Светлината се увеличава в наше време

„Пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което става все по–светло и по–светло, докато настъпи пълен ден“ /Прит. 4:18/.

1. Кои доказателства разгледахме вече относно изпълнението на Притчи 4:18?

 БИБЛЕЙСКОТО описание от Битието до Откровението показва, че пътят на служителите на Йехова е действително като виделото на разсъмване, което става все по–светло и по–светло /Прит. 4:18/. В дните на Исус и неговите апостоли станали ясни много от пророчествата, които се отнасяли за Месията, което се потвърждава от Матей и другите евангелисти. Също и във връзка с изливането на светия дух на Петдесетница, както и обстоятелството, че „благата вест“ трябвала да се известява и на неевреите се изля още повече светлина върху Божието Слово /Деян. ап. 2:14–36; 10:34–43; 15:6 до 21/.

2. а/Каква бе причината, поради която настъпи период на тъмнина за тези, които се признавали за последователи на Исус Христос? б/Какво бе от голямо значение при разделителното дело по време на жътвата?

² Обаче след смъртта на апостолите настъпи постепенно духовен мрак върху всички тези, които се признавали за последователи на Исус Христос. „Подтиснически вълци“ взели надмощие /Деян.ап. 20:29, 30/. Стана така, както Исус бил предсказал в една от своите притчи. Той бил сравнил царството на небесата с един човек, „който пося превъзходни семена на нивата си“. След това дошъл един „враг и пося плевели посред пшеницата“. Последствието на това бе, че столетия наред плевелите господствували в световното религиозно поле. Обаче с времето на жътвата настъпи и едно разделително дело. Днес ние живеем в това време на жътвата, понеже „жътвата е едно завършване на една система на нещата“. За щастие е събрана една „пшеничена“ класа, т.е. истински християни. Фактите показват, че постепенно увеличаващата се светлина по пътя на тези християни значително допринесла за това те да се отделят от „беззаконните плевели, краят на които е унищожение /Мат. 13:24–30, 36–43/.

Йехова Бог и неговото Слово преместени в светлината

3, 4. С кои факти се запознаха първите библейски изследователи относно Сътворителя, Йехова?

³ В началото на 1870–те години се събрала една група от сериозни и отзивчиви изследователи на Библията за да изследва безпристрастно Божието Слово. При това те не се ръководели по вероизповеданията на християнския свят, а по вдъхновените Писания. Мъдростта, разума, хармонията и силата на библейската вест просветли тяхното сърце. Противоположно на разпространените атеистични и еволюционистични учения те придобили основно убеждение, че наистина съществува интелигентен Сътворител. Те познали, че ‘едно действие трябва да има съответна причина’ и че „безмерността на творението, неговата симетрия, неговото великолепие, ред, хармония и разнообразие“ Го потвърждават като велик Конструктьор /Рим. 1:20/ /цитирано от печатн. прозиведение „Изследванията на Писанията“, том 1, стр. 27–33/. Те също така добили ясна представа относно личността на Сътворителя, това че притежава четири основни черти: безкрайна мъдрост, неограничена сила, съвършена справедливост и несравнима любов /Второз. 32:4; Пс. 62:11; Притчи 2:6, 7; 1 Йоан 4:8/.

 ⁴ Освен това те разбрали, че Бог е „от вечност до вечност“ и че неговото име е Йехова /Пс. 83:18; 90:2/. Те познали, че най–важното учение на християнския свят , учението за светата троица, е не само неразумно но и също така небиблейско. В светлината на библейската истина те разбрали, че Бог е „един Йехова“, че Исус Христос е Божият Син /което той сам потвърждава, като казва, че Бащата ‘е по–голям от него’/ и че Божия свят дух не е третата личност в учението за триединството, а „енергията, чрез която Бог предизвиква различни въздействия“ /Мат. 12:29; Йоан 14:28; Деян. на ап. 2:17, 18/ /цитат от „Препечата на Стражевата Кула“, т. 1, стр. 369–371/.

5. Какво становище приели тези приятели на истината относно Библията?

