Лоялност спрямо „царството на нашия Бог и на неговия Христос“

„Аз ще изпитвам склонност към тебе, о, Йехова, моя подкрепа. С един лоялен към тебе ти ще се отнасяш лоялно“ /Пс. 18:1, 25/

1. а/Как Давид е реагирал на лоялността на Йехова? б/Какво е знаел Давид до дълбоката си старост?

 ВСЪЩНОСТ ЙЕХОВА е този, който въз основа на своята лоялност възкачи на трона Давид за да царува върху целия Израел. Това станало през 1070 г. преди н.е. Възкаченият на престола Давид е знаел да цени благостта на Йехова и го признал и като върховен цар на Израел. Когато Бог казал: „Аз, да аз поставих моя цар в Цион, моята свещенна планина“, той е имал повече впредвид Месията далечен потомък на Давид. /Пс. 2:6/. Давид признал единствения и истински небесен владетел със думите: „Обърни вниманието на силата на моя призив за помощ, о, мой цар и мой Бог, защото на тебе св моля. О Йехова, сутрин ти ще чуеш моя глас“ /Пс. 5:1–3/. Когато цар Давид в напреднала възраст отстъпил трона на своя син, Соломон, той се молил на Бога пред събралия се израилски народ и казал: „Твое е Царството, о Йехова, Ти, който глава се извишаваш над всичко. Богатството и великолепието са твои и ти владееш всичко“ /1 Кн. на летоп. 29:11, 12/.

2. а/Кой спорен въпрос съществуващ хилядолетия наред трябва да имаме в предвид? б/Днес всеки човек пред кой въпрос е поставен?

² Този извънредно важен факт, признат пред цялата общественост от цар Давид, преди много време, трябва, ние обикновените хора също да признаем без да се срамуваме. За господството на Йехова над цялата вселена или суверенитета на Йехова се отнася хилядолетия стар спорен въпрос, за който ни докладва Библията. Това е Божият правен въпрос, който сега трябва да се реши окончателно пред всички народи. Това окончателно решение на спорния въпрос трябва да последва сега в днешните „последни дни“ пред всички същества на небето и на земята. Йехова ще победи и ще се наложи. Той ще се издигне над всяко съмнение и ще докаже, че е единствения суверен и цар. Решителния въпрос за нас всички гласи: Кой ще остане лоялен спрямо царството на Йехова? От нашето становище по този въпрос зависи дали ние ще получим вечен живот или завинаги ще бъдем унищожени.

3. Какво събитие е станало през 607 г. п.н.е. и защо то не е израз на нелоялност от страна на Йехова?

³ Но, през 607 година п.н.е. Йехова не се ли отказа от своето царство? Защо задаваме този въпрос? Защото по това време той допустна вавилонския цар Навуходоносор да разруши Ерусалим и храма му, а така също свали царството на евреите, което до ден днешен не е възстановено. Това е така, обаче не означава, че Йехова се е отказал от своето господство. Всъщност той бе този, който наредил да се разруши царския град Ерусалим.  Но, това в никакъв случай не е било проява на нелоялност от негова страна спрямо подчиненото му царство, спрямо образцовото царство, което упражняваше господство върху неговия избран народ. Йехова действал съобразно условията на съюза сключен с Израел, който бе прибавен към стария Авраамов съюз. До онази гибелна 607–ма година, Юда и остатъка от Израел били нарушили по безсрамен начин съюза. Ето защо Бог процедирал с тях съобразно установените норми в закона, който им бе дал посредством Моисей на планината Синай.

Царят със „законното право“

4. До каква степен думите на Езек. 21:25–27 показват лоялността на Йехова?

⁴ Относно последния юдейски цар в Йерусалим, Бог Йехова, чрез пророка Езекиил /който бил отведен във Вавилон/ е казал: „Що се отнася до тебе, о ти смъртоносно ранения, лош ръководител на Израел, чиито ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си, това е което Йехова е казал: „Снепи митрата и свали короната. Тя няма да бъде вече такава. Възвиси ниското и понижи това, което е високо. В развалини, развалини, развалини ще го поставя. Също що се отнася до него, то никога няма никому да принадлежи докато дойде този който има законното право и на него искам да го дам“ /Езекиил 21:25–27/.

5. а/Защо унищожаването на царството по това време било само временно? б/Как било потвърдено това 600 години по–късно?

