Безсмъртие на душата или възкресение?

Ние те приканваме да прочетеш грижливо следните четири статии. Те ясно показват какво се случва с човешката душа при смъртта, при възкресението, в деня на божествения съд и по време на заключителното голямо бедствие. При това се взема под внимание Царството, главната тема на Библията.

ВСЯКА ГОДИНА, над една четвърт от населението на земята, празнува Великден, наречен още ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО, през месец март или април. Това означава, че милионите, които празнуват на Великден Възкресението на Христос, подчертават надеждата си, че след смъртта си ще бъдат възкресени. Но, за очудване е, че повечето от тях не вярват, че живота след смъртта зависи изключително от възкресението им, а вярват, че то зависи от понататъшния живот на тяхната „безсмъртна душа“.

Други стотици милиони, които не празнуват Възкресение Христово, вярват също, че тяхната надежда за един живот след смъртта, не се крепи на възкресението а на „безсмъртието на душата“. Всички тези хора — вярващи християни и нехристияни, са очевидно на мнението, че след късия земен живот, трябва да има още нещо. Мисълта, че човекът, както животното, се ражда, живее и умира, ги смущава. Копнежът им за един понататъшен живот е напълно естествен. Сигурно и ти също изпитваш такова желание? Но как е възможен един живот след смъртта?

Живот след смъртта — как?

Така наречените „свещени книги“ на различни религии, разпространяват за разрешаването на този проблем, две възможностти. Някои от тези книги говорят за автоматичният понататъшен живот на „душата“ или „духът“ на мъртвия. Но, Библията учи, че понататъшен, бъдещ живот е възможен само чрез възкресението на мъртвите /Евреи 11:17–19; Лука 20:37, 38; Йоан 5:28, 29; 11:24/.

Не е изненадващо, че ориенталските религии учат автоматичното понататъшно живеене на „душата“ или „духът“, защото достоверни исторически дукоменти доказват, че това учение произлиза от изтока. Древните вавилонци вярвали в един подземен свят, населен на мъртвите, върху които господствали богът Нергал и жена му Ерешкигал. Старите египтяни също вярвали в безсмъртието на душата и те имали свой собствен „подземен свят“. Египетският бог на мъртвите бил Озирис. Както египтяните така и древните персийци, вярвали на „премярка на душата“ след смъртта. Редица гръцки филосои възприели тази ориенталска представа за безсмъртието на душата; през четвъртото столетие пр.н.е. учението за безсмъртието на душата било точно дефинирано от философа Платон.

Изненадващо е, обаче, че еврейството и различните религиозни групировки  на християнския свят са възприели учението за безсмъртната душа и че бъдещия живот зависи от нея. При това, тук просто не се касае за едно библейско учение както твърди и една енциклопедия /1980 година/: „Едно учение за безсмъртието на душата не се споменава нито в Библията, нито пък в старо–еврейските писания на юдейските равини ... Представата, че една част от човешката личност е неразрушима и вечна, била просто прибавена към учението на равините и по–късно възприето почти от цялото еврейство“.

Теолозите на християнския свят последвали примера на староеврейските равини и възприели старовавилонското, египетското, персийското и гръцко учение за живеещата в човешкото тяло душа. Но, понеже Църквите претендират, че признават Библията, чрез това нехристиянско учение сами си създадоха една голяма дилема. Как могат църквите да държат на библейското учение за възкресението и същевременно да застъпват учението, че човек чрез безсмъртната си душа продължава да живее след смъртта?

Как обаче тези църкви ще се измъкнат от тази дилема? Това показва каточеската енциклопедия като пише: „Четвъртият световен църковен Консил учи, че всички хора, избрани и осъдени, ще възкръснат със собствените си тела.“ В езика на вероизповеданието това връщане към живот се нарича възкръсване на тялото. С други думи: твърди се, че при възкресението една безсмъртна душа се облича отново в плътско тяло. Обаче, Библията не учи подобво нещо.

Истинската надежда за възкресение

Много от библейските учени, признават, че учението за вродената безсмъртност и „възкресението на тялото“, не са застъпени в Библията. Жорж Оцу, католически професор по библейска наука във Франция пише: „В Библията не се говори за душа и тяло по отделно.“ „Новия тестамент не говори за ‘възкресение на тялото’ а за възкресение на мъртвите“.

Протестанският професор Оскар Кулман /Франция/ в книгата си „Безсмъртието на душата или възкресение на мъртвите“ споменава радикалната разлика между гръцкото учение за безсмъртието на душата и християнското учение за възкресението“ и казва: „Фактът, че християнството по–късно е свързало тези две схващания и че днешният обикновен християнин не може да ги различи една от друга, ме кара още повече да не премълчавам какво, заедно с повечето тълкуватели на Библията, считам за истина.“ Според думите му вярата във възкресението е „центъра на надеждата от новия тестамент“ и възкресението „един нов творчески акт на Бог ..., който не само една част от човека ще възвърне към живота целият човек, всичко ... това, което смъртта е унищожила.“

Да, истинската надежда за един бъдещ живот не почива върху едно автоматично понататъшно живеене на една безсмъртна душа, а върху възкресението на мъртвите. Библията ясно обяснява, „че има едно Възкресение както за праведните, така и за неправедните“ /Деян. на ап. 24:15/. Как се е създало такова голямо религиозно бъркване относно за живота след смъртта, ще бъде обяснено в следващата статия.

[Снимка на страница 28]

Представянето на една душа, която виси над трупа, показва, че старите египтияни вярвали на по–нататъшния живот на душата след смъртта.