Днешното християнство — доколко е неподправено?

ПО ВРЕМЕ на Втората световна война нидерландеца Ханс ван Мегерен продал на един немец уж най–старото произведение на нидерландския художник Вермер който живял през 17–тия век. То бе прославено като майсторско произведение. След войната Ханс Негерен бил арестуван, защото бил продал това майсторско съкровище на врагът. Може ли човек да си представи, как неговите обвинители били изненадани, когато той им разкрил, че той бил направил фалшификация на „майсторското произведение на Вермер“. Това той доказал, като нарисувал в затвора още един „Вермер“.

Какво показва това? Че една сигнатура или един етикет не означава непременно, че нещо е истинско или неподправено. То може да бъде една фалшификация. В случая на майсторски произведения това може да се провери, като се сравнят техниката и материалите с автентичните оригинали, съмнителната картина с едно оригинално произведение.

Днес стотици милиони си служат с „етикета“ или „сигнатурата“ на християнството. Може би и ти да си един от тях. Обаче как можеш да установиш, дали си истински християнин? Провери най–напред твоя начин на живот и твоите религиозни възгледи въз основа на библейското описание за ученията на Исус Христос и неговите апостоли. Изследвай след това, как първите християни внедрявали тези учения в практиката. И трето, провери собствената ти религия, за да видиш, дали тя отговаря на образеца, поставен от Христос. Неподправено християнство ли е моята религия? Практикувам ли таково?

За да ти помогнем при твоето изследване, нека да някои основни области на начина на живот, характеристичен за истинското християнство.

ВОЙНА: Исус Христос е казал: „Всички, които посягат към меч, ще загинат от меч“ /Мат. 26:52/.

Апостол Павел пише: „Не връщайте никому със зло на зло. Грижете се за нещата, които са превъзходни в очите на всички хора. Ако е възможно, дръжте с всички хора мир, доколкото това зависи от вас.“ „Любовта не причинява никакво зло на ближния“ /Рим. 12:17, 18; 13:10/. Той също така казва: „Въпреки че живееме в плътта, нашето воюване не е според това, което сме по плът. Защото оръжията на нашето воюване не са плътски“ /2 Кор. 10:3, 4/.

Тертулиян, един християнски писател, който бил роден повече от 100 години след смъртта на Христос, ни помага да разберем какво било становището на много от първите християни относно войни и участието им в тях. Според неговото изложение „трябва най–напред да се провери, дали изобщо подобава за християнин да става войник. ... Дали ще бъде позволено, човек да си служи с меч, когато Господарят казва: ‘който си служи с меч, ще загине от меч.’ И ще вземе ли участие Синът на Мира, за когото дори не си подобава да води процеси?“

 Известен ли е християнския свят за това, че въдворява и запазва мира? Какво становище заема религията, в която ти си бил възпитан, в тази насока? Попитай се веднъж: Кой започна двете световни войни, които причиниха в нашия век толкова много кървопроливания и страдания? Бяха ли това мохамедани, индуси или будисти? Не, това бяха така наречените християнски нации в Европа, подтиквани от католически и протестански политици и с вещеници. Много подходящ е коментарът на британския радиоговорител и писател Малкъм Маджер идж, който писа: „В различните войни в наше време Църквата подчертаваше, че Бог е на наша страна и тя даваше неограничената си благословия независимо от това, какви военни мярки зачитаха за уместно генералите и политиците ... В едно от най–мъдрите изказвания на основателя на християнската религия се казва, че неговото Царство не е от този свят.“

КРИМИНАЛНОСТ: Христос учеше: „Ти трябва да обичаш ближния си така, както себе си“ /Мат. 22:39/.

Кой нормален човек желае да бъде ограбен, бит или убит? Следователно истинския християнин не може да извършва такиви престъпления спрямо ближния си, защото Христос е казал: „Следователно, всичко това, което вие желаете да ви правят хората, така и вие правете на тях“ /Мат. 7:12/.

