„Бога на пълната утеха“ е с нас

Благословен ... Бог на пълната утеха, който ни утешава във всяка наша скръб“ /2 Кор. 1:3, 4 изд. София 1924 г./

1, 2. Какво е написал апостол Павел в 2 Послание към Коринтяните 1:3–7 за утешението по време на гнет?

 ЙЕХОВА е „Бог на пълната утеха“. Апостол Павел е знаел това от собствен опит. Поради това, искайки да насърчи своите християнски братя е насочил към тях по–долу цитираните подкрепителни думи:

² „Благословен ... Отец на милостите и Бог на пълната утеха, който ни утешава във всяка наша скръб ... Но ако ни наскърбяват /угнетяват/, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданието така сте и в утехата“ /2 Кор. 1:3–7, София 1924 год./

3. /а/По какъв начин Павел се е уверил, че Йехова е „Бог на пълната утеха“? /б/От какво християните могат да черпят утеха и насърчение за устояване при гнет?

³ Да, Павел е знаел, че Йехова е „Бог на пълната утеха“. Изпитал е проявата на прочувственото милосърдие и утеха от този небесен Баща, особено когато е страдал „заради правдата“. /Виж Евангелието от Матей 5:10/ Затова е могъл да утешава другите и да ги насърчава за устояване на изпитанията. Християнските Свидетели на Бога, които са устоявали в угнетяването, несъмнено служат на своите духовни братя за насърчителен пример за верност, упование в Йехова, чрез което ги подкрепят в решението да останат при Бога. А Павел наистина е бил образец в понасянето на страдания.

Документ за устояване във верността

4, 5 /а/Кога е написал Павел Второто Послание към Коринтяните? /б/От каква гледна точка е бил наравно с тамошните „превъзходни апостоли“, и в какъв смисъл ги е превишавал?

⁴ Около 55 година н.е. Павел е написал своето второ вдъхновено послание към християните в Коринт. В този именно град против него са излезли хора, които той иронично нарича „превъзходни апостоли“. Смело защитава пред тях своята апостолска позиция, не заради собствената си личност, а за „Бога“ т.е. за да защити събранието принадлежащо на Йехова /2 Кор. 11:5, 12–14; 12:12; 5:12, 13/. Доказва, че относно произхода си е равен на своите противници, след което изяснява, че ги превъзхожда като ‘служител Христов’ поради понесения труд, страдания, пътувания, опастности и лишения. Ето какво е написал:

 ⁵ „Служители Христови ли са те /противниците на Павел/? Отговарят като безумец: Аз съм в по–изтъкнато отношение — бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и близо до смъртта. Пет пъти юдеите ми удариха по четиредесет удара без един, три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушения, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини. Много пъти съм бил в пътешествия: в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота“ /2 Кор. 11:21–27/.

6. /а/Къде може да се намери документ за някои подробности от живота на Павел до момента, когато написва Второто послание към Коринтяните? /б/Каква полза ще имаме от Павловия документ за устояване във верността.

⁶ В библейската книга на Деянията на апостолите /от 9:3 почти до 20:4/ намираме отчет за такива именно преживелици на Павел от момента, когато става християнин до написването на второто послание към Коринтяните. Нека да спрем вниманието си върху този документ за устояване във верността. Това сигурно ще ни насърчи да издържим изпитанията, хранейки надежда, че „Бог на пълната утеха“ е с нас.

‘В повече трудове и в тъмници’

7. /а/Каква работа е имал предвид Павел говорейки за „повече трудове“ /б/Как апостолът е изпълнявал своята служба, ако вземем под внимание неговото изказване, насочено към старейшините в ефеското събрание? /в/Какво е подбуждало Павел към по–енергична работа в името на благовестие и нуждите на Царството?

