Второзаконието ни предупреждава да служим на Йехова с радост, произлизаща от сърцето

ОБОЖАТЕЛИТЕ на Йехова трябва да му служат с вярност и с радост, произлизаща от сърцето. Това се показва ясно в библейската книга Второзаконие /Второзаконие 28:45–47/. И призивът за такава вярна, радостна служба е от голямо значение в живота на Свидетелите на Йехова днес в XX–тия век.

Второзаконието било написано от еврейския пророк Моисей в мразените равнини през 1473 година преди нашата ера и разказва за събития, станали в продължение на два месеца. Изглежда, че последната глава била добавена от Исус Навиев или първосвещеника Елеазар. Второзаконието се състои от четири описания, една песен и една благословия от Моисей, когато Израел бил на път да навлезе в обещаната земя /Второзаконие 1:3; Исус Навиев 1:11; 4:19/. Във Второзаконието Моисей обяснява и дава допълнителни подробности за някои точки в Закона. Между другото, книгата показва, че Йехова изисква изключителна преданост. Тя също предупреждава от фалшивото обожаване и призовава Божия народ да бъде верен в святата си служба.

По какъв особен начин помогнали още в друга насока думите, записани във Второзаконието, на израилтяните? И каква полза могат Свидетелите на Йехова да извлекат днес от тази книга?

Израилтяните били в пустини области за около 40 години когато Моисей сега се обърнал към тях. Накратко той излага задачата на назначените съдии да му помагат. Той споменава десетте разузнавачи и лошите им доклади които станали причина за бунтовничество и скитането в пустинните области. Напомня също и за победите, които Бог направи да станат възможни. Моисей наново предупреждава от идолопоклонството и подчертава това като допълва: „Йехова, твоят Бог, е погълващ огън. Бог, изискващ изключителна преданост.“ Това е последвано от един призив към народа, да се подчинява на Йехова. — Второзаконие 1:1 — 4:49.

Във второто описание Моисей най–напред наново изброява Десетте Заповеди и припомня даването на Закона. Особено се набляга любовта към Йехова с цяло сърце, с цяла душа и с цяла жизнена сила. Изтъкват се директивите за възпитаването на децата. Седем нации в Страната Канаан се определят за унищожение както и всичко това, което им служи за фалшивото обожение. На израилтяните се казва, че те били избрани не въз основа на тяхната справедливост, а поради вярността на Йехова като такъв, ноито държи на завета си. Когато те пристигнат в обещаната земя, трябва да останат предани и да не  забравят Бога. Преразглеждат се случаи на неподчинение и сърдечна обич и страх от Бога се подтчертават като много важни. Благословии и проклятия се поставят пред Израел, и подчинението към Бога се изтъква. — Второзаконие 5:1 — 11:32.

След това се споменават закони, засягащи живота в обещаната земя. Между тях са наредби за унищожаването на следите от нечистите религии, за яденето на месо и употребата на кръвта, начина на действие спрямо фалшивите пророци, чисти и нечисти храни и плащането на десятъка. Подробности се дават относно отпускането на дълговете, робството и първородените животни. Разясняват се трите годишни тържества, както и някои юридически въпроси и законите за царете и левитите. След предупреждението против спиритизъма се предсказва един пророк като Моисей. — Второзаконие 12:1 — 18:22.

Между други наредби се споменават и тези относно градовете–убежища, освобождаване от военната служба, прочистването от кръвна вина, жененето на пленени жени, правата на първородените, непокорни синове, зачитането на имота и живота на другите, половите сношения и основанията, които правели човек негоден да бъде член на общината. Още други закони включвали търговията с роби, плащането на лихви и обреците. Това описание завършва с наредби отнасящи се до неща като разводи, заеми, учтивост към сираците и вдовиците, женитбите за зетовете, точни теглилки, принасянето на първите плодове и десятъка. — Второзаконие 19:1 — 26:19.

Третото описание на Моисей започва с наредбата да се запише Закона на голями каменни плочи. Благословии трябвало да се провъзгласят от планината Гаризин а проклятията от планината Гевал. След това се противопоставят благословиите, които произлизат от подчинение на Божиите заповеди, на проклятията, които трябвало да се очакват в резултат на неподчинение. — Второзаконие 27:1 — 28:68.

В четвъртото описание на Моисей отново се споменава завета между Йехова и израилтяните. Моисей разказва за Божията грижовност в пустинята. Дава се предупреждение против непокорност и се подчертава благостта на Йехова. Най–накрая се предлага избора: живот или смърт. Хората в Израел могат да ‘останат живи като обичат Йехова, слушат неговия глас и като здраво се придържат към него.’ — Второзаконие 29:1 — 30:20.

Моисей призовава израилтяните да бъдат смели когато навлезат в обещаната земя, защото Йехова е с тях. Следва назначаването на Исус Навиев като водач след което се изказва едно пророчество относно непокорството на Израел. Моисей възхвалява след това Йехова с една песен, предсказва беди за Израел поради неговата невярност, но завършва с осигуряването на божественото отмъщение заедно с викът: „Бъдете щастливи вие, нации, с неговите люде.“ Моисей дава последни благословии, след което този 120–годишен пророк вижда обещаната земя, умира и е погребан от Йехова в незнаен гроб. — Второзаконие 31:1 — 34:12.

