Мир и безопасност — от къде

НАИСТИНА в известни области Обединените нации имат ценни постижения, но всеки добре осведомен човек трябва да признае, че до сега се провалиха всякакви усилия да се въведат траен мир и безопасност. Това признават дори и най–ангажираните застъпници на тази организация.

В 1953 година, само осем години след основаването на ООН, призна тогавашния генерален секретар Даг Хамършелд: „Докато нашите предшественици мечтаеха за нови небеса, ние само храниме надеждата да ни се позволи, да запазим старата земя.“ Двадесет и шест години по–късно трябваше да признае С. Уилиъм Майнес, заместник външен министър на Съединените Щати: „Главната дейност на Съвета за сигурност и Общото събрание би трябвало да бъде поддържането на международния мир и безопасност. ... Очевидно е, че Организацията не е постигнала тази извънредно спешна цел.“

Как така от значение?

Факт е, че през последните 40 години повечето от важните решения относно мира и безопасността не бяха взети от Обединените нации. В 1982 г. генералния секретар Жавиер Перез дьо Куелар се оплакал:“През тази година ние многократно видяхме, как нашата организация бе бутната на страна по една или друга причина в положения, където тя трябваше и можеше да играе важна и конструктивна роля.“ Каква е причината за такъв начин на действие?

Едни обясняват това със спектакулярното нарастване на броят на членовете в организацията. Този брой се повиши от първоначално 51 на повече от 150, при което всеки член притежава еднакво право на гласуване в Общото събрание. Обаче редица нации са много малки. Така притежава например държавата–остров Св. Христофър–Невис, 158–ия член на Обединените нации, с по–малко от 50.000 жители, същото право на гласуване като Китай, чиито брой на жители достига почти един милиард. Наистина, вярно е, че по този начин се дава възможността на малките държави да изкажат мнението си по настоятелен начин, но големите държави едва ли се ободряват по този начин да обръщат сериозно внимание на решенията на Организацията.

Shirley Hazzard показва втори проблем: „Организацията на обединените нации не е снабдена с никакви средства за упражняване на натиск, освен с такива, които се намират в ръцете на именно тези членове, върху които би трябвало да се упражнява този натиск.“ С други думи: организацията може да взима решения, но рядко може да се грижи за изпълнението на същите. Важни световни проблеми се дискутират надлъж и нашир. Тържествено се приемат резолюции — и след това се забравят. През 1982 година се оплака генералният секретар от „липсата на респект за решенията от страна на тези, към които тези решения са отправени“.

 Това са организаторски проблеми, към които се присъединяват и други — както това се признава от вещи хора. Но освен това съществуват много по–важни причини поради които Обединените нации нямат успех.

По–важните причини

„Тогава изглеждаше че бе възможно, да се посвети цялата дейност преди всички други задачи на изграждането на една система за опазването на световния мир и международната безопасност на основата на хартата на Обединените нации“ — каза Жавиер Перез дьо Куелар в спомен на идеализма на основателите на организацията. „Какво се случи с това великолепно видение? Много скоро то бе засенчено от разликите в мнението от страна на световните сили . ... Освен това се показа, че светът е далеч по–сложен и непокорен, отколкото се надяваха [основателите].“

Обединените нации нямаха в действителност никакъв шанс да въведат мир и безопасност. Задачата просто бе много трудна. Изказванията на генералния секретар ни припомнят думите на Йеремия: „Не е при мъжът, който ходи, дори да управлява крачките си“ (Йеремия 10:23). Въз основа на ограничената си мъдрост и ограничените си способности хората никога няма да бъдат в състояние да установят за всички мир и безопасност.

Както забелязъл генералният секретар, основателите на Обединените нации са били принудени да установят,че светът е „далеч по–сложен“ отколкото те мислели. За това има една основна причина, и очевидно онези мъже не я съзнавали. Апостол Йоан я обяснява по следния начин: „Целият свят се намира в силата на злия“ (1–ви Йоан 5:19). Библията ни показва, че злият. Сатаната, предизвиква на земята едно „Горко“, защото „е много озлобен“ (Откровение 12:12). Ужасяващ факт е, че Сатаната е действителност и оказва влияние въз основа на което усилията на Обединените нации за установяването на мир бяха предварително осъдени на провал.

Освен това не бива да забравяме, че ООН е дете на този свят и с това тази организация е наследила и чертите му. Слабостите, покварата и подкупността, които характеризират отделните нации,неизбежно се появяват и в Обединените нации. Александър Солшеницин е казал в 1972 година: „Преди четвърт век се роди Организацията на обединените нации в която цялото човечество положи голями надежди. За съжаление тя порастна в неморален свят и сама стана неморална.“ Библията казва: ‘“Няма мир — е казал Йехова — ‘за злите’“ (Исаия 48:22). „Неморална“ организация никога не може да въдвори мир и безопасност.

