Благодарност за изпълнен живот в службата

Разказано от Джон Бут

ПРЕЗ октомври 1921 година бе оповестено, че в нашата градска зала в Уолкил /Ню Йорк/, ще се изнесе доклада „Милиони хора, които сега живеят, никога няма да умрат“. Въпреки, че бяхме доста любопитни, никой от нашето семейство не отиде на този доклад. Аз обаче поръчах литературата, посочена в поканата. Когато получих брошурата КАКВО КАЗВА БОЖИЕТО СЛОВО ОТНОСНО АДА? и книгата БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВЕКА — двете написани от Чарлс Расел — бях така прикован от тяхното съдържание, че с мъка можех да ги оставя на страна.

Преди това, в същата година, бях завършил висшето си образование и търсех нещо смислено, което да запълни живота ми. Бяхме религиозно семейство, редовно посещаващо нидерландската реформирана черква, в която бях зает като учител в неделното училище. Пастора искаше да отида в колеж и да следвам теология, но това не ме интересуваше, защото ми се струваше, че духовниците водят самодоволен живот. Аз исках да помагам на хората и си мислех, че не бе лошо, ако стана мисионер.

След като научих, къде се събират Библейските изследователи /така се наричаха тогава Свидетелите на Йехова/, пътувах следващото лято всеки път 24 клм. с колелото за Ню Борг /Ню Йорк/, за да присъствам на тяхните срещи. След една проповед на пастора в нашата черква, относно ада, която проповед бе в противоречие с това, което казва Божието слово че мъртвите са без съзнание, аз и майка ми напуснахме черквата /Екл. 9:5, 10/. Баща ми четеше с удоволствие библейската литература, но остана да принадлежи към черквата, в която бе отрастнал. Двамата ми братя и трите ми сестри напротив, станаха с течение на времето също Свидетели.

Работа в Стейтен Айленд

През лятото на 1923 година приех поканата да работя при построяването на нова радиостанция ВББР на дружеството на Стражева кула в Стейтен Айленд. Между тези, които в края на седмицата идваха от централата на Бруклин да помагат, бе също и 18 годишния Натан Кнор, който в 1942 година стана третия президент на Дружеството на Стражева кула. От Стейтен Айленд посетих един конгрес в Ню Йорк, където на 19 октомври 1923 год. бях покръстен. Това бе първата възможност да символизирам моята отдайност към Йехова Бог.

През онази зима се върнах вкъщи, за да работя в малката ферма на семейството ни — ние държахме млечен добитък — близо до Уолкил, но напролет бях отново в Стейтен Айленд и помагах при разкрасяването на природата и построяването на улиците. Докато работата, която ни беше определена, се привършваше, мнозина бяха запланували да посетят голямия конгрес в Колумбия /Охайо/ през юли 1924. Ползвах се с привилегията, да отида на този конгрес с Бетеловата фамилия, сътрудниците на Главното бюро в Бруклин, с един извънреден влак. На този конгрес бяха организирани всички членове на събранията за проповядване от къща на къща.

Проповядване в околността на Уолкил

След като се завърнах от Колумбия, започнах да свидетелствувам в  околностите на фермата на родителите ми. В тази област днес се намират фермите на Стражева кула. Отначало обработвах областите с помоща на колело, но след това си купих кола Форд Т, за да работя в по–далечни области. Когато в 1926 година излезе книгата ОСВОБОЖДЕНИЕ, организирах библейско изследване в една от къщите на Скотс Корнерс, близо до Уолкил. Някои от участниците напредваха бързо и по–късно станаха Свидетели.

Близките ми и аз посещавахме редовно срещите в Ню Борг. Когато накрая срещите, провеждани през седмицата и посветени на молитви, хвалебствия и свидетелствуване, бяха превърнати в служебни срещи, поставяйки на преден план нашата служба от къща на къща, това никак не се хареса на някои. Но аз се радвах, че се наблегна на това, Благовестието за Царството да се разгласява така, както това правели апостолите /Деян. 20:20/. От април 1928 година поех тази проповедническа служба като общ пионер.