⁷ В повече трудове: Като вестител на благовестието Павел е бил „в повече трудове“ отколкото неговите противници /2 Кор. 11:23/. Несъмнено вече дълго време е бил зает в разгласяването и често е работел на много трудни места. Например в Ефес, чиито жители са отдавали почит на поганската богиня Артемида и където е станал жертва на разюзданата паплач, неговите усилия в благовестителното дело, както също и в полза на другите по вяра са били наистина неуморни, понякога дори драматични. Това е дало обаче великолепен урожай в духовен смисъл. С основание апостолът е могъл да каже на старейшините в тамошното събрание: „Как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно и да ви поучавам, и публично, и по къщите. Като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и в яра спрямо нашия господар Исус Христос“ /Деян. 20:17, 20, 21, 31; 19:1–41/. Още преди тези мъже, които са били вече старейшини в събранието, да станат християни, са били поучавани в основните правди на християнизма, когато е разгласявал „по къщите“. Словото на Йехова и светия дух са въздействали върху сърцето на апостола, подбуждайки го към усилна работа в разгласяването на добрата новина и в подпомагане делото на Царството /Исаия 61:1, 2; Рим. 10:8–10/. Със своята неуморна дейност той даде превъзходен пример на християните живеещи в 20 век.

8. /а/Защо Павел е могъл да спомене, че по–често е бил в затворите отколкото „превъзходните апостоли“? /б/В какво Павел и Сила несъмнено са намирали утешение по време на ареста във Филипи и какво предприели, когато вследствие на земетресението са били освободени? /в/Какво поощрение за нас могат да бъдат преживелиците на Павел в този град?

⁸ В тъмници още повече: От писанията Климент Римски, живял към края на първото столетие на н.е. следва, че Павел е бил затварян седмократно. Още преди да напише второто Послание към Коринтяните е имал основание да каже, че по–често е пребивавал в затворите отколкото  „тия превъзходни апостоли“. За едно такова арестуване състояло се в македонския град Филипи, четем в Деянието на апостолите. Най–правдоподобно Павел заедно със Сила с радост са приели страданията „заради правдата“ тъй като хвърлени в затвора са се молили на Бога с песни. Намерили са утеха в обсъждането на Писанията, подкрепени от съзнанието, че Бог чува техните молитви и им отговаря /Псалм 65:2; 119:52/. Когато вследствие на земетресение са били освободени не са се впуснали веднага да бягат, а „говориха Господното учение на него /стажаря/ и на всички, които бяха в дома му“. С какъв резултат? Както стражарят, така и целият му дом станали християни! /Деян. 16:16–40/. Този отчет наистина насърчава затворените днес Свидетели на Йехова за понасяне на преследванията в духа на. благочестива радост’, за постоянствуване в молитвата, размисляне над Божието слово и за неговото смело обнародване! /Деян. 4:29–31/.

Неизплашени от бой и смъртна опасност

9. Какво означават думите: „в бичувания чрезмерно“?

⁹ В бичувания чрезмерно: Павел веднъж е бил болезнено бичуван, даже „и на смърт“ /стих 23/ Това показва, че понякога така са го били, че живота му е висял на косъм.

10. /а/Как се е случило така, че Павел е бил много пъти „близо до смъртта?“ /б/Какво го е подържало в такива случаи?

¹⁰ Много пъти близо до смъртта: Това определение със сигурност не се отнася само за побоя. Малко по–рано в същото си послание Павел пише: Всякога носим на телото си смъртоносното третиране, което е срещнало Исус /2 Кор. 4:10, 11/. В Дамаск, Антиохия писидийска, Икония, Листра, Солун и Берия ‘се е намирал в смъртна опасност, а дори е изпитал мъките на смъртната агония /Деян. 9:23–25; 13:49–51; 17:1, 5–9, 13, 14; 14:1–6, 19, 20/. Могъл е също да се докосне до смъртта по време на римските игри, за което говори споменаването за ‘борба със зверове в Ефес’ /1 Кор. 15:32; Виж също Деян. 19:23–41 и 2 Кор. 1:8–11/. Излагайки толкова често на опасност своя живот, Павел с основание е могъл да отбележи: „Аз всеки ден умирам“ /1 Кор. 15:31/. В толкова многобройни моменти „близо до смъртта“ несъмнено го е подържала помоща на светия дух на Йехова, както и вярата и ценните Божии обещания /2 Кор. 1:20–22/.

