Обхванал ли те е страх?

„В ДНЕШНИЯ свят се случват голями трагедии.“ Така писал ученият и философ Рене Дюбо в неговата неотдавна публикувана книга ЦЕЛЕБРЕЙШЪН ОФ ЛАИФ /Празнуване на живота/. Той продължил по–нататък: „Парадоксално е това обаче, че днешното мрачно настроение до голяма степен не се дължи на трудности, с които сега сме конфронтирани, а на катастрофи, които още не са се случили и може би никога няма да се случат“. С други думи: Човека се страхува от бъдещето, тъй като живее в очакване на неща, които са несигурни и безконтролни.

Кои са някои от катастрофите, които според възгледите на Дюбо се очертават като опасяващи. „Ние сме дълбоко обезпокоени от съществуващата възможност за воюване с ядрени оръжия и наистина голями катастрофи в ядрените реактори... Ние всички сме загрижени, защото очакваме влошаване на световните отношения, ако населението и технизирането продължават и за напред да се увеличават със сегашното темпо. Земята скоро ще бъде пренаселена и земните ѝ богатства“ ще бъдат изчерпани; ще настъпи катастрофална оскъдица на храна.“ Въпреки, че Дюбо сам е оптимист, осъзнава че живеем в „атмосфера на мрачно очакване, която днес обхваща цялата земя“.

Алвин Тофлер, социолог и журналист, прекарал 5 години с това, да разговаря с много хора от най–различни обхвати на живота върху влиянието на прелома и бъдещето върху тяхния живот. „Носители на Нобеловата премия, хипи, психиатри, лекари, търговци, професионални футуролози и педагози ми докладваха с каква ЗАГРИЖЕНОСТ И ОПАСЕНИЯ стоят пред промените и трудностите на приспособяване към бъдещето“ /Шок на бъдещето, стр. 10;/. Неговите изследвания потвърждават факта, че загриженост и страх от бъдещето са станали нещо нормално.

Това чувство на лоши предчувствия, което измъчва цялото човечество в нашето столетие е ‘предсказано съвсем подходящо от Исус Христос преди близо 2000 години. Когато предсказал, че храма в Ерусалим ще бъде разрушен, неговите ученици искали с жив интерес да узнаят следното: „Кога наистина ще бъдат тези неща, и какъв ще бъде знакът, кога тези неща ще трябва да станат?“ /Лука 21:7/.

В първата част на неговия отговор, Исус описва събития, които много от хората от онова поколение сами преживяли. Но той използвал въпроса на неговите ученици също и да назове събития, които нямало да бъдат освидетелствани от онова последно юдейско поколение, принасящо вярно обожаване в храма — а далеч по–важни — от тези, които ще живеят по време на завършването на настоящата световна система. Той казал предупредително: „И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните, човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще настъпи върху цялата обитаема земя; защото небесните сили ще се разклатят“ /Лука 21:25, 26, 32/. a

 Хората от минали поколения също са живяли в страх — в страх от войни в ограничени размери, епидемии, катастрофи и социални промени. Наблюдавало ли е обаче поколението от 1914 година нещо друго? Несъмнено, защото от онзи върховен обрат „цялата обитаема земя“, всички нации са овладяни от страх /Лука 21:25, 26/. През изтеклите 70 години се случиха толкова много неща, че по–възрастни хора, които ги преживяха са обезпокоени и изпълнени със страх. И поради ядрена заплаха, хора от всякаква възраст, даже и деца са загрижени от това, което ги очаква в живота. Правилно е казано, че СТРАХ е господстващо чувство или главната възбуда в 20 век.

Но може би мислиш, че ние преувеличаваме. Наистина ли страхът от съвременни и бъдещи събития е толкова голям, че да вярваме, че с това се сбъдва пророчеството на Исус? Той наистина ли е част от доказателството за това, че живеем във „времето на края“? Живеем ли в тази епоха, когато „човеците ще примират от страх и очакване онова, което ще постъпи по цялата земя“?

[Бележки под линия]