Християни издържат преследвания с търпение
Християни издържат преследвания с търпение
1, 2 Какво е отношението на лоялните Свидетели на Йехова към гоненията? Какъв въпрос обаче възниква във връзка с това?
СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА не се стремят към мъченическа смърт. Обаче знаят, че „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени“ /2 Тим. 3:12/. Подтиска ли ги това?
2 Не, защото лоялните християни умеят да ‘понасят гоненията с устойчивост’ /1 Кор. 4:12/. Но как можем да се подготвим за такива страдания, още преди да ни се случат?
Подготвяне за гоненията
3. Как можем да се приготвим за преследването?
3 Предишната статия загатна за начините на подготовка за преследването. Например, би трябвало да помним, че целта на Сатаната е, да доведе до скъсване на отношението свързващо ни с Йехова. Дано благодарение на незаслужената Божия благосклонност никога да не допуснем това! Нещо повече ние се приготвяме за гоненията, когато осъзнаваме защо Бог ги допуска. А Той върши това, поради спорния въпрос за върховната власт във вселената но също и с цел да провери нашата лоялност. Тогава нека навреме вземем решение, с Божия помощ, предано да защитаваме върховенството на Йехова. Освен това ще бъдем приготвени за гоненията, ако в своите сърца храним надеждата за Царството.
4, 5 Как можем да изграждаме вярата си, приготвяйки се навреме за гоненията?
4 За да се подготвим предварително за преследванията, ние трябва всекидневно да изковаваме нашата вяра, неустрашимост и устойчивост. Желаейки обаче да показваме истинска вяра, трябва искрено да обичаме Йехова, а за това е нужно задълбочено познаване на Неговото Слово. То от своя страна изисква редовно четене и изучаване на Светото Писание заедно със съответните християнски публикации. Освен това съществен фактор, благоприятствуващ постигането на силна вяра е вземане на участие, заедно с братята по вяра, в службата на Йехова и отдаването Му чест /Евр. 10:23–25; 12:28; Откр. 7:9, 10, 15/.
5 Който желае да бъде приготвен за гоненията, той трябва просто ‘да ходи в истината’, иначе казано да постъпва съгласно с правдата’ /3 Йоан 3, 4/. Поддавайки се на Божието ръководство при преодоляване на по–малките изпитания, които ни се случват ден след ден, също изграждаме нашата вяра в Йехова и доверие в Неговите пътища. Това ни подтиква да постъпваме съгласно с правдата и по време на евентуални преследвания.
6. Как в подготовката за гоненията може да ни помага молитвата?
6 Ако придобием навика редовно да се молим на Йехова, още повече ще се свържем с Него, което също ще ни улесни подготовката за преследванията. Колкото повече се предаваме в молитвите си на нашия небесен Баща, толкова по–голямо упование в Него ще си изработим /2 Кор. 1:8–10/. Нашата връзка с Него тогава ще стане толкова силна, че не ще успее да я разкъса никакъв противник — нито хората, нито демоните /Виж също Пс. 9:1–6; 1 Посл. на Йоан 2:12–14/.
Да им противопоставим устойчивост
7. Какво може да извърши Бог, ако по време на преследването започнат да ни липсват сили?
7 Но ако ни сполети гонение, особено в някаква брутална форма, какво можем да направим за да го понесем с устойчивост? Жизнено значение има тук разбира се, силата произхождаща от Йехова! Така както Павел някога, така и ние в такъв случай се нуждаем от „силата, която превъзхожда това, което е нормално“ и трябва да молим за нея /2 Кор. 4:7–12/. Разчитайки изцяло на нашия небесен Баща, можем да Му имаме такова доверие, каквото е имал Павел пишейки „За всичко имам сила чрез Онзи /Бог Йехова/, който ме подкрепява“ /Филип. 4:13/. Дори, ако започнат да ни липсват физически сили, то резервите на Йехова са неизчерпаеми. Той е в състояние да подсили своя народ и наистина върши това /Исаия 40:28–31; 45:22–25/. Ако се отдадем на Йехова, то по време на гнет Той ще ни даде сили превишаващи нашите собствени възможности. И нека да не допускаме до себе си тревогата. Човекът би могъл единствено да ни лиши от сегашния живот, но Йехова има мощ да ни възвърне живота чрез възкресение /Псалм 46:2, 3; Лука 12:4–7; Йоан 5:28, 29/.