11. Какъв вид бичувания е получил Павел от евреите?

¹¹ Пет пъти юдеите ми удариха по четиредесет удара без един: Павел е означил, че пет бичувания „заради правдата“ е получил от евреите, най–вероятно в синагогите /стих 24; Мат. 10:17/. Мойсеевият закон е предвиждал бичуване с тояга или пръчка, при което съдиите са определяли числото на ударите съобразно с провинението. От хуманна гледна точка то е било ограничена до четиредесет удара, което пък евреите намалили на 39, за да не би по погрешка да прехвърлят границата означена в закона /Второзак. 25:1–3/. Такъв вид бой е бил много болезнен. Но „Бог на пълната утеха“ е давал на Павел сили да може всичко да издържи и да устои във верността.

12. /а/За какво е говорил Павел, пишейки, че три пъти е бил бит с тояги? /б/Благодарение на каква помощ може да се издържи бой „заради правдата“?

¹² Три пъти бях бит с тояги; Тези три бичувания се предполага, че са отмерили на Павел римските функционери носещи тояги /стих 25/. С тояга са били, като преди това са сваляли от осъденият връхните дрехи. Павел като римски поданик законно не е подлежал на такова наказание. Този факт обаче не е спасил нито него, нито Сила от „многото бой“, преди да бъдат затворени във Филипи, за разгласяване на добрата новина /Деян. 16:19–24, 33, 35–40/. Такъв бой наистина е бил жесток, но Павел с помоща на Божия дух е останал верен въпреки онова брутално отношение, което също е опитал „заради правдата“. Благодарение на същата подкрепа много от днешните  християни устояват в честността към Бога, макар да стават жертва на подобно малтретиране.

13. Къде Павел е бил бит с камъни и дали в резултат на това е прекъснал своята служба?

¹³ Веднъж ме биха с камъни: В Листра фанатичните евреи „биха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха че е умрял“. Очевидно целта на този бой с камъни е била да убият апостола, /Сравни с това Левит 20:2; и Деян. 7:58–60/. „А когато учениците още стоеха около него, той стана и влезе в града“, а на другия ден отново е предприел своето мисионерско пътуване /Деян. 14:19–22/.

Корабокрушение и опастности по море

14. За какви морски катастрофи е споменал Павел и какво влияние са оказали върху неговите пътувания, предприемани с цел да се разшири добрата новина?

¹⁴ Три пъти съм претърпял корабокрушение: В книгата Деянията на апостолите четем само за една морска катастрофа, която се е случила след написването от Павел на двете послания към Коринтяните. Апостолът е пътувал тогава към Рим /Деян. 27 глава/. Обаче и преди това е пътувал често по море, а корабокрушенията по време на крайбрежното мореплаване не са били рядкост. Макар, че Библията не дава никакви подробности за останалите катастрофи, ясно се вижда, че рискът от пътешествие по Средиземно море не е накарал Павел да ограничи пределите на пътуванията, предприети в името на благовестието.

15. /а/Какво е искал да каже Павел говорейки, че нощ и ден е бил по морските дълбочини? /б/Как „Бог на пълната утеха“ е помогнал тогава на Павел и с какво доверие би трябвало това да ни изпълни?

¹⁵ Една нощ и един ден ... по морските дълбочини: Разбира се, няма намерение да твърди, че по чудесен начин е издържал 24 часа под вода. По–скоро като корабокрушенец е могъл да прекара този критичен момент, полагайки усилия да плува всред разпенените вълни или задържайки се на повръхността вкопчан в някаква греда или друга част от потъналия кораб. Дори да е било на сал, то такова изнурително преживяване /неописано никъде другаде  в Библията/ е изисквало от негс изключителна издръжливост и мъжество докато не са го спасили или сам не е достигнал брега. Сигурно Павел е ‘викал към Йехова в бедствието си, а Той го е извел от утеснението му’ /Пс. 107:23–31/. Същият този „Бог на пълната утеха“ може да отговори и на нашите молитви. /Виж също и 1 Послание на Йоан 5:13–15/.

