Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Ние можем ‘да устоим до край’

Ние можем ‘да устоим до край’

Ние можем ‘да устоим до край’

„Този, който търпеливо устои до края, ще бъде спасен“. /Мат. 24:13/.

1. /а/Какво за единици като нас може да бъде „краят“, за който Исус споменава в Евангелието от Матей 24:13? /б/Какво е неминуемото условие за спасение?

 ИСУС ХРИСТОС в прочутото пророчество за своето „пришествие“ е направил следното насърчително изявление: „Който устои до край, той ще бъде спасен“ /Мат. 24:3, 13/. „Краят“ може да бъде за всекиго от нас или „приключването на системата на нещата“ или смърт, евентуално предшествувана от дълготрайно, тежко изпитание. И все пак за неминуемо условие за окончателното спасение е устояване във верността /1 Петър 1:8, 9/.

2, 3. /а/Защо можем да бъдем дълбоко убедени, че въпреки нашето несъвършенство можем да бъдем спасени? /б/Какво ще разгледаме сега?

2 Исус е дал съвършен пример за устойчивост /Евр. 12:1–3/. Но и ние макар и несъвършени, можем да бъдем верни на Бога, въпреки мъчителните страдания и преследвания „заради правдата“ /Мат. 5:10/. Да, благодарение на незаслужената благосклонност на Йехова можем да бъдем спасени и въз основа на откупителната жертва на Неговия любим син, Исус Христос, да получим вечен живот /Йоан 3:16; 1 Йоан 2:1, 2/.

3 Прекрасен пример за устойчивост водеща към спасение е дал един несъвършен човек, а именно апостол Павел. Разглеждайки някои аргументи, които той е представил в своя защита в 2 Послание към Коринтяните 11:23–27, можахме да се уверим, че поради трудовете и страданията е бил „по изтъкнат“ ‘служител Христов’ отколкото „превъзходните апостоли“ от Коринт, както ще разберем след малко, превъзхождал ги е също като ‘служител Христов’, по отношение на пътешествията, опасностите и понасянето на различни лишения.

Опасни пътувания с цел разпространение на Благовестието

4. За какви пътувания е споменал Павел говорейки, че е бил ‘много пъти в пътешествия’?

4 Много пъти съм бил и в пътешествия: Павел е странствувал много, за да разгласява добрата новина и значително е превъзхождал в това отношение своите противници от Коринт /стихове 23 и 26/. Разбира се, по този начин се е излагал на опасности, каквито обикновено заплашвали всички пътници на територията на римската империя. Но походите на Павел са били изключително дълги и много усилни. Достигнал е до такива градове като: Антиохия писидийска, Икония, Листра, Филипи, Солун, Берия, Атина и Коринт /Деян. от 13:14 до 14:26 и от 16:11 до 18:17/.

5. Още по каква причина пътуванията на Павел са били толкова трудни и опасни? Благодарение на какво апостолът е могъл да устои в толкова мъчителни походи?

5 Пътешествията на апостолът са били още по изтощителни и опасни, понеже е струпвал върху себе си ‘омраза поради името на Христос’ /Мат. 10:22/. Обаче Йехова му е додавал храброст и сила, необходими за предприемането на тези обременителни пътувания /Исаия 40:28–31/. Този добросъвестно работещ Божий слуга без съмнение представлява за днешните Свидетели на Йехова добър пример за ревностно подпомагане делото на Царството /Мат. 6:33/.

Устояване във верността всред многобройни опастности

6. За каква „опасност от реки“ е могъл да пише Павел?

6 В опасност от реки: Понеже по онова време е имало сравнително малко мостове, Павел често е излагал своя живот, преминавайки по бродовете на придошлите реки. Например по време на своето първо мисионерско пътуване е бил принуден там и обратно да премине през Писидия, където буйните планински реки са били много опасни /Деян. 13:13, 14; 14:21, 24/. Неговата устойчивост при такива условия може да бъде стимул особено за тези Свидетели на Йехова, които като мисионери и други проповедници работят на отдалечени места.

7. /а/Каква опасност от разбойници е срещал Павел? /б/Как днешните Свидетели на Йехова могат да устоят в подобни ситуации?

