Пътят на праведните става все по–светъл
Пътят на праведните става все по–светъл
„Когато този, който владее над хората, е праведен, ... тогава ще бъде като светлината сутрин, когато изгрява слънцето“ /2 Кн. на цар. 23:3, 4/.
1. Кое очакване будят думите от 2 Книга на царете 23:3, 4, и сбъдна ли се това очакване?
СВЕТЛИНАТА, която осветлява от ранни времена пътят на служителите на Йехова, до ден днешен постоянно се увеличава. Това може особено да се забележи от 1914 година насам, годината, в която, както може да се установи по събитията на земята, „царството на света ... стана царството на нашия Господар /Йехова/ и неговия Христос“ /Откр. 11:15/. Както слъвчевата светлина в безоблачна сутрин, така е засияла светлината от Божието Слово и все по–силно осветли пътят, по който трябва да ходят служителите на Йехова /2 Кн. на цар. 23:3, 4/.
2. Как може да се гледа на известни промяни в нашето становище, които станаха от време на време?
2 На някои може би да изглежда, че този път не протича винаги в права насока. Обяснения, дадени от видимата организация на Йехова, съдържаха понякога промяни, които приличаха на обрат към минали становища. Обаче в действителност това не бе така. Тук може да се направи сравнение с това, което тези, които управляват платноходки наричат „кръстосване“ по вятъра. Когато вятъра идва отпред, те маневрират платното така, че кораба се движи известно време на дясно и след това на ляво, обаче постоянно се приближава към целта. В случая на служителите на Йехова тази цел са „новите небеса и новата земя“, които Бог е обещал /2 Пет. 3:13/.
3. Кои доказателства съществуват за това, че Йехова продължава да благословява своите свидетели?
3 Без съмнение продължава Йехова да благословява дейността, която се върши от неговите Свидетели по целия свят под ръководството на „верният и разумен роб“. Това може да се познае по плодовете. Нека да си спомним, че Исус каза: „Всяко добро дърво /произвежда/ превъзходен плод.“ И такиви праведни плодове могат днес да се забележат по целия свят само при един народ: при сплотеното, разпространено по целия свят дружество на Свидетелите на Йехова /Мат. 7:17/.
4, 5. Какво употребява Йехова Бог освен вдъхновеното си Слово, за да ръководи народа си?
4 Независимо от това, къде живеем на земята. Божието Слово ни служи постоянно като светлина за пътеката ни и светило за пътят ни, що се отнася за нашия начин на живот и възгледите ни на вяра /Пс. 119:105/. Обаче Йехова има също една видима организация, своя „верен и разумен роб“, който се състои от духопомазани и който помага на християни от всички нации, да разберат Библията и правилно да ръководят живота си по нея. Ако не сме свързани с този съобщителен канал, който Бог употребява, тогава няма да напредваме по пътя на живота, независимо от това, колко често четеме в Библията /сравни с Деяние на апостолите 8:30–40/.
5 Относно Божия съобщителен канал Исус казал, че неговите последователи ще получават от „верният и разумен роб“ духовна храна навреме и че той ще постави този „роб“ над цялото си имущество. /Споменатите факти в миналата статия доказват, че при този „роб“ става въпрос за една колективна личност, както и че той е свързан със Свидетелите на Йехова/. Освен това е интересно да се забележи, че апостол Павел споменава в Ефесяни 4:11–16, че християнската община не се нуждае само от вдъхновени хора като апостоли и пророци, а също и от проповедници на евангелието, пастири и учители, за да се помогне на християните да достигнат единство във вярата и точно познание относно Божия Син както и пълна духовна зрялост. /Виж също 1 Коринтяни 1:10; Филипяни 1:9–11./
6. Паради какви причини бе необходима от време на време наново да се обмислят известни становища?
