Обожавай Бог така, както той иска

НЕ СИ ЛИ и ти установил, че следващия религиозен парадокс е наистина действителност:

„През 1980–те години християнската вяра ще приемат повече хора, от когато и да е било в историята и повече християни ще отпаднат от организираното християнство от когато и да е било в миналото“ (Morning Herald от Сидней, 21 юли 1979 г.)?

Това съобщение от Австралия, което се основава на едно запитване, проведено в 50 голями религиозни организации и 9000 „християнски“ групи, показва, че толкова много хора напускат Църквата, както никога до сега. Може би и ти познаваш хора, които някога са били много религиозни и посещавали църква, които обаче сега не вършат вече това.

Но поради това, че всепак много изпитват вътрешен стремеж да обожават Бог, те се свързват с една или друга религиозна група. Често подобни групи засягат с учението си техните чувства, може би чрез призива „оставете се да бъдете спасени“.

Ти също притежаваш дадена от Бог вътрешна подбуда да обожаваш твоя Сътворител. Но как би трябвало да вършиш това? Как може Бог така да се обожава, че да му харесва?

Как можем да се уверим?

Естествено Бог определя, какво е истината и истинското обожаване, а не някой човек или някаква Църква. Исус казал на една жена, която принадлежала към една религиозна община в първото столетие: „Бог е ДУХ, и тези, които го обожават, трябва да го обожават с дух и истина“ /Йоан 4:24/. Това важи и за нас днес.

Да, ако ние желаеме да се харесаме на Бог, трябва да обичаме истинското обожаване и трябва да изразяваме това от все сърце и с цялата си искреност. Необходимо е също, да търсим истината и да полагаме усилия, да живеем съобразно с нея. Това означава да действаме в съответствие с откритата в Божието Слово истина, а не просто да следваме църковни традиции или религиозни учения, които дори противоречат на Библията.

При проверката на това, дали дадена религиозна организация — също и тази, към която принадлежиш и ти или повечето хора от мястото, където живееш — учи истината, може да се проучат различни точки. Но, точното разглеждане дори на само три точни може да ни помогне да обожаваме Бог така, както ТОЙ иска.

Общопризнато становище — вярно ли е то обаче

Едно учение, което се застъпва в повечето религии, е, че човек има една невидима душа, която надживява смъртта на тялото и продължава да живее като невидим дух. Познато ли ти е това учение? То често е свързано с представата, че душата на един добър човек при смъртта отива в небето. Въз основа  на това учение съществува широко разпространената грижа за „духовете“ на умряли роднини. В труда Encyclopeadica Britannica се казва по този повод следното: „Вярата в безсмъртието на човека в една или друга форма се намира почти навсякъде.“ Вероятно това и на тебе ти е познато.

Обаче твърде уместно се казва в тази енциклопедия „ПОЧТИ навсякъде“? Защо? Защото евреите в древността и първите християни не вярвали, че човекът има безсмъртна душа. Сигурно те изненадва този факт, защото много смятат, че това църковно учение произлиза от Библията. Обърни обаче внимание на следното:

Съобразно Библията, първата лъжа изказал Сатаната, Дявола. Той казал, че хората няма да умрат, ако съгрешат /Битие 3:1–4/. Когато обаче нашите прародители умряли и след това смъртта дошла върху всички хора, как биха могли те по–добре да бъдат измамени, освен да им се каже: „Те не са наистина мъртви, а само тялото им; тяхната душа е безсмъртна“? Да, учението за безсмъртието на човешката душа допринася за това, да се подържа лъжата на Сатаната и оставя милиони хора да живеят в страх от мъртвите.

Библията обаче учи — просто казано — че ти сам си душата. Опорна точка за това намираме в описанието за Адам, Сътворителят създал от прах едно човешко тяло, което той снабдил с живот и дъх, необходим за подържането на живота. Какъв бил резултатът? Адам „стана жива душа“ /Битие 2:7/. На него не му се ДАДЕ жива душа. Адам БИЛ ЕДНА ДУША /Сравни с 1 Коринтяни 15:45/.

