Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Страх — един знак за края?

Страх — един знак за края?

Страх — един знак за края?

ЖИВЕЕМ ли в полумрака на една епоха на несигурност, в която „човеците ще примират от страх и очакване на нещата, които ще постъпят по цялата обитаема земя“? Един кратък поглед назад към световните събития и причините за страха от 1914 година насам, ще освежи паметта ни и ще ни помогне да разберем, дали се наближаваме към предсказания „край“ /Лука 21:9, 25, 26/.

Страх и войни

Паметниците във Франция, издигнати в памет на падналите по време на Първата световна война, носят думите „Голямата война“. Да, това, което днес обозначаваме като I световна война /1914–1918/, по онова време бе наречена „голямата война“. Тази война изиска такъв голям брой смъртни жертви и предизвика такива ужасни опустошения, че я нарекоха с пълна надежда войната, която ще сложи край на всички войни. Тъй като ужасите от тази война бяха така очебиещи, смяташе се, че цивилизированото човечество „нито ще се учат на война“ /Исаия 2:4/. Това трая само 18 години, докато измамническата надежда бе разбита и в Испания избухна гражданската война /1936–39/, в която повече от половин милион испанци загинаха. Германци и италиянци също бяха заплетени в този конфликт, който послужи като „упражнение“ за войната, която по–късно трябваше да бъде наречена Втората световна война /1939–45/. Тази световна катастрофа завърши с опустошаване на Хирошима и Нагазаки.

С онази атомна експлозия в Япония настъпи страх от появилата се нова опасност — страх от атомна война. Колко достоверни са думите изказани от проф. Алберт Айнщайн през декември 1945 год.: „На света се обеща свобода от страх, но в действителност от края на войната този страх нарастна огромно“. Той добавил към това: „Нашият следвоенен свят не предлага никакви радостни изгледи“

Този увеличаващ се страх намира днес отражение в това, че навсякъде по света милиони хора демонстрират против употребата на ядрени оръжия. Даже духовенството е намесено в този спорен въпрос. Да, ядрените оръжия промениха световната политика и военната стратегия. Става така, както историкът Е.П. Томсон казва в своята неотдавна публикувана книга „Оня свят на студената война“: „Тези оръжия оказват влияние върху политика, идеология и стратегия; те са изнамерени за заплаха и това и възнамеряват: те причиняват страх, предизвикват превишаващи чувства на агресия и същевременно ги подтиснат“.

Страхът от атомна война е обхванал целия свят. В една неотдавна издадена брошура в Съветския съюз се казва: „Съветския съюз е напълно ясно в това, че една атомна война ще бъде глобална катастрофа, която с голяма вероятност ще означава край на всякаква цивилизация. Възможно е и да доведе до пълно унищожение на човечеството“. Днес двата най–голями идеологически блокове стоят един срещу друг в несигурно равновесие, което почива на стратегия на „сигурно взаимно унищожение“ /Mutual Assured Destruction/ съкратено наречена MAD. Нищо чудно, че човечеството днес живее в ‘очакване на неща, които ще настъпят по цялата земя’ — точно така както е предсказал Исус!

Страх и криминалност

Лично може би повече сме засегнати от един друг вид страх. От какъв? Страх от престъпност в заобикалящата ни среда. Едно време крадеца се задоволявал само със скъпоценни неща. Днес е застрашен живота на човека. Спазването на закона е незначително и наказателните действия за много са доходни. И така истински страх е обхванал хората в голямите градове и заможните предградия. Така например, броя на тези, които ползват метрото в Ню Йорк е най–малък от 1917 година. Защо? Главната причина за това е страх от това да не бъдеш ограбен или убит. В едно докладване от Великобритания се казва „Чрез страх от престъпност, който предразполага не малко хора да си стоят вкъщи, ще бъде разрушен обществения дух, който така много ни е необходим“. Даже в градовете, които по–рано важеха като сигурни, като Барцелона /Испания/ е увеличено купуването на устойчиви врати, а при многобройни жилищни врати се намират две или три ключалки или резета. В Съединените щати се упражняват много жени в употребата на стрелни оръжия за да се самозащитават. Една студия показва, че 52 процента от американските семейства разполага със стрелни оръжия. В същото докладване се обръща вниманието на това, че „страх от престъпност парализира постепенно американското общество“.

Вдъхновени библейски писари знаели, че такива крайности в отношенията ще господстват „във времето на края“. Така апостол Павел казал предупредително: „А това да знаеш, че в последните дни ще настъпят усилни времена, с които трудно можеш да се справиш, защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто“ /2 Тим. 3:1–3/. Причината за колко много наказателни действия се намира в тези основания които апостол Павел е въвел тук! И колко много опасения се дължат на непрекъснато растящия брой на престъпниците!

Страх и безработица

Друг фактор, който предизвиква страх и опасения в 20–тия век е непостоянността на световната икономика с нейното високо относително благосъстояние и депресии, в резултат на които милиони хора са без работа. Даже хора, които имат работа се чувстват понякога доста несигурни. „Кой е следващия, който ще остане на улицата?“ — това е човъркащия въпрос. Тъй като толкова много хора живеят от кредити, то тази заплашваща възможност предизвиква ежедневно грижи. Само в Западния свят има повече от 30 милиона безработни. Един коментатор изказал мрачното предупреждение, че много безработни няма никога повече да намерят работа.

