„Светлина е огряла за праведните“
„Светлина е огряла за праведните“
„Светлина е огряла за праведните и радост за правдивите от сърце“ /Пс. 97:11/.
1. По какво между другото се различават праведните от злите?
ПО КАКВО се различават праведните от злите, истинските служители на Йехова от тези, които се намират в робството на Сатаната, Дявола, Божия враг? Несъмнено съществува разлика преди всичко в това, че праведните, истинските служители на Йехова, се намират в светлина. За тях наистина е „изгряла“ светлина /Пс. 97:11/. Злите хора ходят в тъмнина. Да, „пътят на праведните е като светлината на разсъмване; става все по–светло и по–светло докато настъпи изцяло денят. Пътят на лошите /злите/ е като мрачна нощ; те не забелязват, от какво се спъват“ /Пр. 4:18, 19 според превода „Айнхайтсюберзецунг/.
2. С какво може да се онагледи увеличаването на светлината върху пътят на праведните?
2 Да обърнем внимание на това, че светлината по пътя на правдивите става „все по–светла“. За да онагледиме това по–добре, можем да си представим един човек, който тръгва на излет преди да настъпи денят. Възможно е от известно разстояние да вижда една сграда, обаче да не може да разпознае, дали се касае за една къща или за плевня. Докато денят настъпва и той се приближава към сградата, той ще забележи, че това е къща, След известно време ще установи, че тя не е построена от тухли, а от дърво. Малко по–късна може например да види и цветът на къщата.
3. Кои фактори играят роля при увеличаването на светлината?
3 Подобно нещо важи и за нас като служители на Бога. Ако обърнем внимание на известни работи, които още се намират в бъдещето и ще настъпят едва след определен период от време, и ако светлината, която пада върху тях е още слаба, тогава е възможно, да стигнеме до непълен или дори до неправилен възглед. При такиви обстоятелства могат лесно да ни окажат влияние възгледите ни, които сме имали в миналото. Обаче когато светлината става все по–силна и ние се приближаваме към тези събития, тогава ние по–ясно разбираме осъществяването на определените намерения на Бога. Пророчествата стават разбираеми за нас, когато божия дух ги осветли и когато те биват изпълнени чоез събитията, които стават в света, или пък чрез това, което преживява Божия народ. Не бил ли Йехова Бог действал по същия начин със служителите си в древни времена? Положително да.
Примера на Авраам
4, 5. Как постъпи Йехова при постепенното разкриване на определеното Му намерение в случая на Авраам?
4 Нека да обърнем внимание на Авраам, един мъж на вяра, когото Бог нарекъл свой приятел /Ис. 41:8; Як. 2:23/. Въпреки тясното си отношение към Йехова Бог, той не разбрал в началото напълно определените намерения на Бога. Това произлиза от няколко случки в живата на Авраам. Бог поискал от него да напусне родината си, и му казал, че ще го направи на голяма нация и че всички семейства на земята ще се благославят чрез него. Обаче на Авраам не били известни всички подробности; така например ние четеме, че той се оказал послушен без да знае, накъде отива“ /Евр. 11:8/. Освен това, Бог му бил обещал, че ще даде страната на неговото семе, обаче на Авраам не му било известно, как трябвало да стане всичко това. Той дори изразил загрижеността си относно това, че неговия слуга Елиезер може би да стане наследника на дома му. Тогава Йехова изяснил нещата като казал на Авраам: „Един, който ще проезлезе от тебе самия, ще те последва като наследник“ /Бит. 12:1–3, 7; 15:2–4/. Сара, жената на Авраам, била бездетна, поради което тя го помолила, да има сношения със слугинята и Агар, която след това му родила син, Исмаил. По–късно Бог казал на Авраам, че обещания наследник ще дойде чрез Сара /Битие 17:15–17/.
5 Тук ние виждаме, че въпреки факта, че всичко, което Йехова лично разкрил на Авраам, отговаряло на истината, той не разбирал точно, как Йехова щял да осъществи това определено намерение. Въпреки това той непрекъснато вярвал в Йехова и чакал той да действа, докато с течение на времето получавал все по–силна светлина. Също така и тогава, когато Йехова по–късно му заповядал да принесе синът си Исаак като жертва на планината Мария, не знаел Авраам, какъв щял да бъде изходът на тази работа. Обаче той вярвал в това, че Бог бил в състояние дори и тогава да даде потомство чрез Исаак, ако той възкреси Исаак от мъртвите /Евр. 11:17–19/.
