„Вие бяхте купени с цена“

„Вие бяхте купени с цена. С всички сили, като едно тяло, прославяйте Бога.“ — 1 КОРИНТЯНИ 6:20, НС.

1, 2. (а) Какво направило възможно „отърваването от смъртта“? (б) Какво трябвало да бъде направено, за да бъде жертвата на Христос законно валидна, и от какво било предварително представено?

 „БОГ е за нас Бог избавител — казал псалмистът, — и на [Господаря] Йехова принадлежи отърваването от смъртта.“ (Псалм 68:20) Жертвата на Исус Христос направила възможно това. Но за да бъде тази жертва законно валидна, Христос трябвало да се яви лично пред самия Бог.

² Това било предварително представяно на Деня на изкуплението, когато първосвещеникът влизал в Пресвятото. (Левит  16:12–15) „Обаче — писал апостол Павел, — когато Христос дойде като първосвещеник, . . . той влезе, не, не с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв, веднъж завинаги в светилището и придоби вечно избавление за нас. Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е копие на действителността, но в самото небе, за да се яви пред личността на Бога за нас.“ — Евреи 9:11, 12, 24, НС.

Силата на кръвта

3. (а) Какво е кръвта за поклонниците на Йехова, и защо? (б) Какво показва, че кръвта имала законна сила да изкупва грехове?

³ Каква роля играе Христовата кръв в нашето спасение? От времето на Ной истинските поклонници са смятали кръвта за свещена. (Битие 9:4–6) Кръвта има важно участие в жизнения процес, защото Библията казва, че „животът на тялото е в кръвта“. (Левит 17:11) Затова Моисеевият закон изисквал, когато се принася животно в жертва, кръвта му да бъде излята пред Йехова. Понякога кръв била поставяна и върху роговете на олтара. Ясно е, че изкупителната сила на жертвата била в нейната кръв. (Левит 8:15; 9:9) „И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.“ — Евреи 9:22.

4. (а) Какво целяло божието ограничаване на употребата на кръвта? (б) Какво било показателно в начина, по който Исус бил убит?

⁴ Нищо чудно тогава, че според Закона всяка злоупотреба с кръвта била наказвана със смърт! (Левит 17:10) Всички знаем, че когато нещо се среща рядко или употребата му е ограничена, неговата стойност се повишава. Ограниченията, които Йехова наложил на употребата на кръвта, подчертали, че тя трябва да бъде смятана не за нещо обикновено, но за скъпоценна, нещо с голяма стойност. (Деяния 15:29; Евреи 10:29) Това било в хармония с извисената цел, за която щяла да послужи Христовата кръв. Уместно било той да умре, проливайки кръвта си. Така станало ясно, че Христос не само пожертвувал своето човешко тяло, но и излял душата си, пожертвувал самия си живот като съвършен човек! (Исаия 53:12) Христос не загубил законното право на този живот поради несъвършенство, затова неговата пролята кръв имала голяма стойност и можела да бъде представена пред Бога за изкупване на греховете на човечеството.

5. (а) Какво взел Исус в небето и защо? (б) Как станало ясно, че Бог приел жертвата на Христос?

⁵ Христос не можел да вземе буквалната си кръв в небето. (1 Коринтяни 15:50) По–скоро той взел онова, което кръвта символизирала: правната стойност на пожертвувания си съвършен човешки живот. Той могъл официално да представи този живот пред личността на Бога, като откуп в замяна за грешното човечество. Това, че Йехова приел жертвата, станало ясно на Петдесетница 33 г. от н.е., когато светият дух дошъл върху 120 ученика в Йерусалим. (Деяния 2:1–4) Сега Христос притежавал човешкия род, тъй да се  каже, чрез покупка. (Галатяни 3:13; 4:5; 2 Петър 2:1) Затова човечеството можело вече да се възползува от откупа.

Първите облагодетелствувани от откупа

6. Какво направил Бог във връзка с приложението на ползата от откупа на Христос?

⁶ Това обаче не означавало, че човечеството ще получи веднага физическо съвършенство, защото физическото съвършенство е невъзможно, преди да бъде превъзмогната грешната човешка натура. (Римляни 7:18–24) Как и кога щяла да бъде превъзмогната греховността? Първо Бог наредил нещата така, че 144 000 небесни ‘свещеници на нашия Бог да царуват като царе над земята’ заедно с Исус Христос. (Откровение 5:9, 10; 7:4; 14:1–3) Чрез тях ползата от откупа ще бъде постепенно прилагана спрямо човечеството през период от хиляда години. — 1 Коринтяни 15:24–26; Откровение 21:3, 4.