8. Защо молитвата е толкова важна за устойчивото понасяне на преследването?
8 Обезателна помош в устойчивото понасяне на гоненията е молитвата към Йехова. Исус е изтърпял много, но винаги се е държал близко до своя Баща чрез бликащите от сърцето му молитви. На тази тема четем: „В дните на плътта си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби /умоляване/ на Този, който можеше да го избави от смъртта и като биде послушан поради благовеенето си /богобоязливостта си/“ Евр. 5:7/. Със сигурност Този, ‘който изслушва молитвите’ и на нас ще отговори, поради нашата богобоязливост /Псалм 65:2/. По време на преследване никога няма да бъде излишно да си припомняме насърченията: „в молитвата постоянствувайте“, „непрестанно се молете“, или пък: „Живейте разумно и трезвено, за да се отдадете на молитва“ /Рим. 12:12; 1 Сол. 5:17; 1 Петър 4:7/. В противен случай бихме могли да мислим само за лишенията, за страданията и тогава бихме закопняли за облекчение, поддавайки се на склонността на тялото и правейки компромис с нещо, което засяга нашата вяра.
9, 10. /а/По какъв начин може да ни бъде от помощ „Божият мир“ по време на преследването; /б/Какво можем да се научим от мира на духа, който е запазил Стефан пред лицето на преследвачите?
9 Чувствайки се притиснати, нека търсим „Божия мир“. Щом като всекидневно се молим към Йехова, значи, че сме утвърдили в своя живот един добър навик и в случай на преследване ще продължаваме да се обръщаме към Него с пълно доверие. При това е добре да се молим за „Божия мир, който надвишава всякаква мисъл“. Той ‘ще пази сърцата ни и мислите ни посредством Христа Исуса’, и в случай на нужда — чак до смърт понесена във верността /Флп. 4:6, 7/.
10 Пример за несравним мир, какъвто и ние бихме могли да запазим в случай на преследване, е верният Стефан, първият християнин понесъл мъченичесна смърт. Библията обяснява, че преди Божият свят дух да го е вдъхновил да даде последно, смело свидетелство „всички, които седяха в Синедриона като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел“ /Деян. 6:15/. Не е изглеждал като потиснат злосторник, а е имал лице на ангел, Божий пратеник; бил е убеден, че до него стои Йехова. Бил е пълен с утеха и спокойствие. /Виж Евангелието от Йоан 14:27/. Когато той доказал вината на тези, които го съдели в убийството на Исус Христос, ‘сърцата им се късали от яд и те скърцали със зъби на него’. Но Стефан „пълен със светия дух погледна към небето и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога“. Подкрепен от такова видение е съумял да застане пред несправедливите съдии мъжествено и с дълбока увереност, че изпълнява волята на Йехова /Деян. 7:52–56/. Макар днешните християни да не очакват подобно видение и те могат с Божията помощ да запазят мира, като противопоставят на гоненията устойчивост.
11. Разсъжденията над какво могат да улеснят на слугите на Йехова понасянето на гоненията?
11 Нека да размисляме над Словото на Йехова, Неговия начин на действие и Неговия замисъл. Нека мислим над Божието Слово дори, ако ни лишат от Светото. Писание и библейските издания. През целия ден и по време на безсънните нощи нека извикваме в паметта си библейски стихове и цели случки /Виж Псалм 77:3, 7, 12, 13/. Да си припомняме всички чудеса, които Йехова е извършил в миналото за своя гонен и угнетяван народ. Нека се замисляме например, как Бог е освободил израилтяните от египетското робство, как е помагал на Даниил и тримата негови еврейски другари, как е запазил евреите по времето на Мардохей и Естир и също как е подкрепил духа на апостолите и другите християни от I век н.е., които са страдали заради справедливостта /Изход 12:1 до 15:21; Дан. 3:1–30; 6:1–28; Естир 3:1 до 9:32; Деян. 4:1 до 5:42; 12:1–17; 14:1–7, 19, 20; 16:16–40; 18:12–17; 19:23–40; 21:26 до 26:32/. Да помислим също за това как Йехова е подкрепил своите днешни слуги в хитлеристките концентрационни лагери, по затворите, на заточение и други подобни места. Преследваните поклонници на Йехова напълно осезаемо чувствуват смисъла на думите, че „подпорка ... са вечните мишци“ на Бога /Второзак. 33:27/.
