Ролята на висшестоящите власти
Ролята на висшестоящите власти
„Защото [тя] е божи служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш.“ — РИМЛЯНИ 13:4.
1, 2. По какъв начин мнозина от псевдохристиянството участвуват в революционна дейност?
ПРЕДИ две години едно събиране на епископи в Лондон предизвикало гневна статия във вестник New York Post („Ню Йорк Пост“). Това била Ламбетската конференция, на която присъствували повече от 500 епископи от англиканското вероизповедание. Недоволството било предизвикано от това, че конференцията изразила разбиране спрямо онези хора, „които след като изчерпят всички други средства, поемат пътя на въоръжената борба, като единствен път към справедливостта“.
2 Post („Пост“) казал, че това е всъщност публично одобряване на тероризма. Но епископите просто следвали една нарастваща тенденция. Тяхната нагласа не била по–различна от тази на един католически свещеник в Гана, който препоръчал партизанската война като най–бързия, най–сигурния и най–безопасния път към освобождението на Африка; или от тази на африканския методистки епископ, който се заклел да продължава „войната за освобождението до горчивия ѝ край“; или пък тази на мнозина от мисионерите на псевдохристиянството, които са се били заедно с бунтовници срещу установени правителства в Азия и Южна Америка.
Истинските християни ‘не се противопоставят на властта’
3, 4. (а) Кои принципи биват нарушени от т.нар. християни, които подпомагат революциите? (б) Какво открил един мъж за Свидетелите на Йехова?
3 През първия век Исус казал за последователите си: „Те не са [част] от света, както и аз не съм от него.“ (Йоан 17:14) Всеки т.нар. християнин, който е за революция, е твърде много „част“ от света. Той не е последовател на Исус; нито „се покорява на властите“. (Римляни 13:1) Той би направил добре, ако се вслуша в предупреждението на апостол Павел, че „който се противи на властта, пртиви се на божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си“. — Римляни 13:2.
4 Противоположно на мнозина от псевдохристиянството, Свидетелите на Йехова нямат вземане–даване с въоръженото насилие. Ето как един човек от Европа разбрал това. Той писал: „Като видях какво направиха религията и политиката, аз реших да се отдам на каузата за отхвърляне на установения социален ред. Станах член на терористична група и бях обучен в боравене с всякакви видове оръжия; участвувах в много въоръжени грабежи. Животът ми беше в постоянна опасност. С течение на времето стана ясно, че ние водим изгубена битка. Бях много отчаян, подтиснат от тоталната безнадеждност на този живот. Тогава един свидетел почука на вратата ни. Настоявайки, че това е губене на време, аз предложих да слуша само жена ми. Тя наистина се вслуша и започна изучаване на Библията. Накрая аз се съгласих да присъствувам на изучаванията. Думите не стигат да опишат облекчението, което изпитах, когато разбрах коя е движещата сила, тласкаща човечеството към зло. Великолепното обещание за Царството ми даде подкрепяща надежда и цел в живота.“
5. Защо християните остават в мирно подчинение на висшестоящите власти, и докога това ще е така?
5 Християните са посланици или пратеници на Бога и на Христос. (Исаия 61:1, 2; 2 Коринтяни 5:20; Ефесяни 6:19, 20) Като такива, те не вземат страна в световните конфликти. Дори и някои политически системи да изглеждат икономически по–успешни от други, и някои да позволяват повече свобода от други, християните не пропагандират и не поставят една система над друга. Те знаят, че всички системи са несъвършени. По „божия наредба“ те ще продължават да съществуват докато божието Царство вземе властта. (Даниил 2:44) Затова християните миролюбиво се подчиняват на висшестоящите власти, като работят за вечното добруване на другите, проповядвайки добрата новина за Царството. — Матей 24:14; 1 Петър 3:11, 12.
Подчинявайки се на закона
6. Защо много от човешките закони са добри, макар че „целият свят е в [силата на] лукавия“?
6 Правителствата на отделните народи установяват системи от закони и повечето от тези закони са добри. Трябва ли да ни изненадва това, като имаме предвид, че „целият свят лежи в [силата на] лукавия“? (1 Йоан 5:19) Не. Йехова дал на нашия пръв родител Адам съвест и това вродено чувство за добро и лошо се отразява по много начини в човешките закони. (Римляни 2:13–16) Хамурапи, един древен вавилонски законодател, започнал своя кодекс от закони по следния начин: „По онова време [те] ме избраха да подпомагам добруването на народа, мен, Хамурапи, набожния и богобоязлив принц, та да направя справедливостта да преобладава в земята, да унищожа нечестивите и злите, та силният да не подтиска слабия.“
7. Ако някой наруши закона, кой има правото да го накаже и защо?