Проповядване на юг

В онези години между пионерите бе нещо обикновено, да обработват през лятото северните области, а през зимата южните. Така аз и моя пионерски партньор Рудолф Аббул през 1928 до 1935 през зимата обработвахме федералните държави Виржиния, Западна Виржиния, северна Каролина, Джорджия, Тенеси и Кентаки.

Бе незабравимо преживяване, в онези години да свидетелствуваш на юг. Често само някои улици бяха павирани и ние не знаехме къде да оставим колата, за да не увиснем някъде на камъните или пък да затънем в тиня. Вървяхме дълго пеш, защото до къщите не можехме да се добереме с кола.

В селските области общо взето хората бяха бедни и живееха без всякакви модерни удобства. В области от Кентаки, действително нямаше нищо необикновено в това, да виждаш блокови жилища и също някои хора, които все още използват чекрък за предене. От около 150 години, в живота не бе се променило много.

Обикновено вземахме под наем стая за 10 долара на месец. Понякога обаче пренощувахме в къщите на местните жители като плащахме по 1 долар на нощ включително и храната. Винаги можехме да намериме жени, които ни переха бельото срещу библейска литература. Тъй като хората нямаха достатъчно пари, обменяхме често литература срещу хранителни продукти.

Често някои стопанки ни казваха: „Давам ви една кокошка, но трябва сами да я хванете“. За тази цел бяхме подготвени и в багажника на колата имахме винаги кош за кокошки. Ние станахме експерти в това отношение. За хващането на кокошки за краката им, използвахме една тел с кука. Яйцата бяха също „предмет на обмяна „но също и всички сортове от местните плодове. Това, което не ни трябваше на нас, продавахме за да купим бензин. Веднъж даже имахме определен път. Хранителни продукти, получени при обмяна срещу литература, продавахме след това в ресторанти.

Преодоляването на съпротивления и трудности ни помогна да спечелим доверието на хората. Това стана ясно в Кливленд /Джорджия/ където един адвокат, който бе също учител в неделното училище, ни обвини, че продаваме забранена литература, поради което попаднахме в затвора. Цяла редица от хора, между които и мъжа, в чиято къща бяхме настанени, дойде за да ни защитава. Бе ни възможно да обясним вида на нашата дейност, въз основа, на което ни освободиха и ни се извиниха.

По хълмовете в околността на Ферум /Виржиния/, а също и на други места, бе разпространено производството на спиртни напитки на черно. Въоръжени мъже охраняваха дестилационните апарати и достъпа за чужди бе забранен. Но без да знаем, бяхме спечелили доверието на хората и доброто мнение, което имаха за нас ни предхождаше. Така можехме да свидетелствуваме и в тази област без някой да ни пречи или нанесе вреда. Ние намерихме една жена, която въз основа на нашата радиопрограма бе се снабдила с литература и която показваше нейното уважение чрез това, като говореше  с други за това, което бе научила. По–късно бе покръстена и дълги години беше верна Свидетелка на Йехова.

По времето, когато се задържахме в Харлан /Кентаки/, тази област бе наречена „кървавия Харлан“ и то с основание. Хората притежаваха оръжие и го употребяваха. Веднъж моя пионерски партньор получи един куршум в рамото: някои от мъжете се бяха опитали да му всеят страх. Отведохме го в болница за оказване на помощ, но там не ни бе зададен абсолютно никакъв въпрос. Очевидно такива наранявания бяха ежедневни случки. След като бяхме свидетелствували вече в тази област, не ни учудваха повече докладванията, според които само в течение на една година бяха убити осем помощник шерифи и други 100 души. За нас обаче бе голяма радост, че в тази област намерихме две семейства, които приеха истината. Един от синовете дойде по–късно в Бруклинския Бетел.

Проповядване на север

През летните месеци, нашата ферма близо до Уолкил, бе моя роден подкрепителен пункт, откъдето аз свидетелствувах в четирите райони на тази област. Взимах си провиянти и къмпирах за една седмица на открито, давах свидетелство в съответната област и в края на седмицата се връщах обратно вкъщи, за да посетя срещите в Ню Борг. По този начин можех и в отдалечени места да прекарам по 10 часа на ден в проповедническа дейност. Счетох за необходимо да правя повторни посещения при много интересуващи се. Голяма бе радостта ми, когато на един конгрес, една жена дойда при мене и ми каза, че благодарение на книгите, които ѝ бях оставил, намерила пътя на живота.