Апостол Петър дава недвумисления съвет: „Нека никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец“ /1 Пет. 4:15/.

Какво казва Тертулиян във връзка с начина на живот на християните в неговото време? „Собствините ви процесни актове призоваваме като свидетелство ... кой се появява там като подъл убиец, кой като джебчия, кой ... като прелъстител или като крадец в баня, кой от тези същевременно се обозначава нато християнин? ... От вашите редици произлизат всички тези, от които затвора прелива ... Нито един от тези, които са там, е християнин, освен ако само се именува християнин — или пък, ако той е още нещо друго, тогава не е вече християнин.“

Какво е положението днес относно криминалността в „християнските“ нации? Криминалността бързо се увеличава, затворите са препълнени, и в много градове хората не смеят да излезат на улицата защото се страхуват да станат жертва на престъпници. Обаче не е ли така, че много от тези хулигани и престъпници все още носят етикета на християнството, което се показва в това, че те взимат причастие в църквите? Дори и тържествена литургия е била вече държана за известни гангстери. Почти никаква дисциплинарна мярка не се взима, за да се запазят редиците на вярващите чисти. Доказателства ли са това за истинско християнство?

АБОРТ: Тук също можем да приложим основното правило на Исус: „Отнасяйте се с хората така, както и вие желаете те да се отнасят към вас“ /Мат. 7:12, според превода „Добрата’ вест“/.

Иска ли ти се да умреш? През Втората световна война националсоциалистите убиха в концентрационните си лагери милиони жертви. Би ли желал да си една от тези жертви? Обаче подобно на тях абортирани фетуси нямат друг избор и десетки милиони умират годишно по този начин. Тук също намират приложение думите на апостол Петър: „Нека никой от вас да не страда като убиец“ /1 Пет. 4:15/.

В това отношение са много уместни коментарите на Тертулиян и Атенагорас, двама християни от втория век: „На нас обаче, след като един път за винаги ни е забранено да убиваме човек, не ни е позволено дори да унищожиме ембрионът в майчината утроба“ /Тертулиян/. „Кажете по какьв начин да сме ние убийци, след като наричаме убийци жените, които помагат при аборти и след като им известяваме отчет пред Бога заради тяхното съдействие?“ /Атенагорас/.

В повечето западни „християнски“ страни числото на абортите е ужасяващо. В официалните данни от 1578 година се споменават в САЩ 1.157.776 аборти! В Холандия и ГФР се смята, че 25 на сто от всички бремености завършват с легален или нелегален аборт. В католическата Франция са 50 на сто. Ако ние сравниме горепосочените цитати на първоначалните християни с ужасяващата статистика, тогава с право можеме да попитаме: Днешните „християни“, които позволяват или вършат аборти, и Църквите, които одобряват това, наистина  ли са християнски?

ПОЛОВ МОРАЛ: Основателя на християнството обяснява: „От вътре, от сърцето на човека, произлизат вредни разсъждения: разврат, ... прелюбодействия, ... разпуснат живот. ... Всички тези зли неща замърсяват човека“ /Марко 7:21, 22/.

Християнския мисионер Павел също се застъпва за становището, че човек се замърсява от тези неща като казва: „Нито развратници, ... нито прелюбодейци, нито мъже, които се държат за противоестествени цели, нито мъже, които лежат при мъже, ... ще наследят Божието Царство“ /1 Кор. 6:9, 10/.

Нека пак да проверим, какво е било държанието на първите християни в тази насока: „Ние обаче сме толкова отдалечени от безразборни полови сношения, че дори страстен поглед не ни е позволен“ /Атенагорас/. „Един християнин е единствено мъж на собствената си жена“ /Тертулиян/.

