Как ще се отървеме?
Как ще се отървеме?
„Бъдете винаги бдителни и се молете, за да можете да се отървете от всичко това, което ще стане и да застанете пред Човешкия Син“ /Лука 21:36/
1. Защо се свързва думата „отърваване“ винаги със заплашваща опасност и как може да се онагледи това?
ДУМАТА „отърваване“ винаги свързваме с една заплашваща опасност, която изисква бързо действие. Ако ние например напускаме след християнска среща залата на Царството на Свидетелите на Йехова е възможно, по една или друга причина да искаме бързо да се приберем в къщи. Ние обаче не бихме говорили тук за „отърваване“, освен ако в залата би внезапно избухнал пожар. Или да предположим, че в един от горните етажи на една къща, намираща се в пламъци, стои на прозореца ужасена жена, държаща дете в ръцете си. Да скочи надолу е много високо, да пустне детето е много голям риск. Съществува ли още надежда за двамата? Те ще трябва или да се спасят от пожарникарите, с една стълба, или пък трябва да се опитат да се отърват по пожарното стълбище на външната страна на къщата.
2. Кои фактори играят роля при отърваването?
2 Когато се говори за „отърваване“ играят винаги повече фактори една роля. Най–важните са: 1. Съзнаването на спешността да се бяга от опасно място или опасно положение, 2. необходимостта от едно убежище, където можем да намерим защита и сигурност и 3. необходимостта да се следват указанията на лице, което познава тежкото ни положение и може да ни покаже сигурно място и да ни помогне да го достигнем. Таково лице е от голямо значение.
‘Грижещия се за отърваването’
3. а/За какво би могло да ни напомни заглавието на Псалм 18? б/Кои фактори са изтъкнати в Псалм 18:1–6?
3 Йехова Бог се грижи за отърваването както никой друг. Ако обърнем нашето внимание към Псалм 18, ще установим при заглавието, че той е писан от Давид „в денят, когато Йехова го освободил от хватката на всичките му неприятели и от ръката на Саул“. Достатъчно е вече името на Саул, първия човешки цар, за да си спомним, колко често Давид изпитвал чувството, че гледа в очите на смъртта. Три пъти царят се бил опитал да закове Давид с копието си на стената /1 Кн. на цар. 18:11; 19:10/. След това Давид в продължение на дълги години трябвал да бяга от Саул, който безпощадно го гонел /1 Кн. на цар. 26:20/. Ако ние си спомним за всичко това, тогава можем добре да си представим, с какви чувства прозинесъл Давид първите думи от Псалм 18, където четеме: „Ще имам обич към тебе, о Йехова, сила моя. Йехова е моя скала и моя крепост и грижещия се за моето отърваване. Бог е канара моя; при него ще взема аз убежище, щит мой и мой рог на спасение, моя сигурна висота. Ще викам аз Йехова, този, който е достославен, и ще бъда спасен от моите врагове. Примките на смъртта ме обвиха; а и връхлитащи порои от безполезни хора постоянно ме ужасяваха. ... В моето бедствие виках отново и наново Йехова и към моя Бог виках постоянно за помощ. От неговия храм той чу тогава моя глас, и моя вик за помощ достигна до неговите уши“ /стих 1–6/.
4. Как се обозначава Йехова в Псалм 18 и какво основание за това е дадено в този Псалм?
4 Колко чудесно и утешаващо е това, че Йехова се обозначава като ‘грижещия се за отърваването’! Оказал ли се е той като такъв? Без съмнение, защото след като Давид описва мощните дела на Йехова, той казва по–нататък: „Той ме избави от силния ми неприятел и от ония, които ме мразеха; защото те бяха по–силни от мен. Те постоянно заставаха срещу мене в деня на моята неволя, обаче Йехова стана моя опора. И той ме изведе на широко, избави ме, защото намери благоволение към мене.“ /Пс. 18:17–19/.
5, 6. а/До каква степен помага Псалм 37 на народа на Йехова да се уповава на Него като на „грижещия се за отърваване“? б/До каква степен е изразена една известна спешност в Псалм 70?
