Напред, вие служители на Царството!
Напред, вие служители на Царството!
„Извършвай делото на един благовестител, изпълнявай изцяло службата си“ /2 Тим. 4:5/
1. Каква разлика има между духовното състояние на Вавилон Велики и Свидетелите на Йехова?
В МНОГО страни днес духовните пасбища на фалшивата религия са изсъхнали и водите, върху които седи „Вавилон Велики“, са пресъхнали. Това ни напомня на едно пророчество на Исаия, което се сбъдва в наше време, а именно пророчеството от Исаия 65:13, където се казва: „Ето! Собствените ми слуги ще ядат, а вие ще гладувате. Ето! Собствените ми слуги ще пият, а вие ще жадувате. Ето! Собствените ми слуги ще се радват, а вие ще търпите срам“. Това обстоятелство се дължи на това, че народа на Йехова действително ‘търси най–напред Царството’ и прави всички възможни усилия, за да се възвести благата вест за Божието царство, начело на което стои царския Му Син Исус Христос, по цялата земя /Откр. 14:6–8; 16:12; 17:5, 15/.
2. Кой е задължен да се стрепи напред като служител на Царството?
2 Призивът в днешно време гласи: „Напред, вие служители на Царството!“ Ето защо са всички Свидетели на Йехова, както тези в надзирателски позиции, така и всички други — мъже, жени, младежи и девойки — задължени да се застъпват за Божието царство /Пс. 145:10–12; 148:12, 13; 2 Тим. 4:2, 5/. Това е така, въпреки че някои, въз основа на техните условия на живот, не могат да вършат толкова колкото други. Тяхната дейност ни напомня на вдовицата, която дала ВСИЧКО, което притежавала, макар и че това били само две монети със съвсем ниска стойност /Лука 21:1–4/.
3. До каква степен се нуждаят хората днес от благата вест за Царството, и какво е вклюнено в нея?
3 Нуждаят ли се хората днес от Царството? Колко спешно се нуждаят те от него! Те не се нуждаят само поради това, че то ще отстрани болки, болести и смъртта, а и също, за да отстрани всички несправедливости, всякакво зло, всякаква криминалност, насилие, да сложи край на войните, да изкорени всякакво неправдие и всякаква дискриминация /Ис. 9:7/. Чрез нашия стремеж напред като служители на Царството ние предаваме на хората една надежда, нещо, което им дава опора докато сатанската система на нещата бъде унищожена в Армагедон. Поради увеличаващото се беззаконие ние трябва да се стремим напред не само с една вест на любов и надежда, но и също с предупреждението от „деня на възмездието от страна на нашия Бог“ /Ис. 61:2/.
4. Какъв мотив трябва преди всичко да ни накара да служим като служители на Божието царство?
4 Как можем обаче да действаме в един свят, който се владее от неправдиви мотиви и дух на себелюбие, с дух на себеотрицание като Божи служители? Най–напред ние трябва да имаме желанието да се стремим напред поради любещата добрина, която Йехова ни оказа — от любов към него и като знак за това, че ценим всичко което той е направил за нас, което по настоящем прави и което още ще направи. Да обичаш Бог означава, както показва апостол Йоан, да спазваш неговите повели и една от тези повели е да се проповядва благата вест за Царството /Мат. 24:14; 1 Йоан 5:3/. Освен това, цялата вина за проблемите на хората се дава на Йехова, и той бива оклеветяван като Бог на вечни мъчения. Несъмнено ще ни накара любовта към Йехова, нашия пълен с любов небесен Баща, да се стремим напред като негови служители и да помогнем, неговото име да бъде очистено от таково злобно оклеветяване.
5. Какво още ни подтиква да се стремим напред като служители на Царството?
5 Също така и любовта към нашите ближни ще ни подтикне да се стремим напред като служители на Божието царство. Въз основа на любовта към нашия ближен ние ще поставим неговите духовни интереси и неговото вечно бъдеще пред личните ни удобства. Любовта ще ни подтикне основно да работип в проповедния ни район, повторно и потретно. Тя ще ни накара да правим повторни посещения и да поемем отговорността да изследваме седмично Библията с хора, които обичат истината. Това означава, че трябва да бъдем приветливи, дълготърпеливи, меки, тактични и със съчувствие.
6. Защо ще загубим радостта си, ако занемариме проповедническата ни дейност?