7. (а) Какво представлява новият договор, кои са участниците в него и каква е целта му? (б) Защо трябвало да има смърт, за да бъде възможен новият договор, и каква роля играе кръвта на Христос?

⁷ Заради това 144 000–те царе–свещеници биват „изкупени измежду човеците“. (Откровение 14:4) Това е извършено посредством един „нов договор“. Той е договор между Йехова Бог и духовния Израел на Бога, членовете на който ще служат като царе и свещеници. (Йеремия 31:31–34; Галатяни 6:16; Евреи 8:6–13; 1 Петър 2:9) Но как е възможен договор между Бога и несъвършения човек? Павел обяснява: „Където има договор [между Бога и несъвършения човек], е необходима смъртта на човешкия участник в договора. Защото един договор става валиден над мъртвите жертви, тъй като не е в сила по никое време, докато човешкият участник в договора е жив.“ — Евреи 9:16, 17, НС.

8, 9. Как откупът е свързан с новия договор?

⁸ Следователно жертвеният откуп е основен за новия договор, чийто посредник е Исус. Павел писал: „Защото има само един Бог и един ходатай [посредник — НС] между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде себе си [съответствуващ — НС] откуп за всички.“ (1 Тимотей 2:5, 6) Тези думи се отнасят особено за 144 000, с които е сключен новият договор.

⁹ Когато Бог сключил договор с физическия Израел, този договор не влязъл в законна сила, докато не била пролята кръв чрез жертвоприношения на животни. (Евреи 9:18–21) Подобно на това, за да започне да действува новият договор, Христос трябвало да пролее „кръвта на договора“. (Матей 26:28; Лука 22:20) Чрез Христос в ролята на първосвещеник и на „посредник на нов договор“ (НС), Бог прилага стойността на Исусовата кръв спрямо онези, които са били включени в новия договор, удостоявайки ги законно с човешка праведност. (Евреи 9:15; Римляни 3:24; 8:1, 2) Тогава Бог може да ги включи в новия договор, за да бъдат небесни царе–свещеници! Като техен посредник и  първосвещеник, Исус им помага в запазването на чиста съвест пред Бога. — Евреи 2:16; 1 Йоан 2:1, 2.

Събиране на земните неща

10, 11. (а) Как откупът се простира извън групата на помазаните християни? (б) Кои са членовете на голямото множество и каква е тяхната позиция пред Бога?

¹⁰ Само помазаните християни ли могат да изпитат освобождение чрез откупа, прошка за греховете си? Не, Бог сдобрява със себе си всички останали, извършвайки помирението чрез кръвта, пролята на стълба на мъченията, както показва Колосяни 1:14, 20. Това включва както нещата в небесата (144 000), така и земните неща. Земните неща са хората, които очакват земен живот, които ще се радват на съвършен живот в рай на земята. Особено от 1935 г. насам се полагат обединени усилия да бъдат събрани тези хора. Откровение 7:9–17 ги описва като „голямо множество“, което дължи спасението си на Бога и на Агнето. Пред тях все още стои необходимостта да преживеят „голямата скръб“ и ‘да бъдат заведени пред извори, бликащи с вода на живота’, защото Откровение 20:5 показва, че те ще оживеят напълно, притежавайки съвършен човешки живот, в края на Хилядолетното управление на Исус Христос. Онези, които тогава преминат последното изпитание като съвършени хора, ще бъдат обявени за праведни, заслужаващи вечен живот на земята. — Откровение 20:7, 8.

¹¹ Но независимо от това, членовете на голямото множество предварително вече са „изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето“. (Откровение 7:14) Спрямо тях Христос не е посредник на новия договор, но въпреки това те извличат полза от този договор чрез дейността на божието Царство. Но и за тях той е първосвещеник, чрез когото Йехова може да приложи и прилага откупа до такава степен, че те сега са обявени за праведни като приятели на Бога. (Сравни Яков 2:23.) През време на Хилядолетието те постепенно ще бъдат ‘освободени от робството на тлението, [докато най–после те] . . . ще преминат в славната свобода на божии чада“. — Римляни 8:21.

