На прага на Хармагедон
На прага на Хармагедон
ОТ ОКОЛО четири и половина хилядолетия две организации се намират в курс, водещ до колизия. Последицата на това: Сблъскване, чрез което света ще бъде тласнат в една от най–опустошителните войни в историята. В Библията тя е наречена „войната на великия Божи ден, на Всемогъщият. Но може би тя да е по–известна под злокобно звучащото название Хармагедон a /Откровение 16:14, 16/.
Тази война не винаги е била известна под това име. Но тя има връзка с двете потомства, споменати в Битие 3:15, където четем: „Аз /Бог/ ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти стъпче главата, а ти ще му нараниш петата“.
Постепенно Йехова Бог разкрил кой се намирал а действителност зад змията, към която привидно били отправени горните думи, а именно, едно невидимо духовно създание „наречено Дявол и Сатана“ /Откровение 12:9/. Неговото „потомство“ — както небесната, така и земната му част — образува една организация, която държи целия свят в смъртоносните си нокти /Йоан 8:44; Ефесяни 6:12; Евреи 2:14/. „Жената“ за която Йехова Бог е говорил тук, е всъщност неговата верна, подобна на жена, небесна организация /Галатяни 4:26/. Тя също има „семе“ или „потомство“ и то става цел на нападение от страна на организацията на Сатаната, Дявола.
Защо е необходима война
С това, че Сатаната подвел нашите прародители към мисълта, че те сами могли да се управляват, той разстроил мирния Рай, в който живеел човека /Битие 3:1–6/. Той представил Бог като егоистичен и неспособен господар, чиито закони и принципи са безполезни и немилостни ограничения. Суверена на вселената не можел завинаги да допусне това оклеветяване на неговото име и на неговата репутация. В противен случай би се създало впечатлението, че е безсилен и че с течение на времето ще се унищожи цялата вселена.
Следователно, Бог дължал на себе си да се намеси. Той не можел да допусне неговото име да бъде опозорено завинаги и неговия всемирен суверенитет да остане неоправдан /сравни Исаия 48:11, 12/. Победата върху организацията на Сатаната в Хармагедон ще послужи да се освети Божието несравнимо име /Псалм 83:18/. Тази война със Сатаната ще причини огромни човешки жертви, защото Бог ще унищожи и земната организация на Сатаната, неговата система на нещата. Това ще бъде предсказаното от Исус „голямо бедствие“, при което ще бъде спасена „твар“ — Матей 24:21, 22. Опасния стремеж на хората към независимост от Бога вече доведе до ‘покваряване’ на земята чрез войни, чрез замърсяване на околната среда и пр. Но в Хармагедон Бог ще „погуби тези, които погубват земята“ /Откровение 11:18/. Чрез отстраняването на тези хора той ще подготви пътят към Рая.
Но кога и къде ще се проведе тази Божия война? Много хора смятат, че тя ще избухне в Близкия изток, особено имайки в предвид това, което се случи там на 15 май 1948 година, денят, в който Израел обяви своята независимост като нация — очевиден триумф на един народ, който със столетия наред трябвал да търпи разпръсване, преследване и даже смъртоносно изтребване. И въпреки,
че в началото изглеждаше така, като че ли тази нация не може здраво да се основе, все пак тя успя вече да се задържи три десетилетия наред в сполетяния от размирици Близък изток. Много хора виждат в раждането на съвременния Израел Божия съдба, негова намеса и сигурен знак за това, че Хармагедон е близо.Вярно е, че не всички теолози споделят това мнение. Така например казва един презвитерянски духовник: „Смятам, че си прахосваме времето, ако се опитваме в белезите и събитията на нашето време да четем библейски пророчества и да ги прилагаме върху определени лица“. Все пак има много книги, филми, както и многобойни телевизионни евангелисти който се застъпват за мнението, че Близкия изток ще бъде арената на Хармагедон.
Но Хармагедон наистина ли ще бъде в Близкия изток? Всъщност, как ще се проведе „войната на великия Божи ден, на Всемогъщият“? Как ще се стигне до тази война? Как ще може човек да преживее Хармагедон? И какво ще последва след тази война?
[Бележки под линия]
a Еврейския израз „Хар–Магедон“ се употребява всъщност като символ за едно световно положение, при което войските са събрани за сражение. Обаче с течение на времето се започна да се нарича и самата битка с този израз.