Дали вярата в съдбата ръководи твоя живот?
Дали вярата в съдбата ръководи твоя живот?
КАТАСТРОФАТА връхлетя през септември 1988 г. Неумолимите води в обширната делта на реките Ганг и Брамапутра се издигнаха с 9 метра и погълнаха три четвърти от Бангладеш. Хиляди хора се удавиха. Около 37 000 000 останаха без покрив. Над 60 000 км пътища изчезнаха.
Тъй като подобни наводнения отново и отново сполетяват Бангладеш, един вестник нарече тази страна „Орисаната делта“. Такова определение отразява онова, което много хора приемат като причина за подобни опустошителни бедствия: ориста, или съдбата.
Макар да има и такива, които не смятат, че съдбата ръководи живота ни, светът е пълен с фаталистични възгледи. Защо толкова хора вярват в съдбата, и какво всъщност е фатализъм?
Ролята на религията
Думата „съдба“ отговаря на латинското фатум, означаващо „нещо, което е било казано“. a Фаталистите вярват, че събитията са предопределени и хората са безсилни да променят нещата. Този възглед бива разпространяван от различни религии и е оформил мирогледа на милиони вярващи. Един поглед върху трите най–големи световни религии показва, че съдбата приема лице с най–различни изображения — толкова различни, колкото са формите на хиндуистките храмове, ислямските джамии, или църквите на псевдохристиянството.
Около 900–те милиона мюсюлмани в света, например, смятат, че съдбата (късметът) е установена по божествена воля. b Коранът заявява: „Никакво зло не сполетява земята, . . . преди ние да го осъществим, както е писано в книгата.“ „Нито една душа не ще умре без разрешението на Аллаха; времето е предопределено.“ — Сура 57:22; 3:145.
Кармата е законът на причината и следствието — друго лице на съдбата, което влияе върху живота на близо 700–те милиона хиндуисти по света. Смята се, че събитията, които се случват в настоящия живот на един хиндуист, са предопределени от неговите действия в предишното му въплъщение. „Гаруда Пурана“, едно древно хиндуистко писание, казва: „Деянията на тази личност в предишното съществувание са, които определят естеството на нейния организъм в следващото, както и вида на болестите, било физически, било душевни, на които тя ще се окаже жертва . . . Човек получава от живота, каквото му е дадено от съдбата.“
А какво да кажем за около 1700–те милиона членове на псевдохристиянството? Вярно е,
някои от тях може да твърдят, че са заменили съдбата с Бога, а фатализма с предопределението. Но „Енциклопедия на религията и етиката“ признава: „Не може да се каже, че християнството е . . . напълно свободно от вярата в Съдбата.“ Някои изповедания още поддържат убеждението на реформатора от 16–и век Мартин Лутер, който веднъж заявил, че човекът „е толкова несвободен, колкото и един къс дърво, парче скала, буца глина или стълб от сол“.Хвърляне на монети и гадаене по звездите
Макар че сега подобни консервативни идеи остават по̀ встрани от вярванията на главното течение на псевдохристиянството, един теолог се съгласява, че много от членовете му продължават да ги приемат в „светска форма“. В тази форма съдбата може да носи мимолетна усмивка и да се явява похристиянчена Фортуна. Вероятно познаваш мнозина, които отвреме–навреме хвърлят ези– тура̀, призовавайки щастливия случай, или съдбата. Въпреки че се опитват да представят това просто като един обичай, те продължават да го вършат, и им се струва, че понякога то действува. Например неотдавна „Ню–Йорк Таймс“ съобщи, че един мъж, живущ в Съединените щати, след като си купил лотарийни билети, намерил монета от един цент, паднала с „езѝ“ нагоре. Мъжът казал: „Всеки път когато намирам монета с „езѝ“ ми се случва нещо хубаво.“ Този път той спечелил 25 700 000 долара. Мислиш ли, че вярата му в щастливия случай, в съдбата, се е намалила от това?
Някои хора се отнасят с насмешка към хвърлянето на ези–тура̀. Но те пък може да вярват, че бъдещето им се определя от движението на звездите — едно друго лице на съдбата. Само в Северна Америка около 1200 вестника водят астрологически рубрики. Една анкета показва, че 55 процента от младежите в Съединените щати вярват, че астрологията наистина познава.
Да, все едно дали ще е наречена късмет, карма, Бог, Фортуна, или звезди, вярата в съдбата изпълва света от векове. Ти знаеш ли например, че от всичките изброени тук исторически личности, само един не е вярвал във фатализма? Кой е той? И как може неговият възглед за съдбата да повлияе на теб?
[Бележки под линия]
a The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религията“], т. 5, стр. 290, казва: „СЪДБА [англ. FATE]. Произлиза от латинското fatum (нещо казано, пророческо изявление, предсказание, божествено предопределение)“.
b „Късметът се различава от съдбата само по това, че се свързва с една всемогъща Воля; всякакви човешки апелации и срещу двете са напразни.“ — Hastings’ Encyclopædia of Religion and Ethics [„Енциклопедия на религията и етиката“ на Хейстингс], т. V, стр. 774.
[Блок на страница 4]
КОЙ Е ВЯРВАЛ ВЪВ ФАТАЛИЗМА?
Маскарипутра Гошала Исус Христос
индийски аскет, основател на християнството,
6–и/5–и век пр.н.е. 1–и век от н.е.
Зенон от Китион Ям, син на Сафван
гръцки философ, мюсюлмански учител,
4–и/3–и век пр.н.е. 8–и век от н.е.
Публий Вергилий Марон Джон Калвин
римски поет, френски теолог и реформатор,
1–и век пр.н.е. 16–и век от н.е.