В съответствие с това Библията учи, че една душа /едно лице/ може да умре. /Виж Езекиил 18:4./ Означава ли това, че след смъртта човек не може вече нито да мисли, нито да чувства? Да, защото в Еклисиаст 9:5 четеме следното: „Живите съзнават, че ще умрат; обаче що се отнася до мъртвите, те не съзнават абсолятно нищо“.

Означава ли това, че за нашите умряли роднини и приятели не съществува никаква надежда? Не, понеже Библията описва, че Бог възвърнал живота на умряли. На тебе сигурно ти е известно, че Бог възкресил например Исус Христос като дух на третия ден след смъртта му /Деян. ап. 10:39; 1 Пет. 3:18/. Поради тази причина и въз основа на библейски обещания можем да очакваме времето, когато Бог ще възкреси тези, които са в неговата памет /Деяние на ап. 17:31; 24:15/.

Ако ти помислиш върху всичко това, тогава ще стигнеш до заключението, че учената от повечето религии догма за безсмъртието на душата непосредствено противоречи на това, което се казва в Библията. Затова попитай се: „Какво означава това за мене? Трябва ли да променя нещо в моето обожаване на Бог, за да го обожавам така, както ТОЙ иска?“

Начина на живот също принадлежи към това

Исус ни даде една по–нататъшна помощ за да разберем, как да обожаваме Бог по начин, угоден на НЕГО. Той каза на неговите последователи: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“ /Йоан 13:35/. Насърчават ли повечето религиозни организации своите привърженици да проявяват тази любов така, както Исус?

Любовта на първите християни била например поставена на изпитание, когато се изисквало от тях да служат в римската армия или да я подържат. Те с готовност отговаряли на правителствените закони, обаче когато с това се нарушавали Божиите закони — като закона против убиването — тогава те не можели да сторят това /Мат. 22:21; Деян. ап. 5:29/. Освен това Бог бил казал на своя народ: „Те ще трябва да изковат мечовете си в палешници и капията си в лозарски ножове. Нация няма вече да вдигне меч против нация, а и войната няма вече да учат“ /Исаия 2:4/.

В сходство с това първите християни не се борели за римската империя нито пък за която и да е била друга нация.

Помисли обаче, какво становище заемат Църквите и техните проповедници, свещеници и попове в наше време днес. След като изказаха някакви извинения,  те одобряваха войните и ги благословяваха — войни, в които се убиваха католици от католици, протестанти от протестанти. Това не е угодно на Бог!

Нравствените изисквания от Бог

При установяването, как да обожаваме Бог по начин, който му е угоден на Него, трябва да проверим трета точка, а именно, дали една религиозна организация отговаря на моралните изисквания от Бог, или просто не обръща внимание на злодействия.

Исус правел всичко възможно, за да може да помогне на грешници, включително и на пияници и морално пропаднали хора. Неговите ученици би трябвало да вършат същото /Мат. 9:10–13; 21:31; Лука 7:36–48; 1 Кор. 6:9, 11/. Библията показва, че някои, дори след като са се били покаяли и станали християни, могли да бъдат хванати в примка и да извършат тежки грехове /Гал. 6:1/. В християнската община на древния Коринт например един мъж се бил провинил в развратен живот /1 Кор. 5:1/.

Когато един християнин вършел грях другите християни били задължени да му помогнат той да достигне наново Божието благоволение и да бъде подсилен духовно /Як. 5:13–16/. Обаче какво трябвало да стане с такъв, който вършел грях без да се покае? В Библията се казва следното във връзка с този мъж от древния Коринт или във връзка с всички тези, които постъпват подобно на него:

„Но сега обаче ви пиша да не общувате повече с някой, който е наречен брат, ако той е развратник или алчен или идолопоклонник или позорник или пияница или изнудвач, дори да не ядете с такъв. ... ‘Отстранете злия човек от вашата среда’“ /1 Кор. 5:11–13/.