Особено в Ню Джерои, Свидетелите на Йехова бяха изложени на непрекъснати арестувания. През лятото бях там наблизо и последвах призива за един поход, който бе организиран за свидетелствуване в едно „размирно огнище“. Понякога бяхме арестувани и вечерта отново пуснати на свобода, но друг път ни задържаха до разглеждане на делото. Когато веднъж трябваше да отлежим 10 дни наказание, дадохме свидетелство на един от затварниците, който по–късно стана пионер.

Горе долу по онова време започнахме интензивно да употребяваме в нашата проповедническа дейност от къща на къща плочи с къси библейски програми. Също и малки грамофони бяха инсталирани в коли и така бяха подготвени коли с високоговорители. Отидох в Бруклин и за 175 долара оставих да ми бъде монтирана една такава инсталация в колата. В летните вечери поставях колата с високоговорителя в началото на една долина и така плочите можеха да бъдат чути километри далеч. През следващите години пропътувах хиляди километри с голямата грамофонна фуния на колата и по този начин благовестието за Царството достигна много хора.

Нещо особено в нашия живот бяха голямите конгреси, които ние посещавахме всяко лято. Особено паметен бе конгреса в 1931 година в Колумбия /Охаио/, където съобразно писанията приехме името Свидетели на Йехова.

Нови разпределения

В късна есен на 1935 година се върнахме от разпределението ни като пионери на юг отново в Бруклин за да подпомогнеме. След като няколко дни работих във фабриката, брат Нор ме повика при себе си и ме попита дали искам да служа като окръжен настоятел да посещавам групите /както бяха наричани тогава събранията/.

 „Аз досега никога не съм държал някакво слово и не зная как се организират групи за служебна дейност“, отговорих аз.

„Ние не се нуждаеме от сладкодумни словодържатели, а от някой, който обича службата и който да поеме ръководството и говори на тези групи за дейността ни“, обясни брат Нор.

Така през следващите месеци бях обучаван за новото ми служебно разпределение и придружавах брат Нор и други, когато в края на седмицата посещаваха групи. Бе голямо задължение да се организират групи за делото на повторни посещения и библейски изследвания, понеже тази дейност бе относително нова. Накрая на една седмица направих едно посещение вкъщи /последното за шест години/, оставих неща, които не ми бяха необходими на всяка цена и се подготвих за пътуванията. След това, през март 1936 год. започнах да пътувам, въпреки че имах чувството, че не съм дорастнал за такава служба.

На път

Най–напред посетих Естон в Пенсилвания. По правило пристигах на едно място сутрин за проповедническа дейност; привечер имах среща със служителите на групата и след това друга среща с цялата група. Обикновено прекарвах само два дни с една група, а с по–малки групи само един ден, така че понякога в седмицата посещавах шест групи. Бях непрекъснато на път.

През 1936 и 1937 година обслужвах части от Пенсилвания, западна Виржиния, Охаио, Индиена, Айова, Небраска, Виоминг, Колорадо, Ню Мексико и Тексас. Запада за мен беше нещо ново и интересно — в стила на живота, равнините, планините, голямите разстояния. Посетих в продължение на две седмици всички групи в Ню Мексико. През лятото на 1937 година бях в Тексас. Там нямаще испански говорещ окръжен настоятел и така посещавах и испанските групи и говорих с помоща на преводач.

В една малка английска група в Тексас, едно 18 годишно момиче осъзна задължението на груповия ръководител. Предполагаше се, че баща му ще умре този ден, което и се случи и ме помолиха да държа надгробното слово. Отидохме в проповедническа служба, вечерта проведохме срещата, а на другия ден ръководих погребалната церемония. Колкото и да бяха тъжни братята, все пак бяха радостни, че бях дошъл и държах надгробното слово.