Ръководи ли се днешния християнски свят в морално отношение по ранния християнски образец? „Техниката и материалите“ същите ли са като в първоначалния случай? Гореспоменатия писател Малкъм Маджеридж се почувствал подтикнат да пише във връзка с това: „Във връзка с разводи, хомосексуалност и така наречения нов морал се излива огромна вълна срещу традиционалното християнско становище, и това става често с одобрението на прочути свещеници.“

Навсякъде сред християнския свят растят разврата, прелюбодействието и хомосексуалността. Следователно и венеричните болести достигат днес епидемични размери. Придобива ли се тук впечатлението за истинско християнство? Или е това доказателство, че срещаме тук фалшификация, подла имитация?

ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ: Христос казва за неговите последователи: „Те не са част от света, така, както и аз не съм част от света“. Пред Понтий Пилат той също казал: „Моето Царство не е от този свят. ... моето Царство не е от тука.“ /Йоан 17:16; и 18:36/.

В древния Рим политическите служби и държавната религия били плътно преплетени. Как реагирали първите християни на това положение? Трудът „Енциклопедия Британика“ обяснява: „Християните на първите три века категорично се отвърнали от римската държавна религия ... Те се смятали за поданици на идущия небесен град и за странници и чужденци на земята, ... за членове на Божието Царство, ... което скъса връзките си с този отминаващ свят и следователно също и с политическия ред.“

Какво е становището на днешното „християнство“ в политическа насока? Разединено от глава до пети. Между свещениците се намират застъпници за почти всяка политическа партия, като се започне от католически свещеници, които подкрепят комунизъма в Испания и Латинска Америка, до протестанските пастори, които са активни в британския парламент или които се идентифицират с десното крило на американската политика. На осведомени хора също е известно, че с малко изключения свещениците в Германия, Италия и Испания се подчиниха преди няколко десетилетия на националсоциализъма и фашизъма.

Редиците на християнския свят са разединени и вярващите са раздвоени в политическата им лоялност. Мигуел де Унамуно, един испански писател в 20–тия век, с пълно право пише: „Отечеството на един християнин не е от този свят.“ „Християнството не е политическо.“ А британския журналист Антон Льожьон пише: „Политическите свещеници се увеличават прекомерно. ... Ако Църквата не е способна да предложи повече, отколкото света, тогава защо би трябвало човек да ходи на църква?“

И как стои въпросът с ласкателните титли, с които се кичят свещениците на толкова много Църкви? Исус е казал на неговите последователи: „Не оставайте да ви наричат равин /„велики мой“, „мой превъзходни“; това напомня  на духовни титли като например „ваше свещеничество“/, защото един е ваш учител, докато вие всички сте братя. По нататък не наричайте никого на земята ваш баща, защото един е ваш Баща, небесния“ /Мат. 23:8, 9/. С това става очевидно, че в истинското християнство не би трябвало да има разлика между свещеници и невежи.

ПРОПОВЯДВАНЕТО НА БЛАГАТА ВЕСТ; В своята проповед на планината Исус казва: „Вие сте светлината на света. ...оставете вашата светлина да свети пред хората, за да видят превъзходните ви дела и да прославят вашия Баща, който е в небесата“ /Мат. 5:14–16/.

Това ободрение, да светим чрез думи и действия, намираме още веднъж в думите на апостол Павел: „Чрез него /Исус/ нека по всяко време да принасяме на Бог жертва на славословие, това е плодът на устните, които дават открито обяснение за неговото име“ /Евр. 13:15/. Привилегията и задължението да се проповядва християнската „блага вест“ са възложени на всеки последовател на Христос.

Дадоха ли първите християни като цяло „открито обяснение за неговото име“? Или са били подтиснати непосредствено след смъртта на апостолите чрез назначаването на една духовна класа? На този въпрос отговаря следващия цитат от труда на Д–р. Неандер „Обща история на християнската религия и Църква“:

„Целзий /2–я век от н.е./, първия писмен противник срещу християнството, се подиграва на това, че преработвачи на вълна, обущари, кожари, най–необразованите хора и селяни са усърдни оповестители на евангелието“.

