Съпротиви се на отстъпничеството, придържай се здраво към истината
Съпротиви се на отстъпничеството, придържай се здраво към истината
„Всеки, който избръзва и не оставя в учението на Христос, няма Бога. Който остане в това учение, той има както Бащата, така и Сина“ /2 Йоан 9/.
1, 2. а/Как се опитва понякога Сатаната да угаси светлината на истината между народа на Йехова? б/Защо трябва Свидетелите на Йехова да се съпротивят на отстъпничеството?
ЙЕХОВА БОГ е изворът на истините относно вярата. Затова било подходящо, че псалмиста отправил молитвата си към него: „Изпрати твоята светлина и твоята истина“ /Псалм 43:3/. Следователно истината е един забележителен белег за обожателите на Йехова /Йоан 8:31, 32; 17:17/.
2 В стремежа си да угаси светлината на истината между народа на Йехова, Сатаната се опитва между другото да поквари християнската община чрез лъжеученин /2 Коринтяни 4:1–6; Юда 3, 4/. Обаче тези опити никога не сполучиха, защото верни Свидетели на Йехова оказаха съпротива на отстъпничеството и здраво се придържаха на истините за вярата. Да, такъв начин на действие е важен, ако искаме да запазим тясно отношение с Йехова Бог и с Исус Христос, понеже християнския апостол Йоан бил вдъхновен да запише следните думи: „Всеки, който избързва и не оставя в учението на Христос, няма Бога. Който остано в това учение, той има както Бащата, така и Сина“ /2 Йоан 9/.
3. На кои въпроси ще се даде отговор чрез разглеждането на второто и третото писмо на Йоан?
3 Обаче какво би трябвало да вършат Свидетелите на Йехова, за да окажат съпротива на отстъпничеството? И по какъв начин могат те, като „сътрудници в истината“ да подпомагат развитието на християнските интереси? /3 Йоан 8/. За да намерим отговорите на тези въпроси, нека да разгледаме второто и третото вдъхновено писмо на апостол Йоан, писма, които били написани в 98 година от н.е. в Ефес /Мала Азия/ или близо до там.
Истина и любов абсолютно необходими
4, 5. а/Защо било подходящо, че апостол Йоан се нарекъл „стария мъж“? б/За кого ставала дума при „избраната знатна жена и нейните деца“?
4 Йоан започва второто си писмо с думите:
„Стария мъж /презвитер/ до избраната знатна жена и нейните деца, които аз наистина любя, и не само аз, но и всички, които са опознали истината, заради истината, която пребъдва в нас, и която завинаги ще бъде с нас“ /2 Йоан 1, 2/.
5 Към края на първото столетие от н.е. апостол Йоан действително бил „стария мъж“; той бил на около 100 години, а и освен това зрял и опитен старейшина. /Сравни с Галатяни 2:9/. С думите „избраната знатна жена“ той може би обозначил известна християнска община на тайно място, за да обърка тези, които преследвали общината. В този случай „нейните деца“ са били духовните деца, т.е. членовете на онази община, духопомазани, „избрани“ от Бога християни за едно небесно наследство /Римляни 8:16, 17; Филипяни 3:12–14/. Обаче изразът „Кирия“ /на гръцки „знатна жена“/ може също така да е било името на една християнка.
6. а/Какво е споменатата от Йоан „истина“? б/Как оставя „истината“ в истински християни, и то „завинаги“?
6 Във всеки случай тази „избрана знатна жена и нейните деца“ действително са били обичани от Йоан и от всички други Свидетели на Йехова, които били опознали „истината“. Тази „истина“ са изцяло всички учения, които имат връзка с Исус Христос. Да се придържа здраво човек за нея е абсолютно необходимо за спасението /Йоан 4:24; Ефесяни 1:13, 14; 1 Йоан 3:23/. Една от най–важните причини, поради която Свидетелите на Йехова имат любов помежду си, и това както в миналото, така и днес, се състои в това, че всички те обичат заедно „истината“. Тя ‘пребъдва в тях’, т.е. така да се каже шивее в тях. Тази истина остава „завинаги“ с истинските християни, като постоянен другар, които ги придружава па всички пътища. Тя наистина е притежание, което Свидетелите на Йехова днес силно обичат и за което те са благодарни на небесния им Баща.
7. Как така произлизат незаслужена добрина, милосърдие и мир както от Бог, така и от Христос?
7 На тези, които вярно се придържат към „истината“ се осигурява благословия от Бога. Върху това сечи апостол Йоан с думите:
„Незаслужена добрина ще бъде с нас, милост и мир от Бога, Бащата, и от Исус Христос, Синът на Бащата, с истина и любов“ /2 Йоан 3/.