⁵ Съобразно тези думи Бог Йехова все още има в ръцете си Царството. Унищожението на подчиненото му земно царство е било само временно. В определеното от него време, трябваще някой да дойде, който има правото на месиянското царство и на него Йехова Бог ще го даде. До тогава законното право за упражняване на царската власт трябваше да почива. И понеже царската фамилия на Давид според сключения закон имала право на това, то този, който трябвало да дойде и на когото трябвало да се предаде Царството, трябвало да бъде един потомък на верния цар Давид. Давид е бил винаги лоялен спрямо вечното царство на Йехова, затова съюзът относно едно вечно царство, което трябваше с неговото потомство да бъде изпълнено, бил сключен с него. /2 кн. на царете 7:8–16/. Повече от 600 години след това, през 3–а година на нашата ера един ангел се явил на една девица от Давидовата линия и я осведомил, че тя ще стане майка на обещания наследник на Давид. Между другото ангелът казал: Йехова Бог ще му даде царския трон на баща му Давид и той завинаги ще „управлява над къщата Яков и царството му няма да има край“. И този цар трябвало да се нарече Исус /Лука 1:32, 33; Мат. 1:18–23/.

6. а/Как е станал Исус законният наследник на царството на Давид? б/Защо това царство не се отнасяло само за едно земно царство?

⁶ Исус Христос, който слезъл от небето, бил роден във Витлеем, там където бил роден и цар Давид. Той бил естественият наследник съгласно обещанието изразена в съюза за царството, който Бог бе дал на неговия предшественик. Той получил не само естественото но и законното право да стане цар на царството на Йехова. Обаче когато Исус бе кръстен в реката Йордан и помазан от светия дух, действената сила на Йехова, това царство не се отнасяло само за едно земно управление над домът Яков или Израел. По това време Исус бил създаден чрез духа на неговия небесен Баща и станал така Божи Син, на когато предстоял небесен живот. Като такъв и поради това, че бил помазан със Божия дух, той бе Месията, което означава „помазан“ /Деян. на ап. 4:27; 10:38; Ис. 61:1–3/.

7. а/Защо Царството не е било веднага предадено на Исус? б/Междувременно кое Царство са признали неговите помазани последователи?

 ⁷ И понеже сега Царството било небесно Бог не можеше да му го даде, докато той бил още на небето, нито пък му го дал веднага, след като се бил върнал на небето. Наистина, Исус бил станал цар на неговите богопомазани ученици на земята, обаче месиянското царство му било дадено след края на времето, което той сам нарекъл „времето на езичниците“ или „определеното време на нациите“. /Кол. 1:13; Лука 21:24/.

8. а/До кога са траели „определените времена на нациите“ и кое значително събитие обозначи краят им? б/Чрез какво стана „знакът“ още по–ясен и в какво се състои една забележителна част от този „знак“?

⁸ Тези „определени времена“ започнали още през 607 г. п.н.е. с първото разрушаване на Ерусалим от вавилонските войски, което имало за последствие пълното опустошение на страната Юда. Съобразно пророчеството, описана в 4–та глава на книгата Данаил, тези „времена“ трябвали да бъдат 7 на брой или общо 2.520 години. Въз основа на това, че те започнали с пълното опустошение на градът Ерусалим и на земите на племената Юда и Вениамин рано през есента на 607 година п.н.е., трябвало те да завършат през есента на 1914 година от н.е. Забележително е, че през втората половина на 1914 година избухнала Първата световна война. Така започна изпълнението на пророчеството на Исус относно „знакът“, който трябваше да обозначи „привършването на системата на нещата“ /Мат. 24:25; Мар. 13; Лука 21/. От тогава този предсказан „признак“ става все по ясен и по впечатлителен. Значителна част от този признак Исус описал така: „И тази блага вест за Царството ще се проповядва по цялата земя, за свидетелство на всички народи и тогава ще настъпи краят“ /Мат. 24:14/

9, 10. а/Кое време било настъпило във връзка със спорния въпрос относно лоялността? б/Как били прогонени по това време нелоялните същества от небето, и какви бяха последствията на това за земята?

⁹ Тогава било всъщност дошло времето, царството на Давид да се предаде на прославеният Божии син, защото той бил единственият, който съобразно най–висшият закон, законът на Бога, имал „законното“ право на това. Това изисквало една война на небето. Защо?

