Живеем ли в „последните дни“?

ЗАПОЧВАЙКИ С ТОВА ИЗДАНИЕ СПИСАНИЕТО „СТРАЖЕВА КУЛА“ ЩЕ ПУБЛИКУВА ЕДНА СЕРИЯ, ЗАНИМАВАЩА СЕ С „ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ“

ЧИЙ ЖИВОТ не е бил повлиян от войни? Кой не изпитва последствията от двете световни войни водени в нашето столетие, а именно насилие, несигурност и страх, последствия, от които страда цялото човечество? Кой е пощаден от икономическите трудности, от увеличаващите се финансови затруднения, възникващи като последствия от изразходването на средствата за воденето на войни или за поддържането на бойната готовност? Чий живот днес не е застрашен от непрестанно растящата опасност от една атомна война?

Война — дали във форма на агресия или на защита, по справедливи или несправедливи причини — е гибел за цивилизацията. Многобройните човешки жертви в тези войни са потресаващ факт, дори ако не се обърне внимание на другите придружаващи бедствия. Според изчисления, направени от норвежката академия на науките в 1969 година, светът е преживял от 3600 година преди нашата ера до сега само 292 мирни години, докато общо са били водени 14.531 войни.

Нашето столетие, особено от началото на Първата световна война, се зачита като „епоха на насилие“. Джеймс Рестън писал по този въпрос в Ню Йорк Таймс от 30 май 1982 година: „Това столетие е най–кървавото в човешката история. 59 войни се проведоха до сега в този период в които са загинали 29 милиона, а и също така 64 граждански войни с почти 6 милиони жертви — без да се има в предвид десетките милиони цивилисти, избити така между другото. Това се казва война.“

Възможните последствия на още една световна война са до такава степен алармиращи, че ръководни държавници и учени на няколко пъти споменаваха Хармагедон във връзка с това /Откровение 16:14, 16/. Обаче те зачитат Хар–магедон само като всеобщо унищожение, предизвикано от хората, докато Библията свързва това понятие с „войната на великия ден на Бога, Всемогъщия“. Това е негова война, чрез която той ще отстрани злото от земята и ще въведе един нов, справедлив ред за миролюбиви хора.

Чрез тази, идваща от Бога надежда за един нов справедлив ред, са били укрепвани вярващи хора в древни времена /Евреи, глава 11/. С голямо очакване те отправяли погледа си върху времето, през което Бог ще си спомни за тях и ще ги възкреси за вечен живот /Йов 14:13, 14; Псалм 37:29/. Тези праведни се уповавали върху Божията сила и неговата способност да ги възкреси на една очистена земя, където Той „прави да престанат войните до крайният край на земята“ /Исаия 46:9/.

Но те не знаели КОГА щяло да стане това. Времето, през което Бог щял да се намеси по този начин просто се обозначавало като „времето на края“ или  „краят на дните“ /Данаил 11:40; Исаия 2:2/. Ето защо не е учудващо, че учениците на Исус пристъпили насаме към него и го запитали: „Кога ще бъдат тези неща, и какъв ще бъде знакът на твоето пришествие и на привършването на тази система на нещата?“ /Матей 24:3/.

Като пръв признак за наближаващия край Исус привел следното: „Ще чуете за войни и за военни слухове“ /Матей 24:6/. Би ли могло обстоятелството, че ние живеем в „най–кървавото столетие на човешката история“ да бъде изпълнение на този предсказан от Исус знак? Действително ли живеем в „последните дни“?