Нека това обобщение да увеличи духовния ти апетит. Но когато четеш Второзаконието, могат да възникнат важни въпроси. Да разгледаме и отговорим сега на някои от тях.

Първия разказ на Моисей

• 4:15–24 — Означават ли тези думи против правенето на образи, че е погрешно да се правят снимки от хора?

Тези стихове забраняват правенето на образи за идолопоклонство. Обаче на израилтяните не се забрани да правят образи за други цели. Образи на херувими, одобрени от Бога, били нарисувани на шатрата или направени и сложени на капана на свещения кивот. Неправилно би било да се допусне, че обикновеното правене и показване на снимки е свързано с идолопоклонство, освен ако това умишлено се използва за фалшиви религиозни цели. Обикновено няма библейска забрана против фотографии, картини или скулптури, които служат за полезни или художествени цели изобразявайки хора или неща.

 Втория разказ на Моисей

• 6:6–9 — Заповедта ‘вържи на ръката си Божия закон’ трябва ли да се разбере буквално?

В тези стихове не се намира основание за носенето на филактерии /малки кутийки, съдържащи библейски текстове, които се вързват на ръката/. Самите думи показват вече преносен смисъл. /Сравни с Изход 19:9; Притчи 7:2, 3/. Тук не се казва, че заповедите трябвало да се запишат и да бъдат носени от човек или да се завържат на праговете на къщите. Израилтяните трябвали по всяко време да спазват Божиите заповеди независимо от това, дали са се намирали в къщи, или на път, или близко до градските порти, където старейшините разисквали съдебни дела. Те трябвали да пазят Божия закон в сърцето си, да обучават децата си в него и чрез действия нагледно да показат /което се представи чрез връзването на ръката/, че наистина се придържат към него. Хората трябвало да бъдат познати като поддръжници на закона на Йехова и това трябвало да се вижда така, като че ли закона би бил написан между очиге им, т.е. видим за всички. Подобно и днес Свидетелите на Йехова се стремят да докажат, че те са Божии послушни служители. Техните сърца ги карат да се подчиняват на Словото му, и те пълнят ума си с неща, които са истина, на които трябва да се обърне сериозно внимание, които са праведни, обични, благодатни и които заслужава да бъдат възхваляни. Във всеки случай те се стремят да покажат, че заповедите на Йехова са тяхно ръководство по всяко време. — Филипяни 4:8; Колосяни 3:23.

• 8:3, 4 — Означава ли това, че само снабдяването с облекло било пак възстановено?

Снабдяването с мана било постоянно чудо. Същото се отнася и за факта, че дрехите им не се изхабявали и краката им не оттичали по време на 40–те години, които те прекарали в пустинни области. Ако облеклото им трябвало да се мени по обикновен начин, тогава това не би било чудо. Също не представлява проблем и факта, че същите дрехи са били носени през всичките тези години, защото детските дрехи са били предавани на по–малките деца и другите дрехи се предавали когато един от възрастните бил умрял. Поради това, че броят на израилтяните бил приблизително същия в края на пустинното пътеване в сравнение с началото, броят на дрехите, с които те разполагали в началото, бил достатъчен и в течение на тези 40 години. — Числа 2:32; 26:51.

• 14:21 — След като на израилтяните не било позволено да ядат „тяло, вече умряло“, защо им е било позволено да се дава то на един чужденец, който постоянно живял при тях или продавано на един чужденец?

Като върховен Законодател Йехова имал правото да възложи дадени забрани само на израилтяните. Те били неговия „свят народ“. Други нации не зпазвали тази забрана отнасяща се за животни, които от само себе си били вече умряли. Нямало нищо несправедливо в даването на труповете, от които кръвта не била изтекла, на постоянно живеещите при тях чужденци или продажбата на същите на минаващи чужденци, защото израилтяните не прикривали фактите и получателя или купувача вършели това доброволно. Тук може да се добави, че Второзаконие 14:21 се намира в съответствие с Левит 17:10, където се забранява на един живеещ при тях чужденец да яде кръв. Един живеещ при тях чужденец, който бил станал прозелит, не трябвал да яде кръв, но тази забрана не се отнасяла за един живеещ при тях чужденец, който не бил станал изцяло прозелит. Възможоно би било, такива хора да са намирали някаква употреба за животни, чиято кръв не била изтекла и които били зачитани от верните израилтяни и прозелити за нечисти.

• 17:5–7 — Защо се изисквало най–напред от свидетелите да вдигнат ръката си против осъдения на смърт?

