Първата световна война и началото на страданията

ОЩЕ ОТ ранни времена на човешката история е имало насилие и войни. В дните на Ной Бог причинил потопа поради това, че „земята се изпълни с насилие“ /Битие 6:11–13/. След това, както Бибилята, така и светската история докладват за стотици войни, които били водени дори преди времето на Исус. „Войни и военни слухове“ значи не били нещо ново за човешкия свят.

За да бъдат тези „войни и военни слухове“ от значение за учениците на Исус, те трябвали да проявят забележителна разлика в известно отношение. Исус обяснил по–нататък: „Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство и ще има от едно място на друго глад и земетресения. Но всичко това ще бъде само началото на страданията“ /Матей 24:7, 8; сравни с Лука 21:10, 11/. Това показва, че нямало да се чува само тук и там нещо за местни войни. Не, тази съставна част от знака трябвало да обхване много народи и царства. Това означавало една всеобща война.

Преживяхме ли една такава война? Да, и то започвайки с поколението от 1914 година. В действителност през нашето столетие се проведоха ДВЕ такива, обхващащи света войни. Фактът, че този вид война беше нещо ново в историята на човешката история, се потвърждава от името, което историците дадоха на тези войни. Първата война бе отначало наречена ГОЛЯМАТА война, наименование, което след това бе изменена в ПЪРВАТА световна война, а следващата се обозначи нато ВТОРАТА световна война. От 1914 година насам, войните са станали особен белег.

Несравними страдания

Съобразно предсказанието на Исус, Първата световна война обозначава „началото на страданията“. Така писали издателите на книгата „Краят на реда“ върху обложката ѝ: „Първата световна война и мирния договор във Версайл доведоха до най–значителния прелом в дългата и бурна история на модерния свят. ... Дипломатите, които в 1919 година се събраха в Париж и Версайл, не установиха реда в света, а отново го тласнаха — този път без спасение — в един хаос, хаоса на XX–тия век. Това бе края на реда“.

В самата книга, авторът Чарлз Л. Ми юниор, обяснява по–нататък: „В края на Голямата война дипломатите се намираха пред един разпокъсан свят, свят, в който както изглеждаше протичаше процес на душевно срутване, в който стари държавни и царски съюзи разединиха, в който стопанския ред разпадна и капитализъма на 19–тия век се разложи, един свят, в който внезапно се стигна до гибел, до възстания и убийства, тиранство и безредие, леконравство и отчаяност, веселие и ужас в размери, които затъпяват съзнанието. ... Не, те не възстановиха реда в света, а приеха хаоса от Голямата война и ... го подпечатаха като трайно състояние на нашето столетие.“

 Тези страдания, а именно масовото убийство, придружено от неописуема мъка, които започнаха с Първата световна война, са безподобни в историята на човечеството. Модерната технизация във воденето на войните с танкове, картечници, самолети и подводници, както и откриването и употребата на отровни газове, се оказаха опустошителни за света. „Цяло поколение се унищожи на военната арена в Европа“ — се казва по–нататък в книгата „Краят на реда“. „Никой до сега не бе изживял клане в такъв размер: ежедневно се убиваха десет пъти повече войници отколкото в американската гражданска война, 24 пъти повече отколкото в наполеоновите войни и 550 пъти повече отколкото в бур–войната.“ /Бур=южноафрикански жител, заб. на редакцията/.

Въпреки това Исус е казал, че всичко това ще бъде „едва началото на страданията“ или „затрудненията“. В други преводи думите на Исус се предават с „началото на родилните болки“. Една жена, преди да роди, чувства болки,които стават все по–силни, по–продължителни и по–чести. Първата световна война и придружаващите я ужаси, бяха само началото на затрудненията.

Световното затруднение нараства

По–нататъшни и по–силни болки трябваше да последват с Втората световна война. „Общия брой на мъртвите в Първата световна война умряли въз основа на военни действия и разпространените болести се изчислява на повече от 40 милиона и общия брой на жертвите от Втората световна война на повече от 60 милиона“ пише Куънси Райт в книгата „Едно военно проучване“. „Най–малко 10 процента от мъртвите в модерната цивилизация се дължат посредствено или непосредствено на войната.“

Броят на жертвите сред цивилното население по време на Втората световна война бе извънредно висок. Професор Райт обяснява: „Акциите през Втората световна война, глад, бомбардировки, отнемане на имота и терористични действия към които принадлежаха разрушавания на цели градове, бяха отправени към цялото население в неприятелската страна. ... Целия живот във вражеската държава бе цел на нападение. Някои държави разшириха завоевателната си доктрина до такава степен, че целта бе изкореняването на населението и отнемането на притежателните му права, за да може населеното от него място да се употреби за заселване /от хората на завоевателят/“.