6 Наистина ли вярваме на Божието Слово? То ни казва, че даването прави по–щастливо от приемането /Деян.н.ап. 20:35/. Ако ние занемарим проповедната ни служба, тогава показваме чрез нашите действия, че не вярваме на тези думи на Исус. Освен това Библията ни осигурява, че ако ‘сеем щедро, щедро и ще пожънем’, че ‘щедрата душа ще бъде наситена’ и че този, ‘който други щедро пои, сам ще бъде щедро напоен’. Това не са само хубави притчи, а неоспорими истини и принципи, които поставят на изпитание любовта ни към Йехова и към ближния ни, а така също и нашата лоялност спрямо Божието царство /2 Кор. 9:6; Прит. 11:25/.
7. Как можем да се окажем като такива, които са ‘чисти от кръвта на всички хора’?
7 Обаче тук не става само дума за живота на други. За нас е необходимо да се стремим напред като служители на Царството и поради това, за да бъдем сами свободни от кръвен грях. Да не забравяме думите на Езекиил: „Син човешки, говори на синовете на твоя народ, и ти трябва да им кажеш: ‘Що се отнася до една страна в случаи, че аз поднеса меча върху нея, и народа на страната, всички заедно, наистина избере един мъж и го назначи като пазач, и той наистина види, че меча идва върху страната и затърби и предупреди народа, и този, който го чуе, наистина чува зова на търбата, обаче изобщо не приема някакво предупреждение и дойде меч и го отнеме, тогава собствената му кръв ще бъде върху собствената му глава.’“ Ние искаме да можем да кажем като апостол Павел: „Аз съм чист ... от кръвта на всички хора“ /Деян.н.ап. 20:26, 27/.
Как се изпълнява службата
8. Кои въпроси са подходящи по отношение на тази служба?
8 Как ще се стремим напред? Въз основа на собствените ни сили? Горди и самоуверени, с доверие в ръка от плът? Или сме друга крайност, т.е. срамежливи, с половин сърце и пълни със страх пред хората? Би ли трябвало да напредваме независими като пренебрегнем ръководдството на тези, които между нас са поели тази отговорност? Абсолютно не! Три точки трябва особено да запаметим:
9. а/Как можем в тази служба да се стремим напред в силата на Йехова? б/Какво е казано в 1 Петър 3:15 по отношение на нашето държание по време на служба?
9 Първо, ние се стремим напред като служители на Божието царство в СИЛАТА НА ЙЕХОВА и се уповаваме на това, че сме движени, просветлени и подкрепяни от неговия дух. Докато се стремим напред в силата на Йехова, можем и ние да покажем тази откритост на говор, тази прямост и смелост, с която Петър и Йоан срещнали религиозните чиновници по оно– Същевременно трябва съзнателно да се стараем, да проповядваме нашата вест с мекота и дълбоко уважение /1 Петър 3:15/.
10. а/Какво означава да бъдеш ‘чист носител’ на благата вест на Йехова? б/Какъв съвет се дава в това отношение във Филипяни 1:10, 11?
10 Второ, като носители на веста на Йехова ние трябва да бъдем ЧИСТИ, защото четем в Исаия 52:11: „Бъдете чисти, вие, които носите съдовете на Йехова.“ Днешните съдове на Йехова — скъпоценните истини на неговото Слово — са неопетнени, чисти, хубави и справедливи. За това е необходимо за всички тези, които носят тези истини на хората, да бъдат в нравствено отношение чисти и в духовно отношение хубави. Не каниме ли хората, да се очистят в нравствено отношение, да престанат с делата на плътта и не сме ли като Исус загрижени „да призоваваме грешници към покаяние“? /Лука 5:32/. Не трябва ли тогава да им дадем добър пример с личното си поведение? Нека да си спомним за съвета, който Павел дал на християните във Филипи: „Вие /трябва/ да се уверявате в по–важните неща ..., за да бъдете чисти до денят на Христос и да не станете причина други да се препънат, и бъдете изпълнени ... с плода на справедливостта, който идва чрез Исус Христос за слава и възхвала на Бога“ /Филип. 1:10, 11/.
11. а/От какво значение е външния вид за един служител на Бога? б/Чий добър пример трябва да следваме в тази насока?
11 Трето, трябва ние да внимаваме на ПОДХОДЯЩ ВЪНШЕН ВИД. Непонятно е, защо би трябвало един служител на Йехова да има желанието да подражава модните явления, които са характеризирани от неморални, бунтовнически елементи от света на Сатаната. Защо да се опитваме да бъдем като света, за когото казваме, че той ще завърши чрез една справедлива намеса на Бог. Защо да се опитваме да бъдем като света и по този начин да се отличаваме от народа на Йехова? Не би ли трябвало външния ни вид да ни отбележи по–скоро като служители на Бога и да ни отличава от хората в света? На кого искаме да се харесаме? Обичта на кого искаме да спечелим? Не е ли по–добре, ако се ръководим по отношение на външния ни вид и нашето облекло от примера, който дават зрели братя и сестри в християнската община? Не би ли трябвало да подражаваме този добър пример? /1 Тим. 2:9; 1 Пет. 3:3, 4, 16, 17/.