Данаил и други пророци
6, 7. а/Кои думи на Данаил показват, че Бог открива определени неща едва тогава, когато той определи времето за това? б/Какво казва апостол Петър във връзка с това?
6 Към многото пророци, на които Йехова бил дал особена привилегия чрез непосредствени откровения, принадлежал и Данаил, един „силно възлюбен мъж“ от Бога /Дан. 10:11, 19/. Йехова го осведомил с много подробности по отношение на неговото време и на бъдещите времена; обаче Данаил не разбрал всичко. Във връзка с някои видения, които той бил получил, той казва: „Аз чувах, обаче не можех да разбера.“ Когато той помолил да му се даде по–нататъшно обяснение, му било казано: „Иди си, Данаиле, защото думите ще бъдат запазени в тайна и запечатани до времето на края“ /Дан. 12:8, 9/. Йехова продължавал да разкрива на своите служители, пророците, много други истини, обаче имало и много неща, които те не разбирали.
7 За това апостол Петър пише: „Именно това, което се отнася за това спасение, усърдно разследваха и старателно изследваха пророците, които пророкуваха за предназначената за вас незаслужена добрина. Те непрекъснато проверяваха, кой особен период от време или кой вид от период от време им показва духът в тях по отношение на Христос, когато той предварително засвидетелствувал за определените за Христос страдания и за следващите на това великолепия. На тях им бе открито, че те не служеха на себе си, а на вас с нещата, които сега ви се ... възвестиха“. Да, дори и ангелите не разбирали напълно, как щяли да се осъщетвят определените Божии намерения /1 Петър 1:10–12/.
8. Как показал Йоан Кръстителя чрез един въпрос, че нямал пълно разбиране?
8 Последният от тези пророци бе Йоан Кръстителя. Бог си послужил с него за да подготви пътя на Христос Исус /Лука 1:16, 17, 76–79/. На Йоан се даде извънредна привилегия с това, че узнал от Бог знака, па който трябвало да се познае Месията и с това, че му било позволено да го представи на израилския народ /Йоан 1:26–26/. Въпреки това Йоан не имал ясни познания относно всички подробности във връзка с първото идване на Исус. Това се познава от това, че той изпратил от затвора учениците си при Исус, за да го попитат: „Ти ли си Идващия или трябва друг да чакаме?“ Въпросът му не изразявал липса на вяра, а желанието, да узнае повече потвърждаващи подробности. Отговора на Исус, с който той посочил върху делата си, бе несъмнено една утеха за Йоан /Мат. 11:2–6/.
Исус и неговите апостоли
9. Какво показва, че Исус не разбирал напълно определените намерения на Баща си?
9 Бог открива волята си на служителите си по определеното от него време, и това също важело за Исус Христос. Несъмнено Исус получил непосредствено от Баща си обяснения, когато той бил при него на небето. Въпреки това той не знаел точно кога щял да бъде края на настоящата система на нещата. Ето защо той казал: „За онзи ден и за онзи час няма никой познание, нито ангелите на небето, нито Синът, а само Бащата“ /Мат. 24:36/.
10, 11. а/До какво неправилно заключение стигнали учениците на Исус относно Царството? б/Защо Исус не бил дал обширно обяснение на учениците си относно бъдещето и относно други въпроси?
10 При общуването с учениците си Исус действувал в съответствие с основния принцип от Притчи 4:18. Той им говорел много за Царството и им показал, че той ще си отиде и след дълго време ще се върне и ще ги вземе при себе си на небето. Въпреки всичко това, учениците му били на мнение, че месиянското Царство било равнозначно на възстановяваното на давидското царство в Ерусалим. Затова те попитали възкръсналия Исус: „Господарю, в това време ли ще възстановиш царството за Израел?“ Исус им обяснил, че има неща, които още не могат да разберат, като казал: „Не е ваша работа, да добиете познание за времена и периоди от време, които Бащата е поставил в собствената си власт“ /Дея н. на ап. 1:6, 7/.
