай, когато той те поправя; защото Йехова вразумява този, когото обича; да той бие всеки, когото приема като син.’ ... Наистина никое наказание не е радостно в момента, а тежко; но след това донася на тези, които се обучиха чрез него, мирен плод, а именно праведност“ /Евр. 12:5–11/.

10. Защо не бива никога да бъдем отрицателно или песимистична настроени към нашите братя по вяра, а и така също и към нас самите?

¹⁰ От тези думи не трябва да заключаваме че Павел бил отрицателно или негативно настроен към своите братя по вяра, държание, което  и ние не трябва да имаме спрямо нас или други в християнската община. Дори след като апостолът казал на онези еврейски християни, че ‘слухът им притъпял’ и че се нуждаят от ‘мляко, а не от твърда храна’ — и след като предупредително посочил тези, които отпадат без да могат да се покаят — той казва: „Обаче що се отнася до вашия случай, възлюбени, ние сме убедени от по–добри неща, да, от неща, които носят спасение, ако и да говорим по този начин.“ Павел след това ги ободрява да бъдат „подражатели на тези, които наследяват обещанията чрез вяра и търпение“ /Евр. 5:11, 12; 6:4–6, 9–12/.

Отървани от Вавилон

11. В кое пророчество предсказа Данаил под вдъхновение, че Божия народ ще бъде отърван?

¹¹ От решаващо значение е, ако искаме да се отървем, да осъзнаем спешността да бягаме от застрашеното място или опасното положение. Съществува ли днес такава необходимост за бягство? Да, несъмнено. Следващите думи, които пророкьт Данаил написал под вдъхновение, имат непосредствена връзка с критичното положение, в което се намират днес християни. „В онова време ще стане Михаил, великия княз, който се застъпва за синовете на твоя народ. И положително ще настъпи време на голямо страдание, каквото никога не е бивало, откакто съществува една нация до онова време. И в онова време твоя народ ще се отърве, всеки един, който се намери записан в книгата“ /Дан. 12:1/. Да, народът на Данаил всъщност Божия народ — ще се отърве. Какво чудно обещание!

12. а/Кога взе Исус повод на това пророчество на Данаил? б/Кога стана Михаил и в полза на кого употреби той силата си?

¹² Като взел повод от тези думи при изказването на голямото си пророчество, записано в Матей 24, Исус обърнал внимание на едно по–голямо сбъдване на това предсказване в днешно време, във „времето на краят“. Той сега, и каквото не ще има вече“ /Мат. 24:21; Дан. 12:4/. В 1914 година от н.е. Исус Христос стана като небесния княз Михаил и оттогава упражнява своята власт в полза на Божия народ. Кой е Божия народ? Това не са плътските израилтяни, а остатъка от духовните израилтяни, чието „обрязване ... е на сърцето чрез дух“ /Рим. 2:29/.

13. Кога се призова остатъка на духовните израилтяни да избяга от Вавилон Велики, и в какво положение бе той преди това?

¹³ Особено от 1919 година този верен и почистен остатък следва призива: „Бягайте от страната на севера ... Хей Сион! Оттърви се, ти, която живееш при дъщерите на Вавилон“ /Зах. 2:6, 7; Йер. 51:45/. Преди онази година, по времето на Първата световна война, този остатък се намираше в робството на Вавилон велики, световната империя на фалшивата религия.

14. а/Кои са тези, които са „записани в книгата“? б/Ще се отърват ли други от унищожението и ако да, кои?

¹⁴ Както било казано на Данаил, всички членове на този остатък били „намерени записани в книгата“. Те принадлежат към „общината на първородените, които са записани в небесата“ /Евр. 12:23; виж Малах. 3:16/. От унищожението на лошите ще се отърве и една „многобройна тълпа“, която не се състой от духовни израилтяни, а така да се каже от „чужденци“. Обаче и те любят името на Йехова и са станали негови предани служители. Каква переспектива имат те? Йехова казва: „Тях искам аз ... да доведа до моята свята планина, и да ги зарадвам в моята къща на молитвата.“ Членовете на тази „голяма народна тълпа“, на това „голямо множество“ принасят на Бог в неговия храм свята служба. Те ще преживеят „голямото бедствие“ и ще се отведат към „изворите на живота“ /Ис. 56:6, 7; Откр. 7:9–17/.