12. За какво, относно страданията, трябва да помним по време на гонения? Какво доверие би трябвала да запазваме?
12 Страданието ще се свърши. Мисълта за това също ще ни помагне в устойчивото понасяне на преследването. Нещо повече ‘Бог ще въздаде скръб на ония които ни оскърбяват’, докато на нас ще даде облекчение /2 Сол. 1:6–10/. Също така страдайки като Свидетели в името на Йехова би трябвало с доверие да гледаме в бъдещето с убеждението, че тези трудности ще се свършат, а нашата преданост ще ни донесе обилни благодеяния от небесния ни Баща. Например възможно е след време да бъдем пуснати от затвора и отново да се радваме на свободата и Му служим без ограничения като ликуващи вестители на Царството. Но дори това да не стане толкова бързо, нашите страдания няма да траят вечно. Ще съумеем да ги издържим, ако изцяло се уповаваме на Йехова, очаквайки да се изпълни даденото от Него обещание за несравними благодеяния в предсказания нов порядък /Откр. 21:1–4; виж също 2 Послание към Коринтяните 1:19, 20/.
13. Какво насърчение, за време на преследване, намираме в 1 Послание към Коринтяните 10:13?
13 Бог няма да позволи да бъдем изпитвани свръх нашата издържливост. Убеждава ни за това апостол Павел, когато пише: „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен и Той няма да позволи да бъдете изпитвани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите“ /1 Кор. 10:13/. Не от всички християни ще се изисква да преминат същите страдания. Тогава няма причина да си въобразяваме най–страшните форми на брутално преследване, като че ли неминуемо именно такова ще срещне всекиго от нас. Йехова няма да ни измени и не ще допусне да ни притисне нещо, което лично не бихме могли да понесем с Неговата помощ и подкрепяни от Неговия дух. Очевидно е, че трябва изцяло да се облягаме и да вярваме на това, което казва Неговото Слово. Когато обаче дарим с пълно доверие Йехова, наистина ще ни се удаде да преодолеем преследването с устойчивост /Псалм 9:10, 11/.
Вражеските действия на Сатаната нямат успех
14, 15. Как са ставали напразни усилията на Сатаната, чрез преследване да разбие народа на Йехова?
14 Понеже верните Свидетели на Йехова са ръководени и крепко подпомага ни от своя несравним, Всемогъщ Бог, Дяволът Сатана и безволевите оръдия, които той употребява за преследване на тези истински християни, никога не ще успеят да ги покорят. Едно след друго усилията на Дявола, целящи да смажат народа на Йехова чрез гонения, не дават резултат. Истината е, че ефектите от преследванията често пъти като бумеранг се обръщат против главния враг на Йехова и Неговия народ, а триумфира Божията воля.
15 Като доказателство за това нека обърнем внимание на „голямото гонение“, което е дошло на християнското събрание в Ерусалим веднага след мъченичската смърт на Стефан. Научаваме се, че тогава „всички с изключение на апостолите се разпръснаха по юдейските окръзи“. Но все пак тези ученици „обикаляха и разгласяха благовестието“, а тяхните усилия са били благословени. Чудесен духовен напредък е бил отбелязан например в Самария /Деян. 8:1–8/. Други разпръснати последователи на Христос са възвестявали във Финикия, Кипър и Антиохия сирийска. Именно в Антиохия „ръката на Йехова беше с тях, та голямо множество човеци поверваха и се обърнаха към Господа“! /Деян. 11:12–21/. Можем да бъдем сигурни, че такъв обрат на нещата бил напълно противоположен на Целта на голямия Гонител; излъгал се е в сметките си /Виж също Посланието към Филипяните 1:12–14/.
16. Какво се случва понякога с преследвачите?