12. От каква полза е службата от къща на къща, въпреки че тя може да бъде трудна за тези, които взимат участие в нея?
12 Вярно е, че на някои не им е лесно да ходят от къща на къща с благата вест за Божието царство. Обаче стойността и ефикасността на тази дейност се доказват наново и наново /Мат. 10:7, 11–13; Деян. н. ап. 20:20, 21/. Въз основа на това, че истинските служители на Йехова така усърдно ходят от къща на къща, стана този метод на проповядване просто „отличителен знак“ за тях. Този метод не е само извънредно годен за да се даде свидетелство на други, но е също така и от голяма полза за всички, които взимат участие в тази дейност. Дори само факта, че човек може би трябва да надвие чувствата си, показва, че християнския Божи служител спечелва всеки път една победа, когато той вземе участие в тази дейност /1 Кор. 9:16, 27/.
Да се грижим за семейството и да бдим върху него
13. Каква отговорност имат много освен задълженията си в службата, което изисква уравновесеност?
13 Освен задължението да бъдем служители на Цалството, се полага на родители още една допълнителна задача. Служители на Царството, които се стремят напред, трябва да поучават децата си в ролята, която им е възложена от Бог. Всяка година се намират между тези, които се кръщават, известен брой млади хора, възпитани от родителите им „в дисциплината и сериозното наставление на Йехова“ /Еф. 6:4/. За съжаление някои от родителите занемарили това тяхно задължение както и възможностите да го извършат, в последствие на което получили много грижи. Положително, ние трябва да бъдеме уравновесени, докато се стремим напред като служители на Йехова. Ние не искаме да занемарим службата от къща на къща с извинението, че и без това даваме неформално свидетелство, а също така и не искаме да изпуснем възможности да дадем таково, само поради това, че ходиме от къща на къща. По същия начин не бива родителите да допускат, проповедната служба, или службата в християнската община и други задължения да им отнемат толкова много време, че да занемарят техните семейства. В края на краищата първото им задължение е да се грижат както за духовното, така и за материалното благосъстояние на семейството си /1 Тим. 5:8/.
14. а/До каква степен могат да се окажат напразни положените грижи, време и пари при възпитаването на децата? б/От какво се нуждаят децата постоянно, докато от тях станат мъже и жени?
14 Да, на децата трябва да се посвети време и внимание. А също така и струват пари. Смята се, че хиляди левове биват похарчени, докато едно дете стане възрастен. Това инвестиране на средства и време е сигурно напразно, ако ние пропуснем правилно да назидаваме в духовна насока децата, за рождението на които сме отговорни. Рекордната жътва от престъпления сред младежта потвърждава, че повечето от децата са предоставени сами на себе си /Притчи 29:15/. Родители, роднини и други вдигат често много шум около бебета и малки деца. Бащата намира малкия си син така умен и майката малкото си момиче така мило. Всичко това може да е вярно. Обаче родителите трябва винаги да помнят, че тези деца, докато се превръщат в юноши и девойки и след това в млади мъже и жени, непрекъснато се нуждаят от грижи, внимание, любов и дисциплина. Те трябва да се възпитават и обучават във вярата /Второз. 11:18–21/. В това се състои отговорността на християнски родители. Служители на Бога няма да забравят това задължение, положено на рамената им.
Единството на служителите на Бога по целия свят
15, 16. а/Как можем да осигурим вестта за Царството, която ние проповядваме, да бъде подобна на силен, ясен зов на търба? б/Какво ни помага, да говориме единно по цялата земя?
15 Нека обаче да обърнеп внимание на още една отговорност за християнски служители. „Кой ще се въоръжи за битката, ако търбата издаде неясен зов?“ /1 Кор. 14:8/. С тези думи апостол Павел призовава последователите на Христос да употребят езика си така, че другите да разберат това, което казват. Ако благата вест за Царството, която ние проповядваме, трябва да бъде ясен, подобен на търба призов към човечеството, тогава ние непременно трябва да говорим в съгласие. В Исаия 52:8 се казва: „Чуй! Собствените ти пазачи надигнаха глас. В УНИСОН ликуват те непрестанно,“ Това изисква смирение и братска любов. Ние знаем, че за да бъде успешна нашата проповедническа дейност, трябва всички да проповядваме една и съща вест като подчертаваме името, мъдростта и любовта на Йехова и възвестяваме неговото Царство като единствена надежда за човечеството. В 1 Коринтяни 1:10 Павел ни дава съвета да говорим всички в съгласие.