15. Какво последно предупреждение се произнася относно бягството от Вавилон Велики?

¹⁵ За потвърждение на споменатите пророчества нека да се обърнем още към последната пророческа книга на Библията, която се отнася за Божия народ днес. Тя съдържа едно заключително предупреждение, което се отнася за Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия и което гласи: „Излезте от нея, народе мой, ако не искате да вземете участие с нея в греховете ѝ, и ако не искате да получите част от нейните мъчения. Понеже  греховете ѝ се натрупаха до небето и Бог си спомни за нейните дела на неправда. ... Затова мъченията ѝ ще дойдат в един ден, ... и тя ще бъде изцяло изгорена с огън, защото Йехова Бог, който я съди, е могъщ“ /Откр. 18:4–8/.

16. а/Защо може да се каже, че все още не е късно да се отървем от унищожението на Вавилон Велики? б/Как можем да бъдем причислени към тези, които Бог нарича „мой народ“?

¹⁶ Все още е време за отърваване. Предупредителният зов за бягство се отправя силно и ясно. Това е спешна вест, която се известява от Свидетелите на Йехова. Това, което ще бъде обхванато в пламъци, не е само една къща, а цял „град“. Когато огънят пламне, тогава ще бъде късно за бягство. Който в сърцето си е вавилонец, няма да последва това предупреждение, защото не желае това. Други обаче, все още имат възможност да покажат, че служат на Йехова Бог и че искат да бъдат предани неговото царство под Христос Исус. Затова за тях е все още време да докажат, че с право могат да бъдат смятани към тези, които Бог нарича „народе мой“. Те са поканени като „други овце“ да станат част от ‘едното стадо с единия пастир’ /Йоан 10:16/. Ако ти служиш на Йехова с цялото си сърце и си предан на неговото царство, може и ти да бъдеш смятан към Божия народ.

Бягай към Сион, Божия град

17. Какви предохранителни мярки е взел Йехова за тези, които ще бъдат отървани?

¹⁷ Както се спомена по–горе, не се касае тук само за отърваване от застрашена масто или опасно положение, но и да се намери сигурно място и да се получи помощ, за да се достигне това място. ‘Грижещият се за отърваване’ взел ли е предохранителни мярки за това? Може ли да се приеме, че той предупреждава своя народ и изисква от него да избяга от „града“, който скоро ще се унищожи чрез огън, а след това да го остави да се лута по пущиняци? Да обърнем внимание на отговора, който ни дава той в своята Дума: „И ще стане така, че всеки, който призове името на Йехова, ще бъде сигурно избавен; защото на планината Сион и в Ерусалим ще бъдат отърваните, така, както Йехова е казал, и между преживялите, които Йехова е повикал“ /Йоил 2:32/.

18. Кое е съвременното съответствие на столицата на израилевия народ в древните времена?

¹⁸ Библията говори значи за два града: за единя се бяга, и за другия, в когото с много други хора може да се намери убежище. Ерусалим, столицата на израилевия народ в древно време, често се наричал Сион и представя „небесния Ерусалим“, Божието небесно Царство, което се представя на земята чрез остатъка на класата на „верния и разумен роб“, за когото говорил Исус в Матей 24:45–47 /Евр. 12:22/. Йехова вдъхновил много от верните си служители в древно време, да запишат думи чрез които да се ободрят и напътят всички, които бягат към неговото царство.

19, 20. а/Какво напътване и ободрение се дава чрез Исаия в а/Исаия 2:2–4 и в б/Исаия 26:1–4?

 ¹⁹ Един от тези вярни служители бил Исаия, който предсказал със следните думи извънредно радостно време: „Много народи положително ще отидат и ще кажат: ‘Елате и нека да възлезем на планината на Йехова, ... и той ще ни обучава в пътищата си и ние ще ходим в пътеките му’. Понеже от Сион ще излезе закона и Думата на Йехова от Ерусалим.“ Под този закон и тази Дума те ще се учат как да живеят в мир, и ‘войната нямало вече те да учат’ /Ис. 2:2–4; виж също Софония 2:3/.