Как стои въпросът по отношение на мира и безопасността?

Би ли се променило нещо, ако се прокламира годината 1986 за „международна година на мир“? Това е твърде невероятно защото споменатите по–горе проблеми са абсолютно нерешаеми от хора. „Годината на мира“ ще донесе вероятно на човечеството толкова малко мир и безопасност, колкото „годината на детето“ (1979) подобри положението на децата по целия свят или колкото „международната година на жената“ подобри положението на жените по целия свят.

 Обаче няма съмнение, че някой трябва да направи нещо за мира и безопасността за да може човечеството да преживее. Нациите, въоръжени с ядрени оръжия, са в състояние да унищожат почти всякакъв живот на земята. Високо развити конвенционални оръжия предизвикват всяка година страхотни човешки жертви. Истинският мир изглежда, че се е отдалечил както никога до сега. Но, ако Обединените нации така се провалиха при решаването на тези проблеми,тогава кой може да ги реши?

Поглед в историята ни дава надежда. Преди около 3.000 години писал цар Давид, който властвувал в Близкия Изток и водил много войни, за един бъдещ владетел, който с успех ще въведе международен мир. Давид казал в една молитва по отношение на този владетел: „Планините ще донесат мир на народа, и хълмовете [мир] с правда. В неговите дни ще цъфти праведният, и мир ще изобилва докато трае луната“ (Пс. 72:3, 7).

Кой владетел може да въдвори такъв траен мир? Давид не посочил човешка организация като извор за този мир, а неговия Бог, Йехова, като Единственият, чиито авторитет ще направи, това да се осъшестви. Но били ли са това само мечтателни мисли? Не, понеже синът на Давид, Соломон, се уповавал на същия Бог, и по времето на неговото властвуване Йехова показал в образец силата си, като дарил на Соломоновото царство мир, въпреки че то се намирало в местност, която била разкъсвана от войни. Соломон не бил войнствен цар и по неговото време „Юда и Израел живееха непрестанно в безопасност, всеки под лозята си и под смоковицата си, от Дан [на север] до Вирсавее [на юг], през всичките дни на Соломона“ (1 Царете 4:25 [бълг. 3 Царете]).

Този мир разбира се не е бил траен. Израилтяните поели пътищата на безнравствения свят и загубили закрилата, която им била дадена от Бог. Въпреки това предсказал пророка Исаия две столетия по–късно, по времето на жесток военен поход от страна на асирийците, идването на Царя, нагледно представен от Соломон. Той писал: „Името му ще бъде: Чудесен Съветник, ... Княз на мира. Няма да има край за царственото му управление и за мира“ (Исаия 9:6, 7).

Кой е този „Княз на мира“? Повече от 700 години след Исаия този цар се появил в Юдея, в страната на Давид, в личността на Исус Христос. По онова време римската империя полагала усилия да въдвори нейната представа за световен мир и интернационална безопасност. Исус разказвал на сънародниците си за Божието Царство, чиито цар той щял да бъде. При това ставало въпрос за небесно Царство, което ще бъде в състояние да реши всички проблеми, възникнали под влиянието на Сатаната и въз основа на неспособността на човека сам да се управлява. Сънародниците на Исус обаче очевидно предпочели владетелството на римляните и оставили той да бъде убит от служителите на закона. Но, както това неоспоримо се доказва от историята, той е бил възкръснат от мрътвите и възнесен на небето, където е чакал определеното от Бога време да поеме властта си като цар в Божието Царство.

И действително, днешните времена се отбелязват чрез изпълнението на пророчества като периода, в който става това велико събитие. Сатаната е „много озлобен“ и причинява на земята едно „горко“, защото Царството Божие е родено в  небето и в последствие на това той е хвърлен на земята (Откровение 12:7–12). Какви са резултатите? Войни и други проблеми за човечеството, както Исус е предсказал това. На земята цари „страх и боязън между нациите“, които ще бъдат „в недоумение“ (Лука 21:25, 26; Матей 24:3–13).

По човешки начин или по Божи начин?

Пророчествата, които Исус изказал преди почти 2 000 години, дават далеч по–точно описание на обстоятелствата днес в света, отколкото оптимистичните изявления, дадени преди 40 години при основаването на Обединените нации. Провала на тази организация в усилията си да намери решения на проблемите, подчертава точността на библейските пророчества. Наистина можем да кажем с думите на Исаия, че ‘пратениците на мира горчиво плачат’, защото са отчаяни от техния неуспех (Исаия 33:7).

