‘Вьрни се при овчарят на твоята душа’

В ДВЕ притчи, които дълбоко засягат сърцето, Исус описва големия интерес на Бога към тези, които все още принадлежат към неговия народ, обаче са се заблудили и отклонили. Представи си каква загриженост изпитва един овчар, който напуска едно стадо с 99 овце и отива да търси на диви места една загубена овца „докато я намери“. Или опиши си картината от една жена, която е загубила една драхма, която е може би част на скъпоценна колекция. Тя не щади усилия при търсенето и обръща цялата си къща с главата надолу „докато я намери“. И как се радва тя като я намери! /Лука 15:4–10/.

Без съмнение познаваш ти, че Исус говори с хора, които се намират в отношение с Бог въз основа на това, че те са отдали на него, които обаче поради различни причини са отнесени или са се „загубили“. Възможно е и ти да принадлежиш към тях. Възможно е също да бъдеш засегнат, като четеш в притчите за големите усилия, които се полагат при търсенето на нещо, което се обича, и за радостта, когато то се намери. Това показва, че Бог, неговия Син, святите ангели и твоите дуговни братя и сестри се интересуват за тебе. Притчата, която следва двете гореспоменати, съдържа повече подробности за начина на действие на един „загубен“.

 Причата за загубения син

В притчата за загубения син Исус показва по вълнуващ начин, 1. защо човек се заблуждава, 2. какво става след това с него, 3. какво е необходимо за да се върне той и 4. Божията готовност да приеме той въпросното лице. Двата сина, които се споменават в притчата, могат да се сравнят с хора, които като тебе са опознали Бащата, и са се наслаждавали в домът на вярата на ‘изобилие от духовна храна’ и са се отдали на Йехова /Лука 15:11–32/.

Съществуват различни причини, поради които някои напускат „къщата“ на нашия небесен Баща, подобно на по–младия син. Това често е просто увеличаващото се бреме чрез „грижите на живота“ /Лука 21:34/. Случва се също някои да бъдат възпрепятствувани да продължават да бъдат „послушни на истината“ поради влиянието, което им оказва лоша среда /Гал. 5:7, 8, 10, 12/. Известно нежелание във връзка с някаква точка в учението може пък други да накара да се обърнат „към нещата, които се намират зад тях“ /Йоан 6:60–66/. В същност, съзнателно или несъзнателно те се чувствали много притеснени в средата на духовния дом на Йехова. Те не искали вече, като загубения син, да бъдат под бдителното око на бащата. В „далечна страна“ търсели по–голяма свобода на действие.

Сам в далечна страна

След като бил похарчил всичките пари, загубения син въобще не намерил свобода и развлечение. Той все по–дълбоко затъвал и водил „разюздан живот“. Когато започнало да му върви лошо, той „отишъл при един от жителите на тази страна“, който го изпратил да пази свинете — за един евреин една от най–долните работи. Той гладувал и дори копнял да вземе това, което яли свинете /Лука 15:13–16/.

Джон бе старейшина в една християнска община, преди в духовна насока да замине в една „далечна страна“. „Да се живее според истината, представлява известна защита“ — обясни той, „но ако не сме активни, тогава нашата бдителност отслабва. Дори ако човек сам не върши лоши неща, започва той с течение на времето да търпи дребни нередности. След това си казва: „Аз вече не посещавам събранията на общината. Има ли тогава изобщо някакво значение, какво правя’?“ Друг свидетел, който бе бездеен в продължение на няколко години, призна: „Аз действително допуснах да бъда изкушен да водя лош начин на живот. Съвсем бързо познах, че човек може безкрайна да затъне, ако започне да држи с хората от света. Само тогава може да запази тяхната дружба, ако се държи устата и нищо не се говори за Йехова. Ако обаче мълчим, тогава се появяват редица проблеми.“

Обаче много от тези, които стават бездейни, не се отдават на „разюздан живот“ като загубения син в притчата на Исус. Въпреки това на всички им стават ясно, че нямат вече тясно отношение с Бог. Една бездейна брачна двойка „в течение на 15 години не пипна Библията“, обаче в морално отношение остана чиста. Жената обясни: „В тези години ни вървеше много добре в материална насока. Мисълта бе близа, че не съществува необходимост да се върнем при Йехова. Най–важното в живота ни бяхме ние и нашата работа. Ние се опитахме да заличим всички спомени за истината и се преместихме дори на друго място, където никой не ни познаваше. Обаче нашето щастие бе така да се каже само като захарна глазура. Вътрешно бяхме разкъсани. С години наред мъжът ми страдаше от депресии. Ние не се молихме дори и преди яденето. Аз прекарвах редица безсънни нощи поради това, че истината постоянно ми минаваше през главата и се чувствах виновна.“ Мъжът добави: „Чувствахме се като осъдени на смърт“.