7 Повечето правителства биха казали, че целта на техните закони е същата: да подпомагат добруването на гражданите и добрия ред в обществото. Затова те наказват антиобществени прояви, като убийства и кражби, и определят правила, като например ограничението на скоростта или правилата за паркирането. Всеки, който умишлено престъпи техните закони, се противи срещу властта и „ще навлече осъждане на себе си“. От кого осъждане? Не непременно от Бога. Гръцката дума, която тук се превежда като „осъждане“, се отнася по–скоро за граждански процедури, отколкото за осъждане от Йехова. (Сравни 1 Коринтяни 6:7) Ако някой предприема незаконни действия, висшестоящите власти имат правото да го накажат.
8. Как ще реагира сборът, ако негов член извърши сериозно престъпление?
8 Свидетелите на Йехова имат добра репутация, защото не се противят на човешките власти. Ако се случи някой от сбора да наруши закона, сборът няма да му помогне да избегне законното наказание. Ако някой краде, убива, клевети, укрива данъци, изнасилва, мами, използува нелегално наркотици или по някакъв друг начин се противопоставя на законната власт, той ще получи сериозно дисциплиниране от сбора — и не бива да се чувствува несправедливо преследван, ако бъде наказан от светските власти. — 1 Коринтяни 5:12, 13; 1 Петър 2:13–17, 20.
Вдъхващи страх
9. Каква защита имат право да получат християните, ако са заплашвани от престъпни елементи?
9 Павел продължава обсъждането на висшестоящите власти с думите: „Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея.“ (Римляни 13:3) Не лоялните християни трябва да се боят от наказанието на властта, а злодейците, онези, които вършат ‘лоши дела’. При заплаха от страна на такива престъпници е уместно Свидетелите на Йехова да приемат от властите полицейска или военна защита. — Деяния 23:12–22.
10. Как Свидетелите на Йехова бяха ‘похвалени’ от властта?
10 На християните, които спазват законите на висшестоящите власти, Павел казва: „Ще бъдеш похвален от [властта].“ Като пример за това да разгледаме няколко писма, получени от Свидетелите на Йехова в Бразилия, след областния им конгрес. От шефа на спортния отдел на една община: „Вашето мирно поведение заслужава най–високата похвала. Утешително е за човек да знае, че в днешния пълен с проблеми свят толкова много хора вярват в Бога и му се покланят.“ От директора на един общински стадион: „Благодарение на безпогрешната организация, независимо от огромния брой посетители нямаше нито един инцидент, който да наруши хода на събитието.“ От канцеларията на един кмет: „Бихме искали да използуваме възможността и да ви поздравим за вашата организираност и за възхитителната, непринудена дисциплина, и ви желаем успех в подобни бъдещи събития.“
11. Защо проповядването на добрата новина в никакъв случай не може да бъде наречено лошо дело?
11 Изразът „вършѝ добро“ се отнася до дела, извършени в подчинение на законите на висшестоящите власти. В допълнение на това, нашата проповедна дейност, която е наредена от Бога, а не от хората, не е лошо дело — нещо, което политическите власти трябва да признаят. То е обществена служба, която извисява моралния ръст на отзоваващите се хора. Затова се надяваме, че висшестоящите власти ще защищават правото ни да проповядваме на другите. Павел се обръщал към властите, за да установи по законен път проповядването на добрата новина. (Деяния 16:35–40; 25:8–12; Филипяни 1:7) Наскоро Свидетелите на Йехова по подобен начин поискаха от властите и получиха законно признаване на дейността си в Източна Германия, Унгария, Полша, Румъния, Бенин и Мианмар (Бирма).
„[Тя] е божи служител“
12–14. Как висшестоящите власти са се проявявали като божи служител (а) в библейски времена? (б) в днешно време?
12 Говорейки за светската власт, Павел продължава: „Понеже [тя] е божи служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото [тя] не носи напразно сабята, понеже е божий служител, мъздовъздател за докарване гняв върху този, който върши зло.“ — Римляни 13:4.
