‘Да се съберем в бойна редица’

„Всички тези бяха войници, които се събираха в бойна редица; с неразделена сърце те пристигаха в Хеброн, за да направят Давид цар над целия Израел“ /1 ЛЕТОПИСИ 12:38/.

1. Кое спешно положение изисква от нас днес да бъдем бдителни?

 ОСТАВЕТЕ бойния вик да прокънти! Нека всеки смел Свидетел на Йехова да поеме службата си! Войната срещу врага наближава най–критичното си положение. Времето е спешно. Ние не можем да допуснем да забавим крачките си или да си внушаваме, че борбата е станала по–слаба. Точно това иска врагът ни да ни накара да мислиме, защото знае, че времето му е много кратко. За това можем да очакваме, че той ще предприеме една внезапна, силна атака с надеждата да изненада борците за истината /1 Солунци 5:1–6/.

2. Защо не трябва Свидетелите на Йехова да изпитват страх пред техните врагове? /Псалм 24:8/.

² Йехова зачита своите Свидетели днес като борци в една духовна борба, която бързо се приближава към върховна точка. Ако това стане необходимо, Йехова ще се превърне в „мъж на войната“ чиято десница може да смаже враговете и да ги унищожи /Изход 15:3, 6, 7/. Той е дал на народа на Израел, който бил предвеждан от един ангел, едно обещание, което и днес е още валидно: „Ако ти ... точно слушаш неговия глас и действително вършиш всичко, което аз ще кажа, тогава аз наистина ще окажа съпротива на твоите врагове и ще воювам против тези, които воюват срещу тебе“ /Изход 23:20–22/.

3. а/Опиши положението, което Исус заема от 1914 година. б/В коя война той е бил взел участие? в/Защо се излагат на атаки помазаните последователи на Исус?

 ³ Пророческата истина показва на нашета око на вяра, че прославения Христос Исус е бил назначен през есентта на 1914 година от Йехова като фелдмаршал на небесните войнства /Псалм 110:1, 2; Матей 25:31/. Той бързо повел ангелските войски срещу Дявола и неговите ангели и освободил небето от тяхното подривно приссъствие и ограничил действието им в околността на нашата планета Земя. Докато Христос Исус сега само чака Йехова да му даде сигнала за да унищожи напълно неприятелят, той ръководи една световно видима дейност, която съща така е свързана с война /Откровение 12:7–9/. Сатаната и неговите ангели–демони познават, че времето им е късо и за това водят разярени война против останалите от помазаните последователи на Исус. Защо? Защото те послушно известяват царството на техния Бог и на неговия Христос /Откровение 12:17/.

‘Войници на Исус Христос’

4. Обясни какво значи един „превъзходен войник на Христос“.

⁴ От това произлиза, че всички, които се свързват с остатъка на помазания народ на Бога и го подкрепят в дейността му, също така стават цел на нападения в тази война. Затова важи за всеки, който по този начин служи днес като един Свидетел на Йехова, предупредителния призив на Павел: „Вземи като превъзходен войник на Христос Исус дял в търпенето на несгоди. Никой човек, който служи като войник, не се сплита в работите на живота, за да придобие благоволението на този, който го е наел като войник“ /2 Солунци 2:3, 4/. Всяка друга дейност трябва да отстъпи на второ място пред нашата служба за великия фелдмаршал на Йехова.

5. а/Какво казал Павел за духовната борба на един християнин? б/На какво са решени християнски войници и какво ги ободрява в тяхната борба?

⁵ До каква степен тази духовна борба е реалност и в какво се състои тя ни става ясно, като се размислим върху следващото предупреждение на апостол Павел: „Защото въпреки че ние живеем в плътта, не се води нашата война според това, което сме в плътта. Защото оръжията на нашата война не са плътски, а могъщи чрез Бог, за да срутим силни крепости. Защото ние срутваме умни заключения и всякаква висота, която се издига срещу Божието познание: ... и ние сме готови да накажем всякакво непослушание, когато личното ви покорство напълно се превърне в действие“ /2 Коринтяни 10:3–6; виж също и Ефесяни 6:12/. Като войници на Христос Исус искаме да покажеме на всички съвсем ясно, че ние се покоряваме на неговите военни заповеди и че сме готови да се присъединим към стратегията, която той избира и да я изпълним. За да се ободрим в областта на нашата духовна борба нека да отворим страниците от историята записана в Божието Слово и да прочетем едно събитие, което се случило в древния Израел. Тук ние можем да намерим много важни пророчески представи на събития, които днес са се случили /Римляните 15:4; 1 Коринтяни 10:11/.