6 Този „верен и разумен роб“, който е свързан със Свидетелите на Йехова, действително бе употребен от Йехова Бог, за да ръководи неговия народ, да го укрепва и напътства. Поради това, че светлината става все по–силна и въз основа на това, че се правят грешки заради човешкото несъвършенство, бе необходимо за тези християни от време на време да обислят наново известни становища и учения. Обаче не доведе ли това до по–добро разбиране и не бе ли това в тяхна полза? Да обърнем внимание на няколко примера.
Откупът и името на Йехова
7. Защо и въз основа на какво се подчерта толкова много учението за откупът от изследователите на Библията?
7 В 1878 година Чарълз Т. Расъл, който по–късно станал първия президент на дружеството „Стражева Кула“, прекъсна връзките си с Н.Х. Барбър, съиздателя на списанието „Дзе Херълд оф дзе Морнинг“, поради един спорен въпрос относно откупът. Барбър не вярвал в силата на исусовия откуп, да заличава греховете. В годините, които следвали след това, гледали Библейските изследователи, както се наричали Свидетелите на Йехова по онова време, на откупа като на най–главното учение на Библията. Няма и съмнение, че спасението чрез вярата в откупа на Христос се подчертава в Божието Слово /Йоан 3:16; Деян.н.ап. 4:12; Евр. 5:9; Откр. 7:10/. Откупителната жертва на Исус се предсенчи чрез жертвуването на Исаак, което Авраам бил готов да извърши, както и чрез жертвите, които се принасяли при моисеевия Закон. Това също било предсказано от пророците. Затова библейските изследователи силно подчертали това, което Христос е направил за човечеството /Лука 24:25–27, 44/.
8. а/Какво се позна като много по–важно? б/Какво бе последствието на това, обаче какви промяни следваха в десетилетията след това?
8 Библията показва обаче, че има нещо далеч по–важно от нашето лично спасение. Тук се касае за големия спорен въпрос относно универсалния суверенитет на Йехова, подхвърлен от Сатаната при възбунтуването в Едем /Битие 3:15; 1 Кор. 15:24; Откр. 11:15; 12:10/. Този въпрос изисква оправдаването на името на Йехова. В действителност темата на цялата Библия, от Битието до Откровението, е месиянското царство, чрез което това велико име ще бъде оправдано и възвисено завинаги. Седемдесет и пет пъти се чете в Библията изказването на Бога: „Те ще знаят, че аз съм Йехова“ /около 60 пъти се намира това в книгата на Езекиил, а между другото също и в Изход 6:7, Второзаконие 29:6, Исаия 49:23 и Йоил 3:17/. Неговите Свидетели познаха след известно време че могат горещо да се молят на него въз основа на факта, че тук става въпрос за неговото Име и че „всеки, който повика името на Йехова, ... ще бъде спасен“ /Рим. 10:13; Йоил 2:32; Софон. 3:9/. За известно време се постави името на Йехова и неговото оправдаване до такава степен на първи план, че критиците обвиниха Свидетелите в това, че не вярвали в Исус Христос. Обаче споменатото становище само било може би прекомерно подчертано. Както могат да докажат редовни читатели на списанието „Стражева Кула“, отдават Свидетелите на Йехова достойна чест на ролята, която играе Исус при осъществяването на Божите предумисли. Библията дейстивтелно слага Исус в център на вниманието като ‘главния посредник на спасение /Евр. 2:10; 12:2; Откр. 19:10/.
9. Какъв принцип, употребен в науката при търсенето на истината, изглежда че и тук важи?
9 Може да се каже, че такиви промяни се водят по принципа, по който се ръководи науката при търсенето на истината, който късо казано, действа по следния начин: Приема се известна теза, която служи като изходна точка за по–нататъшни аргументи. Тезата дава обширни възможности относно една по–дълбоко разбиране или относно внедряването в практиката. Обаче след известно време се установяват някои недостатъци или слабости. Тогава се среща тук стремежа, да се приеме едно противоречащо твърдение или една антитеза. По–късно се установява, че и тя не отговаря напълно на истината и за това се свързват ценностите на двете твърдения по между си, така че се изпълва Притчи 4:18 /говори се тук за „теза“ — твърдение —, за „антитеза“ — твърдението, което се противопоставя — и синтеза — сливането на двете/.