13 Властите на народите понякога са служели като божии служители по особен начин. Кир бил такъв, когато призовал юдеите да се върнат от Вавилон и да построят наново божия дом. (Ездра 1:1–4; Исаия 44:28) Артаксеркс бил божи служител, когато изпратил Ездра с дарение, предназначено за възстановяването на този дом, и по–късно, когато упълномощил Неемия да съгради отново стените на Йерусалим. (Ездра 7:11–26; 8:25–30; Неемия 2:1–8) Римската висшестояща власт служела като такава, когато избавила Павел от една тълпа в Йерусалим, защитила го по време на корабокрушение и му уредила да живее в самостоятелна къща в Рим. — Деяния 21:31, 32; 28:7–10, 30, 31.
14 Подобно на това светските власти са служели като божии служители и в ново време. Например, през 1959 г. Върховният съд на Канада постановил, че един от Свидетелите на Йехова в Квебек, обвинен в подстрекателство и антиправителствена клевета, е невинен — противопоставяйки се по този начин на предразсъдъка на тогавашния държавен глава на Канада, Морис Дюплесис.
15. В какъв най–общ смисъл властите се проявяват като божи служител, и какво право им дава това?
15 Освен това, в общ смисъл, националните правителства служат като божии служители, поддържайки обществения ред, докато божието Царство поеме тази отговорност. Според Павел именно затова властта ‘носи сабя’, символизираща правото ѝ да налага наказания. Обикновено става дума за затвор или глоби. В някои страни наказанието може да включва и смърт. a От друга страна обаче много народи са избрали да нямат смъртно наказание и това също е тяхно право.
16. (а) Тъй като властта е божи служител, как са сметнали за подходящо да постъпят някои от божиите служители? (б) Какъв вид служба не трябва да приема един християнин и защо?
16 Фактът, че висшестоящите власти са божи служител, обяснява защо Даниил, тримата евреи, Неемия и Мардохей били в състояние да приемат отговорни постове във вавилонското и персийското правителства. Така те биха могли да се обръщат към властта на държавата, търсейки доброто на божия народ. (Неемия 1:11; Естир 10:3; Даниил 2:48, 49; 6:1, 2) Днес някои християни също работят на правителствени служби. Но тъй като са отделно от света, те не участвуват в политически партии, не се кандидатират за политически постове и не приемат позиции, свързани с дейността на политическите организации.
Необходимостта от вяра
17. Какви ситуации могат да предизвикат някои нехристияни да се възпротивят на властта?
17 Какво да се прави обаче, когато властта толерира корупция и дори подтисничество? Трябва ли християните да се опитват да сменят тази власт с друга, която изглежда по–добра? Корупцията и несправедливостта в правителството не са нищо ново. През първи век римската империя одобрявала такива несправедливости, като робството например. Тя също толерирала корумпирани чиновници. Библията говори за бирници, които мамели с данъците, за неправеден съдия и за управител на провинция, който очаквал подкупи. — Лука 3:12, 13; 18:2–5; Деяния 24:26, 27.
18, 19. (а) Как реагират християните, ако има злоупотреби или корупция от страна на правителствени чиновници? (б) Как християните внасят подобрение в живота на отделните хора, както е показано от един историк и от извадката в карето по–долу?
18 Християните по онова време биха могли да се опитат да сложат край на подобни злоупотреби, но не го правели. Например, апостол Павел не проповядвал края на робството и не казвал на робовладелците да освобождават робите си. По–скоро той съветвал и робите, и техните господари да показват християнски чувства във взаимоотношенията си. (1 Коринтяни 7:20–24; Ефесяни 6:1–9; Филимон 10–16; виж също 1 Петър 2:18.) Християните също така не се включвали в революционни дейности. Те били твърде заети с ‘благовестяването на мира’. (Деяния 10:36) През 66 г. от н.е. римската войска обкръжила Йерусалим, но след това се оттеглила. Вместо да останат с бунтовните защитници на града, еврейските християни ‘бягали в планините’, послушни на напътствията на Исус. — Лука 21:20, 21.
19 Ранните християни живеели, без да се стремят да променят нещата и се опитвали да подобрят живота на отделните хора, като им помагали да следват библейските принципи. Историкът Джон Лорд пише в книгата си The Old Roman World („Древният римски свят“): „Истинските победи на християните се виждали по–скоро в това да правят добри хора от онези, които изповядвали техните доктрини, отколкото да променят външно националните институции, правителства или закони.“ Трябва ли днес християните да постъпват другояче?