От всеки израилтянин се изисквало ревнивост за истинското обожаване както и загриженост, организацията да остане чиста и да не се нанесе позор върху името на Йехова. Свидетелите трябвали да покажат такава ревнивост като поемали водачеството в изпълнението на присъдата. /Сравни с Числа 25:6–9; Второзаконие 13:6–11./ Разбира се, едно нещо е да се свидетелствува против някого, а съвсем друго нещо е да се изпълни присъдата върху такъв. Това  трябвало да накара свидетеля да помисли много внимателно в даването на доказателствата и само лош човек можел да даде фалшиво свидетелство знаейки, че той щял да бъде първият при извършването на смъртната присъда срещу обвинения мъж или жена. Свидетелите на Йехова могат да използват тези принципи като ревниво бдят върху чистотата на християнската община, но и също относно даването на свидетелство, което действително отговаря на истината. В края на краищата, всеки един от нас трябва да даде отговорност пред върховният Съдия, Йехова. — Матей 12:36, 37.

• 22:5 — С оглед на тази забрана, правилно ли е за жена да носи панталони?

Явната цел на този закон била предпазата от сексуални злоупотреби и объркването на половата личност. Що се отнася до външния вид, мъж обикновено ще иска да изглежда като мъж и шена като жена. За един израилтннин, да се действа против това вътрешно чувство на приличност би означавало път, който водел към хомосексуалност. Въпреки, че по онова време както мъжете, така и жените носели дълги дрехи, имало разлика в облеклото на мъжете от това на жените. Подобно и днес в някои краища на земята мъжете и жените носят панталони, обаче те се различават за всяки пол. Принципът, изразен в този текст, не означава, че една християнска жена не може да носи понякога панталони когато работи в къщи или в земеделието. И според местните обичаи и нужди панталоните могат да бъдат уместното облекло в много студени местности. Библията съветва жените „да се украсяват с добре подредена дреха, със скромност и целомъдрие.“ — 1 Тимотей 2:9, 10.

• 24:6 — Защо се сравнява отнемането на мелница или горният ѝ мелен камък с отнемането на душата?

Хлябът обикновено се печел всеки ден и житото често трябвало да се смиля на брашно. Така че ежедневния хляб на едно семейство зависял от ръчната мелница. С оглед на това Божия закон милосърдно забранявал отнемането на ръчната мелница или на горния и камък. Отнемането на едно от двете би означавало за семейството да бъде лишено от ежедневния хляб и се приравнявало на „отнемането на душата“ или „средствата за живот“.

Приключващи изложения, песен и благословия

• 32:39 — Как е възможно да няма други богове заедно с Йехова, когато в Йоан 1:1 се казва, че ‘Словото бе при Бога и бе един бог’?

Тези текстове се отнасят за съвсем различни неща. Същността, подчертана във Второзаконие 32:39 е, че фалшиви богове нямат нищо общо с истинския Бог, Йехова в неговите спасителни действия. Те са неспособни да спасят техните обожатели от бедствия и такива богове никога не са били с Йехова в каквото и да е извършено от него действие. Въпреки че „Словото“ е един бог или едно могъщо същество, то не се намира в съпротива с Йехова или не действа като негов съперник, както това бил случая с фалшивите богове. — Второзаконие 32:12, 37, 38.

• 33:1–29 — Защо не се споменава Симеон в тази благословия?

Симеон и Леви се били сдружили в извършването на действие на жестокост и въпреки че те били получили известен дял в Израел, този дял не бил като тези на другите племена. На левитите се дали 48 града разпръснати по цялата страна докато симеоновия дял се намирал в територията на Юда. /Битие 34:13–31; 49:5–7; Исус Навиев 19:9; 21:41, 42./ И така, когато Моисей обърнал вниманието си към Юда, той много добре знаел, че симеоновия дял бил тук включен. Още повече, племето на Симеон се намирало под всеобщата благословия: „Щастлив си ти, о Израиле! Кой е тук подобен на тебе, народ спасяван от Йехова?“ — Второзаконие 33:29.

От дълготрайна помощ за верни служители

Второзаконието е от дълготрайна помощ за служителите на Йехова и ние можем да извлечем ценни инструкции от тази книга. Така например, по времето на нахлуването в Ханаан, Исус Навиев неотклонно следвал съветите, които ние намираме записани във Второзаконието. Подобно и ние трябва да приемем Божието ръководство с готовност /Второзаконие 20:15–18; 21:23; Исус Навиев 8:24–29/.  Исус Христос цитирал Второзаконието при успешната съпротива срещу Сатаната. Както Исус, така и ние потвърждаваме, че човек трябва да шивее от изказванията на Йехова, че ние не биваме да поставяме Бог на изпитание и че свещена служба трябва да принасяме само на него. — Матей 4:1–11; Второзаконие 5:9; 6:13, 16; 8:3.

Тази книга описва Йехова като Бог, изискващ изключително посвещение /Второзаконие 4:24; 6:15/. Тя също заявява: „Ти трябва да обичаш Йехова, твоя Бог, с цялото си сърце, и цялата си душа, и с цялата си жизнена сила“ /Второзаконие 6:5/. Същността на Второзаконието ни призовава да служим на Йехова с вярност. Нека тогава ние да принасяме на Него свята служба с радост, произлизаща от сърцето.