Йехова изпълнява своите обещания!
Йехова изпълнява своите обещания!
Освобождение! Възстановяване! Каква ощастливяваща вест за живущите във вавилонско заточение евреи! Според Божието обещание те трябвали да се завърнат в родината си след 70 годишно подтисничество (Йеремия 25:12; Исаия 44:28 до 45:7). Също така и предметите, взети от храма на Йехова, трябвали пак да се върнат на мястото им. Каква радост царяла!
С тези въодушевяващи събития започва библейската книга Ездра. Тя била писана около 460–та година п.н.е. от писаря Ездра в Ерусалим и обхваща един период от около 70 години, а именно, времето от освобождението на евреите до завършването на вторият храм и прочистването на свещеничеството (537–467 г. п.н.е.). Особена светлина се хвърля тук върху начина, по който Йехова изпълнява своите обещания. Книгата също така съдържа ценни поуки за днешните Свидетели на Йехова.
Освобождението на живущите в заточение
Прочети моля Ездра 1:1 до 3:6. Персийският цар Кир, чиито дух бил събуден от Йехова, обявява една прокламация: Храмът в Ерусалим трябва пак да се изгради и обожаването на Йехова пак да се възстанови! Всички израилтяни могат да вземат участие в това. Всеки, който е в състояние да направи това, може да се завърне в родината си, за да помогне при изграждането. Други пък се мотивират, щедро да подкрепят този проект във финансова насока. Уредите от първоначалния храм, които били отнесени от Навуходоносор във Вавилон, трябва пак да се завърнат. Под ръководството на Зоровавел поемат около 50.000 евреи пътят към Ерусалим, който се намира на около 1 600 км. Те изграждат наново светия олтар и принасят жертви на Йехова. След това празнуват през есента от 537 година п.н.е. празника на листошатрите. Предсказаните 70 години на опустощение завършват тъкмо навреме! (Йеремия 25:11; 29:10).
◆ 1:3–6 — Израилтяните, които останали във Вавилон, били ли са невярни?
Не непременно, въпреки че материализъма и липса на ценене да са играели роля в някои случаи. Според нареждането на Кир евреите не били накарани на сила да се завърнат, а свободно могли да се решат. Напреднала възраст, болест, семейни причини или други обстоятелства може би са попречили на някои, да се присъединят към тръгващите. Обаче те трябвали да окажат подкрепа.
◆ 1:8 Кой е бил Сасавасар?
Много вероятно е, че Сасавасар било името, което официално било дадено на Зоровавел на халдейския двор. (Сравни Данаил 1:7) Това, което в Ездра 5:16 се приписва на Сасавасар, се приписва в Захария 4:9 на Зоровавел. И двамата се обозначават като „градоуправители“ (Ездра 5:14; Агей 2:21). В Ездра 2:2 и 3:1, 2 се споменава Зоровавел като този, който водел завръщащите се от заточението и за това е подходящо, че тук не се споменава името Сасавасар.
◆ 2:61–63 — Какво били Урим и Тумим?
Вероятно святи жребии които се употребявали когато се търсел отговор от Йехова на един въпрос. Според еврейската традиция тези Урим и Тумим изчезнали по времето, когато храмът бил разрушен в 607 година п.н.е. Това се потвърждава чрез факта, че всички тези, които не били в състояние да докажат свещеническият си произход, били изключени от свещеничеството и не им било позволено да ядат от пресвещените неща, „докато не настане свещеник с Урим и Тумим“. Но никога не се докладва, че те били употребявани по онова време или по–късно.
Поуката за нас: Свидетелите на Йехова се намират днес в подобно положение като заточените евреи по онова време. Не всички са в състояние да поемат целодневната служба или да напуснат мястото, където живеят за да служат там, където помощ е по–необходима. Но те подпомагат интересите на чистото обожаване чрез доброволни дарби и с това, че поощряват тези, които могат да бъдат дейни в по–голям размер.
Противници на възстановяването
Прочети 3:7 до 4:24. С голяма радост полагат завърналите се евреи основите на дома на Йехова. Но години наред известни противници се опитват да обезкуражат строителите. Накрая им се удава да предумат царя, че „бунтовническият и зъл град“ пак се строи, и така той заповядва прекратяването на строителната дейност. Забраната остава в сила „до втората година на властта на Дарии, персийския цар“.
◆ 3:12 — Защо плачели тези мъже?
Тези мъже в много напреднала възраст могли още да си спомнят за великолепния храм на Соломон, чиито план бил даден от Йехова. Това, което те сега виждали, не било нищо друго освен фундаменти, значи нищо в сравнение с онази изящна сграда. Те вероятно били обезкуражени и се съмнявали, че чрез тяхните усилия ще бъде възможно пак да се възстанови тази изящност (Агей 2:2, 3).
◆ 4:1–3 — Защо се отхвърлила предложената помощ?
Неевреите, които се споменават тук, били доведени от асирийския цар, за да се насели наново страната и те не били истински обожатели на Бога (2–ра книга на царете [бълг. 4–та] 17:33, 41). Приемането на тяхната помощ щяло да означава да се правят компромиси във връзка с истинското обожение, а Йехова изрично бил предупредил народа си от таково междуконфесионално задружие (Изход 20:5; 34:12). Освен това в дописката тези неевреи се обозначават като „неприятели“.
Поуката за нас: Ако ние, като Божи служители, се намираме пред неприятели, тогава нека да подражаваме онези, завърнали се в страната си евреи, които незабавно се обединили ‘като един човек’ в обожението. Тяхното доверие в Йехова, както и готовността им, да поставят обожението на Йехова пред всички други неща, ги укрепнали така, че те били в състояние да извършат възложеното им дело (Ездра 3:1–12).