Когато държавата няма да помогне
20, 21. (а) Как една от светските власти отказала да се прояви като божи служител за добро? (б) Как трябва да реагират свидетелите на Йехова, когато биват преследвани със съучастието на държавата?
20 През септември 1972 г. в една страна в Централна Африка се надигнало зловещо преследване срещу Свидетелите на Йехова. Хиляди били ограбени от имуществото си и подложени на други бруталности, включващи побои, мъчения и убийства. Дали висшестоящите власти изпълнили задължението си да защитят Свидетелите? Не! По–скоро те насърчили насилието, принуждавайки безвредните християни да бягат в съседните страни, за да търсят убежище.
21 Не би ли трябвало Свидетелите на Йехова да се надигнат яростно срещу подобни мъчители? Не. Християните трябва търпеливо да издържат подобни унижения, държейки се скромно, подобно на Исус: „Като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото си на Този, който съди справедливо.“ (1 Петър 2:23) Те помнят, че когато бил арестуван в Гетсиманската градина, Исус смъмрил ученика си, който искал да го защити с меч, а по–късно казал на Понтий Пилат: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството ми не е оттук.“ — Йоан 18:36; Матей 26:52; Лука 22:50, 51.
22. Какъв добър пример дали някои от африканските свидетели, когато били подложени на жестоко преследване?
22 Имайки предвид примера на Исус, тези африкански свидетели намерили смелост да последват съвета на Павел: „Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на божия гняв; защото е писано: ‘На мене принадлежи отмъщението; аз ще сторя въздаяние. — казва [Йехова]’“ (Римляни 12:17–19; сравни Евреи 10:32–34.) Какъв стимулиращ пример за всички нас днес са нашите африкански братя! Дори когато властите отказват да действуват почтено, истинските християни не изоставят библейските принципи.
23. Какви въпроси остава да бъдат обсъдени?
23 Какво обаче могат да очакват висшестоящите власти от християните? И дали съществуват някакви граници на изискванията, които те имат право да отправят? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.
[Бележки под линия]
a Даденият от Бога набор от закони в древния Израел включвал смъртното наказание за големи престъпления. — Изход 31:14; Левит 18:29; 20:2–6; Числа 35:30.
Можеш ли да обясниш?
◻ Кои са някои от начините, по които човек може да ‘се противи’ на властта?
◻ Каква е „божията наредба“ по отношение на правителствената власт?
◻ В какъв смисъл властите са ‘причинители на страх’?
◻ Как човешките правителства са „божи служител“?
[Въпроси]
[Блок на страница 25]
Писмо от един полицейски началник
В БЮРОТО–КЛОН на дружеството „Стражева кула“ в Бразилия се получи едно писмо, носещо надписа „Обществена служба на щата Минас Жерес“. Подателят му беше началникът на полицията в град Конкиста. Дали нещо не беше в ред? Нека писмото обясни само. А то гласи:
„Драги господа,
Удоволствие е за мен да се представя чрез това писмо. Аз съм началник на полицията в град Конкиста, Минас Жерес, от около три години. В работата си се опитвам винаги да бъда съзнателен, но имах проблеми със запазването на мира в затвора. Макар че затворниците бяха обучавани на различни дейности, бяха много неспокойни.
Преди няколко месеца в нашия град дойде господин О. Той се представи като един от Свидетелите на Йехова. И започна да проповядва Библията на някои от затворниците, като ги учеше да четат и да пишат и им показваше основни правила на хигиената и поведението в обществото, заедно с обучението им върху Светото писание. Начинът, по който този проповедник работеше, показваше отдаденост, любов и саможертвеност. Скоро поведението на затворниците се промени значително към добро, смайвайки и радвайки околните, които наблюдаваха всичко това.
С оглед на случилото се в нашия затвор желая официално да доведа до знанието на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ благодарността ни за добрата работа, която този достоен проповедник свърши в нашата общност.“
Апостол Павел казал по отношение на правителствената власт: „Върши добро и ще бъдеш похвален от нея.“ (Римляни 13:3) Точно така се оказало в горния случай. Само какво свидетелство за преобразуващата сила на божието Слово е това, че добрата новина може да свърши в разстояние на няколко месеца онова, което наказателната система не може да направи и за години! — Псалм 19:7–9.