Постави си сега следващите проверителни въпроси: Ободрява ли ме моята религия и помага ли ми тя, да проповядвам християнската ми вяра? Кара ли ме духът на моето християнство да посещавам други хора по домовете им, за да намеря тези, които се нуждаят от истинското християнство? Ако не, тогава коя християнска религия изпълнява това поръчение на Христос? /Мат. 24:14 и Деян.н.ап. 1:8; 1 Кор. 9:16/.

Истински християнин ли си ти?

За всеки, който твърди че е християнин, е необходимо да отговори потвърдително на този въпрос. Защо? Защото Божието одобрение зависи от това. Християнството не е само религия или етикет, а жизнен път. Твоя живот отразява ли примерът на Христос? Забелязват ли се в практикуването на твоята религия библейските белези на първите християни, които споменахме по–горе?

Апостол Павел ни кани: „Проверете сами, дали сте още във вярата. Сами направете пробата!“ /2 Кор. 13:5, според превода „Благата вест“/. За тази цел ние те каним да провериш следващия кратък списък и при това да прочетеш посочените библейски пасажи в собствената ти Библия.

1. Храниш ли национални или политически чувства, които причиняват раздори между така наречените християни? /1 Кор. 1:10; Йоан 18:36; Як. 1:27/.

2. Каква дефиниция даваш за християнската любов? /1 Кор. 13:4–8/.

3. Полагаш ли усилия, да проявиш истинска любов към ближния чрез дела? Как? /Мат. 22:39; Йоан 13:34, 35/.

4. Държиш ли се към други приветливо, със съчувствие и примиримо? /Ефесяни 4:31; Рим. 12:10/.

5. Отбягваш ли в ежедневния живот да лъжеш, да крадеш, да мамиш и да държиш неприличен и подъл език? /Ефес. 5:3–5; 4:25–31/.

6. Склонен ли си да дадеш малко значение на половия морал? /Марко 7:20–23/

 7. Имаш ли склонност към прекалено ядене и пиене? /Притчи 23:20, 21; Ефесяни 5:18/.

8. Опитваш ли се да предаваш на други чрез думи и дела истинската християнска вяра? /Рим. 10:9, 10; 1 Кор. 9:16/.

До какво заключение стигаш? Съществуват ли днес истински християни? Познаваш ли хора, които искрено се стараят да живеят като Христос и които действително полагат усилия да предадат на ближните си християнската си вяра и християнския си жизнен път? Собствената ти религия учи ли и практикува ли истинското християнство? Или пък е само привлекателен етикет и внушителна сигнатура?

Ако ти още не ги познаваш лично, ние ти предлагаме да се запознаеш със Свидетелите на Йехова в твоето съседство и да провериш, дали те съвестно се стараят да отговорят на горе–изложените библейски мащаби. Ако не знаеш, къде да ги намериш, тогава с удоволствие ще ти помогнем да се свържеш с тях /Ис. 43:10–12; Деян.н.ап. 11:26/. „Проверявайте постоянно, дали сте във вярата, оказвайте се годни наново и наново“ /2 Кор. 13:5/.

[Текст в блока на страница 6]

ДНЕШНИЯ ХРИСТИЯНСКИ СВЯТ СЕ ЗАЛИВА С ОГРОМНА ВЪЛНА НА НЕМОРАЛНОСТ СРЕЩУ ТРАДИЦИОНАЛНОТО ХРИСТИЯНСКО СТАНОВИЩЕ, И ТОВА СТАВА ЧЕСТО С ОДОБРЕНИЕТО НА ПРОЧУТИ СВЕЩЕНИЦИ.

[Текст в блока на страница 7]

ЕДИН БРИТАНСКИ ЖУРНАЛИСТ ПИШЕ: „ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СВЕЩЕНИЦИ СЕ УВЕЛИЧАВАТ ПРЕКОМЕРНО. ... АКО ЦЪРКВАТА НЕ Е СПОСОБНА ДА ПРЕДЛОЖИ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СВЕТА, ТОГАВА ЗАЩО БИ ТРЯБВАЛО ЧОВЕК ДА ХОДИ НА ЦЪРКВА?“