Начин на живот и проповядване
10, 11. Кои две становища се подчертаха едно след друго, и какъв бе резултата на това?
10 Да обърнем внимание на още един пример: Около 40 години подчертаваха Библейските изследоветли важния факт, че трябва да се развие една отлична християнска личност, което те нарекоха „развитие на характера“. Това бе подчертано така силно поради това, че в християнския свят тя бе пренебрегната. Разбира се бе необходимо за християни да полагат свидетелство, като говорят с други върху Божите определени намерения, обаче това бе поставено така да се каже на втори ред. Когато Божия народ позна по–късно значението на името на Йехова и колко е важно, да се положи свидетелство за Божието име и неговото царство, тогава това се подчерта до такава степен, че в последствие не се обърна вече таково голямо внимание на развитието на христосоподобна личност. Аргументите тук бяха, че главната цел от идването на Исус бе да положи свидетелство, и проповядването е всъщност това, което е важно. Тук стана необходимо да се намери уравновесено становище между двете гледни точки /Рим. 10:10; Гал. 5:22, 23/.
11 Накрая се стигна до радостното уравновесено становище, че християните трябва както и да произвеждат плодът на Божия дух, така и безстрашно и вярно да полагат свидетелство за Йехова. Ние не можем да занемарим едното, само поради това, че вършим другото. Апостол Павел казал: „Горко ми, ако не известявам благата вест!“. Обаче той също казал: „Аз разбивам тялото ми и го правя на роб, за да не би, след като съм проповядвал на други, сам да се окажа някакси негоден“ /1 Кор. 9:16, 27/.
Подчинието на „висшите сили“
12, 13. а/Какво бе най–напред мнението във връзка със споменатите в Римляни 13:1 „висши сили“? б/Това доведе до какво противоположно становище, обаче каква бе очевидната полза от това?
12 Друг пример за това, как се приближаваше правилно становище чрез навигация е начина, по който се достигна точно познание на Римляни 13:1–7. Първите Библейски изследователи разбирали правилно под „висшите сили“ правителствата на света. Въз основа на това те извадили заключението, че ако християнин получи повиквателно по време на война да служи в армията и му се заповяда да носи униформа и да воюва, той трябва да се окаже покорен. Позволено му бе обаче да стреля във въздуха вместо да убие ближния си.
13 Това, че апостол Павел не искал да се застъпи за таково становище е явно. За това възникна въпросът: възможно ли е под израза „висшите сили“ да се разбират Йехова Бог и Исус Христос? За известно време Божите служители се застъпваха за това становище. И в тежките времена във Втората световна война те получиха по този начин във всеки случай сила, да ‘слушат Бог, Владетеля, повече отколкото хората’. Така те станаха прочути за това, че по цялата земя те безстрашно запазиха християнския си неутралитет /Деян. на ап. 5:28, 29/. Никога нямаше съмнение, че християните дължат преданост като поданици преди всичко на суверения Господар Йехова и на Царят, Исус Христос. Обаче Йехова и Исус Христос представляват ли същевременно и „висшите сили“, на които дължим ‘данъци, мито и почит’? /Рим. 13:7/.
14. Как се постави накрая въпроса относно подчинението на светските власти в правилната светлина?