Избирането на един цар в древните времена и в съвремието

6. Опиши какво било станало докато Давид бил признат като цар, и как засягало това единични лица.

⁶ Нека да обърнем внимание на положението по времето на цар Давид, когото Бог е бил избрал като цар над Израел. След смъртта на цар Саул познали най–напред мъжете в Юдея, че Давид е бил определен от Йехова за цар. Останалите племена си избрали Иш–Бошет, сауловия син, за цар и това било причина за постоянни раздори /2 Царете 2:1–11; 3:1/. След подлото убийство на Иш–Бошет, две години по–късно, станал свободен пътя и за другите племена да се присъединят към племето Юда. Накрая Давид бил помазан по закона за цар над целия Израел /2 Царете 4:5–12; 5:1–3/. Обаче до това време трябвало много единични личности да се решат на кого са искали да служат. Те трябвали добре да обсъдат това, което им препоръчвал този млад мъж, Давид. Наистина ли е бил той помазания на Йехова? Той ли е бил този, който щял  да притежава благословията на Йехова, след като Саул си бил навлекъл недоволението на Бога? Щял ли той да бъде в състояние успешно да води израилските войски против околните вражески нации?

7. Какво е означавало да се признае давидовото царство?

⁷ Очевидно имало израилтяни, които се били решили в полза на осъдения дом на Саул. Други пък основали решението си на полезни за тях фактори, а пък още други изобщо не могли да се решат. Обаче рано или късно трябвало всички да вземат едно решение и щастливи били тези, които се решили от все сърце да подкрепят царството на Давид! Тези не били себелюбиви, нито се били решили за пътят на най–малката съпротива. Те не били нерешителни, а поради това, че подкрепяли царят на Йехова, те станали деятелни като поданици и войници на Давид. В 1 Летописи 12:22 се казва: „Ден след ден идваше народа постоянно при Давид, за да му помага, докато стана огромен лагер, подобен на Божия лагер.“

8. По какво могло да се познаят тези, които признавали давидовото царство според 1 Летописи 12:32, 38?

⁸ При споменатите подробности в описанието е интересно да се забележи, че между народа имало и такиви, които „имаха познание, как да се разпознават времената, за да се знае какво трябва Израел давърши“ /1 Летописи 12:32/. Тези не били блудкави в покорността си към царя. Те били добре снаряжени и с готовност чакали да последват ръководството на Давид в борбата. Те не очаквали лесен живот, и ‘разпознавали времената’ а също така съзнавали, че били обкръжени от врагове които били готови да погълнат Израел и да изкоренят обожаването на Йехова. Тези, които идвали от източната страна на реката Йордан били „войници, които се събираха в бойна редица“, готови да слежат на Давид с „неразделено сърце“ /1 Летописи 12:38/.

9. а/Има ли успоредност в ново време към положението в дните на Давид? б/Пред какъв спорен въпрос се намират днес всички хора?

⁹ Не е ли удивително да се види, как в нашето съвремие се образува пред нашите очи положение, отговарящо на горната картина? По–големия Давид, Христос Исус, е избран от Йехова и властвува сега като небесен цар. Нациите на света се противопоставят на неговото царство. Те заплашват поданиците на царят, които се намират на земята, с унищожение /Псалм 2:1–3/. По цялата земя трябва днес всеки човек поотделно да вземе становище на едната или на другата страна на спорния въпрос който гласи: Дали са те за, или против царството на Синът на Йехова? Повечето са нерешителни. Други пък основават решението си на това, което им изглежда най–благоприятно за тях; по себелюбив начин те мислят само за личната си сигурност и собствените им ползи /Софония 2:2, 3; Йоил 3:14/.

10. а/Защо има толкова много хора, които показват нерешителност, когато става въпрос да се признае Христос като цар? б/Каква отговорност почива сега върху Свидетелите на Йехова?

¹⁰ Докато славата на царствения пратеник на Бога продължава да се разпространява, се дава на все повече хора възможността да вземат едно разумно решение /Михей 4:1–3; Захария 8:23/. Много хора са само за това нерешителни, защото не познават фактите; те не могат да разпознаят значението на нашето време и колко спешно е то за тях да заемат становището в полза на Божието царство. Много хора все още се намират под влиянието на пропагандата, извършвана от Сатаната и с това се намират в опасността да бъдат унищожени заедно със Сатаната и неговите помощници. Затова се отправя към всички Свидетели на Йехова спешния зов, да се съберат около по–големия Давид, Хистос Исус, въоръжени и снаряжени за да водят борбата. /Сравни с Матей 12:30./

Кой е годен за битката?