7 В опасност от разбойници: От притчата на Исус за милостивия самарянин следва, че в I век на н.е. се е случвало пътници да попадат в ръцете на разбойници, които са могли да ги съблекат, наранят и оставят полумъртви /Лука 10:25–37/. В значителна част от околностите, които е пребродил Павел са върлували много бандити. Когато например с Варнава е тръгнал на север от Перга до Антиохия Писидийска, е вървял през хълмиста околност, където просто е гъмжало от разбойници–грабители. /Деян. 13:13, 14/. Такива опасни престъпници са дебнели в безлюдни, закътани места своите жертви и не се двоумили да употребят насилие. Не е изключено, че и Павел също е бил по този начин нападнат. Подобни опастности заплашват и днешните Свидетели на Йехова, така че и те трябва да бъдат предпазливи. Въпреки това обаче, трябва по примера на апостола да останат верни и да не се подадат на страха, а да разчитат на закрилата на Йехова /Виж Псалм 56:4/.

8. Защо сънародниците на Павел са го мразили и дори са искали да го убият?

8 В опасност от съотечественици: Павел е оповестявал прикования на кол Месия, когато по–голямата част от неговите съотечественици са го отхвърлили /1 Кор. 1:22–24; 2:2/. Освен това е учил, че човек ще бъде признат за справедлив не въз основа на делата по Моисеевия закон, а благодарение на вярата в Исус Христос /Рим. 3:20; 5:18–21; 6:14/. Затова негови сънародници — евреите — са го смятали за отстъпник, ненавиждали са го, бичували са го и дори са искали да го убият /Деян. 9:23–25/. Разгневявало ги е също и това, че апостолът печелил за християнизъма доста друговерци, които те се стремили да превърнат в проселити /нов привърженик/ за своята религия /Мат. 23:16; Деян. 17:1–10/.

9. Каква „опасност от народи“ е заплашвала Павел? Това принудило ли го е да замълчи?

9 В опасност от народи: Гонения са срещнали апостола и от страна на друговерци т.е. хора от народите. В действителност еврейските противници на Павел са ги подстрекавали понякога към насилствени действия против него /Деян. 14:1–7, 19, 20/. Все пак тези опасности, както от страна на друговерците, така и от страна на евреите, не са принудили този безстрашен вестител на Царството да замълчи. Също така и днес християнските слуги на Йехова, които биват преследвани, смело известяват добрата новина, както на своите сънародници, така и на всички хора /Деян. 17:30; виж Псалм 59:1–4/.

10. Каква заплаха е съществувала за Павел „в града“?

10 В опасност от град: В такива градове като: Дамаск, Ерусалим, Листра и Ефес, апостолът е бил преследван по какъв ли не начин /Деян. 9:23–30; 14:19; 19:29–31/. Във Филипи противниците друговерци са го обвинили, заедно със Сила, че ‘смущавали градът им’. В резултат на това, благовестителите са били нападнати от паплачта, бичувани и хвърлени в затвор /Деян. 16:16–24/. Не ги е възпряло това обаче от разгласяването на Царството, така както подобни действия и насилие не сплашват днешните Свидетели на Йехова.

11. Каква „опасност в пустинята“ е заплашвала Павел?

11 В опасност в пустиня: Апостолът не е ограничавал своята дейност, нито своите пътувания, до гъсто населените области и обхожданите пътища. Посещавал е също и слабо населени околности и дори „пущинаци“. Опасност са представлявали там: бурите, загубването, гладът, нападението от диви зверове, но Павел смело е поемал този риск.

12. На каква „опасност по море“ се е излагал Павел? Възпряли ли са го те от изпълнение на службата?

12 В опасност по море: Когато разпространяването на добрата вест или помагането на другарите по вяра е изисквало пътуване по „бурните морета“, нужно е било да се взима под внимание внезапни щурмове и корабокрушения. И все пак Павел не е позволил тези евентуалности да го възпрат от изпълнение на службата. Много от служителите на Йехова и в днешно време се противопоставят смело на подобни трудности, пътувайки с цел да подпомогнат интересите на Царството.

„Всред заплаха от лъжебратя“

13, 14. /а/Кои са били „лъжебратята“? /б/Защо те са били особено опасни? /в/Каква духовна помощ имат Свидетелите на Йехова, за да се защитават от „лъжебратята“, които биха се промъкнали в събранията?