„Незаслужена добрина“ идва както от Йехова, така и от Исус чрез това, че грешни хора се изказват праведни „чрез неговата /на Бога/ незаслужена добрина въз основа на спасението чрез платения от Христос Исус откуп“ /Римляните 3:23, 24/. Немесния Баща е същевременно изворът на „милостта“, обаче тя се оказва на несъвършени хора чрез Христос /Евреите 4:14–16; Юда 20 и 21/. За да могат грешници да бъдат в „мир“ с Йехова, трябва техните прегрешения да бъдат изкупени, и това е станало възможно чрез смъртта на Исус като изкупителна жертва /Колосяни 1:18–20/.
8. Какво биха могли да означават думите „с истина и любов“ от 2 Йоан 3?
8 Йоан допълнил думите „с /или „във“/ истина и любов“. С това той вероятно искал да каже, че истински християни се наслаждават ‘заедно с истина и любов’ на незаслужена добрина, милост и мир. Но възможно е също, че той искал да каже, че служителите на Йехова щяли да изпитат тези благословии ако останат в истината и постоянно оказват любов.
‘Да се ходи в истината и любовта’
9, 10. а/Защо имал Йоан основание ‘да се радва много’? б/Какво вършели „някои“ по отношение на истината?
9 Апостола дава основание за неговата радост а също така и дава разумен съвет като казва по–нататък:
„Много се радвам, че намерих някои от децата ти да ходят в истината, така, както ние приехме заповед от Бога. И така те моля тебе, жена знатна, не като някои, който ти пише нова заповед, а тая, която имахме отначало, да се любим един другиго“ /2 Йоан 4, 5/.
10 Йоан имал основание за голяма радост, защото ‘някои ходели в истината’. Те вярвали в името на Исус Христос, обичали се един друг и се стараели да отговорят на примера, който бил даден от Божия Син /Евреите 12:1–3; 1 Йоан 3:23/. Ако Йоан бил писал на една жена на име Кирия, тогава някои от децата ѝ били в истината. Ако обаче той употребил изразите „деца“ и „знатна жена“ в преносен смисъл, тогава това означавало, че той се радвал поради това, че някои от членовете на онази община са били устояли на отстъпничеството, се придържали здраво към истината и водели верен живот спрямо Йехова. В действителност, верни Свидетели на Йехова по всяко време са се чувствали задължени здраво да се придържат за истината или „да ходят“ в нея. За тях това е заповед на небесния им Баща и изпълняването на тази заповед не представлява за тях бреме. /Сравни 1 Йоан 5:3/.
11. а/Какво изисква спазването на повелята, ‘да се любим един друг’ б/Защо можеше Йоан да каже, че това „не е нова повеля“?
11 Апостола помолил „знатната жена“ да спазва повелята „да се любим един другиго“ /Сравни с 1 Йоан 3:11/. Исус изразил Божията воля във връзка с богобоязливи хора, когато повелил на учениците си ‘да се обичат един друг така, както той ги обичал’. Тази повеля не изисква само любов към ближния, но и също жертвена любов, която стига дори до там, че човек трябва да бъде готов да даде живота си за другия /Левит 19:18; Матей 22:39; Йоан 10:14, 15; 13:34; 15:13/. Това бе задължително за християните „отначало“, т.е. от когато те са се били отдали на Бога и се намирали в добро отношение с него и от тогава, от когато Исус бил дал тази повеля и положително от тогава, от когато била основана християнската община на Петдесетница в 33 година от н.е. В този смисъл това не била, както Йоан го пише, „нова заповед“.
12. Какво искал да каже Йоан с думите: „Това е повелята, в която да продължавате да ходите“?
12 Относно любовта Йоан пише по–нататък:
„И любов означава това: да продължаваме да ходим по неговите заповеди. Това е заповедта, така, както вие отначало сте чули, в която вие трябва да продължавате да ходите“ /2 Йоан/.
Истински обожатели с радост се подчиняват на Йехова, защото го обичат от цяло сърце, от цяла душа с цяла сила и цял разум /Лука 10:27/. Тези, на които Йоан бил писал, имали заповедта за любовта „отначало“, т.е. от времето на исусовата служба или от времето, когато те се били отдали на Бога. Обаче какво искал да каже апостола с думите: „Това е заповедта ... В което вие трябва да продължавате да ходите“? „В“ може да се отнася до „заповедта“ относно любовта, обаче вероятно се отнася до самата „любов“. В двата случая означава „да продължавате да ходите“, постоянното оказване на любов помежду си /1 Йоан 3:18; сравни Римляни 13:8–10/.
Внимавай върху себе си във връзка с отстъпници
13. а/Между кого търсели „измамниците“ да спечелят привърженици? б/Какво лъжеучение разпространявали „измамниците“?