Да бъде човек отдалечен от Йехова и в духовна насока да се чувства самотен е болезнен опит. Една християнка, която бе бездейна, каза: „Няма нищо, което може да се сравни с благоволението на Йехова. Нещо ужасно е ако човек не се чувства добре и не може да му се моли или се съмнява, че той чува молитвата.“

 ‘Той се опомни’

Загубения син осъзнал чувствата дълбоко в себе си и започнал да действа съобразно с тях. Исус казал: „Той се опомни.“ Гръцкия израз означава буквално „той влезе в себе си“. Той бил така да се каже „извън себе си“, в един нереален свят. И сега осъзнал действителното си духовна положение. Той помислил върху мирът и изобилието, на които се наслаждавал в домът на баща си /Лука 15:17/.

Загубения син сам стигнал до там да се опомни, обаче това често става едва след няколко библейско разговори, чрез които пак се разгарят дремещи чувства. Когато например Дайана била бездейна, тя признала на една свидетелка, с която се запознала по–отблизо: „Аз не мога да се върна при Йехова. Аз не го обичам, а знам, че това трябва да бъде в същност причината за връщане.“ Свидетелката я запитала: „Обичала ли си ти мъжът ти непосредствено след като сте се били запознали?“ „Не, как бих могла да го обичам? По това време едва ли го познавах“ — отговорила Дайана и продължила — „Тогава ми стана ясно, че ще обикна Йехова, ако още веднъж го опозная. По–късно се свързах с християнската община и помолих да ми се окаже помощ. Една брачна двойка, определена от старейшините, започна библейско изследване с мъжът ми и с мене и това в продължение на една година, и така ние пак станахме дейни.“

Едно от най–голямите препиятсвия за връщането е извънредно голямо чувство на виновност.

Надминал ли съм границите?

„Баща мой, аз съгреших срещу небето и срещу тебе. Не съм вече достоен да бъда наречен твой син.“ Това бе чувството на загубения син, когато ‘той се бил опомнил’. Други изпитвали същите чувства. Те мислили, че не са вече достойни, да бъдат наричани членове на Божието семейство /Лука 15:17–19/.

„Човек сам познава, че съзнателно се отдалечил от Йехова. С тази вина аз се чувствах съвсем лошо“, каза Вирджиния. „Когато станах пак дейна, трябваше действително да водя борба, за да мога пак да се моля. Постоянно мислех: ‘Какво иска Йехова да прави с мене, сега, след като му обърнах гърба?’“ Други бяха на мнение, че са се провинили в непрощаем грях.

Обърни внимание на бащата, който добре познавал колко тежки били греховете на сина си. Бил ли той на мнение, че тези грехове са непрощаеми? Какво било неговото държание когато синът пак се появил? Студено или безразлично? Абсолютно не! Той се бил оглеждал, дали синът му се връщал. Исус казал: „Когато той беше още надалеч, баща му го видя“ /Лука 15:20/. Възможно е съседите да са били видяли само парцалите, мърсотата и голите крака, обаче бащата видял „него“. Той съзнавал, какъв дълъг път бил преминал синът му. Очевидно било, че той бил престанал с „разюздания живот“ и че показвал истинско разкаяние /Прит. 28:13/.

Бащата затичал да посрещне синът си и го прегърнал. Синът не се бил надявал да бъде нещо повече отколкото един „работник на надница“, значи като някой, който в действителност не принадлежал към семейството и който в известна насока бил дори в по–лошо положение, отколкото един роб. Дори и на сън не му било минавало в ума, начина, по който баща му бил реагирал: „Бърже! Донесете дълга дреха, най–хубавата, и облечете го с нея, и сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му. И донесете угоения млад бик, заколете го и нека да ядем и да се веселим.“ По какъв прекрасен начин Исус нагледно представил колко сърдечно бащата посрещнал сина си! /Лука 15:22 и 23/.

Бащата заел, че синът му бил вече заплатил висока цена: душевните рани, които му нанесли „разюздания живот“ и загубата на всичките му пари, мъката която изпитвал поради това, че вече нямал приятели и че трябва да страда от глад и да бъде без послон, срамът, че трябвал да яде заедно със свините и накрая дългия път на връщане. Така и Йехова знае, че един „загубен“ действително страда и че не е лесно за него да се завърне. Нашия небесен  Баща, който е пълен със съчувствие и с „любеща добрина“, ‘няма да упреква за вечни времена, нито пък ще донесе това върху нас, което поради нашите прегрешения заслужаваме’, ако действително се разкаем и сложим ‘в ред нещата, които са между него и нас’. Някои от тези, които са извършили дори и тежки прегрешения във времето, в което са били разделени от общината, които обаче се обърнат и искрено се разкаят и признаят греховете си пред старейшините, могат да разчитат на това, да срещнат внимание, пълно с обич, което ще ги отведе към пълното им възстановяване /Пс. 103:8–10; 130:3; Ис. 1:18 и 19/.