⁵ С прямост и убеждение те проповядвали, че Библията е Божието вдъхновено Слово и че имайки в предвид качествата на Сътворителя е разумно да се очаква. Той да даде на човека божествено откровение като упътване. Те обозначили Библията като „факла на цивилизацията и свободата“ и обърнали вниманието на хората върху това, че тя е „най–старата книга, която съществува, и че издържала бурните времена на 30 столетия“. „Всички други книги взети заедно не бяха в състояние да донесат на въздишащото творение тази радост, този мир и тази благословия, която ... донесе Библията“ /Цитат от „Изследванията на Писанията“, том 1, стр. 35, 36/. За тези искрени изследователи на Библията бил пожертвователния, безкористен живот на библейските писатели ясно доказателство за това, че те имали чисти подбуди. Като обобщение може да се каже, че те познали, че Библията съдържа разумно и единно обяснение за причините на злото, че тя показва решението на проблемите и окончателния изход и че представлява упътване за служителите на Йехова.

Исус Христос и Царството

6. Кои истини относно Исус Христос разбрали тези библейски изследователи?

⁶ Още от началото тези сериозни библейски изследователи, както те се наричали, разбрали основните истини относно Исус Христос: Той е „единородения Син“ Божи. Той имал предчовешко съществуване. Той дал живота си като „откуп за всички“. Той бил възкресен като дух, възнесен като дух в небесата и като дух трябвал той наново да дойде — като невидимия месиянски Цар на Божието царство. Второто идване на Христос е наистина много важна тема. Защо идва той наново, как и кога? /Йоан 3:16; 17:5; 1 Тимотей 2:5; 1 Пет. 3:18/.

7. Какво откри увеличаващата се светлина относно Божието царство и неговите благословии?

⁷ Постоянно увеличаващата се светлина помогна на тези християни ясно да познаят важността на царството на Йехова като единственото решение на човешките проблеми. Това царство се състои от Исус Христос и неговите 144.000 съюзници, които са откупени от хората и които ще царуват с него 1.000 години като царе и свещеници. Въз основа на неговата изкупителна жертва Исус Христос, Царят, ще възкреси всички освободени, които се намират в горбниците и ще им предложи вечен живот върху една райска земя. Така Библията предлага на спасените хора две надежди: една небесна надежда за „малкото стадо“ от наследници на Царството и надеждата за земен живот за „другите овце“ на Исус, към които принадлежат освен „голямото множество“, което ще преживее най–„голямото бедствие“ на земята, и тези многобройни милиони, които се намират в гробниците и които ще излезат, за да живеят върху една райска земя /Лука 12:32; Йоан 5:28, 29; 10:16; Откр. 7:9 и 14; 14:1, 4; 20:6/.

8. Какво разбиране се доби относно човешката душа и състоянието на мъртвите?

⁸ Увеличаващата се светлина също откри на тези искрени изследователи на Библията, че ученията на християнския свят относно човешката душа и състоянието на мъртвите са съвсем неправилни. Те ясно познали, че Адам ‘станал една човешка душа’ при неговото създаване, и че, когато той се станал пак земя поради непокорството си, той умрял като душа, т.е. престанал да съществува. Да, той се превърнал пак в прахта, от която той бил взет. В мъртво състояние няма нито съзнание нито действие /Бит. 2:7; 3:19; Екл. 9:5, 10/. „Наградата, която заплаща греха, е смъртта“, а не вечно  мъчение. Ада и чистилището съществуват само в ума на фалшиво осведомени религионисти. Поради това, че човека наистина престава да съществува при смъртта, трябва да има едно възкресение, за да може да извлече полза от жертвата на Христос /Рим. 6:23/.

Християнски задължения

9. Какво становище заели тези просветени християни по отношение на святост?

⁹ Тези християни също обърнали сериозно внимание на това, което Библията казва по отношение на истинска светост. Светостта не трябва да се сбърква с лицемерно набожие или привидна светост. Те познали, че трябва да се придържат към основните принципи като: „Бракът да бъде почетен между всички, и брачното легло да бъде неопетнено, защото Бог ще съди развратниците и прелюбодейците“ /Евр. 13:4/. Те разбрали, че не могат да пренебрегнат или търпят между тях действия, които Библията осъжда, като наприпер развратничество, прелюбодеяние и хомосексуалност /1 Кор. 6:9, 10/. Също така им било ясно, че трябва да избягват всяко нарушение на законите и че трябва да „плащат кесаревит.е неща на Кесаря“ както „Божите неща ... на Бога“. Във всяко отношение те трябва да бъдат честни спрямо други и да се придържат към християнското правило: „Както вие искате да ви пряват хората, така и вие правете на тях“ /Мат. 22:21; Лука 6:31/.

10. Коя истина по отношение на тяхното задължение познали скоро тези християни?