12. На каква основа било отношението на Бога към верните мъже от предхристиянско време?

¹² Що се отнася до тяхната позиция пред Бога, може би изглежда, че членовете на голямото множество не се различават много от предхристиянските поклонници. Но Бог се отнасял към предхристиянските поклонници, имайки предвид бъдещия откуп. (Римляни 3:25, 26) Те се радвали само временно на прошка за греховете си. (Псалм 32:1, 2) Вместо да ги облекчат напълно от „съвестта за греховете“, жертвоприношенията на животни служели като „спомен за греха“. — Евреи 10:1–3.

13. Какви предимства имаме ние в сравнение с предхристиянските служители на Бога?

¹³ По–различно е обаче с истинските християни днес. Те принасят поклонение на основата на откуп, който вече е платен! Чрез техния първосвещеник, те „пристъпват пред трона на незаслужената добрина със свобода на словото“. (Евреи 4:14–16) За тях помирението с Бога не е някакво бъдещо развитие, съществуващо в надеждата, но е настояща действителност! (2 Коринтяни 5:20) Когато сгрешат, те могат да получат истинска прошка. (Ефесяни 1:7) Те се радват на истински пречистена съвест. (Евреи 9:9; 10:22; 1 Петър 3:21) Тези благословии са едно предварително вкусване на славната свобода на божии чада, на която служителите на Йехова ще се наслаждават в бъдеще!

Дълбочината на божията мъдрост и любов

14, 15. Как откупът хвърля светлина върху необхватната мъдрост на Йехова, както и на неговата праведност и любов?

¹⁴ Какъв великолепен дар от Йехова е откупът! Той е лесен за разбиране, но достатъчно дълбок, за да предизвика  страхопочитание и у най–големия интелект. Нашият преглед на въздействията на откупа засегнаха само повърхността. Но ние възкликваме с апостол Павел: „О колко е дълбоко богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими неговите съдби [преценки, съждения] и неизследими пътищата му!“ (Римляни 11:33) Мъдростта на Йехова личи в това, че той е в състояние и да спаси човечеството, и да защити своето върховенство. Чрез откупа „праведността на Бога беше изявена . . . Бог постави [Христос] като принос за омилостивение чрез вярата в неговата кръв“. — Римляни 3:21–26.

¹⁵ Бог не може да бъде критикуван за това, че е прощавал греховете на предхристиянските поклонници, извършени в миналото. Нещо повече, Йехова не може да бъде критикуван защото е обявил помазаните за праведни като свои деца, а членовете на голямото множество — като свои приятели. (Римляни 8:33) Макар и това да му струвало много, Йехова във всичко постъпил по съвършено законен, или праведен, начин, като напълно опровергал лъжливото обвинение на Сатан, че той (Йехова) е несправедлив владетел. Себеотрицателната любов на Бога към неговите създания също била проявена по безспорен начин. — Римляни 5:8–11.

16. (а) По какъв начин откупът допринесъл за разрешаването на спора около лоялността на божиите служители? (б) Как откупът ни дава основа за вяра в един бъдещ нов свят на праведност?

¹⁶ Начинът, по който бил осигурен откупът, също разрешил спорния въпрос по отношение на лоялността на божиите служители. Това било постигнато чрез послушанието на Исус. (Притчи 27:11; Римляни 5:18, 19) Но към него се прибавя и жизненият път на 144 000 християни, които независимо от съпротивата на Сатан, остават верни до смърт! (Откровение 2:10) Откупът им дава възможност да получат като награда безсмъртие — неунищожим живот! (1 Коринтяни 15:53; Евреи 7:16) Това показва абсурдността на твърденията на Сатан, че божиите служители не заслужават доверие! Откупът също ни дава солидна основа за вяра в божиите обещания. Ние можем да съзрем една конструкция за спасение, която е „законно установена“ чрез изкупителната жертва. (Евреи 8:6) Така е гарантиран един нов свят на праведност! — Евреи 6:16–19.

Не пренебрегвай целта му

17. (а) Как някои хора показват, че са пренебрегнали целта на откупа? (б) Какво може да ни подбуди да останем морално чисти?

