Възкресение, ден на съд и отпадък

КАТОЛИЧЕСКАТА, протестанската и православната църква се отклониха от ясната библейска истина относно състоянието на мъртвите и надеждата за живот след смъртта. Те предпочитат старото, небиблейско схващане за безсмъртието на душата. Както видяхме, това произлизащо от стария Вавилон учение, било подробно формулирано от гръцкия философ Платон през четвъртото столетие преди н.е.

Теолозите на християнския свят твърдят, че всички хора, мъже, жени и деца притежават една душа, която при смъртта се отделя от тялото. „За да намерят място“ за това учение, те измислиха места като Лимбус или предверие, чистилище и пъкъл. Там отивали душите на онези, които не са достойни за рая, който според думите на теолозите се намира на небето.

Освен това, тези църкви твърдят, че при смъртта си, човек не умира напълно, защото душата му продължава да живее. Поради това погрешно схващане, те не могат да застъпват вярното библейско учение за възкресението, което бива дефинирано като „едно възвръщане към живота“. Ето защо тяхните теолози измислили така нареченото възкресение на тялото, като твърдят, че по време на Божествения съд, телата на праведните и грешниците щяли да се съединят с душите си и тогава, или ще бъдат осеяни с небесна благодат или изпратени в ада за вечно мъчение. И те вярват, че тези „души“ не трябва да чакат Божествения съд, за да отидат на „небето“ или в „ада“ или в една „чакалня“ както „Лимбус“ или „чистилище“, ето защо те измислили два съда. Първият те нарекли „извънреден съд“; той щял да се състои в момента, когато душата напуска тялото. Вторият нарекли „общ съд“, който щял да настъпи, когато тялото възкръсне и се съедини с „душата“.

Възкресението и отпадъка

Всички тези споменати измислици на теолозите, се появили само затова, защото католическата църква — в определени основни принципи, последвана от протестантската и православна църква — не се придържат към това, което Библията учи относно възкресението, смъртта, човешката душа и заключителния съд.

Тово явно отпадане в това отношение е настъпило съвсем рано в историята на християнството. Само около 20 години след възкресението на Исус Христос, Павел писал от Ефеса на току що създадената община в Коринт /Гърция/: „Щом като се проповядва за Христос, че е възкръснал от мъртвите, тогава защо, някои между вас /помазани християни/ казват, че няма възкресение на мъртвите“ /1 Кор. 15:12/.

 Може би, някои от християните в Коринт, на които Павел писал, се намирали все още под влиянието на гръцките философи. Няколко години преди това, Павел бил проповядвал „благата вест за Исус и възкресението“ пред гръцки философи в Атина. Когато обаче чули „за едни възкресение на мъртвите“, някои започнаха да се подиграват“ /Деян. на ап. 17:18, 32/. Епикурейците и стоиците пък създали собствени теории относно това, какво се случва с душата след смъртта. Други гръцки философи, които били привърженици на Сократ и Платон, вярвали в безсмъртието на душата. Никой от тях не искал да вярва в това, което учи Библията относно възкресението.

Възможно е, някои от християните от Коринтската община да са проповядвали небиблейски схващания относно възкресението, които схващания апостол Павел трябвала да осъди 10 години след това. Нека си спомним, че Павел писал предупреждаващо но Тимотей, който по вснка вероятност се намирал по това време в Ефес: „Избягвай ... празни думи, които оскверняват, това което е свято; защото те все повече водят към беззаконие и тяхните думи се разпространяват като гангрена. Имений и Филет принадлежат към тях. Тъкмо тези хора са се отклонили от ИСТИНАТА, като твърдят, че ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Е БИЛО ВЕЧЕ ИЗВЪРШЕНО; и те подкопават вярата на някои от вас“ /2 Тим. 2:16–18/

С твърдението си, че „възкресението е вече извършено“, тези отпаднали християни не искали да кажат, че умрелите са вече възкръснали. Очевидно те вярвали, че живите християни са приели вече едно вьзкресение и то една чисто символично, духовна. Те отричали едно бъдещо възкресение на мъртвите. С такива мисли те ‘подкопали вярата на някои’, щото Павел настойчиво ги предупреждавал от тези отпаднали поучители.

Отпадането ‘се разпространява като гангрена’

Споменатият Имений вероятно е принадлежал към тези, за които апостол Павел бил писал на Тимотей. Този човек, заедно с християнина Александър бил изключен от християнската община, защото и двамата „претърпяли корабокрушение в своята вяра“. Павел поощрил Тимотей, да продължава да води „пълноценната борба“ срещу тези отцепници. /1 Тим. 1:18–20/

Докато апостолите били живи, с борбата си срещу този отпадък, давали пример. Обаче, след смъртта им, когато липсвала тази „спънка“ опасенията на апостол Павел, и „думата“ на отцепниците ‘се разпространяваше като гангрена’. /2 Сол. 2:3–12; Деян. на ап. 20:29, 30/.