Вярно е, че Библията говори за някои невярни християни, чиито грехове няма да бъдат прощени. Обаче Павел показва, че тези са „противници“ на истината и с краката си тъпчат изкупителната жертва, като се отнасят към нея като от ефтина стойност /Евр. 10:26–31/. Обаче ти действително ли си стигнал до там? Обстоятелството, че ти искрено се занимаваш с материала в тази статия и не го зачиташ като нещо презрително показва, че ти все още имаш известна любов към духовни неща. Фактът, че ти се чувстваш виновен и си вътрешно неспокоен показва, че ти не си надминал границите. Бъди убеден от това, че Йехова също така ще чуе твоята молитва като тази на Давид, който изказал следващите горещо умолителни думи: „Прости моето беззаконие, защото то е голямо“ /Пс. 25:11/.

‘Не се страхувай. Аз наистина искам да ти помогна’

Двама старейшини посетиха една брачна двойка. И двамата, мъжът и жената, бяха преди това извънредно силно дейно свидетели. Веднага след като разговорът започна, започнал и мъжът да се защитава с това, че знае, че в същност трябва да ходи да проповядва и да поучава други. „Аз не съм на това мнение“ — бе изненадващия отговор на Русел, един от старейшините. „Ако един твой роднина би бил болен, тогава ще му кажеш ли ти да излезе и покоси тревата? Ние също няма да ти кажем, че трябва да ‘косиш тревата’. Ние искаме ти пак да оздравееш. Как можем да ти помогнем?“ Помощ, основаваща се върху любов и сърдечно гостоприемство от страна на старейшините помогнаха на тази брачна двойка, пак да оздравеят духом, и мъжът дори служи днес пак като старейшина. /Сравни с Яков 5:14, 15/.

Някои от тези, които се покаят, се колебаят да почнат пак да общуват с общината, защото се чувстват неспособни веднага да поемат всички задачи ча един свидетел. Обаче Йехова е разумен. Едно постепенно възстановяване, което става крачка по крачка, е обикновено това, което е най–практично. Павел казва за тези, които в неговото време били „притъпяли“ в духовно отношение, че те се нуждаят от някога, който пак да ги учи елементарните неща на истината /Евр. 5:11, 12/. Тази духовна храна увеличава силата и дава възможността да се напредва. Много от разговорите, които се проведоха със свидетели, които били станали бездейни но след това пак укрепнали, показаха, че на повечето от тях трябваше редовно да се помага. Обаче членовете на християнската община не са само готови да окажат тази помощ. Те мислят като Йехова, който казал на своя избран народ: „Не се страхувай, защото аз съм с теб. Не се оглеждай с тревога около тебе, защото аз съм твоя Бог. Аз искам да те укрепна. АЗ НАИСТИНА ИСКАМ ДА ТИ ПОМОГНА“ /Ис. 41:10/.

Да, Бог казва: „Аз наистина искам да ти помогна.“ Възможно е да имаш лоши приятели, с които трябва да престанеш да дружиш. Или пък ще трябва да устоиш на съпротивляващи се роднини, на които не се харесва, че ти посещаваш християнските срещи. Възможно е също да има някои работи, които ти трябва да признаеш на старейшините /Пс. 32:3–5/. Обаче не забравяй, че Йехова е готов да ти помогне. Един свидетел, който духовно пак оздравял, казва: „Йехова ми показа една крачка след другата и той ми бе от голяма помощ.“ Друг такъв свидетел разказва: „Като влезох в залата на царството, дойдоха старите ми приятели и ме прегърнаха и разцелуваха. Тяхната радост  ми засегна дълбоко. При това си мислех: ‘Всъщност, защо ме беше страх?’“ Възможно е, някои да заемат подобно становище, като по–стария брат на загубения син, обаче мнозинството ще се радва на това, че ти се връщаш /Лука 15:25–32/.

Вкуси сам! Една християнка, която пак се върна и укрепна, след като била напуснала за известно време, казва: „Никъде на друго място не може да се намери мир на сърцето. Когато аз станах пак духом дейна, започна всичко просто да върви от само себе си. Днешния свят няма нищо скъпоценно, каквото да предложи. Изпитвам прекрасно чувство като зная, че се харесвам на Йехова и че мога да се наслаждавам на неговата закрила. През ноща мога да спя. Живота е задоволителен, и пак мога да се надявам на живота в новия ред.“

Ако ти си една овца, която е заблудена, тогава помоли свидетелят, който ти донесе това списание, да ти помогне да се свържеш със старейшините от местната християнска община. Опознай радостта и задоволството, които резултират от начина на действие, описан от Петър: „Защото вие бяхте като заблудени овце, сега обаче се върнахте при овчаря и надзирателя на вашите души“ /1 Пет. 2:25/.