Ужаса, който в 1945 година се предизвика чрез хвърлянето на запалителни бомби върху градовете Дрезден и Токио, при което умряха 235.000 хора, избледня пред ужаса, който се предизвика само няколко месеца по–късно чрез хвърлянето на двете атомни бомби върху Хирошима и Нагазаки. Само с една единствена бомба можеше сега да се убият толкова хора, колкото преди това с десетки хилади бомби. Но още много по–опустошителни бяха последствията от радиоактивното излъчване, които дори и днес оказват влияние.

В „Уорълд Прес Ревю“ от 1982 година се каза относно хвърлената върху Хирошима атомна бомба: „Четирите апокалиптични конници бяха пуснати. Щастливите бяха онези, които веднага умряха — около 100.000 мъже, жени, деца в училищна възраст, малки деца и новородени. От 100.000 други умряха повечето в мъчителни болки въз основа на органически вреди или ужасни изгарания или бавно линееха от някаква лъчева болест“. Страданията нарастнаха.

 Мирът отнет от земята

Споменаването на „апокалиптичните конници“ е интересно, защото това понятие се намира в библейското описание, а именно в Откровение, глава 6. Стих 4 гласи: „И излезе друг кон, огненочервен; и на този, който яздеше на него, бе дадено да отнеме мира от земята, така че хората да се изколят помежду си, и голям меч му бе даден.“ Колко добре съвпада всичко това с тази част от споменатия от Исус знак, където се казва, че ще се вдигне народ против народ и царство против царство!

Мирът наистина се отне от земята. Историците говорят за мирните години преди 1914 год., обаче от тогава до сега не е имало такива. Хората напразно се надяваха, че последната световна война ще сложи началото на една нова мирна епоха. В книгата „Мирът на насилие“ се казва: „Мирът, който настъпи през 1945 година, не означаваше краят на войните, както ние се надявахме. От тогава хората воюваха в почти всички краища на земята — от Гърция до Южен Виетнам, от Кашмир до Конго —, и в бедните страни на света следва едно възстание след друго.“

Външното министерство на САЩ докладва преди известно време, че от края на Втората световна война до сега са водени най–малко 130 международни и граждански войни. Вестника „Торонто Стар“ от 13 юни 1982 година съобщава: „Около 701 600 000 хора на земята са заплетени по един или друг начин във войни. Това значи, почти всеки 6–ти жител на земята или приблизително същия брой, който непосредствено бе замесен във Втората световна война. Годишно в тези войни биват умити около 250 000 бойци и към 2 000 000 цивилни.“

„Войни и военни слухове“ не намаляват. В книгата „Мирът на насилие“ се пише: „От ... /1945г./ хората вече не обявяват нито прекратяват една война. Те просто водят война. Ние живеем в ера на масово насилие, която носи името мир.“

Ще се стигне ли до друго световно страдание във формата на една Трета световна война? „Ние живеем в един предвоенен, а не в следвоенен свят“, заявил Евгени Ростов, началника на учреждението по въоръжаването и разоръжаването в САЩ. Нациите действително са подготвени за такъв конфликт! По настоящем се изразходват НА МИНУТА около 1 000 000 долара за военни цели. От тези 550 милиарда долара, които били изразходвани за военни приготовления през 1981 година, около 110 се падат на атомните оръжия. Взривната сила на атомните оръжин с които военните сили разполагат днес, отговаря на взривната сила на един милион атомни бомби подобни на тази, която разруши Хирошима. Мирът действително е отнет от земята /Откровение 6:4/.

Свидетелството, което войните дават в днешно време, дава основание за заключението, че ние действително живеем днес в „последните дни“ на настоящата система на нещата.

Обаче Исус не споменал само световни войни. Той говорил за много части от знака, които, когато се появат всички заедно, явно ще докажат, че ние живеем във времето на неговото „пришествие и привършването на системата на нещата. „По–нататъшните части на знака ще бъдат разгледани в следващите издания на това списание /Матей 24:3–12; Лука 21:7–11/.

[Текст в блока на страница 5]

„НАЙ–МАЛКО 10 ПРОЦЕНТА ОТ МЪРТВИТЕ В МОДЕРНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ СЕ ДЪЛЖАТ ПОСРЕДСТВЕНО ИЛИ НЕПОСРЕДСТВЕНО НА ВОЙНАТА.“

[Текст в блока на страница 6]

ОТ КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ДОСЕГА СА ВОДЕНИ НАД 130 МЕЖДУНАРОДНИ И ГРАЖДАНСКИ ВОЙНИ.