5 В Псалмите Давид често споменава тази тема. В четири Псалми той обозначава Йехова като ‘грижещия се за отърваване’ /Пс. 18:2; 40:17; 70:5 и 144:2/. Когато ние, Свидетелите на Йехова, говорим с други за пълноценните качества и преднамерения на Йехова, често цитираме пасажи от Псалм 37. Да прочетем обаче сега чудесния край на този Псалм: „Спасението на праведните е от Йехова; той е тяхната крепост по време на бедствие. И Йехова ще им помогне и ще остави да бъдат отървани. Той ще ги отърве от злите и ще ги спаси, защото при него заеха те убежище“ /стих 39, 40/. Тези думи с положителност би трябвало да подтикнат служителите на Йехова да положат доверието си в Него.
6 От Псалм 70 ясно проличава известна спешност. Давид се намирал в отчайващо положение, когато изказал следните умолителни думи: „Боже, за да ме избавиш, о Йехова, побързай да ми помогнеш! ... Аз ... съм подтиснат и беден. Боже, побързай да действаш за мене. Ти си моя помощ и грижещия се за отърваване. О Йехова, не закъснявай“ /Пс. 70:1, 5/.
7. С какво отношение подобава да се молиме на Йехова, когато ние се нуждаеме от спешна помощ?
7 Познаваш ли ти такива чувства? Утешително е за нас и укрепващо вярата да знаем, че ние като служители на Йехова можем да имаме доверието, че той ‘бързо ще действа за нас’. Той познава нашите нужди и знае как да ги задоволи. Нашият пълен с любов небесен Баща наистина се грижи за нашето „отърваване“ когато се намираме в беда. Понякога узнаваме като Давид, че сме изпаднали в трудно положение въз основа на собствените ни прегрешения. Обаче както Давид можем да се обърнем към Йехова с пълна искреност, може би със „сломен дух“, и можем да бъдем уверени в това, че той ще изслуша нашата молитва. Даже като Давид, можем горещо да го помолим: „Създай също в мен едно чисто сърце, Боже, и положи в мене един нов, здрав дух“ /Пс. 51:10 и 17/.
8. Каква роля играе Исус Христос когато става въпрос да получим „помощ на време“?
8 Освен това трябва да помним, че нашият Бог е поел грижа за един първосвещеник, който ‘съчувства с нашите слабости’ и чрез който ние можем да се доближим до „престола на незаслужената добрина“ за да „можем да достигнем милост и да намерим незаслужена добрина като помощ навреме“. Наистина сме много благодарни за този проявяващ съчувствие първосвещеник, Исус Христос, понеже той може да ни ‘избави’ под ръководството на Бащата или да подготви пътя, по който да се отървем от духовно робство /Евр. 2:15 и 4:15, 16/.
9. а/При кой единствен случай говори Исус за „отърваване“? б/Кои две гледища трябва да се съблюдават във връзка с отърваването?
9 Съобразно евангелията, Исус Христос — по–голямият Давид — споменал само веднъж думата „отърваване“. Когато той говорил за „привършването на системата на нещата“ той казал на учениците си: „Бъдете винаги бдителни и се молете, за да можете да се отървете от всичко това, което ще стане и да застанете пред Човешкия Син“ /Лука 21:36; Мат. 24:3/. Обаче преди да разгледаме този пасаж по–подробно, нека да обърнем внимание на няколко извънредно интересни описания в еврейските Писания, където става дума за отърваване и от които ние лично можем да извлечем за нас важна поука. Когато ние се намираме в опасност, трябва във всеки случай да предприемем известни мярки и да избягваме някои неща, за да можем да се отървеме. Това ще ни стане ясно от историческите примери.
Отърваване от потопа
10, 11. От какво зависяло отърваването на Ной и неговото семейство, обаче при кои обстоятелства не е възможно отърваване?
