Водят ли всички религии към Бог?

ИЗВЕСТНО ли ти е, че съществува една религиозна група, наречена „обожатели на Кенеди“? Привържениците ѝ вярват, че убитият президент на Съединените Щати, Джон Ф. Кенеди, може да ги излекува от „вродени, да, дори и от смъртоносни болести“.

А как стои въпросът с религиозната група „Ministry of Universal Wisdom Church“? Привържениците ѝ вярват в така наречените хвърчащи чинийки, т.е. непознати космически кораби, и тяхният основател твърди, че е летял веднъж с една такава в два часа през ноща.

А кой не е чул за шокиращото масово самоубийство в Гуиана, при което умряха повече от 900 привърженици на сектата „народен храм“ на „духовника“ Джим Джонс?

Такиви примери могат да предизвикат възникването на въпроси от голямо значение, относно всеобщото мнение, мнение, което може би било изказано веднъж и пред тебе със следните думи: „Всички религии са само различни пътища към Бог“.

Защо това мнение е популярно?

Една от причините, защо толкова много хора днес имат таково мнение, е че едно либерално убеждение все повече се налага. Никой не иска да създаде впечатление, че е ограничен или че е фанатик.

Друга причина, поради която някои казват, че във всички религии има нещо хубаво е тази, че повечето религиозни организации говорят за любов и учат, че е нещо лошо да се вреди на други, да се убива, да се лъже или краде. Строят се болници и училища, за да се помага на нуждаещите се. Религиозни групи дори превеждат и Библията и я разпространяват, като помагат по този начин на много хора, да узнаят нещо за истинския Бог и неговия Син Исус.

Ако обаче съществува един истински Бог, който ни упътва чрез своето написано Слово и чийто Син ни даде точно познание относно религията, тогава задаваме следните въпроси: „Как гледат Бог и Исус на различните религии? Съгласни ли са те с мнението, че ‘всички религии водят към Бог’?“

Между тези, които са „много“ или между тези, които са „малко“

Исус Христос е известен по цялата земя като мъдър и страхопочитащ Бога учител, който положително не е бил ограничен. В известната проповед на планината обаче, той недвумислено казал:

„Не всеки, който ми каже: ‘Господи, Господи’, ще влезе в царството на небесата, а този, който върши волята на Баща ми, който е в небесата. Мнозина ще ми кажат на онзи ден: ‘Господи, Господи, не извършихме ли ... в твое име много мощни дела?“ И въпреки това аз ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал! Махнете се от мене, дейци на беззаконието“ /Мат. 7:21–23/.

Следователно Исус не се застъпвал за днешното популярно мнение, че повечето, които практикуват някаква религия по свой начин, са угодни на Бога.  Нещо повече, Исус каза, че „мнозина“ от тези, които твърдят, че признават Исус като господар или Христос, не се одобряват от Бога.

Освен това, Исус дава в проповед на планината следния откровен съвет: „Влезте през тясната порта; защото широк и просторен е пътят, който води към унищожение, и много са тези, които вървят по него; обаче, тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малко са тези, които я намират“ /Мат. 7:13, 14/.

Какво мислиш ти, защо Исус се застъпвал за такова становище? Въз основа на Библията той знатчл, че за да се постигне Божието благоволение, трябва да се върши описаната в святото Писание „воля на Бащата“. За да подчертае тази мисъл Исус осъждал ученето или вършенето на дела, които са в противоречие с Божието Слово. И добре е, че той сторил това, защото знаял, че хората могат да бъдат измамени чрез религията /Мат. 23:13; 2 Коринт. 4:4/. Ако сравниме днес това, което се проповядва в църквите с това, което четеме в Святото Писание, ще установим, че много неща представят фалшиво пълния с любов и великодушен Бог.

От това следва, че не е достатъчно само да упражняваме религията на родителите или да принадлежим към най–голямата религиозна местна организация. Даже, ако вършиме това с цялата си искреност, можем да принадлежим към тези, за които Исус казал, че ‘вървят по широкия и просторен път, който води към унищожение’.

Ти сигурно желаеш да бъдеш между тези, ‘малко на брой’, които от гледището на Бог вървят по „пътя“, който действително води към него. Това е „пътят“, за който Исус казал, че води към „живот“, към вечен живот /Йоан 3:16; 17:3/.

Точно познание, което води към Бог

Всеки ще признае, че не са необходими теологическо обучение или обширни религиозни познания, за да не бъде човек измамен от една религиозна организация, която вярва в чудесата на убита политическа личност или в пътешествия с хвърчащи чинийки или която подтиква привържениците си към самоумийство. Но, въпреки това, ние трябва да имаме едно познание — едно ТОЧНО познание.

Това съвсем ясно се доказва чрез случая с един еврейски учен–правист на име Савел /или Павел/, който живял в първото столетие и който станал християнски апостол. Той бил много усърден в предишната си вяра и даже се опитал да унищожи една форма на обожаване, която според него не била правилна. Но чрез Божието милосърдие Павел разбрал че хора като него могат да имат дълбоко страхопочитание към Бог и да са усърдни, за обаче не съобразно точно познание. „Когато Павел опозна“ по–добре волята и начина на действие на Бог, той приел истинското обожаване /Деян. на ап. 8:1–3; 9:1, 2; Рим. 10:2; 1 Тим. 1:12–16/.

 От това становище трябва и ние днес да се ръководиме, защото Бог иска, всички да „стигнат до точно познание на истината“ и тогава съответно да го обожават /1 Тим. 2:3, 4/. Павел бил вдъхновен от Бога да предскаже, че в наше време много хора ще показват ‘една форма на преданост към Бог, които обаче ще се окажат фалшиви относно нейната сила’. След това ни се заповядва: „Отстрани се ти от тези“ /2 Тим. 3:1–5/.

Ето защо е необходимо да установим, дали НИЕ упражняваме религия или обожаване, които действително водят към Бог? Но има ли възможност да се установи това?

[Снимки на страница 4]

По кой път вървиш ти. По широкия ...

... или по тесния?