13 Усилия били необходими за да може човек да продължава да ходи в любовта и истината. Йоан обяснява причината за това като пише:
„Защото много измамници излезеха в света, хора, които не изповедват идването на Исус Христос в плът. Това е измамника и антихриста“ /2 Йоан 7/.
Очевидно имало някои лъжеучители които пътували от място на място и се опитвали да спечелят привъженици между истински християни. /Сравни с Деяние на апостолите 20:30./ Тези „измамници“ които се опитвали да подведат други, сами твърдяли, че са християни, обаче не признавали, че Исус Христос бил дошъл като човек в плът. Чрез това лъжеучение се подкопава вярата в ролята на Исус като Месия и откупител, както и във възвишеното му положение в небето /Марко 1:9–11; Йоан 1:1, 14; Филипяни 2:5–11/.
14. Защо нарекъл Йоан отстъпниците ‘измамника и антихриста’?
14 Йоан наричал тези отстъпници „измамника и антихриста“ защото техните учения били измама и самите те били противници на Христа. Когато той говорил за ‘много антихристияни’ показва това, че е имало многобройни врагове на Христа, докато всички заедно образуват една колективна личност наричана „антихриста“ /1 Йоан 2:18/. Този, който отрича Исус като Христос и Син Божи отрича също и ученията за него, които отговарят на Писанията. Верни Свидетели на Йехова решително и напълно отблъскват становищата на такива лъжеучители.
15. а/Каква „пълна награда“ щяли да получат духопомазани християни, които ‘внимават върху себе си’? б/Защо трябва всеки Свидетел на Йехова да се пази от лъжеучения?
15 Въз основа на това, че съществувала опасността човек да бъде отклонен от истината и да бъде отведен към отстъпничество, Йоан отправил следните настойчиви думи:
„Внимавайте на себе си, за да не изгубите нещата, които ние сме изработили, а да получите пълна награда. Всеки, който избързва и не оставя в учението на Христос, няма Бога. Който остане в това учение, той има както Бащата, така и Сина“ /2 Йоан 8, 9/.
Чрез усилия положени например в проповядването на „благата вест“ били „изработили“ Йоан и другите известни плодове, поради които първоначалните получатели на това писмо са се били кръстили. Обаче само чрез това, че те в духовна насока ‘внимавали на себе си’ те биха могли да бъдат в състояние да не ‘загубят’ незаслужената добрина, милосърдието и мира, произлизащи от Йехова и Сина му, както и постоянното задружие с всички тези, които били свързвани чрез истината и любовта. Ако духосъздадените братя по вяра на Йоан били останали вярни, тогава и занапред те могли да вършат служба за Йехова, която си заслужавала труда. Когато Йоан говори за ‘пълната награда’, той очевидно имал предвид и небесната „корона“ която ще получат всички верни помазани християни /Откровение 2:10; 1 Коринтяни 9:24–27; 2 Тимотей 4:7, 8; Яков 1:12/. Всеки Свидетел на Йехова трябва разбира се да отхвърля лъжеучения, защото те могат да му отнемат вечния живот — дали в небето или на земята.
16. а/В какво отношение ‘отстъпниците избързвали напред’? б/В какво отношение имат верни Свидетели на Йехова „както Бащата, така и Сина“?
16 Отстъпниците, „измамниците“ ‘избързвали’ и не оставяли „в учението на Христос“ защото не се придържали към истината, която учел Исус и верните му апостоли. И така еретиците ‘нямали Бога’ защото не били в задружие с Йехова и нямали отношение към него /1 Йоан 1:5, 6; 2:22–25/. Обаче верни Свидетели на Йехова ‘изповедват, че Христос е дошъл в плът’, защото те вярват в неговата изкупителна жертва и здравъ се придържат за това, което той и неговите верни апостоли учели /Матей 20:28; 1 Тимотей 2:5, 6; 2 Йоан стих 7/. Тези истински християни здраво се придържат за истината и затова имат „както Бащата, така и Сина“, защото ги познават и ценят техните качества и постоянно се радват на близко отношение към тях.
Становището спрямо отстъпници
17. Какво би трябвало да бъде отношението на лоялни християни към „измамниците“ според 2 Йоан 10, 11?
17 Християни трябва да бъдат гостоприемливи, обаче не към тези, които са отпаднали от истинската вяра /1 Петър 4:9/. Това Йоан показва ясно с думите:
„Ако някой дойде при вас и не носи това учение, тогава никога да не го приемате в дома си, нито му отправяйте поздрав /„нито му желайте: Бог да те благослови“ — според друг превод/. Понеже който му отправи поздрав, става участник в неговите зли дела“ /2 Йоан 10, 11/.