11. Обясни как нашето покорство към Христос може според неговите думи „напълно да се превърне в действие“.

¹¹ Всички войници на Христос трябва да изпълнят в духовната си война няколко много важни изисквания. Павел показал например, че личното им покорство спрямо Христос трябвало „напълно да се превърне в действие“ /2 Коринтяни 10:5, 6/. Как можем да установим, дали това се изразява чрез нашия начин на действие и нашето държание? Следващите въпроси нека да бъдат за  за нас лична полза за да можем сами да се проверим в това отношение:

 Наистина ли даваме пълно предимство на службата за Бог и Христос пред всички други човешки задължения? /Матей 10:37/.

 Отхвърлили ли сме всякакъв стремеж да за богатеем или да добием престиж в очите на света? /Лука 6:20–26/.

 Стремим ли се, да се харесаме на нашия водач и пълководец или се грижим за нещата, които Йехова и без това ни е осигурил да ни дава храна, облекло и подслон? /Матей 6:25–32/.

 Престанали ли сме да критикуваме и да съдим тези, които се борят с нас, така че в святата войска да няма неединство и разцепление? /Лука 6:37; Псалм 133:1–3/.

 Наистина ли се обичаме един друг и наистина ли се интересуваме за благото на всеки един, който взима участие в духовната война против Божиите врагове? /Йоан 13:35; 1 Петър 4:8/.

 Това са въпроси с голямо значение, въпроси, които всеки последовател на Христос трябва сам да си отговори.

12. По какво могат да се познаят приятели и врагове на Божието царство? /Матей 25:31–46/.

¹² Още едно важно изискване, на което трябва да се обърне внимание при нашата християнска война е, да имаме ясна представа за бездната, която разделя чистата Божия организация от свободните, неморални организации на света /Битие 3:15; Псалм 97:10/. Вражески войски трябва ясно да разпознавят кой е приятел и кой е враг. Това става възможно чрез разликата в униформата и в оръжията. Ние сме осведомени за плодовете на Божия дух. И също така нашето внимание било обърнато върху делата на плътта, които също така се забелязват, като плодовете /Галатяни 5:19–24/. В действителност значи, няма така да се каже сива, двумислена зона между Божията организация и организацията на Сатаната.

13. За каква цел служат редовните срещи при нашата духовна борба?

 ¹³ Освен това, показваме ли чрез нашия начин на действие че по всяко време ‘съзнаваме духовиите ни нужди’? /Матей 5:3; Евреите 10:25/. В плътска война е от голямо значение, офицерите да провеждат събрания с войниците и да им разяснят движенията по бойното поле и най–новите стратегии на неприятелят, така че те да бъдат осведомени. От също таково голямо значение са събранията в залата на Царството или на други места, където редовно биваме укрепвани чрез Божието Слово и неговия свят дух, и където биваме осведомявани за мярките на врага така че можем да вземем предпазни средства /1 Петър 5:8/.

14. До каква степен могат да изразят думите на Захария от Лука 1:74, 75 нашите чувства?

¹⁴ Колко благодарни трябва да бъдеме ние на Йехова и на неговия Син затова, че сме толкоз добре въоръжени за тази духовна война! Като Захария, бащата на Йоан Кръстителя, се чувстваме и ние подтикнати да възхваляме Йехова за това, че той, „след като ни освободи от ръцете на враговете“, ни даде привилегията, „да му принасяме без страх свята служба в лоялност и справедливост пред него за всичките ни дни“ /Лука 1:74, 75/. Ние сме освободени от Вавилон Велики /световната империя на фалшивата религия/. И въз основа на това, че ние сме последвали заповедите на нашия водач и командуващ, сме сега в състояние да образуваме една бойна редица и да нападаме враговете на Бога и на Христос.

15, 16. а/Какви „умни заключения“ и „сравнения“ е посял Сатаната в разума на хората? б/Как само могат те да бъдат ‘срутени’, и в какъв размер става това?

