Дългия парад от човешки правителства

Хората опитаха всяко едно от тях; нито едно не се оказа успешно. Можеме ли още да се надяваме на едно справедливо господство?

МОНАРХИИ, Демокрации, Диктатури, социалистически правителства — всички форми на човешка господство са били изпробвани през изтеклите 6000 години. Въпреки, че за всяка нова правителствена форма бе винаги предсказван успех, те не се оказаха нищо друго освен несполука.

Съвременните усилия в областта на човешкото господство не правят никакво изключение. Те не посочиха никакви нови пътища и не отбелязаха никакви възхитителни успехи. Правителствените системи си останаха същите и те отбелязаха същите неуспехи. Трудовият морал намалява, обществените морални норми биват отхвърлени и старите ценни понятия биват изместени от философията и култа към себе си. Беднотия и глад, неравенство и извънредни права, подтисничество и корупция, криминалност и тероризъм, могъщи държави, които господстват над по–слаби, надпревара във въоръжаването и войните, водени от алчност — всичко тава са лошите плодове на днешните правителства. Ако има нещо, чрез което особено се отличава нашето поколение, то това са напредничавите успехи на науката, които обаче станаха произвол на една корупна индустрия и злоупотреба за производство на ужасни военни оръжия.

След като човек в продължение на 6000 години опита всички възможни правителства, то и в това отношение може да се заключи: „Няма нищо ново под слънцето“ /Екл. 1:9/. Несполучливите успехи на човешките правителства също така не са нищо ново. Все още е вярно това —, което обяснява Йехова чрез неговия пророк Йеремия, а именно, че „пътят на човека не зависи от него. Не е дадено на човека, който ходи, да управя дори собствените си стъпки“ /Йеремия 10:23/. Към човешкото несъвършенство се прибавя още и това, че „Целият свят ... се намира под властта на лукавият“. „Богът на тази система на нещата е заслепил ума“ на милиони. И „царете на цялата обитаема земя „биват ръководени чрез влиянието на Сатаната. /1 Йоан 5:19; 2 Кор. 4:4; Откр. 16:14/

Ако ние проследим човешките правителства едно след друго, от тяхното  издигане до власт, до тяхният упадък и срутване по–нататък, то изглежда че за всички те е била една и съща схема валидна, което накара учените да стигнат до заключението, че историята се повтаря. Световни сили се издигат чрез целенасочена преданост и готовност за жертви. Достигнали обаче своята кулминационна точка, настъпва едно отпускане и се показват материалистични извращения и морална извратеност. Щом това се случи, то самото рухване не се забавя дълго.

Изторикът Вил Дюран, разбра този образец на вътрешно разпадане и писа: „Ние се опитахме да покажем, че основната причина за завладяването на Гърция и Рим, беше вътрешното разпадене на гръцката култура. Нито една нация би могла някога да бъде победена, преди тя сама да се разруши“ /Културна история на човечеството, 5. книга, 30. глава, страници 342/. Във The World Book Encyklopedia /1978/ се насочва вниманието към един предшественик на разпадането, който би трябвало да бъде основание за загриженост за нашата генерация: „Семейството е една от най–старите институции на човека. В много отношения и най–важната. То е основната обществена единица. Цели цивилизации преживяха или изчезнаха, въз основа на това, дали семействата бяха силни или слаби“. /Том 7, страница 24/

Повтаря ли се историята?

Историкът Арнолд Й. Тойнби говори за повторение на историята: „Един поглед върху протичането на историята от гледище на съвременната наука показва, че историята до ден днешен се повторила около 20 пъти, при което доведе такъв род общества, към който принадлежи също и нашето западно общество. Той показва по–нататък, че всички тези представители на такива общества, които ни наричаме култури — с изключение може би на нашата — вече са мъртви или са на умиране. Ако ние изследваме по подробно историята на тези мъртви или умиращи култури и ги сравниме една с друга, ние намираме опорни точки за това, че тяхното рухване, упадък и срутване е ставало винаги по една и съща схема, която винаги се повтаря. Разбира се, ние се питаме дали това ще се повтори и в нашия случай. Предстой ли и на нас тази схема на упадък и рухване, като едно унищожение, което не би могла нито една култура да се надява да го избегне?“

След това Тойнби отговаря на своя въпрос: „Според мнението на автора, за този въпрос има само едно решителна НЕ ... Нищо не може да предпази нашата западна култура от това, да последва историческият пример на обществено самоубийство, ако тя се реши на това. Ние обаче не сме осъдени на това, да оставим историята да се повтори; на нас се предоставя да ѝ дадеме в нашия случай един нов, досега не бивал обрат ... Къде трябва сега да търсиме нашето спасение. В областта на политиката в изграждането на едно закономерно, почиващо на взаимодействие световно правителство. В областта на икономиката в една полезна синтеза от свободно стопанство и социализъм, което да се приспособява винаги към практическите изисквания на местни и временни потребностти. В областта на духовния живот трябва да се укрепват основите на световния религиозен възглед. ... Между тези три задачи е разбира се най–важната религиозната“ /Култура на кръстопът, страница 44–46/.

По забележителен начин този историк подчертава мисълтта, че нашата култура не трябва да последва повтарящата се история на човешките правителства. Когато той е писал преди 30 години това, той е уповавал своята надежда между капитализм и комунизъм и — най–важното от всичко — върху едно възвръщане към религията, като основа на нашата култура. Ние виждаме днес, че във всичките тези области си остана всичко по старому. ООН се оказа без въздействие, един компромис между комунизъм и капитализъм е толкова далече, както никога досега, религията е слаба повече от всякога досега.

 По всичко личи, че историята ще се повтори пак. Ще се дойде ли обаче до там? Има още един писач на историята, който се е изказал по отношение на човешкото господство. Всъщност той е написал предварително един преглед на историята. Той също е писал предварително за едно справедливо господство, което ще бъде упражнявано на земята. Следващата статия се занимава с неговите изказвания относно темата правителство.