„Измамниците“ пътували от място на място и разпространявали лъжеучения. Разбира се би било неправилно за всеки отдаден на Бога християнин да протегне ръката на задружието към тези лъжеучения, като ги допуснал в дома си. Също така не би било правилно, да се поздрави отстъпника с някакъв поздрав дали с „добре дошъл“ или с „Бог да те благослови“. Няма лоялен християнин, който да пожелае успех в дейността на някого, който предумишлено спомага развитието на едно лъжеучение. Затова с положителност няма да има верен Свидетел на Йехова, който да общува дружелюбно с таково лице /1 Коринтяни 5:11–13/.
18. Защо няма лоялен Свидетел на Йехова дори да поздрави един отстъпник?
18 Ако един предан Свидетел на Йехова гостоприемливо посрещне такъв измамнически учител в къщата си, тогава той става „участник в неговите зли дела“, делата на тази личност. Въз основа на горните думи никой лоялен Свидетел на Йехова в днешно време няма да поздрави един отстъпник, на когото общуването е отнето или който е напуснал общината или да му позволи да употреби християнския си дом за разпространяването на лъшеучения. Няма и съмнение, че вярващ, който окаже гостоприемство на един отстъпник и с това причини духовната смърт на един съобошател на Йехова, ще отговаря пред Бога за това свое действие. /Сравни с Римляните 16:17, 18; 2 Тимотей 3:6, 7/.
19. Какво е държанието на верни Свидетели на Йехова към отстъпници в днешно време?
19 Някои, които в миналото са служели като Свидетели на Йехова, отхвърлили различни библейски становища, които се основават на ученията на Исус Христос и неговите апостоли. Така например те твърдят, че ние не живеем в „последните дни“, въпреки че има поразителни доказателства за това /2 Тимотей 3:1–5/. Тези отстъпници „излязоха от нас, обаче не бяха от нашия вид“ /1 Йоан 2:18, 19/. Те нямат вече нищо общо с лоялните помазани Свидетели на Йехова и на техните другари, и за това тези еретици не могат да имат „участие“ с Бащата и Сина независимо от това, до колко те се хвалят, че имат близко отношение към Бог и Христос. Те по–скоро се намират в духовен мрак /1 Йоан 1:3, 6/. Всички, които обичат светлината и истината, трябва да окашат твърда съпротива на тези лъшеучения. Лоялни Свидетели на Йехова в никакъв случай не желаят да бъдат съучастници в „злите дела“ на такива невярни хора, като поддържат по някакъв начин безбожните им думи и дела. Вместо това, нека всички ние да водим „твърда борба за вярата ... която един път завинаги е предадена на светиите“ /Юда 3, 4, 19/.
Дръж се здраво за истината
20. Какво се надявал Йоан скоро да направи поради което престанал да пише?
20 След като Йоан призовал братята си по вяра да устоят на отстъпничеството и здраво да държат на истината, той приключва второто си вдъхновено писмо с думите:
„Въпреки, че имам много неща да ви пиша, не искам да сторя това с хартия и мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря с вас от уста на уста, за да бъде радостта ви пълна. Децата на твоята сестра, избраната, ти изпращат техните поздрави“ /2 Йоан 12, 13/.
Апостола не искал вече да запише всичко това, което зачитал за важно. Така той сгънал материала за писане, папируса, положил перото и затворил мастилото /вероятно черна смес от клайстер, катран и вода/. Въпреки напредналата си възраст той се надявал да ги посети и да говори с тях „от уста на уста“ и така да размени с тях поверителни мисли /сравни с Числа 12:6–8/. Посещението на стария апостол положително било ценна размяна на ободрения в духовна насока и било причина за голяма радост. /Сравни Римляни 1:11 и 12/.
21. Какво се показва в окончателните думи на второто писмо на Йоан?
21 Християнската любов, която свързва обожателите на Йехова помежду си, се изразява в поздравите, които Йоан предал. Ако той бил писал на една християнка на име Кирия, то тогава тя както изглежда, имала сестра, децата на която и изпращали сърдечни поздрави. Обаче ако апостола намеква тук за една друга християнска община /вероятно в Ефес/, тогава тази „сестра“ била онази община като цяло, и „децата“ ѝ нейните членове.
22. В каква насока второто писмо на Йоан е от полза за Свидетелите на Йехова днес?
22 Във второто си вдъхновено писмо Йоан открито дава пълен с любов съвет, който помогнал на братята по вяра, да устоят на отстъпничеството и здраво да държат на истината. Точно това са решени да сторят с Божията помощ и днешните Свидетели на Йехова, като същевременно работят с усърдие като „сътрудници в истината“ за развитието на християнските интереси /3 Йоан 8/.
[Въпроси]
[Снимка на страница 24]
Верни свидетели на Йехова винаги са устоявали успешно на отстъпниците.