10 Първото описание, което ние искаме да разгледаме, е положително интересно, тъй като в него става въпрос за едно световно унищожение на злите. Било ли е възможно по онова време някой да бъде отърван? Да помислим за това, че Йехова казал на Ной: „Аз, виж, аз ще доведа потоп от води върху земята, за да унищожа всякакво месо под небето, в което е дейна жизнена сила. ВСИЧКО каквото се намира на земята ще издъхне“ /Битие 6:17/. Обаче Йехова бил вече дал на Ной точни указания за строежа на един ковчег. След предупреждението от световния потоп Бог казал, какво трябвали да направят Ной и близките му, за да се опазят заедно с определени животни и да се отърват от унищожението чрез потопа.
11 От какво зависяло отърваването? Това ясно произлиза от думите: „И Ной започна да върши всичко според това, което Бог му повели. ТЪКМО ТАКА НАПРАВИ ТОЙ“ /Битие 6:22/. Когато Бог дава ясни заповеди или указания е необходима безусловна послушност. Ако не се обърне внимание на едно указание или предупреждение, тогава отърваването няма да бъде възможно. С такъв ще се случи същото, както на всички други хора по времето на Ной. Исус казва във връзка с тяхното становище и последиците на същото: „Те не взеха никакво познание от това, докато потопът дойде и всички ги отнесе“ /Мат. 24:39/. Онези хора не могли да се отърват, защото не искали да съзнаят опасното положение и не обърнали внимание на указанията, които бил дал ‘грижещия се за отърваване’ чрез Ной.
12. Как били отървани онези „осем души“ в дните на Ной според 1 Петър 3 стих 20?
12 Още една точка в това описание заслужава особено внимание. Как били отървани онези „осем души“ от унищожението? Да обърнем внимание на отговорът, даден от апостол Петър: Те били „сигурно носени през водата“ /1 Пе. 3:20/. Те се намирали така да се каже в средата на опасна зона, но не били избавени с това, да се отнемат от земята и направят например пътешествие до луната. Както ще видим по–късно, може подобно нещо да важи и за служителите на Йехова в днешно време.
Лот бил отърван от Содом
13. Как се стигнало до там, Лот да живее в Содом?
13 Да разгледаме сега, как Лот успял да се отърве от Содом. Нека преди това да си спомним за случката. Поради това, че пасбищата не били достатъчни за чсички животни на Авраам и Лот, оставил Авраам племеника си да избере пътя, по който искал да върви. „Тогава Лот избра цялата равнина на Йордан и Лот премести лагера си на изток. ... Накрая разпъна шатрите си близо до Содом. А мъжете в Содом бяха лоши и големи грешници против Йехова.“ На Лот би трябвало да му бъде известна лошата репутации на жителите в Содом. Обаче тази област давала възможност за достигането на материални блага, понеже била „добре напоявана ... като градината на Йехова“ /Битие 13:5–13/.
14. Как реагирали следните личности на едно настойчиво предупреждение: а/зетовете на Лот, б/в два случая самия Лот, в/жената на Лот?
14 Най–после дошли двама ангели, които взели образ на мъже, в Содом и осведомили Лот за решението на Йехова, „да донесе унищожение върху града.“ Лот веднага предупредил бъдещите си зетове. Познаха ли те обаче опасното положение и спешността за бягство — едно от най–важните условия за успешно отърваване? Не, понеже „в очите на зетовете си той /Лот/ изглеждаше като някой, който прави шега“ /Битие 19:12–14/. „Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот“ той да действа незабавно. Как реагирал той на това? „Все още се колебаеше“. Но поради това, че „Йехова изпитваше съчувствие с него“, ангелите бързо извели Лот, жена му и двете му дъщери от града: „Отърви се заради твоята душа! Не гледай зад теб ... Отърви се в планинската област, за да не бъдеш отнесен!“ Какво направил той? „Тогава Лот им каза: ‘Моля те, недей така Йехова! ... Ето, моля те, този град е наблизо, за да избягаме там, и той е малък. Остави ме, моля те, да се отърва там — не е ли малък /градът/? — и моята душа ще остане жива“. От доброта и милосърдие Йехова изпълнил тази молба и Лот бил отърван в градът Сигор. Какво се случило обаче с жената на Лот? Тя преднамерено се противопоставила на ясната наредба. „Жена му започна да се оглежда след него назад и тя се превърна в стълб от сол“ /Битие 19:15–26/.