14 В 1962 година Йехова отведе народа си към разбиране на принципа на относителното подчинение. Тук се позна, че отдадени на Бога християни трябва да се подчиняват на светските власти, на „висшите сили“, и с готовност да ги признаят като „Божия служителка“, за ‘тяхно добро’ /Рим. 13:4/. Как стои обаче въпросът, ако тези „сили“ искат от тях да нарушат Божите закони? До този момент християните се покоряват на повелята от Римляни 13 стих 1: „Всяка душа да бъде покорна на висшите сили“. Обаче според исусовите думи в Матей 22:21 съществува едно ограничение: „Затова плащайте кесаровите неща на Кесаря, а Божите неща на Бог“. Ако значи „Кесаря“ изисква нещо, което противоречи на Божията воля, тогава трябва християни да поставят закона на Йехова пред този на „Кесаря“. Това е противоположното на това, което обикновено се върши в християнския свят. Много така наречени християни не ги гризе много съвестта, когато нарушават Божите закони, ако това им се заповяда от „Кесаря“. Един патриот казал веднъж: „Нека нашата страна да действа винаги справедливо; но тя е наша страна, независима от това, дали е в право или в неправда.“ Християнските Свидетели на Йехова обаче не се застъпват за таково становище. Ако на тях им се заповяда да действат против Божията воля, тогава те отговарят с думите на апостолите на Исус: „Ние трябва да слушаме Бог, Владетелят, повече отколкото хората“ /Деян. на ап. 5:29/.
Кои са служителите на Бога?
15, 16. а/Какво бе за дълго време разбирането относно въпроса, кои са служителите на Бога? б/Какви промяни се предприеха и защо? в/Какви недостатъци показаха тези промяни?
15 Въпросът, дали всички християни, които искрено са се отдали на Бог, независимо от възрастта им и от това, дали са мъже или жени, са Божи служители /или религиозни служители/, е още един пример за това, че светлината свети все по–силно. В течение на много години Свидетелите на Йехова се застъпваха за становището, че всички, които се покаят, възприемат и упражняват вярата в Бог и Христос и се посветят на Йехова, за да вършат неговата воля, както тя се открива чрез Христос и след това се кръстят, са действително Божи служители /или религиозни служители/. Обаче след това изказаха някои известни възражения. Също така и светски учреждения често не се съгласяваха с това становище. Друг аргумент бе, че в много езици не съществува дума с която да се предаде значението на думата „министър“ /в смисъл на човек, заемащ религиозна длъжност или религиозен служител/ и която за това не трябва да се употребява в религиозен смисъл в езици, където такава дума съществува. Също се поднесе аргумента, че кръщението не е подходяща церемония за таково назначаване. Обаче бяха ли това основателни причини да се ограничи названието „министър“ или Божи служител в съответните езици само върху тези, които в християнската община заемат известна длъжност, върху старейшините и помощник–старейшините?
16 Факт е, че законите в една страна обикновено предоставят на всяка религиозна организация сама да определи, по какъв начин един от нейните членове става религиозен служител. Това, че други не разбират или не приемат това становище не е тук от значение. Също няма значение обстоятелството, че в много страни не се намира равнозначна дума за израза „министър“ /в смисъл на човек, заемащ религиозна длъжност/. За това не бива да се възспират тези, в чиито езици съществува такава дума — като например английски, италиянски и испански — да я употребяват, ако може да се извлече полза от това.
17, 18. Кой може наистина да бъде Божи служител в този особен смисъл, и как би трябвало той да гледа на своята „служба“?
17 Изразът Божи служител е от полза, защото обозначава един особен вид „служител“, т.е. човек с възвишена, особена длъжност. Този, който може да докаже, независимо от възрастта му или от това дали е мъж или жена, че има добро разбиране на волята и предумислите на Бога във връзка с човечеството и който води живот в съответствие с библейските принципи, който се е посветил на Бога и се покръстил в съответствие с повелята на Исус от Матей 28:19 и 20, е в действителност един Божи служител. Наистина може тук да се каже, че такъв човек е по–способен да говори за Бог, отколкото човек, който е завършил теологична семинария, който обаче не разбира Божите определени намерения и чиито живот не отговаря на справедливите Божи изисквания. Този, който наистина служи на Бога, може заедно с апостол Павел да каже: „Аз възвеличавам ... моята служба“ /Рим. 11:13/.