Бог ни носи удачна утеха

16, 17. Защо може да се каже, че когато страдаме „заради правдата“ просто неоценима е помоща на светия дух на Йехова?

¹⁶ Разгледахме прочее, какво е помогнало на Павел за да може въпреки угнетяването да запази верност към Йехова. Заслужава си да знаем това, тъй като от същия извор могат да черпят сили днешните Божии свидетели, които също страдат „заради правдата“.

¹⁷ Помоща на светия дух на Йехова е незаменима. Най–вече по време на изпитание трябва да молим за него, поддавайки се под неговото ръководство и проявявайки неговите плодове /Лука 11:13; Псалм 143:10; Гал. 5:22, 23/. Влиянието на действената мощ на Йехова върху нашето сърце ни кара да осъзнаем Неговата любов към нас и тази окуражаваща съзнателност ни помага да издържим угнетяването /Рим. 5:3–5; 8:35–39; 2 Сол. 3:5/.

18. Как ни подкрепя вярата в скъпоценните Божии обещания, когато като християни понасяме гнет?

¹⁸ Вярата в скъпоценните Божии обещания описани в Библията ни носят също утеха. Помни, че „заради предстоящата Нему /Исус Христос/ радост, издържа стълба на мъчението“ /Евр 12:1, 2/. Ако при ситуация „и на смърт“ се наложи да умрем, то имаме чудесната надежда да възкръснем за безкраен живот в новия Божии ред, независимо от това, дали имаме небесна или земна надежда /Мат. 10:28; Лука 23:43; Йоан 5:28, 29; 17:3; 1 Кор. 15:53; 2 Петър 3:13/. Колко привременен и лек изглежда гнета, когато имаме в перспектива вечността! /2 Кор 4:16–18/.

19. Как молитвата ни осигурява утеха сред угнетенията?

¹⁹ Божието дарение на сили и спокойствие на ума, което получаваме в отговор на нашата молитва, представлява за нас източник на утеха по време на гнет. /Виж Лука 22:32; Деян. 4:23–31; Посланието на Яков 5:16–18/. Исус пламенно се молил и умолявал Йехова, „който можеше да го избави от смърт, и той биде послушан поради богобоязливостта си.“ Действително, Бог и изпратил ангел, който го е подкрепил в момента на изпитанието /Евр. 5:7; Лука 22:43/. Когато виждаме, че Йехова отговаря на нашите, молитви отправени по време на угнетяване, несъмнено се утешаваме.

20. Още какви области, в които Павел е превишавал коринтските „превъзходни апостоли“, ще разгледаме в следващата статия?

²⁰ Ако искрено се стараем, като християнски свидетели на Йехова да устоим във верността, то „Бог на пълната утеха“ ще бъде с нас, както е бил с Павел. Досега размислявахме над труда и страданията, които е трябвало да понесе. Но според думите, с които е защитавал своята позиция като ‘служител Христов’ следва, че е превишавал „превъзходните апостоли“ от Коринт, също и поради пътуванията, приемането на лишения и излагането на опасности. Какво можем да се научим от тези негови преживелици?

Можеш ли да си спомниш следните мисли?

□ Откъде апостол Павел е знаел че Йехова е „Бог на пълната утеха“?

□ Какъв стимул за предано устояване при Йехова представляват християните, които са издържали на изпитанията?

□ Каква работа е била включена в апостолските „повече трудове“?

□ Каква полза имаме от Павловските затворнически преживелици?

□ По какъв начин Йехова Бог може успешна да ни утеши?

[Въпроси]

[Снимка на страница 11]

Павел често е бил затварян, например заедно със Сила в Филипи.

[Снимка на страница 13]

В периода на своята служба Павел четирикратно е преживял корабокрушение