15. а/Дължеше ли Лот отърваването само на себе си? б/Какво можем да се запитаме, когато мислим за жената на Лот?
15 Каква е поуката за нас от всичко това? Само благодарение на собствените си усилия ли било възможно на Лот да се отърве? Не, горещото молене на Авраам за милосърдие също играело голяма роля /Битие 18:20–33/. Ето защо, „когато Бог донесе унищожение върху градовете в ‘областта’, че Бог си спомни за АВРААМ, като предприе мярни, да изведе Лот из средата на разорението“ /Битие 19:29/. Освен това Бог избавил Лот, защото той, като праведен човек, никак не бил съгласен с развратния живот на хората, сред които живял — хора „които се противяли на Закона“ /2 Пет. 2:7/. Обаче Лот абсолютно не бързал да напусне Содом, където се намирали известни негови интереси. Трябвало с настойчивост да се накара да избяга и дори да се вземе на ръка /Битие 19:16/. Когато ние мислим за начина, по който Лот бил отърван, можем да се попитаме: ние също така ли не сме съгласни с безбожните хора, които се противят на Закона? Готови ли сме н настойчивост да предпочетем духовните интереси пред някои материални блага, за да бъдеме отървани? /Мат. 6:33/.
16. В какво се различавала реакцията на Лот от тази на Авраам?
16 Лот се колебаел, дали да избяга. Да обърнем внимание на това, което Авраам сторил в противоположност на действието на Лот, когато Бог ‘го поставил на изпитание’ и му казал, да принесе любимия си син Исаак като жертва за всеизгаряне. Вярно е, че тук не ставало дума за отърваване. Обаче как реагирал Авраам? Двоумял ли се той? Или помолил ли се да принесе друга жертва? Не, „Авраам стана рано сутринта“ и заедно със синът си Исаак веднага поел тридневното пътуване. Да, Авраам взел даже ножа „за да убие своя син“. Тогава се намесил Бог, за да остане Исаак жив /Битие 22:1–14/.
17. а/Каква поука, която ние извличаме от нашето обсъждане, трябва да си вземем присърце? б/Кои думи на Исус ни помагат на нас, като негови последователи, правилно да разберем нашето отношение към съвременната система на нещата?
17 От това можем да научим нещо, което трябва да си вземем присърце. Праведно действие не означава пасивно държание и да се задоволим с това, да отбягваме лоши действия. Не трябва да бъдеме нерешителни и да се опитаме да разберем, до каква степен можем да се приближим до настоящата лоша система на нещата, за да имаме добри връзки с нея и да се ползваме колкото се може повече от материалните блага и удоволствия, които тя предлага. Исус ясно показал, че неговите последователи не трябвали да хранят никакви светски възгледи, като в молитва казал на Бог: „Аз им дадох твоята Дума, обаче светът ги намрази, защото не са част от света, така, както и аз не съм част от света.“ /Йоан 17:14/.
Как можем да бъдем отървани
18. Каква връзка показа Исус между описанията за Ной и Лот, и има ли това значение за нас днес?
18 Исус веднъж създал тясна връзка между описанието за Ной и това за Лот. Той посочил, че и двете описания били от пророческо значение за „дните на човешкия Син“, които още се намирали в бъдещето по онова време. Това вече несъмнено важело за поколението в дните на Исус, обаче в още по–голям размер важи за днешното време, „времето на краят“ /Лука 17:26–33; Дан.12:1 до 4/. В „дните на Лот“ хората не само яли и пили както по времето на Ной, но и също така купували, продавали, садели и строели, както показва това описанието в Библията. Било също като в днешно време, където лесно можем изцяло да бъдем погълнати от делата в ежедневния живот. Неблагоприятните влияния, които произлизат от инфлацията и национализъмът, както и изкушението да действаме така, както на нас се харесва и да преуспеем в този свят, са действително днес по–силни от всякога до сега.