¹⁰ Главното желание на тези библейски изследователи се състояло очевидно в това, да развият една личност, подобна на Христос. Те също разбрали необходимостта, да полагат свидетлество за Бог и за Исус, както и задължението, което има всеки християнин, който получи светлината на истината, да я предаде на други. Те напълно съзнавали задължението си като служители на Бог, т.е. това, че тяхната светлина трябва да свети както чрез техния начин на живот, така и чрез това, което говорят /Мат. 5:14–16/. Да, твърде рано бил отправен призива: „Търсят се 1000 проповедници“. Това бе особен призив към тези, които нямали семейни задължения и били в състояние да вложат поне половината от времето си в разпространяването на „благата вест“ посредством печатни произведения.

11. Какви мярки трябвал да предприеме човек, който искал да стане християнски проповедник, и защо се отхвърли едно разделяне в духовници и невежи?

¹¹ Всеки, който искал да стане един християнски проповедник, трябвал да вярва на Божието Слово, да се покае, да приеме и упражнява вяра в Бог и в Исус Христос, Спасителят на човечеството. Въпросният трябвал да се „посвети“ на Бог, за да изпълнява неговата воля и да се кръсти чрез пълно потапяне във водата /Деян. н.ап. 3:19; Мат. 28:19, 20/. Поради това, че всички тези християни били проповедници, те отхвърлили едно разделяне на свещеници и невежи. От Божието Слово обаче те познали необходимостта да се назначат способни мъже като „старейшини“ или „дякони“, които да се грижат за нуждите на всяка християнска община /Флп. 1:1; 1 Тим. 3:1–10, 12, 13/.

12. Коя истина се позна по отношение на организации, и какво бе логичното последствие на това?

¹² С увеличаването на светлината те все по добре разбрали от какво голямо значение е да се известява името на Йехова и неговото царство като единствената надежда за човечеството. Също така им станало ясно, че във вселената съществуват само две организации и че човек може само да принадлежи или към Божията организация, или към сатанската организация, която се състои на земята от крупните предприятия, политиката и фалшивата религия. Божията небесна организация, която се състои от предани духовни същества, се представя на земята от неговите организирани Свидетели /Галатяни 4:26; 2 Кор. 4:4/. От това произлиза, че християните не трябва да взимат участие нито в политиката, нито в насилия и разправии между нациите; да, те не трябва да взимат участие дори и в националистични действия. Служителите на Йехова подкрепят Божието царство и се борят за него, обаче не с плътски оръжия /Мат. 26:52; Йоан 15:19; 18:36; 2 Кор. 10:4; Як. 1:27 и 4:4/.

13. Разбирането на кой спорен въпрос подтикна библейските изследователи да приемат името „Свидетели на Йехова“ и защо бе това име подходящо?

 ¹³ И накрая тези вярни служители познаха, че най–големия спорен въпрос, пред който се намира човечеството, е оправдаването на името на Йехова и че това е по–важно от спасението на хора. Това наистина бе лъч на светкавица, който блесна по–силно от всичко друго, което били познали до тогава. Чрез тази коренна истина стана още по–очевидна разликата между истинската християнска религия и привидното християнство. Когато те узнаха тази многозначителна истина, не мина дълго време докато разбраха, че тяхното име /Библейски изследователи/ не бе достатъчно обозначаващо. От една страна най–почитната им задача не се състояла само в това, да бъдат изследователи на Библията, а също и в това, да бъдат свидетели за Йехова. От друга страна те не се различаваха чрез името Библейски изследователи от милионите други, които също твърдяли, че изследват Библията, но въпреки това все още държели на фалшивите си религиозни вероизповедания. Посредством осветителната сила на светия дух те познаха, че единственото правилно название, което отговаряло на тяхната организация и цели се намира в Исаия 43:10–12: „Свидетели на Йехова“. В 1931 година те радостно приеха това име.

Светлина върху пророчества и притчи

14. Увеличаващата се светлина допринесе за разбирането на кое пророчество относно едно възстановяване на Израел?

¹⁴ По онова време се застъпваха много за становището, че чрез завръщането на евреите в тяхната родина, се изпълнили библейски пророчества. Обаче тези прекрасни и ободряващи пророчества за едно възстановяване, се изпълнили първоначално в 6–тия век п.н.е., когато евреите се завърнали от Вавилония, и по–голямото изпълнение става в наше време днес с духовния Израел. Доказателството за това изпълнение се познава по духовния рай, в който се намира днес съвременния „Израел Божи“ и неговите предани съдружници /2 Кор. 12:4; Гал. 6:16/.

15, 16. Каква светлина падна върху две притчи на Исус?