²⁰ По късно Исаия бил вдъхновен да даде други подробности в своето пророчество във връзка с това, как трябвало да се постигне това. Той казва: „В оня ден ще се пее тази песен в страната на Юда: ‘Ние имаме укрепен град. Той слага спасение като стени и подпори. Отворете портите, за да влезе праведната нация, която запазва вярно държание. Добре подкрепените склонове ще запазиш ти в траен мир, защото ще бъдеме подбудени да се уповаваме на тебе. Уповавайте се на Йехова за вечни времена, понеже в Ях, в Йехова, е КАНАРАТА за необозрими времена“ /Исаия 26:1–4/.

21. Какво привлекателно описание на духовен Рай се дава в Исаия 61:4–11?

²¹ Исаия разширява към края на пророчеството си своето видение като засяга цялата страна, към която принадлежи Сион, като описва с думи на възхищение възстановения духовен рай, в който всички спасени ще се радват, ‘пак да градат отдаван опустошените места’. Духовните израилтяни щяли да поемат тогава ръководството, обаче също така се казва: „Чужденци действително ще стоят и ще пазят стадата ви на малкия добитък, и чужденците ще бъдат ваши земеделци и лозари“. Тези предсказания не говорят за отърваване с мъка, а за пълно спасение и освобождаване. Затова можем всични ние да се присъединим с остатъка на верния помазан „роб“ на Йехова в радостната възхвала: „Съвсем сигурно ще ликувам аз в Йехова. Душата ми ще бъде радостна в моя Бог“ /Ис. 61:4–11/.

22. а/Каква мярка е предвидена, за да можем ние лично да бъдеме спасени? б/Какво трябва да правиме, за да извлечем полза от това?

²² Възможно е ти да си напълно убеден, че това, което ние разгледахме, се отнася за Божия народ като цяло, но може би се питаш до каква степен всичко това те засяга тебе лично. Имаш ли проблеми, от които желаеш да бъдеш освободен? Кой няма такива? Животът, както казва една стара поговорка, наистина е едно кратко пътуване от люлката до гроба. Не можеме ли да се отървем от робството на греха и смъртта? Интересно е, че грехът и смъртта се обозначават като царе. Обаче и двамата ще бъдат победени /Рим. 5:14 и 6:12/. Апостол Павел обяснява в едно писмо към съхристияни, как бил създаден пътя за отърваването, а именно „чрез изкупителната цена, платена от Христос Исус“, защото „него Бог постави чрез вяра в кръвта му като изкупителна жертва“ /Рим. 3:24, 25/. Да, чрез вяра в тази изкупителна жертва можем да достигнем Божието благоволение. Вярно е, че ние все още сме несъвършени и всеки ден трябва да се молим за прощаване на греховете ни,  обаче не бива и не трябва да дадеме свобода на погрешните ни наклонности. Павел пише: „Не оставяйте грехът все още да властвува като цар в смъртното ви тяло ... Понеже грях не трябва да бъде господар над вас.“ За да ни помогне в тази насока, Бог е поел грижа за помощ чрез своето Слово и чрез вярните си служители както и чрез святия си дух /Рим. 6:12–14; 8:11; Як. 5:14, 15/.

23. Переспективата на какви чудесни неща ни се дава, и под чие Царство?

²³ Не ни ли предстоят освен това прекрасни неща след краят на днешните ‘критични времена, с които е трудно човек да се справи’, и когато сатановата „система на нещата“ ще бъде напълно унищожена? /2 Тим. 3:1; 2 Коринт. 4:4/. Грехът и смъртта няма вече да властвуват като царе. Вместо това отървалите се ще се радват завинаги на пълна свобода. Когато сънаследниците на Христос ще приемат отплатата си в небето, тогава „самото създание /човечеството/ ще се освободи от робството на покварата ... за прекрасна свобода на Божиите чада“. Христос Исус трябва да „властвува като Цар, до като Бог сложи всички врагове под нозете му. Като последен враг ще бъде унищожена смъртта.“ Каква радост за всички предани избавени, за всични, които са избягали към Божието Царство! Всяка възхвала и благодарение принадлежи на Йехова, на ‘грижещият се за отърваване’ /Рим. 8:19–21; 1 Кор. 15:25, 26/.

[Въпроси]