¹⁵ Всички оръжия и всички армии на света са в сравнение с вдъхновените от Сатаната и неговата демонска паплач фалшиви философии и предавания само детски играчки. В стремежа си да бъде равен с Бог по отношение на величие и мощ, Сатаната пропагира на длъж и на шир неговите лъжеучания. Той противоречи на истинския Бог и лъжливо твърди, че той е извора на истинското познание. Той учи, че човека не се нуждае от Йехова и че „може въз основа на собствената си сила да непредне и да стане като Бог. Дяволът оспорва правата на Бог, който той има като Сътворител; той иска да внуши на хората, че те са резултат на еволюцията. Той сполучил при много хора да им внедри вярата, че няма истинска смърт; това, което изглежда като смърт да е в действителност само преход към друга форма на живот. Той подпомагал развитието на различни правителствени форми, които всички се основават върху себелюбието. Тези, както и многобройни други неща са ‘умните заключения и висините, които се вдигат против Божието познание’ /2 Коринтяни 10:5/.

¹⁶ Тези ‘силно укрепени мнения’ трябва да бъдат срутени, оголени, за да могат хора, които са станали жертва на измамата, да бъдат освободени в духовна насока /2 Коринтяни 10:4/. Ние имаме на разположение необходимите оръжия: вярата като щит, истината като укрепващ пояс, справедливостта като защита на сърцето, надеждата за спасение като шлем. Божието Слово като меч и благата вест на мира, за да помогнем на тези, които искат да се подчинят на Царят, избран от Йехова /Ефесяни 6:14–17/. Чрез употребата на тези духовни оръжия християнските Свидетели на Йехова освобождават безбройни пленници.

Победата е сигурна

17. Какъв ще бъде изходът според Псалм 45:3, 4, когато Христос нападне Сатана в последната битка?

¹⁷ Времето постоянно ‘наближава, в което Йехова ще даде знака на своя избран Цар, да нападне противника в окончателната битка. С думите от Псалм 45:3, 4 Йехова ще извика на ръководителят на небесните войнства: „Запаси меча си на бедрото ти, и силний, с твоето достойнство и твоето величие. И в твоето величие потегли към победа; намеси се в делото на истината и смирение и спаредливост и твоята десница ще те учи на страховнушаващи работи.“ Резултатът на това действие е вече определен. Цялостната организация на Сатаната — видимата и невидимата част — ще бъде отстранена и земята ще бъде освободен а от всякаква покварена и подтисническа власт. Какъв щастлив ден ще бъде това за всички тези, които ще преживеят, когато всички подтисници,  лъжци, развратници и всички други, които покваряват земята, завинаги ще изчезнат! /Откровение 11:16–18; 19:11–21/.

18. Кой се е ‘сплотил в бойна редица’ от 1914 година насам?

¹⁸ Колко е прекрасно да се видят днес изпълненията на образците, записани в Писанията! Помазаните братя на Исус Христос бяха първите, които го приеха като цар след възкачването му на престола през 1914 година. Всички те са се сплотили в бойна редица. След това, особено от 1935 година насам, когато се освети текста от Откровение 7:9–17, позна едно „голямо множества“ истинския извор на успеха и благословията и също така се сплоти. Това множество се присъедини към съвременните духовни израилтяни и то в бойна редица, готово да участвува в страданията и мъченията, които са последствията на откритата война против цялата организация на Сатаната — всичко това за слава и възвеличение на Йехова /Захария 2:11/.

19. На какво трябва да бъде решен всеки смел Свидетел на Йехова?

¹⁹ Затова едно е очевидно: времето е много спешно. Ние не бива да си въобразяваме, че нашата духовна война е преминала! Нека никога да не допуснем врагът ни да ни изненада неочаквано и неприготвени докато наближава критичното положение на нашата свята служба. ‘Нека да се съберем в бойна редица с неразделено сърце’, независимо от това, дали принадлежиме към остатъка на духовните израилтяни или към „голямото множество“ от тези, които го придружават! Нека смело да оставим бойния зов да прокънти, защото Йехова ни е осигурил победата! /2 Летописи 20:15/.

Обобщение:

□ Защо е сега спешно да се ‘съберем в бойна редица’?

□ В какъв вид война взимат участие Свидетелите на Йехова?

□ Пред какъв спорен въпрос се намират днес всички хора?

□ Кой е годен да бъде „войник на Христос Исус“?

□ Коя победа е сега сигурна?

[Въпроси]

[Снимка на страница 12]

Събранията, които ние редовно посещаваме в залата на царството са за нас от тройна полза: 1. ние биваме укрепнати за духовната борба, 2. на нас ни се помага, ‘да разпознаваме времената’ и 3. на нас ни се показва, как можем да служим с „неразделено сърце“.