Представата за едно чисто символично възкресение, които застъпвали Имений и Филет в Ефеса било доразвито по–късно от гностиците. Гностиците /от гръцката дума „гнозис–познание“ /свързали през второто и началото на третото столетие отпадъчното християнство с гръцката философия и ориенталския мистицизъм. Те твърдяли, че цялата материя е лоша и спасение ще дойде чрез мистично „познание“ /гнозис/, вместо чрез вяра в Христос, Спасетеля.

Обаче, гностицизъмът не е бил единствената форма на отпадък, който ‘се  „разпространявал като гангрена“. До четвъртото столетие, истинското учение проповядвана от Исус Христос и неговите апостоли и ученици, било вече изопъчено от други хора, които били „отпаднали от истинската вяра“. В произведението „Теологически лексикон към Новия тестамент“ се признава следното: „В понататъшното развитие на църковната история, относто представите за рая, са били вмъкнати други небиблейски ученя, мотиви и представи.“ „Понататък се казва също: „На мястото на учението в Новия завет за крайната съдба на хората и света с тяхната надежда за възкресението на мъртвите ... било застъпено античното учение за безсмъртието на душата“.

Тази статия и предишната, показват, че католическата и православна църкви, чрез отричане на реалността за смъртта на човека и приемането на езическото схващане за понататъшния живот на безсмъртната душа все повече се отдалечили от истинското библейско учение за възкресението и за божествения съд. Това довело до опозоряващата догма за адски огън и от чистилище и безсмислената представа, че телата, които ще бъдат възкресени, и витаят някъде на небето или пък ще бъдат измъчвани вечно.

Разпространяването като „гангрена“ не престана обаче с това. Много по–късно, протестанските реформатори прибавили собствени небиблейски теории за смъртта, възкресението и заключителния съд. В по–голямата си част те последвали католическата догма за безсмъртието на душата и затова били принудени да приемат и католическото схващане за „възкресението на тялото“. Много от протестанските църкви проповядват също е учението за вечно мъчение в ада. Но протестанските теолози допринесли и нещо свое с други противобиблейски тези. Например, някои калвинистки — реформирани църкви учат, че Бог е предопределил души за спасение, а други за вечно проклятие. Други протестанти вярват във всеопрощаването, това означава, че в края на крайщата всички ще бъдат спасени, дори и грешните души.

Да се придържаме към библейската истина

След като апостол Павел предупредил от шрифтовопротивните учения, които застъпвали Имений и Филет, относно възкресението, добавил: „Обаче твърдата Божия основа си остава и носи този печат: ‘Йехова познава тези, които му принадлежат’“ /2 Тим. 2:19/

Ти лично, какво би предприел, след като разгледахме историческото развитие на шрифтовопротивните възгледи относно душата, смъртта, възкресението и заключителния божествен съд и установихме каква обърканост съществува днес относно тези жизненонеобходими теми? Честният християнин, в такъв случай, би бил повече от всякога убеден, че относно тези въпроси, трябва неуклонно да се придържа към „твърдата божествена основа“, която е показана в неговото Слово, Библията.

Някои християни, които акцептират ясното библейско учение за душата  на човека, смъртта и възкресението, може би от емоционални съображения обаче застъпват известни възгледи относно заключителния съд, които възхваляват очевидно любеобвилната добрина на Йехова, а всъщност се съмняват в справедливостта МУ и неговото право да унищожи завинаги лошите.

Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с праздна измама, съобразно човешки предания за елементарни неща в света, а не съобразно Христос“. /Кол 2:8/

[Блок на страница 29]

Какво казва Библията относно душата, смъртта, възкресението заключителния съд

Човекът няма една душа; Той Е ЕДНА душа /1 Кор. 15:45/.

Душата или цялата човешка личност умира /Езекил 13:4/.

Смъртта е враг, а не приятел /1 Кор 15:26/.

Живот след смъртта е възможен само чрез възкресение /Йоан 5:28, 29/.

Наказанието за съзнателен грех не е вечно изтезание, а вечна смърт /Рим. 6:23/.

[Блок на страница 30]

Официално учение на християнските църкви

В признатото от католическата, англиканската и други протестански групировки, вероучение на атаназианистите се казва: „Възнесъл се на небето, Той /Исус/ седи от дясната страна на Бог, Всемогъщият Баща: от там Той ще дойде за да съди живите и мъртвите. При идването му всички хора ще възкръснат в своите собствени тела и ще трябва да дадат сметка за тяхните деяния. И тези, които са вършили добро, ще приемат вечен живот, но тези, които са вършили зло ще попаднат във вечния огън“.

[Блок на страница 31]

Едно схващане на църквата относно възкресението на мъртвите

„Макар, че от гледна точка на разума, общото възкресение не може да се докаже, то неговата съответност проличава. а/Тъй като душата изпитва една естествено желание към плътта, то постоянното ѝ отделяне от нея ИЗГЛЕЖДА неестествено. б/И понеже плътта е взимала участие в добродетелите и пороците на душата, ИЗГЛЕЖДА, че Божията справедливост изисква и плътта да участва в наказанието или наградата на душата. с/И понеже душата отделена от плътта е несъвършена, ИЗГЛЕЖДА, че осъществяването на щастието ѝ изисква, заедно с цялата добродетел, възкресението на плътта.“ /Католическа енцикл/