16 Нашата вест не бива да се замъгляма от каквито и да са неясности. Като служители на Бога ние се намираме под една заповед. От Исаия 61:1, 2 ясно произлиза, за какво се отнася нашата вест. Верният и разумен роб на Йехова предприема всичко, за да ни бъде в помощ да повдигнем единодушно гласът ни, като издава Библии и библейски помощни средства в десетки езици, така че всички хора да могат да се достигнат с една вест, която е разбираема за тях. Ние можем да допринесем нашия дял, като де стараем да разпространяваме „благата вест“ като обединена група от обожатели на Йехова. /Пс. 66:1, 2; 68:11/.
Ще отделиме ли време за това?
17. Какво честно самоизпитание трябва да предприемем по отношение на нашия дял в проповедническата служба?
17 Във връзка с напредъка, който всеки от нас прави, можем да проверим дали сме в състояние да отделим повече време за нашата проповедническа дейност. Всеки възвестител между нас в християнската община, който има добро здраве и няма задължението да се грижи за деца или за стари родители, би трябвала да се попита: Какво ми пречи да започна с пълновременната служба? Възможно ли е да липсва пълно разбиране на важността от службата за Царството? Или липсва готовност за жертви? В случай, че не виждаш никаква възможност да станеш общ пионер, тогава можеш ли да промениш работите в живота ти, за да станеш помощник пионер? Ако можеш да направиш това, тогава то ще бъде за тебе като християнски служител на Бога с положителност един напредък. Едно честно самоизпитание може би ще ти покаже, как можеш месечно да отделиш повече време, за да служиш на интересите на Царското правителство на нашия небесен Баща и на неговия Син /Пс. 26:1, 2, 11, 12; [Мар. 12:28 до 34/.
18. Какво ни помага, да запазим добро отношение към Йехова и Христос Исус?
18 Йехова Бог и Исус Христос ни дадоха добър пример относно това, да отправяме погледа си напред и да се стремим напред. За да можем всеки един от нас също така да отправяме погледа и усилията си напред, трябва най–напред да имаме добро отношение с Йехова Бог. Полагаме ли усилия, да запазим една чиста съвест и никога да не сме безгрижни по отношение на каквито и да са неща, които опетняват нашата съвест? Ползваме ли се от скъпоценната привилегия на молитвата и устойчиви ли сме в това? /Рим. 12:12/. Отделяме ли време за нашето лично изследване и за размисляне? Възможно е да е необходимо, да направим някои промени в живота ни, за да отделим внимание за тези по–важни неща и за да заеме нашата служба наистина първото място в живота ни /Ефесяни 4:22–24/.
19, 20. а/Какво е „Божието Слово“, за което става дума в Евреите, глава 4? б/Как така се оказа това „Слово“ живо и по–остро от всеки двуостър меч и защо искаме да обърнем внимание върху работата, извършена през служебната 1981–ва година?
19 Радваме се, че можем да докладваме, че служителите на Йехова по цялата земя бяха миналата година усърдно заети в проповядването на благата вест за Царството. Тази вест оказа силно и трайно влияние върху живата на десетки хиляди хора. В техния живот станали чудесни промяни в следствие на преобразователната сила на Божието Слово. Няма никакво съмнение в това, че „благата вест“ е жива и деятелна и е по–остра от всеки двуостър меч /Евр. 4:2, 12, 13/. Поради това, че способни служители вършат добра работа с Божието Слово, също така се прославя името на Йехова и неговото царство се изтъква като единствена надежда за човечеството /Еф. 6:17/.
20 За да добиеш по–обширна представа за това, което Свидетелите на Йехова бяха в състояние да извършат през 12–те месеца на служебната 1981 година, се дава в последствие описание на това, което стана благодарение на обединените усилия на тази малка група християни, която е дейна в 206 страни и островни области /Прит. 25:25/. Ние сме сигурни, че ти ще се радваш на краткия преглед върху делото на служителите на Бога в нашето 20–то столетие.
[Въпроси]
[Снимка на страница 10]
Ние се молим на Йехова, да ни укрепне за неговата служба.
[Снимка на страница 11]
Християнски служители на Бога трябва да внимават външиния им вид да бъде благоприличен
[Снимка на страница 12]
Служители на Бога, които се стремят напред, възпитават децата си в ‘дисциплината на Йехова’.
[Снимка на страница 13]
Стари възвестители на Царството продължават да се стремят напред.