13 В опасност между лъжебратя: Най–критични и сигурно най–болезнени са били за Павел коварните замисли на „лъжебратята“ или „привидни братя“. Случвало се да се намерят и между учениците на Христос такива хора, още от времето на предателския Юда Искариот. В дните на Павел към тях са могли да бъдат причислени и „превъзходните апостоли“ от общината в Коринт. Лъжебратята са били особено опасни, понеже коварно са се преставяли за приятели, а в действителност са се оказвали вероломни предатели. Тези хора постоянно търсели нещо, в което да обвинят Павел /2 Коринтяни 11:5, 12–14; виж също Данаил 6:4, 5/.

14 Към „псевдобратята“ са принадлежали и тези, които са действали в „галатийските събрания“. Павел обаче никога не е отстъпвал пред такива индивиди, та у неговите събратя да може да се удържи „истината на благовестието“ /Гал. 1:1, 2; 2:4, 5 виж Юда 3, 4/. Йехова го е подпомагал; също така е подпомогнал в духовен смисъл своите днешни свидетели, благодарение на което „истината на благовестието“ се подържа и между тях. Във вдъхновените писания, такива като до християните в Коринт и Галатия, те ще намерят духовиа помощ като охрана от „лъжебратята“, които биха проникнали в събранията.

Устояване на трудности в „святата служба“

15. За какво е говорил Павел пишейки, че е бил „по–изтъкнат“ служител на Христос, поради „труд и мъка“?

15 В труд и мъка: После Павел изброява лишенията, вследствие на които е станал „по–изтъкнат ‘служител Христов’, отколкото неговите противници /стихове 23 и 27/. Споменатите тук „труд и мъка“, между другото могат да бъдат отнесени към мъчителната работа, която е извършвал, за да покрие разходите по своята издръжка по време на службата. /Деян. 18:1–4; 1 Кор. 4:11, 12; 2 Сол. 3:7, 8/. Въпреки това около служенето на Йехова са се съсредоточавали всички начинания на апостола. Затова към труд и мъка и несъмнено са се добавили изтощителните пътувания, излагане на капризите на времето, понасяне на лишения и устоявяне във всички трудности свързани с „духовното служение „на Йехова. /Рим. 12:1/.

16. Защо Павел често е прекарвал безсънни нощи?

16 Много пъти в безсъннинощи: Понеже Павел не е искал да натоварва финансово тези, на които е известявал евангелието, той е работил и физическа работа „денем и нощем“, така, че сигурно често е изпитвал чувствителна нужда от сън /1 Сол. 2:9/. Разбира се всичко това е имало връзка с неговата дейност като ‘служител Христов’. Споменатите „безсънни нощи“ не са били от крайно изтерзание за материален бит, понеже Йехова бди за задоволяването на този вид нужди на своите служители /Мат. 6:25–34/. Може би някои от тези нощи Павел е прекарал в молитва, могла е да пропъди съня му дълбока грижа за братята по вяра /Виж Евангелието от Лука 6:12–16 също и 2 Послание към Коринтяните 11:18, 29/. В някои случаи е счел за необходимо да говори на събралите се братя чак „до среднощ“, а дори през цялата нощ — до зори“ /Деян. 20:7–12/. Освен това много от непреспаните нощи са били последствие от неудобствата, опасностите и другите лишения, на които апостолът е устоявал по време на службата.

17. Кога апостол Павел е могъл да изпита „глад и жажда“?

17 В глад и жажда: Павел е могъл да бъде гладен и жаден, когато е бродил по безлюдните околности или нажежените пустинни райони. Сигурно нееднократно е чувствувал „глад и жажда“, понеже е бил зависим от чужди хора или от това, което е успял да спечели чрез своята работа в чуждите за него места. Въпреки това Йехова винаги е бдял апостола да преживее, макар понякога продоволствието да е било доста скромно. Също и днес „Бог на пълната утеха „осигурява препитанието на своите слуги /Псалм 37:25; Лука 11:2, 3/.

18. С какво се е свързвало ‘многократното въздържане от храна’?

18 Много пъти въздържайки се от храна: Възможно е Павел специално да е противопоставил тук /в стих 27/ непреднамерени „глад и жажда“ на многократното съзнателно въздържане от храна /дословно: пост/. При определени обстоятелства е могъл да пости доброволно, например тогава, когато се е отдавал на молитви или се е съсредоточавал върху много важни духовни въпроси /виж Деян. 13:3 и 14:23/. От друга страна, ако тук се е позовавал само на странични причини, то е имал впредвид принудително лишаване от храна, продиктувано може би от болест, например стомашно разстройство или липса на средства, което се е случило по време на службата /Виж също 2 Послание към Коринтяните 6:5/. Разбира се, когато Павел е тръгвал в някои мисионерски пътувания, вероятно е знаел, че може да се срещне с недостиг или пълна липса на вода и храна. Не е позволил обаче, това да го възпре от разпространение на истинския християнизъм /Филип. 4:12/.