С това идваме до последната причина, поради която Обединените нации никога не могат да имат успех в усилията си да въдворят мир на земята. Те искат да извършат това по начин, който е напълно противоположен на този на Бога. Според определеното намерение на Йехова мирът няма да се установи чрез обединяването на нациите на този свят, а чрез цялостното им заместване чрез Божието Царство (Даниил 2:44). Даг Хамършелд казал, че се старае „да запази стария свят“. Ако при това той е имал предвид настоящия световен ред, съставляващ се от независими политически нации, тогава неговите надежди били предварително осъдени на неуспех. Факт е, че „старата земя“ трябва да отсъпи и направи място на нова система. „Светът преминава“ (1 Йоан 2:17). Нищо не може да го спаси, дори и Организацията на обединените нации.

С оглед на себелюбивите интереси на отделните държави съществува само една реална възможност да се установят мир и безопасност. Само Божието Царство може да осъществи мира, за който копнее човека от времето, когато той е бил изпъден от градината Едем. Безопасността, която ще бъде въдворена чрез действието на Царството, се описва по следния начин в Библията: „[Бог] ще обърше всяка сълза от очите им, и смъртта няма вече да бъде, нито ще бъдат жалеене, ни писък ни болка. Миналите неща преминаха“ (Откровението 21:4).

Това обещание изглежда ли нереално? В действителност то е единствената надежда, която имаме. Причините за успеха на Божието Царство са точно противоположни на тези, поради които Обединените нации не успяват. То не е човешка организация и поради това притежава свръхчовешка мъдрост, както и необходимата сила да победи свръхчовешки неприятели (виж сравнението в таблицата). Но нека обърнем внимание и на още един важен факт: историята на Обединените нации никак не е вече привършена. Тази Организация ще играе важна роля при бъдещи събития. Ободряваме те, да прочетеш и следващите две статии, в които се разглежда бъдещето на Организацията на обединените нации в светлината на библейските пророчества.

 [Блок на страница 8]

Защо Обединените нации нямат успех

• Човека разполага само с ограничена мъдрост (Йеремия 10:23)

• Чрез влиянието на Сатаната усилията са осъдени на провал (Откровението 12:12)

• Те са създание на този свят и с това са наследили неговите слабости (1 Йоан 5:19)

• Противоположно на Божието определено намерение те се опитват да спасят „старата земя“ (1 Йоан 2:17).

Защо Божието Царство ще има успех

• Владетелят притежава свръхестествена мъдрост и може да види какво е в сърцето на хората (Йоан 2:25)

• То ще отстрани демонските разпалвачи на война (Откровението 20:1–3)

• То е Божие „дете“ и Владетелят отразява качествата на Бога (Откровението 12:15)

• То ще установи една праведна „нова земя“, която ще се намира само под едно правителство, под небесното правителство (Откровението 21:1)

[Блок на страница 8]

ПРОГНОЗИ ЗА БЪДЕЩЕТО

„Бъдещето не е вече това, което то бе в миналото!“ Това се установява в едно от изданията на списанието Compressed Air Magazine. Тук става въпрос за прогнозите, правени през 30–те, 40–те и 50–те години, когато личностите „на тогавашното време имаха практически сляпо доверие в правителството и науката и предсказваха утопичен живот дори преди 2000–та година“. В главната статия се казва, че „повечето от тези грандиозни видения не са осъществяеми“. Защо? След Втората световна война „мислехме, че всички проблеми останаха зад нас“, и наистина „трябва да се признае, че се достигна удивителен технологичен напредък“. Но следвоенните години донесоха и „постоянни промяни в човешкото общество, в политиката, в околната среда и в областта на финансите“. По–нататьк се казва: „[Днес] сме вече по–умни и знаем, че нито правителството, нито технологията не могат да набавят универсално лечебно средство за всички социални мизерии.“

Сериозни изследователи на Библията винаги са се пазили да дарят на човешки постижения таково „сляпо доверие“, понеже обръщат внимание на следния съвет: „Не се уповавайте на знатни, нито на човешки син, при когото няма спасение“ (Псалм 146:3). Вместо това, те са възвестявали въз основа на безпогрешните пророчества в Библията, че положението в днешното столетие още ще се влоши докато се намеси Бог и замести всички човешки правителства чрез своето Царство (Даниил 2:44; Матей 24:6–8, 14).

Служителите на Бога несъмнено се конфронтират със същите социални промяни като света около тях, но те не трябва да се предадат на „несигурното бъдеще“, за което говори авторът на гореспоменатата статия. Те могат по–скоро да последват съвета на Исус: „Изправете се и подигнете главите си, защото вашето спасение наближава“ (Лука 21:28).

[Снимка на страница 5]

За Обединените нации въдворяването на мира е просто задача, надминаваща силите им

[Източник]

U.S. Army photo

[Снимка на страница 6]

„Целят свят се намира във властта на злия“. Това също включва и Обединените нации.

[Снимка на страница 7]

Обединените нации никога няма да имат повисш морал отколкото отделните нации, от които те са съставени