18 Трябва да се подчертае, че изразът Божи служител, не е титла, а обозначение. /Сравни с Матей 20:28/. Не е достатъчно, въпросното лице да изпълни изискванията, за да се кръсти като служител на Йехова. Той трябва да направи своята Божия служба, своята „свята служба“ за Йехова Бог, за най–важна задача в живота си, в противен случай той не би могъл да се нарече Божи служител /или религиозен служител/ или от други да бъде обозначен като такъв, независимо от това колко време той може да употреби въз основа на обстоятелствата, в които живее и върху които той няма влияние. /Рим. 12:1; 2 Тим. 4:5/.
19. а/Какво бе последствието на това развитие на разбирането, обаче как се благословиха вярните? б/Посредством какво разпредели Йехова духовна храна, и защо е необходимо ние винаги да се придържаме към тази организация?
19 Таково развитие на разбирането, при което тряваше така да се каже да се „кръстосва по вятъра“, естествено донесе известни изпитания относно вярността за тези, които са свързани с „верният и разумен роб“. Обаче „благата вест“ и нейното значение все по–добре се разбираха. Всички, които са тясно свързани с Божията организация, направиха опита, че в течение на времето се изясняват въпроси и мисли, които са трудни за разбиране. И действително радва сърцето и е задоволително да се види, как светлината все по–силно сияе. Това, което Петър казал, когато някои от учениците се спънали от ученията на Исус, подхожда тук да се спомене: „Господарю, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот“ /Йоан 6:68/. Господарят Исус Христос все още притежава тези „думи“ и ги раздава чрез своята една организация, чрез „верният и разумен роб“, когото той употребява днес на земята. Тази организация прилича на „доброто дърво“ за което Исус е казал, че ще произвежда „превъзходен плод“ /Мат. 7:17/. Единствената алтернатива е връзката със сатановия политически „див звяр“ или с Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия /Откр. 13:1; 17:5/. Никой християнин, който се е посветил на Бог, няма желанието да се завърне там /2 Пет. 2:22; Йоан 14:6/.
20. а/От какво можем ние да бъдем днес убедени повече от когато и да е било във връзка със ‘светлината, която е изгряла’? б/Какво щастливо бъдеще предстои за всеки, който се реши за пътя на увеличаващата се светлина?
20 Да, „светлина е огряла за праведните“ /Пс. 97:11/. Притчи 4:18 се сбъдва, като „пътят на праведните“ прилича на светлина, която става все по–силна. Ако от време на време се провеждат някои промяни, то тогава последствията са винаги положителни. Те никога не са напразни. Поради това, че Христос днес е на власт е светлината, на която се радва народа на Йехова, „като светлината сутрин, когато изгрява слънцето“ /2 Кн. на цар. 23:3 и 4; Мат. 25:31/. Всички, които служат вярно заедно с организацията на „верния и разумен роб“, видимия съобщителен канал на Йехова, имат действително голяма привилегия. Те са взели мъдро решение, понеже пътят им води към скъпоценната цел: вечен живот в новия ред на Йехова /Ис. 65:17, 18; 66:22/.
[Въпроси]
[Блок на страница 32]
ЧРЕЗ ИЗСЛЕДВАНЕ И ОПИТ ДОСТИГНАХА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА ДО УРАВНОВЕСЕНОТО СТАНОВИЩЕ, ЧЕ ...
... оправдаването на името на Йехова е по–важно от спасението на хора.
... усърдие в даването на свидетелство е от също таково голямо значение, като произвеждането на плодовете на духа.
... християнското подчинение на светските власти е относително.
... те заемат почетна длъжност като служители на Бога, които действително представят Йехова, независимо от становището, което заемат други по този въпрос.
[Диаграма/Снимка на страница 28]
(За изцяло композиран текст виж публикацията)
Кръстосване по вятъра