11 Думите на Исус към апостолите си: „Имам още много неща да ви кажа, обаче сега не сте в състояние да ги понесете“, показват, че има определено време за това, да се достигне разбиране за съответни подробности във връзка с преднамеренията на Бог /Йоан 16:12/. Това показва, че Бог дарява познание на служителите си във връзка с волята си, съобразно с тяхната способност да разберат и да действат съобразно с това познание. Наистина, Исус казал на учениците си, че Божия дух ще ги ръководи в „цялата истина“ /Йоан 16:13/. Обаче искал ли той да каже с това, че в деня, в който щяли да приемат светия дух, щяли да разберат цялата истина и че тяхното познание не трябвало повече да се обогатява след това? Фактите показват, че това не било така.
Неевреи допуснати
12, 13. а/Във връзка с какво получили учениците на Исус ясно познание на Петдесетница, и как подействувало това върху тях? б/Въпреки това, че Исус бил заповядал на последователите си да правят ученици от всички нации, едва кога започнали те с това и защо чак тогава?
12 На Петдесетница от 33–година от н.е. учениците на Исус приели светия дух и получили с това значително по–ясно разбиране на истината относно възкресението на Исус, възнесението му на небето и значението на Божието царство. Това познание ги окрили да проповядват „благата вест“ на други. Въпреки че Исус им бил казал да правят ученици от всички нации, те ограничили отначало проповедническата си дейност само върху евреите и неевреиските прозелити и включили след това самаритяните. Те не разбирали, че трябвало да ходят и при необрязаните езичници /Мат. 20:19, 20/. Йехова несъмнено чакал с това просветление, понеже съобразно пророчеството на Данаил трябвал Месията да запази валидността на съюза с евреите за останалата част на 70–тата седмица /Дан. 9:24–27/.
13 Когато тази „седмица“ завършила в 36–та година от н.е., предприел Йехова положителни мярки, за да даде възможност на хората от нациите, да чуят „благата вест“. На Петър трябвало да се помогне да промени своя начин на мислене, преди да прекрачи прага на къщата на необрязан неевреин, който бил според Моисеевия закон нечист. В състояние на транс му била дадена повелята: „Престани ти да наричаш нещата нечисти, които Бог е очистил“. Той и другите апостоли трябвали да променят становището си по този въпрос. Петър сторил това и бил употребен от Бог да извести на неевреите, че пътя към Божието небесно царство е отворен /Деян. на ап. 10:9–43/.
14. Каква „светлина“ получили първите християни години по–късно във връзка с изискванията на моисеевия Закон?
14 Обаче 13 години след това представлявал въпроса за обрязването все още спорна точка за някои християни. Било необходимо, Павел и други ученици да отидат в Ерусалим и представят този въпрос пред апостолите и други старейшини, които по онова време образували ръководното тяло на християнските общини. Това ръководно тяло изслушало описанието на Петър във връзка с покръстването на Корнелии, както и свидетелството на Павел за могъщите дела, които Бог извършил във връзка със службата на Павел при неевреите. След това тази група старейшини обърнала внимание на това, което се казва по този въпрос във вдъхновеното Слово на Бога. С помоща на светия дух се стигна до правилното заключение: че бе необходимо да се спазва известен морален мащаб, обаче за неевреи, които искали да станат християни, не било задължително те да се обрежат и да спазват моисеевия закон /Деян. на ап. 15:1 до 16:5/.
15, 16. а/Кои думи на апостол Павел показват, че той познал, че истината се открива постепенно? б/Какво подобно потвърдение дал апостол Петър?
15 Около шест години след това събрание Павел писал първото си послание към коринтяните, като казал за духосъздадените християни в неговото време: „Защото ние познаваме отчасти, и отчасти пророкуваме; когато обаче дойде пълното, ще се премахне частичното. Защото сега гледаме с помоща на метално голедало в неясни контури, тогава обаче ще се бъде от лице на лице. Сега разпознавам отчасти, тогава обаче ще позная точно, така, както и аз напълно съм бил опознат.“ Следователно и духосъздадените християни, към които принадлежал и апостол Павел, не били дори и по това време не били доведени от светия дух до пълно познаване на истината. Те все още разпознавали само отчасти, до толкова, до колкото Бог им бил дал разбиране. Обаче това било достатъчно за да се задоволят нуждите им по онова време /1 Коринтяни 13:9, 10, 12/.