¹⁰ Тогава започнал да царува месиянския Цар. За това било дошло времето, да бъдат изгонени от небето всички врагове на новото правителство, а именно Сатаната, Дяволът и неговите легиони от демони. Те били свалени на Земята, където все още съществува владяната от демони система. Входът на небето, където пребивават лояалните ангели на Бога, ще остане завинаги затворен за тези зли духовни сили. Изгонените бунтовнически ангели са заточени в пространството около земята и в последствие ще бъдат затворени за 1000 години в една пропаст.  Войната на небето и нейният изход са описани пророчески в Откровението на Йоан, глава 12. След тяхното изгонване от небето ангелите запяли: „Сега дойде спасението и силата и Царството на нашия Бог и властта на неговия Христос /Месията/, защото е свален клеветника на нашите братя, който ги клеветеше ден и нощ пред нашия Бог.“ Но какво означавало това за жителите на земята? То означава засилване на „мъките“ за цялото човечество.

Време за съд на лоялните

11, 12.а/По настоящем какво изпитание е в ход относно лоялността? б/При това каква роля играе проповядването на Царството? в/В каква степен живееме ние в едно време на жътва и за какво вероятно биват използвани ангелите?

¹¹ Това е време на „мъки“ за земята и морето, защото дяволът е слязъл при тях и е разярен, защото знае, че има съвсем кратък срок–време, в което ще се постави на изпитание лоялността на хората, лоялност спрямо осъдената на загиване система на дявола или лоялност спрямо Царството на Бога, което сега е установено на небето под управлението на Исус Христос. /Откр. 12:12/. То е време, в което всички, които се наричат последователи на Исус, трябва да бъдат изправени пред съда, за да се установи до каква степен са лоялни на установеното Царство. Тези християни проповядват ли с възторг Благата вест за Царството „по цяла земя ... за свидетелство на всички народи“? Това преходно време бива сравнено със събиране на реколта, когато истинските християни ще бъдат отделени от фалшивите. Исус говорил за това във своята пророческа притча за пшеницата и плевелите и казал: „Жътвата е приключване на системата на нещата и жътварите са ангели“. /Мат. 13:39/. Това са тези ангели вероятно, чрез които Йехова Бог изпълнил нареждането си описано в Псалм 50:5. „Съберите ми моите лоялни служители, които направиха с мене жертвен съюз“.

¹² За така наречените християни, които не издържат изпитанието относно Царството „Йехова казва: „Какво право имаш ти на това да изброяваш нарежданията ми и да говориш за моя съюз“ /Пс. 50:16/

13, 14. а/За какво се касае при споменатия съюз в псалм 50:16? б/Спрямо кои два съюза трябва богопомазаните да бъдат лоялни?

¹³ „Съюза“ споменат в по–горните стихове /5, 6/ не е съюз на отделна личност въз основа на личната жертва на едно лице сключен с лоялните служители на Йехова, а е национален съюз. Сключеният на планината Синай в Арабия съюз последством Моисей с еврейския народ служел като пророчески образец на новия съюз, който бил сключен с Исус Христос, по–голямия Моисей, със свещенната нация, със духовния Израел. /Йеремия 31:31–34/  През ноща на Пасхата през 33 година от нашето летоброене Исус въвел Вечерята на господаря и казал: „Тази чаша означава новият съюз, силата на моята кръв, която ще бъде пролята за вас“ /Лука 22:20/. И наистина този нов съюз влезъл в сила с пролятата чрез смъртта на Исус жертвена кръв. „Лоялните християни“, които влизат чрез Исус в този нов съюз, влизат чрез него също и в „съюзът ... за едно Царство. /Лука 22:28–30; Мат. 26:29; Марко 14:25; Пс. 116:15/

¹⁴ Християните, които са приети в новия съюз, който е един „Съюз върху жертва“, трябва да бъдат лоялни не само към този съюз, а също спрямо „съюзът ... за едно Царство“. Те са духовни християни, „Израел на Бога“ /Гал. 6:16/

15. В какво отношение трябва да се окажат лоялни духовните израилтяни?

¹⁵ Днес, по времето на „приключване на системата на нещата“ на земята живее още един остатък от тези духовни израилтяни. Особено тяхно с задължението да действат в съответствие с пророчеството на Исус: „Тази блага вест за Царството ще бъде проповядвана по цялата земя, за свидетелство на всички народи“ /Мат. 24:14/. Те не могат да пренебрегнат това задължение, ако искат да останат лоялни спрямо „Царството на Йехова и неговият Христос. /Откр. 11:15/. Те не трябва да бъдат част от тази система на нещата която с нейната политика, с нейният егоистичен търговски дух и нейната фалшива религия е предречена на гибел. Богопомазаните християни изказват искренно молитвата, която учел тяхният господар: „Татко наш, ти който си на небето, да свети името ти. Да дойде Царството ти. Да бъде волята ти както на небето, така и на земята“ /Мат 6:9, 10/. Вместо да се ангажирват в политиката на днешната разединена система на нещата, те трябва да вършат това което им е поръчал „Царя на царете и Господаря на господарите“: „И така, продължавайте да търсите преди всичко Царството и неговата справедливост всички останали неща ще ви бъдат дадени“ /Откр. 19:16; Мат. 6:33/ Само по този начин могат да докажат, че те са „лоялните“, които принадлежат към духовния Израел, с който със Йехова Бог е сключил един ‘жертвен съюз’ посредством Исус Христос, посредника на новия съюз.