¹⁵ Също така и притчите на Исус бяха по–добре разбрани. Особен пример за това е притчата, описана в Матей 25:31–46, отнасяща се за овците и козите. Дълго време бе застъпено становището, че тази притча ще се изпълни през хилядогодишното царуване на Христос. Обаче Свидетелите на Йехова разбраха, че е невъзможно, това изпълнение да стане тогава в това време. Една от различните причини се състои в това, че братята на Исус няма да се намират на земята по време на хилядолетното му царство, а камо ли ще се  намират в неволя в резултат на болести и преследвания. Притчата трябва значи да се изпълни днес, докато възкачения на престола в небето Исус събира нациите на съд, което се потвърждава от наблюдаваните факти.

¹⁶ Върху притчата за богаташа и Лазар също бе хвърлена светлина. Тук се позна, че богаташа не представлява цялата еврейска нация, а лицемерните и заможни религиозни водачи от времето на Исус и в съответствие на това символична картина на днешното духовенство в християнския свят /Лука глава 16:19–31/.

17. Кое забележително разбиране достигнаха служителите на Йехова относно Откровението?

¹⁷ Чрез увеличаващата се светлина познаха служителите на Йехова също така, че Откровението не се изпълнява по времето на цялата история на християнската община — от времето на апостолите до сега — а че се изпълнява едва по време на върховната точка на това време, в „деня на Господаря“, т.е. от 1914 година насам /Откр. 1:10/. Те разбраха, че началото на „деня на Господаря“ започна с една война в небето, в течение на която Михаил /възкачения на престола Исус Христос/ и неговите ангели изхвърлили Сатаната и неговите ангели от небето /Откр. 12:1–12/. Служителите на Йехова изпитаха голяма радост, когато установиха, че тяхното дело за Царството било предсказано особено в главите 2, 3 и 6 до 11 в Откровението.

Теократичен ред

18. Какво се позна във връзка с теократичния ред в християнските общини, и как бе въведено това познание?

¹⁸ Могат още много примери да се въведат за увеличаващата се светлина в наше време, обаче поради липса на място нека да покажем само още един. Той е във връзка с теократичния закон или с един определен от Бога начин на постъпване. В края на XIX–тия век християнските общини на Библейските изследователи се ръководели по демократичен начин; искало се отклонение от автократичната, йерархична система. Обаче в 1938 година Свидетелите на Йехова познаха, че това демократично ръководство не се поддържа в Библията. То не отговаряло на теократичния ред, в който Бог господства, т.е. господството отгоре надолу, а на човешкото господство отдоле нагоре /Исаия 60:1, 17–19/. И така започна „верният и разумен роб“ преди известно време, под ръководството на светия дух да назначава в християнските общини мъже като старейшини и помощник старейшини /Деян.н.ап. 20:28/. Тези трябва да отговарят на изискванията, изложени в 1 Тимотей 3:1–13 и Тито 1:5–9.

19. Защо не може да се очаква, цялата светлина изведнъж да засияе?

¹⁹ Всичко това доказва, че пътят на народа на Йехова е като виделото на разсъмване, което става все по–светло и по–светло /Прит. 4:18/. Когато служителите на Бога излезоха от големия мрак, в който се намира „Вавилон Велики“, световната империя на фалшивата религия, не можеше да се очаква да видят всичко веднага в правилната светлина /Откр. 17:5/. Блясъка на откритата истина можеше дори да ги заслепи в духовно отношение и да ги заблуди. Като сравнение можем да си представим положението, когато човек излезе от напълно тъмна стая в силно блестяща слънчева светлина. Трае известно време, докато очите на въпросният свикнат с блестящата светлина на слънцето.

20. а/Коя обширна област освети напредващата светлина на истината? б/Кои въпроси могат още да бъдат разгледани?

²⁰ Както ние видяхме, напредващата светлина на истината освети един голям обсег. Тя доведе до по–добро разбиране, отнасящо се например за учения и пророчества, както и относно християнския начин на живот, поръчението, което важи за християните, значението на исусовите притчи и правилната организация на християнските общини. Всичко това е достатъчно ясно. Обаче възможно е някои да се попитат: Защо пътят на истинските християни не протича, както изглежда, винаги в права посока? Как може да се обясни това? Що се отнася за отговора на тези въпроси, упътваме читателя към следващата статия.

[Въпроси]

[Снимка на страница 26]

Познанието относно предумислите на Йехова, предавано чрез списанието „Стражева Кула“, ставало все по–ясно с течение на годините.