Завършването на храма
Прочети 5:1 до 6:22. Насърчени от пророците Агей и Захария, израилтяните продължават строителната дейност с ново усърдие. Противниците не успяват да ги възпрят и затова те наново се оплакват на царя. Цар Дарии прави нов преглед и при това намира първоначалното нареждане на цар Кир. На противниците не само се заповядва да престанат с преченето на строежа, но дори им се повелява да дадат материална подкрепа! Благодарение на ободренията чрез пророците на Йехова, храмът се завършва в 515 година пр.н.е. и се предава на предназначението си. С радост той се посвещава на Бога, чиито пророчества се изпълнили.
◆ 5:5 — Защо противниците не могли да спрят строителите?
Бдителното око на Йехова било отправено към верните му служители (2–ри Летописи 16:9). Засилени чрез Божият дух старейшините не допуснали да бъдат сплашени. Те посочили върху вече отдавна забравеното нареждане на цар Кир. Въз основа на това, че персийски закони не могли да бъдат променени, противниците се страхували да предприемат мярки срещу царствено разпореждане (Данаил 6:8, 15). Ръководната ръка на Йехова ясно могла да се познае, и работата се продължила.
◆ 6:21 — Кой се отделил от „нечистотата на нациите“?
Това могли да бъдат прозелити, които се били завърнали с евреите, или самаритяни, които по онова време заселявали страната, или дори завърнали се евреи, които били покварени от езически влияния. (Сравни Ездра 9:1.) Напредъка на чистото обожаваме на Йехова в Ерусалим очевидно ги накарало да предприемат необходимите промяни в живота си.
Поуката за нас: Християнски старейшини също така трябва днес да се предоставят на ръководството на Йехова. Той ни дава необходимото прозрение, когато неприятели ни поставят под натиск (Псалм 32:8).
Ездра се завръща
Прочети 7:1 до 8:36. Времето минава. В 468 година пр.н.е. цар Артаксеркс удволетворява „всякакво желание“ на Ездра и по този начин му дава възможността да окаже помощ на Ерусалим. Заповедта на царя също така ободрява всички евреи, които са готови да се завърнат. Царят им дава още сребро и злато за да могат да набавят всичко, което е необходимо за домът на Йехова. Ездра се упълномощява да назначава общински управители и съдии, които да се грижат за спазването както на закона на Йехова, така и този на царя. С доверие в Божията подкрепа Ездра сам се окуражава и поема по опасният път. Той не иска царя да му даде ескорта, за да не се получи впечатлението, че се съмнява в закрилящата сила на Йехова. С Божия помощ евреите безопасно пристигат.
◆ 7:1, 7, 11 — Кой е бил този Артаксеркс?
Тук се касае за персийският цар Артаксеркс 1–ви (Лонгиманий). През 20–та година на неговото управителство той позволил на Неемия да се завърне в Ерусалим и наново да изгради градските стени и проти (Неемия 2:1–8). Древни историци описват Артаксеркс като добродушен и щедър. Заради щедрата му дарба той се причислява в Ездра 6:14 към тези, които чрез повелите си допринесли за привършването на храма, въпреки че същият бил вече завършен преди 47 години. Този Артаксеркс не е бил същия, който наредил прекратяването на строителната дейност на храма (Ездра 4:7–23). Това бе Гаумата, който през 522–ра година пр.н.е. управлявал само осем месеца. Изразът „Артаксеркс“ изглежда бил само царствено име или титла на цар.
Поуката за нас: За служителите на Йехова Ездра дава отличен пример. Като сръчен преписвач, който усърдно проучавал Божието Слово, той отдавал всякаква чест на Всевишния и бе повече загрижен за възвеличаването на Йехова отколкото за личната си сигурност (Ездра 7:27, 28; 8:21–23).
Народът се прочиства
Прочети 9:1 до 10:44. Ездра скоро научава, че много от евреите „не са се отделили от народите в страните по отношене на техните отвратителности“. Евреите, между тях също така свещеници и левити, се свързали с езическите ханаанци чрез смесени бракове. Ездра е потресен. В молитва той излага работата на Йехова и с покаяние признава прегрешенията на народа. Под неговото ръководство израилтяните се покаяват и решават да отпратят чуждестранните жени. В период от около три месеца нечистотата е отстранена.
◆ 9:2 — Защо били тези смесени бракове грях?
Те представлявали опасност за възстановяването на истинското обожаване (Второзаконие 7:3, 4). Чуждестранните жени не вярвали в Йехова Бог; те обожавали идоли. Последствията от смесените бракове щяли накрая да бъде претапяне на израилският народ в заобикалящите го езически нации въз основа на което истинското обожаване щяло да изчезне.
◆ 10:3, 44 — Защо са били отпратени също и децата?
Малки деца обикновено се нуждаят от майка си. Освен това с течение на времето децата биха могли да накарат отпратените жени пак да се завърнат. Предимството трябвало да се даде на чистото обожаване на Йехова.
Поуката за нас: Както евреите в дните на Ездра, така и Свидетелите на Йехова днес се придържат към Божият мащаб за брака. Те знаят, че бракът им трябва да бъде „само в Господа“ (1–ви Коринтяни 7:39).
Йехова изпълнил обещанието си да възстанови чистото обожаване в древния Ерусалим. Той също така ще изпълни обещанието си, според което чистото обожаване един ден ще се упражнява по цялата земя (Авакум 2:14). Ти ще принадлежиш ли към обожателите на великия Бог, когато Той, който винаги изпълнява обещанията си, донесе на земята мир, щастие и радост? (Псалм 37:10, 11; Откровение 21:3, 4).