„Други овце“ — също лоялни

16. До каква степен сочат библейските текстове, които са споменати тук върху една друга класа от многобройни лоялни християни?

¹⁶ Не по малко лоялни трябва да бъдат днес и християните от класата на отдалите се на Бога, кръстени хора, които в миналото са представени като „народ смесица“, които с израилтяните напустнали Египет и които присъствали при сключването на свещенния съюз на планината Синай. /Изход 12:38; Числа 11:4/. Те отговарят на „голямото множество“, което апостол Йоан описал в Откр. 7:9–17. В Исусовата притча за овцете и козете, те са представени чрез „овцете“, които правят добро на духовните братя на Исус, който започна да царува на небето през 1914 година. /Мат 24:3; 25:31–46/.

17. а/Към какво принадлежи „голямото множество“ и с кого ще образува то „едно стадо“? б/Как ще могат членовете на това „голямо множество ‘с положителност да се благословят’? /Битие 22:15–18/.

¹⁷ Тези лоялни християни принадлежат към „другите овце“, за които Исус казал, че не са от „тази /авраамовата/ кошара“, в която се намира „малкото стадо“ на 144 000 овце. Обаче, „голямото множество“ от лоялни християни ще стане „едно стадо“ с тези, които се намират в тази „кошара“ като бъде доведено в тясно общуване с наследниците на Царството на тяхния небесен баща. /Йоан 10:16; Лука 12:32/. За да могат с „лоялните „,които стоят с Йехова в един съюз, сключен въз основа на Христовата жертва, да останат в това „едно стадо“, трябва да докажат своята лоялност спрямо царството на Йехова и неговият Христос.

18. а/В какво се състоя днес наградата на лоялните? б/Как можем да покажеме, че оценяваме лоялността на Йехова?

 ¹⁸ В наши дни, тези християни, които се окажат лоялни ще получат голяма награда. На времето цар Давид ценел много Бог Йехова и казал: „Със лоялния ти ще действаш лоялно“ /Пс. 18:25; 2 кн. на царете 22:26/. Той обяснил по–нататък: „Йехова обича правото и той няма да изостави лоялните“ /Пс. 37:28/. В притчи 2:8 ни се подсигурява: „Той ще закриля пътя на лоялните“. Да, Йехова е абсолютно лоялен и Исус го следва по превъзходен начин. Нека ние също от уважение към оказаната ни чрез Исус Христос лоялност на Йехова, останем непоколебимо лоялни в днешния ден на съд спрямо Йехова и неговото установено царство начело с Исус Христос, един от най–лоялните му синове.

До каква степен следващите деяния показват лоялност?

□ Давид признал Йехова като цар

□ Йехова изпълнил присъдата срещу неверния Йерусалем

□ Бог предаде в 1914 година на сина си царството на Давид

□ Месиянският цар води война на небето

□ Дейността на богопомазания „остатък“ днес

□ Подкрепата, която „голямото множество“ оказва днес на „остатъка“

[Въпроси]

[Снимка на страница 16]

Всички ангели, които не били лоялни спрямо Божието царство, били изгонени от небето, когато Божият лоялен син започнал да царува.

[Снимка на страница 17]

Лоялност спрямо Царството изисква да го проповядваме с възторг на други.

[Текст в блока на страница 19]

ЛОЯЛНОСТТА НА ЙЕХОВА СПРЯМО НАРОДА НА ИЗРАЕЛ

„Те не се оказаха верни в неговия завет. Той обаче бе милостив; Той покриваше техните простъпки всеки път, и той въздържаше гнева си често и не показваше неговия цялостен гняв. И непрекъснато си спомняше, че те бяха плът, че духа излиза и не се връща отново. И той ги водеше и по–нататък в сигурност и те не изпитваха никакъв страх“. /Пс. 78:37–39, 53/