Банкери, заети в интернационални сделки, затайват дъха си когато гледат как отделните страни една след друга изпадат в неспособност за изплащане. Вестника The Guardian докладва: „Общо около 25 страни през последните три години трябваше да молят банки и правителства за отлагане на плащането на тяхните задължения; повечето от тях идват повече от един път“. Ето защо икономическата ситуация е друг фактор от изпълнението на думите на Исус, че „човеците ще примират от страх и очакване на нещата, които ще настъпят на земята“

Страх и космоса

Стах и опасения на хората не се отнасят само за земни проблеми. От 1914 година бяха употребени в две световни войни и много други голями спорове опасни и унищожаващи военни средства от въздуха. Но днес опасността идва от много по–голяма височина, отколкото от въздуха — тя дебне от космоса. Испански ежедневен вестник El Pais носел не отдавна заглавието „Космоса става зрелище на военни операции“... В статията се казва по–нататък: „Както Съединените щати, така и Съветския съюз предприемат по–нататъшни крачки в тяхното космическо съревнование, чиито военни аспекти през последните месеци са се появили по още по–зрелищен начин. Може да се каже, че епохата на офанзивно милитаризиране на космоса и настъпила“.

Заплахата от към космоса е разяснена чрез едно обяснение на генерал–лейтенант Рихард Хенри, заместник–главнокомандващ на американската космическа главна командатура. Той казал: „Космоса не е никакъв изследователски обект, той е едно място. Той е операционна област. Сега е времето да го разглеждаме като операционна област“. А генерал Роберт Т. Марс, пълководец на върховната команда на американската военно–въздушна система потвърждава: „Космическия транспорт ще промени нашите действия. Ние ще го използваме за това, практически всички наши полезни товари на нашата национална сигурност /кажи: военни съоръжения/ да придвижи в космоса“ Тези забелязвания показват, че космоса няма да остане дълго като безвреден вакум. Генералния секретар на Обединените нации предупредил: „Ние трябва да се противопоставим решително на увеличаващото се милитаризиране на космоса. Още имаме време — обаче много малко“. Какви по–нататъшни белези в обхвата на „Слънцето и луната и звездите“ още ще се появят, за да предизвикат страх и очакване, ще покаже само времето /Лука 21:25/.

Другояче, отколкото при предишни поколения

Някои са склонни да подценяват библейските предупреждения, като казват че предишни поколения също са преживяли подобни кризи и че съвременните страх и опасения, не представляват никакъв знак за края, както това е е предсказал Исус. Несъмнено, вярно е това, че предишни поколения са преживяли катастрофи. 14–тото столетие например е било епоха на черната смърт, когато хората навсякъде в Европа живяли в страх от чума, глад и войни. Но сравни само веднъж това с размера на проблемите в нашето столетие!

Ученият Рене Дюбо писал неотдавна: „Аз съм така обезспокоен както и всеки друг от хилядите злини на съвременните социални и технологически кризи както и от кризите в околния свят... Аз разбирам също, че в различни отношения съвременните световни проблеми се различават по размер и качество от тези в миналото. Например: ... Днешните проблеми не са единични и не са ограничен и само при една малка група от световното население“. Той сочи вниманието също и на широкия размер на опасните последици напр. от радиоактивността, дъждове причинени от киселини и пестициди. Друг фактор в много по–голямата зависимост на нациите една от друга, поради което кризите оказват влияние върху всички, както кризата в 1973 год., предизвикана от покачването на цените на земното масло. При предишни поколения не се е наблюдавало такова нещо.

Ето защо — и от фактите, които Исус е нарекъл в Евангелието на Лука, глава 21 — ясно може да се каже, че предишни поколения не са били изпълнени от страх и очакване по същия начин, както нашето поколение. Нито едно от поколенията преди 1914 год. не е преживяло даже и една световна война, а камо ли две. Нито едно по–раншно поколение не е стояло пред безумието на една стратегия на „сигурно взаимно унищожение“ чрез ядрени оръжия. Нито едно по–раншно поколение не е разорило земята чрез широко разпространено заразяване и унищожаване, както нашето /Откр. 11:18/.

И още един друг аспект: нито едно предишно поколение не е преживяло целия свят обхващащото проповядване на ‘благовестието за Царството по цялата земя за свидетелство на всички народи’ /Мат. 24:14/. Свидетелите на Йехова изпълняват това дело днес по ефикасен начин в над 200 страни, във всяка нация където Бог е дал възможност. Поради тази причина можеш да четеш и ти в това списание. Благовестие на надежда и съд се оповестява едновременно. Това е сигурен знак, че края трябва скоро да дойде. А какво ще дойде след това? Исус отговорил: „Когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство“ /Лука 21:29–33/.

Ако искаш да узнаеш подробности върху тази интересна тема, чувствай се свободен и пиши на издателите на това списание или се свържи със събранието на Свидетелите на Йехова в мястото където живееш в тяхната зала на Царството. Без да се задължаваш с нещо те ще ти отговорят на всичките ти въпроси.

[Текст в блока на страница 6]

„ЕПОХАТА НА ОФАНЗИВНО МИЛИТАРИЗИРАНЕ НА КОСМОСА Е НАСТЪПИЛА“

[Снимка на страница 5]

Съобразно една студия 52 процента от американските семейства разполага със стрелни оръжия

[Снимка на страница 7]

„Космоса не е никакъв изследователски обект ... той е операционна област!“