19. Развитието на кое опасно положение описа Исус в неговото голямо пророчество, и към какво кани той накрая на същото?
19 Да разгледаме сега голямото пророчество на Исус, в което е предсказано развитието, което в днешно време се наблюдава и което води до изключително опасно положение, от което на всяка цена е необходимо отърваване, Исус споменава, че ще има „страх и страхуване между нациите“, „докато хората ще припадат от страх и очакване на нещата, които ще дойдат върху цялата обитаема земя“. Върховната „точка ще бъде „голямото бедствие“, при което ще се отстранят ‘небето и земята’ на Сатаната /Лука 21:10–33; Мат. 24:21; 2 Пет. 3:7/. Исус продължава след това със съобразна с времето покана: „Внимавайте обаче върху себе си, за да не би да се отежни сърцето ви чрез много ядене и пиене и грижи в живота, и оня ден да настъпи внезапно, в един миг да ви сполети като примка. Защото той ще дойде върху всички, които живеят на земята. Затова бъдете винаги бдителни и се молете, за да можете да се отървете от всичко това, което ще стане и да застанете пред Човешкия Син“ /Лука 21:34–36/.
20. а/До каква степен ‘вървял Ной по всяко време с истинския Бог’? б/Какво трябва и ние съвестно да правиме?
20 Как ще може значи да се отървеме? Не по този начин, като бъдем взети от арената на действието. Напротив, ние трябва да подражаваме примера на Ной, който съзнателно и послушно строял и след това влязъл с близките си в ковчега, който бил Божията предохранителна мярка за спасение. В течение на всичките тежки години той запазил благоволението на Йехова. „Ной вървеше с истинския Бог“ /Битие 6:9/. Като Ной трябва и ние да познаем, че се намираме в опасно положение, от което трябва да избягаме като съзнаваме спешността, свързана с това. Както онзи мъж на вярата, трябва и ние добросъвестно да слушаме ‘грижещия се за отърваване’ и да се подчиняваме на неговите указания в днешното опасно време. От една страна не трябва да водим разюздан живот и прекалено да ядем и да пием или да отежним сърцето ни чрез грижи от ежедневния живот, което би станало причина да бъдем сънливи и да се колебаем. Защото тогава бихме загубили всичко, когато денят внезапно ни сполети като примка. От друга страна трябва винаги да бъдем бдителни и духовно будни, като от все сърце се молим горещо на Бог. Нито за миг не трябва да се съмняваме, че стоим на страната на Царството Божие /Мат. 6:31–34/.
21. Чрез какво сме окуражени, винаги да останем в положение на благоволение?
21 На всяка цена трябва да се стараем, да останем до краят на нашето критично време под благоволението на Исус Христос, Синът на Човека. Възможно е, това да не бъде винаги лесно, обаче от нас няма да се изисква повече от това, което можем да понесем, при условие, че останем будни и винаги послушни. Апостол Павел ни подсигурява: „Бог ... е верен, и той няма да допусне да бъдете изкушени по начин, надминаващ вашите сили, а с изкушението ще създаде и изхода /това не означава непременно освобождаване от положението/, за да можете да го понесете“. С други думи: ние трябва да се учиме да издържаме, за да можем да устоиме на изкушения или изпитания и да останеме верни днес „в края на системата на нещата“ и да можем да ‘застанем пред Човешкия Син’ /1 Кор. 10:11–13; Мат. 24:3/.
22. От кого трябва да се оставим да бъдем ръководени и защо?
22 Има ли нещо повече да се каже относно въпросите: Как ще бъдем отървани? и Накъде трябва да бягаме? Да, и затова искаме да проучим по–нататък Словото на Йехова, нашия Бог, понеже Той познава нашите нужди и ще се погрижи за нас, ако ние смирено се оставим да бъдем ръководени от него /1 Петър 5:6, 7/.
[Въпроси]
[Снимка на страница 13]
Ной и неговото семейство обърнали внимание на Божието предупреждение
[Снимка на страница 15]
В дните на Лот се обърнало внимание на предупреждението на ангелите