16 Какво писал апостол Петър в една писмо на своите съхристияни, около девет години след като Павел бил написал гореспоменатото или в 64–та година от н.е.? Той говори за преображението, чрез което Исус бил потвърден като Божи Син и казва по–нататък: „В следствие на това пророческото слово е още по–здраво за нас; и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място, докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви“ /2 Пет. 1:16–21/. За християни е.било все още необходимо да изследват писанията и да съсредоточат вниманието си върху пророческото Слово, което светило като светило на тъмно място. Това те трябва и занапред да правят до времето, когато помазаните християни приемат възнаграждението си при великолепното откриване на Исус Христос.
17. а/Кои нови истини узнали християните чрез книгата на Откровението? б/Кога трябвало върху тази книга да падне още по–силна светлина?
17 Тридесет и две години след като Петър бил написал второто си писмо, или 63 години след Петдесетницата в 33–та година от н.е., имал апостол Йоан много видения, които той описал и които образуват книгата Откровение. В тези видения се разкрили на духопомазаните християни за първи път много истини във връзка с Божите преднамерения. Така например те узнали, че 144.000 мъже и жени ще бъдат откупени от всички нации и ще станат сънаследници с Исус Христос в небето, и ще управляват в хилядолетното месиянско царство като царе, свещеници и съдии /Откр. глава 7, 14 и 20/. Обаче дори и онези първи християни нямали пълно разбиране. Изследователи на Божието Слово днес могат да познаят, че виденията в Откровението — въпреки че са били от полза и ободряващи за християните в дните на Йоан — са от особено значение за тези, които живеят в „деня на Господаря“, значи за нас днес /Откр. 1:10/. За това се говори в Откровение 5:1–14 за книжовен свитък, запечатан с печати, които трябва най–напред да се отворят, за да се развие свитъка. Това показва, че по времето на изпълнението на това пророчество от Откровението, познанието и разбирането постоянно ще се увеличават, докато печатъците се отварят един след друг.
18. Как откривал Йехова Бог на служителите си в предхристиянско време и в първото столетие известни истини?
18 Ние виждаме, че верните служители на Йехова както и в предхристиянско време, така и в общината на помазаните християни в първото столетие от н.е., не са имали пълно познание и разбиране. Те трябвало непрекъснато да напредват и да приспособяват разбирането си към това, което те наблюдавали и изживявали при постепенното осъществяване на преднамеренията на Йехова. Що се отнася за тях, ‘пътят на праведните е бил като виделото което става все по–светло и по–светло’ /Прит. 4:18/. Докато светлината се увеличавала, те постоянно растяли в познанията си, т.е., те все по–добре разбирали чудесните истини, които Йехова непрестанно им разкривал.
19. Какво казал Бог на пророка Данаил относно познанието и разбирането по „времето на края“?
19 Обаче как стои въпроса със служителите на Йехова по времето на края? Един ангел казал на Данаил: „О Данаиле, пази думите тайни и запечати книгата до времето на края. Мнозина ще изследват /Божието Слово/ и вярното познание ще прелива /в последствие на това/“ /Дан. 12:4/. В стих 10 се казва по–нататък за служителите на Йехова: „Мнозина ще се изчистят и избелят и ще бъдат пречистени. И злите положително ще вършат зло, и никой от злите няма да го разбере; тези обаче, които имат прозрение, те ще разберат.“ Щяло ли това пронянение да дойде изведнъж? Необходимо ли е за служителите на Бога, за да бъдат познати като тези „които имат прозрение“, да притежават пълно познание с всички подробности и да имат пълно разбиране, така че да не е необходимо, да изменят възгледите си относно известни учения и да ги поправят и изменяват? Тези и други въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.
[Въпроси]
[Блок на страница 22]
Начина на действие на Йехова със своите служители в миналото показва, че едно разбиране на неговите определени намерения често се добива постепенно.
Авраам не знаел, как щяло да се изпълни обещанието на Йехова относно „семето“.
Данаил не разбирал, по какъв начин щяли да се изпълнят неговите пророчества.
Йоан Кръстители, който представил Месията на евреите, помолил по–късно да му се даде по–подробно разяснение, дали трябвало да дойде още друг.
Исус сам не познавал денят и часът на „голямото бедствие“.
Апостолите постепенно разбрали, че Царството е небесно и че то може да се наследи също така и от неевреи.
Едва след като първите християни получили Откровението, те узнали, че властвуването на Христос ще трае 1.000 години и че той ще има 144.000 сънаследници.
[Снимка на страница 18]
На разходка рано сутринта се разпознават нещата колкото повече човек се приближава до тях и колкото светлината става по–силна.