19. При какъв случай Павел е могъл да страда от „студ и голота“?

19 В студ и в голота: Апостолът е съумявал да понесе също „студ“ и от носителна „голота“, иначе казано „липса на връхни дрехи“. Обаче не е бил гол“ поради мързел. Нали и работил за задоволяване на своите нужди /1 Кор. 4:11, 12; виж също Деян. 20:33, 34/. Страдал е от „студ и голота“, недостатъчно облечен по време на преследванията, пътувайки при лошо време или изпълнявайки службата при неблагоприятни обстоятелства.

‘Да устоим до край’

20, 21. Защо не може да се каже, че Павел е бил човешки образец на сила? /б/Какво подобие съществува между днешните Свидетели на Йехова и апостол Павел?

20 Поради трудовете, страданията, пътуванията, опасностите и лишенията, които е понасял апостол Павел, някой би могъл да го счете за човешки образец на сила. А всъщност е бил несъвършен човек, подобен на всекиго от нас /Рим. 7:21–25/. По начало противниците му от Коринт са се отнасяли към него надменно, отсичайки: „Посланията му са тяжестни и силни, но когато присъства снагата му е слаба и говоренето нищожно“ /2 Кор. 10:10 София 1924 г./ На всичко отгоре Павел е имал „трън в плътта“ — вероятно някаква болест в очите /2 Кор. 12:7; Деян. 13:1–5; Гал. 4:15; 6:11/.

21 Също и ние, Свидетелите на Йехова, сме несъвършени хора, но по примера на Павел искрено желаем да се харесваме на Бога /1 Кор. 9:24–27/. Макар че проявяваме дълбока грижа за духовното благополучие на ближните, светът се отнася към нас пренебрежително, така както някои се отнасяли към апостола /Мат. 22:39/. Много от нас — също като Павел — страдат от някаква болест. Но всичко това още повече ни прави зависими от Божията сила, която поради нашата слабост се проявява по изключителен начин, помежду тези на които благовестим /2 Кор. 12:7–10/.

22. /а/Как Йехова ни утешава, когато сме гонени „заради правдата“? /б/Само благодарение на какво, ‘можем да устоим до край’?

22 Няма съмнение, че Божията сила е подържала Павел, несъвършения, но верен слуга на Йехова, чак до смъртта му /2 Кор. 4:7; 2 Тим. 4:6–8/. Само в Божията сила ние можем ‘да устоим до края’ на тази лоша система на нещата или до смърт, запазвайки верността /Псалм 29:11; Мат. 10:28; 24:3, 13; Марко 13:13/. Когато ни се случва да страдаме „заради правдата“, намираме утеха във въздействието на светия дух на Йехова, също и в неговите скъпоценни обещания и в отговорите на нашите молитви. Това ни изпълва с доверие, че „Бог на пълната утеха“ е с нас. Така, както и апостол Павел „угнетявани сме от всякъде, но не сме утеснени; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени“ /2 Кор. 4:8, 9/. Нашия Бог ни додава сили за обнародяване на добрата вест неустрашимо сред лишенията и преследването. И непременно в силата на Йехова ще успеем ‘да устоим до края’.

В състояние ли си сега да отговориш на следните въпроси?

□ Какво означава да ‘устоим до край’?

□ За какви походи говори Павел, пишейки че е бил ‘много пъти в пътешествия’?

□ Каква опастност е дебнела Павел от страна на „лъжебратята“ и каква духовна помощ имат днес Свидетелите на Йехова, за да се противопоставят на такива хора?

□ При какви обстоятелства Павел е изпитвал „глад и жажда“ и „студ и голота“?

□ Благодарение на какво можем ‘да устоим до край’, макар че сме несъвършени като Павел?

[Въпроси]

[Снимка на страница 16]

Павел по време на своите мисионерски походи често пъти е бил в опастност от разбойници

[Снимка на страница 17]

Павел е бил в опасност от друговерците, както напр. в Листра