16 Всеки път когато лоялен Свидетел на Йехова побеждава преследването с устойчивост, Сатаната изпитва унижение и се оказва лъжец. А когато бивш гонител става Свидетел на Бога и Христос и после запазва верността си въпреки гоненията, Дяволът понася позорен погром. Със сигурност, не му е харесало, когато бившия преследвач, тарсянина Савел, се е присъединил към изтезаваните ученици на Исус и с цяло сърце се е натоварил с труда за разрастването на добрата новина, не взимайки под внимание нито гоненията, нито многобройните страдания /2 Кор. 11:23–27; 1 Тим. 1:12–16/.
17. Какво поведение към своите потисници трябва да запазват преследваните Свидетели на Йехова?
17 Колко е важно тогава тормозените Свидетели на Йехова да запазят правилно отношение към своите гонители! Стефан не е пламнал от ненавист към тези, които са се гаврили с него. Напротив, когато са го убивали с камъни е паднал на колене и преди смъртта си ‘е извикал със силен глас: „Йехова, не им считай тоя грях“’ /Деян. 7:57–60/. Освен това Исус е отбелязал: „Обичайте неприятелите си и се молете за тия, които ви гонят“ /Мат. 5:44; Рим. 12:14; 1 Кор. 4:11–14/.
Създателят няма да измени
18. Какво ще стане, когато Сатаната ще препусне в последната атака срещу народа на Йехова?
18 Живеем по времето на най–голямия прелом в историята на човечеството. Това е време на изпитания и пресяване на мнимите християни. /Виж Евангелието от Лука 22:31, 32 и 1 Послание на Петър 4:14, 17/. На Сатаната остава още малко време и не след дълго ще препусне за последния, генерален щурм върху народа на Йехова. Но Бог ще направи възможно за своите слуги да превъзмогнат преследване чрез устойчивостта и да излязат победители в него. Сметките на Сатаната /този път в ролята на Гог от Магог/ още веднъж ще бъдат объркани и дори ще получи смазващ удар. Освен това Бог заставайки в закрила на своя народ, ще се възвеличи и освети познат пред очите на много народи и те ще познаят, че Той е Йехова’. И отново това ще бъде удар напълно противоположен на очакванията на Сатаната /Езек. 38:14 до 39:7; Откр. 12:12/.
19. Какво с Божия помощ ще правят преследваните Свидетели на Йехова?
19 Като отдадени Свидетели на Бог Йехова, изцяло си даваме сметка, че Сатаната силно желае да подкопае нашите отношение с Всемогъщия. Благодарение на незаслужената Божия благосклонност няма да направим никакъв компромис по отношение на нашата вяра. А обратното, ще помним за голямия спорен въпрос, стремейки се във всяко отношение да подкрепяме върховенството на Йехова над вселената. Утвърдени в надеждата за Царството, можем да бъдем щастливи въпреки гоненията. Подготвени сме за устойчивото понасяне на жестокостите, защото имаме пълно доверие в Този, който „според своята сила, действаща в нас, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим“ /Ефес. 3:20, 21/.
20. В какво можем с доверие да се облягаме на нашия „верен Създател“?
20 Затова именно нека да бъдем безстрашни пред лицето на врага, запазвайки непреклонна верност за Божията прослава и собствено спасение. Нека приемем със сърцето си насърчението? Надявай се на Йехова и пази Неговия път“ /Псалм 37:34/. Изживявайки преследване, нека покажем такова поведение, за каквото апостол Петър пише: „Затова и тия, които страдат по Божия воля нека предадат думите си на верния Създател, като вършат добро“ /1 Петър 4:19/. Нашият „верен Създател“ няма да ни измени. В неговата сила съумяваме да сме щастливи въпреки гоненията, на които ще успеем да противопоставим устойчивостта.
Въпроси за преговор
□ Как Свидетелите на Йехова могат да се подготвят за преследвания?
□ Защо по време на гоненията молитвата е толкова важно?
□ По какъв начин „Божият мир“ може да ни помогне в понасяне на преследванията?
□ Каква подкрепа съдържат думите от 1 Посл. към Коринтяните 10:13?
□ Какво е отношението на Свидетелите на Йехова към тяхните гонители и защо?
[Въпроси]
[Снимка на страница 19]
Стефан не е чувсвувал ненавист към своите преследвачи, не я изпитват и днес свидетелите на Йехова. Някои преследвачи после сами влизат в редовете на тези свидетели