След като бях посетил конгреса в Колумбия /Охаио/ в 1937 година, зимата прекарах в това, да посещавам групи в по–северните държавни щати: северна Дакота, Монтана и Айгахо. През февруари 1938 година, прекосих планинската верига и бях приятно изненадан от много по–топлото време и зелените ливади покрай бреговете на Тихия океан. В Сиетл имаше тогава само едно сборно място, а сега има 21 събрания.

Зонални събрания

За пролетта на 1938 година бе запланувана специална среща за групите в областта на Сан Франциско и тя бе посетена от около 600 Свидетели. Тази среща се оказа като предшественик на зоналните събрания /днес наречени районни конгреси/. Новата предохранителна мерка за редовни посещения на зоналния настоятел /районен настоятел/ за зоналните събрания важи от 1 октомври 1938 година.

Като окръжен настоятел носех отговорността за едно зонална събрание. Тези събрания за духовно указание предлагаха на посетителите възможност да вземат участие в проповедното дело от къща на къща а така също и за кръщаване на нови. Преди да бяха провеждани зоналните събрания, кръщаваше се навсякъде и по всяко време. Спомням си, че веднъж потопих един в ледените води на една планинска река, поглъщаща водите от току що стопените ледове, а при друг случай потопих един в поилката в неговия харман.

 По времето на тези зонални събрания, започнахме да въвеждаме информационни маршове. Ние носехме плакати, на които от една страна пишеше: „Религията е примка и хващане на будали“, а от другата страна: „Служете на Бог и Христос, Царят“. Тези информационни маршове възбудиха голямо внимание и понякога също и съпротива. През септември 1939 год. в Европа избухна втората световна война и съпротивлението срещу дейността ни нарастна.

Акции на различни сбирщини в Ханибал /Мисури/, Колумбия /Небраска/ и Сан Клауд /Минезота/, доведоха до прекъсване на нашите конгреси. В Маринет /Висконзин/, кмета се опита да ни изпъди от залата на нашите събрания, но полицията установи, че имаме право да останеме там и ни защити. От друга страна полицаите в Хатонсвил /западна Виршиния/ при една акция на сбирщина по време на един конгрес, бяха против нас. Те бяха арестувани и трябваше да заплатят 500 долара залог. Процеса бе отлаган няколко пъти и след известно време обвинението бе оттеглено, но полицията не пречеше повече на нашето дело.

Във връзка с такива инциденти бях често пред съда. Понякога се явявах като пълномощник на обвиняемия, а в други случаи сам бях обвиняем, както например в Куинси /Илиной/, където спечелихме процеса. Хенден Кавинтон, тогавашния съветник по съдебни въпроси на дружеството и Фред Франц, последния президент на Дружеството на Стражева кула, ни помогнаха в много случаи, като напр. в Лондон /Кентаки/, където ние също спечелихме.

В съдебния процес в Индианаполис /Индиана/, където около 60 Свидетели бяха обвинени в подстрекателство, брат Франц и аз бяхме свидетели в петдневния процес. Въпреки, че нашите братя бяха обявени като виновни, по–късно един по–висш съд ги оправда. В същата седмица, в която се състоя този процес, в един друг случай в Жолиет /Илиной/, бях обвиняем. В друг случай в Медизон /Индиана/ бях пълномощник на един брат и освен това, в края на всяка седмица бях отговорен за едно зонално събрание. Цяла книга ще се изпълни ако се предадат“ всички подробности от тези вълнуващи времена.

Една наистина върховна точка бе петдневния конгрес в Сен Луи през август 1946 година. Няколко седмици преди това, бях повикан да отида там и бях натоварен да сътруднича при уреждането на град от жилищни коли. След като събрахме сеното на един чифликчия, положихме един „град“ за 5 000 души. Но още преди започването на конгреса, бяха пристигнали вече 10 000 души и много коли, товарни и коли за кампинг, стояха на улицата и чакаха да им се даде възможност да влезат. Накрая в „града“ бяха 15 000 души. Много от тях останаха там и слушаха програмата от конгреса, която бе предавана и там. Когато 15 000 деца в стадиона застанаха прави и  получиха безплатно тяхния егземпляр на книгата ДЕЦА, аз раздадох безплатните броеве на многото деца в града от жилищни коли.