Ако значи някой започне да прави груби грешни и отказва помощ и не иска да се покае, тогава той трябва да бъде изключен от истинската християнска община. Възможно е това да го разтърси и да го накара да се осъзнае. Независимо от това, дали това ще стане или не, ще бъде изключването — изказано под упътването на Бог — защита за останалите членове на общината, които са искрени християни /1 Кор. 5:2–8/.

Този начин на вразумяване, практикува ли се обаче от религиозните организации, които на тебе са ти известни? Или не е ли по–скоро така, че  по–вечето от тези, които ходят на църква и за които е известно, че практикуват грях, продължават да се приемат от Църквата?

Преди известно време можеше да се чете на главната страница на един нигериански вестник следното:

„В архиепископството на Лузака почти една трета от католическите съпрузи имат държанки /незаконни жени/, които живеят при тях. ... В доклада на архиепископа Имануел Милинго основан на проведена запитване се казва, че в 10.903 католически домакинства има 3.225 дършанки“ /14 септ. 1980/.

С това, че Църквите не спазват Божията повеля да се изключват злодейци, които не се разкайват, се дава повод на други да мислят, че също така могат да вършат грях без да бъдат наказани. Възможно е обаче също те просто да се отвърнат от религията /Екл. 8:11/.

Един младеж писа веднъж следното до един вестник:

„Аз не обичам да ходя на църква, защото виждам там хора, които ми са познати като пияници, бъбривци, лъжци и измамници; те действително седят всяка неделя в църквата и се молят и пеят църковни песни. Аз не мога да уважавам такиви лицемерници, обаче нашата църква е пълна с такиви“ /„Пост Таймс“ от Пълм Бийтч, 27 май 1979г./.

Без съмнение не може Бог да одобри хора или Църкви, които произвеждат такъв вид плодове и които не го обожават „с дух и истина“ /Йоан 4:24; Матей 7:15–20/.

Какво ще правш ти?

Разясниха се сега тук само три точки. Обаче дори и само въз основа на тези точки може човек ясно да познае, че е може би необходимо да предприеме коренни промяни, във вярата си и в неговия начин на действие за да обожава Бог по начен, който на НЕГО е угоден. Това направили също и апостол Павел и много други, които станали истински християни. Жизнено необходимо е да се отделим от религиозни организации, които не насърчават угодното на Бог обожаване. Да, Бог ни повелява, да ‘напуснеме тези, ако не искаме да вземем участие с тях на техните грехове и ако не искаме да споделим техните мъки, които Бог ще принесе върху тях’ /Откр. 18:4, 5; 2 Коринт. 6:14/.

Свидетелите на Йехова са сериозно заинтересовани да водят живот в съответствие с Божието Слово и така да обожават Сътворителя „с дух и истина“. Ако ти желаеш да обожаваш Бог така, както ТОЙ иска, тогава те биха се радвали, да ти бъдат полезни в това отношение.

[Блок на страница 7]

„Едно старателно проучване на всички запазени документи показва, че преди царуването на Марк Аврел /кесар от 161 до 180 г. от н.е./ нито един християнин не бил станал войник, и че нито един войник, който бил станал християнин, продължил да служи в армията“ („The Rise of Christianity“) /Възхода на християнството/.

[Блок на страница 7]

„Стойностти и бруталност в Аушвиц“

Така нарече полската социоложка Ана Павелшчинска своята книга, издадена на английски език, в която тя пише за Свидетелите на Йехова в националсоциалистическата Германия за това, че те „поради своята вяра — която бе в пълно противоречие н войната и бруталността — оказаха пасивна съпротива“. Какъв бе резултатът? В книгата се казва:

„Тази малка група затворници образуваше една крепка идеологическа сила, която отнесе победата в борбата срещу нацизъма. Немската група от тази секта бе съвсем малък остров на непреклонна съпротива в средата на една тероризирана нация, и същата тази безстрашност те показаха в лагера в Аушвиц. Те сполучиха да добият уважението на съзатворниците си, ... на затворниците, изпълняващи известни длъжности и дори и на офицерите от Ес–Ес. Всеки знаеше, че нито един Свидетел на Йехова нямал да изпълни една заповед, която била в портиворечие с неговите религиозни убеждения.“