Ферма на Царството и ферми — Страшева кула

Наскоро след конгреса в Сен Луи, стана все по–трудно, да провеждаме нашите зонални събрания. Така бе решено тези събрания да бъдат премахнати. Бях помолен да се обадя в Бруклиновия Бетел. Бях едва няколко дни там, когато брат Радерфорд ме попита дали искам да служа във фермата на Царството, близо до Итака /Ню Йорк/. Преди да встъпя в новото си задължение, посетих родната ми къща наблизо до Уолкил. Майка ми бе починала, а братята и сестрите ми всички бяха оженени. След това потеглих за Фермата на Царството, където ми бе дадена една стая, в която живях следващите 28 години.

След повече от тринадесет години целодневна проповедна служба, не ми бе лесно, да заседна като чифликчия. Все пак аз го сторих и се радвах заради многото служебни предимства в моята дейност. Но аз участвах и по–нататък редовно вечер и в края на седмицата в проповедната служба. Водих изследване на Библията с много хора и редица от тях станаха кръстени Свидетели.

Въпреки това, моята главна дейност сега се състоеше в работа във фермата. Посветих се в следването за отглеждане на добитък и на учението за растения и използвах за това наблизо лежащия университет Корнел и неговата библиотека. Чрез нашите усилия, стана възможно да увеличим продукцията. С течение на времето можехме да продуцираме по–голямата част от храната, необходима за нарастващото семейство в Бруклин, както и във фермата на Царството.

Числото на тези, които живееха във фермата, се увеличи огромно, когато на 1 февруари 1943 год. пое началото си Гилеадската школа. От сега, нататък, всеки шест месеца имахме нов клас с около 100 студенти, идващи от целия свят. Каква голяма радост е, да познаваш 3 700 студенти от 35 класа, които получиха във фермата тяхното образование за мисионерска дейност, преди в 1941 година да бъде преместена школата в Бруклин. През онези години претърпяхме много съпротивления, бяхме прицелна точка на много акции от различни сбирщини и бяхме заплетени в един съдебен случай, който завърши в наша полза. Малко по малко, нашата малка група в нашата област нарастна на четири събрания.

Когато Гилеадската школа бе преместена от фермата на Царството, там започна да се провежда школуване на настоятели на събранията за служба на Царството. През следващите години около 7 000  по–възрастни мъже посещаваха едномесечен курс, който по–късно бе съкратен на две седмици.

През януари 1963 година, Дружеството на Стражева кула придоби собственост наблизо до Уолкил /Ню Йорк/, където бях отрастнал. Тази местност бе наречена Стражева кула — ферми. С течение на времето тази площ бе уголемена и застроена; да, даже една печатница бе уредена. На 1 януари 1970 поех там моето ново задължение и така бях отново в същата област, където преди около 45 години бях започнал. Някои от по–възрастните хора още можеха да си спомнят за мене.

Когато пристигнах във Стражева кула — ферми, семейството се състоеше от 55 члена, но днес служат там над 750. Между тях се намират трима мои племенници. Освен това, една от моите племеннички, придружава мъжа си в неговата служба като районен настоятел. Много съм радостен, че повече от 30 души, роднини на семейството ни, са свързани със Свидетелите на Йехова. В ноември 1974 година имах предимството да стана член на ръководното тяло на Свидетелите на Йехова и след това название се върнах отново в Бруклинската централа.

Аз съм така щастлив, че Йехова Бог ми показа тази великолепна цел в живота, след завършването на висшето училище. Да следвам неотклонно тази цел през изминалите 60 години, бе наистина заслужаващо и задоволително. Тя ме добра по–близо до нашия небесен Баща и ми даде възможност да изпитам ясно защитата и благосклонността, които почиват върху неговия народ.

[Снимка на страница 23]

Поради проповядване; зад затворническите решетки

[Снимка на страница 25]

За свидетелствуване през 30 години използвах тази кола с високоговорител

[Снимка на страница 26]

Двадесет и осем години прекарах във фермата на царството, първоначалното място на гилеадската школа

Две от 3 700 мисионери, чието абсолвиране на гилеадската школа аз преживях

[Снимка на страница 27]

Пет години служих също и във фермите — Стражева кула