¹⁷ За да извлече полза от откупа, човек трябва да приеме познание, да проявява вяра и да живее според библейските стандарти. (Йоан 3:16; 17:3) Сравнително малко хора обаче желаят да направят това. (Матей 7:13, 14) Дори и сред истинските християни, някои „приемат незаслужената добрина и пренебрегват целта ѝ“. (2 Коринтяни 6:1) Например, през годините хиляди са били изключени поради сексуална неморалност. Какъв срам е това, като се има предвид какво са направили за нас Йехова и Христос! Нима не трябва признателността за откупа да ни подтикне да не ‘забравяме, че сме били очистени от старите си грехове’? (2 Петър 1:9) Затова е уместно напомнянето на апостол Павел към християните: „Вие бяхте купени с цена. С всички сили, като едно тяло, прославяйте Бога.“ (1 Коринтяни 6:20) Каго помним това, ще имаме силен потдик да останем морално чисти! — 1 Петър 1:14–19.

18. Как един християнин, който е извършил сериозен грях, може да се възползува от откупа?

¹⁸ Ами ако някой вече е извършил сериозен грях? Той би трябвало да се възползува от прошката, която е възможна чрез откупа, получавайки помощ от любещите надзорници. (Яков 5:14, 15) Дори и да е необходимо сериозно дисциплиниране, способният на разкаяние християнин няма да се предаде заради евентуална  поправка. (Евреи 2:5) Ние имаме това чудесно уверение на Библията: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ — 1 Йоан 1:9.

19. Как понякога един християнин може да вижда своето грешно поведение, от времето преди да позне истината?

¹⁹ Понякога християните биват прекомерно обезсърчени от минало грешно поведение. „Преди да познаем истината — пише един обезсърчен брат, — жена ми и аз се заразихме от херпес гениталис. Понякога се чувствуваме нечисти, сякаш не ‘пасваме’ в чистата организация на Йехова.“ Вярно е, че дори и след като станат християни, някои хора могат да страдат до известна степен от миналите си грешки. (Галатяни 6:7) Обаче няма причина да се чувствуват нечисти в очите на Йехова, ако са се покаяли. „Кръвта на Христа“ е в състояние да „очисти съвестта ни от мъртвите дела“. — Евреи 9:14.

20. Как вярата в откупа облекчава християнина от ненужна вина?

²⁰ Да, вярата в откупа може да ни помогне, като ни облекчи от някое ненужно бреме на вината. Една млада сестра признава: „Аз се борих 11 години с нечистия навик на мастурбацията. По едно време за малко щях да напусна сбора, мислейки, че Йехова никога няма да иска една толкова нечиста личност да замърсява сбора му.“ Трябва да помним обаче, че Йехова е ‘благ и готов да прощава’, стига ние да се борим съвестно срещу неправедността, без да ѝ се поддаваме! — Псалм 86:5.

21. Какво въздействие трябва да окаже откупът на възгледа ни спрямо онези, които ни обидят?

²¹ Откупът също трябва да се отрази и на нашето отношение към другите. Например, как реагираш, когато събрат християнин те обиди? Дали с лекота проявяваш готовност за прошка, подобна на Христовата? (Лука 17:3, 4) Дали си ‘благ, милосърден, прощаващ [на другите], както и Бог, и Христос са ти простили“? (Ефесяни 4:32) Или си склонен да се обиждаш и да трупаш неприязън? Това със сигурност би било пренебрегване на целта на откупа. — Матей 6:15.

22, 23. (а) Какъв ефект трябва да има откупът върху нашите цели и начин на живот? (б) Какво решение трябва да вземат всички християни по отношение на откупа?

²² И накрая, призн ателността за откупа трябва да оказва дълбок ефект на нашите цели и начин на живот. Павел казва: „С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.“ (1 Коринтяни 7:23) Дали икономическите нужди — къща, работа, храна, облекло —все още са център на живота ти? Или търсиш първо Царството, влагайки вярата си в обещанието на Бога да осигури, каквото ти е необходимо? (Матей 6:25–33) Дали робуваш на работодателя си, но не съумяваш да отделиш достатъчно време за теократични дейности? Помни, че Христос „даде себе си за нас, за да . . . очисти за себе си люде за свое притежание, ревностни за добри дела“. — Тит 2:14; 2 Коринтяни 5:15.

²³ „Благодарение Богу . . . чрез Исуса Христа“ за този превъзходен дар — откупа! (Римляни 7:25) Дано ние никога не пренебрегнем целта на откупа, но му позволим да бъде истинска движеща сила в нашия живот. Нека чрез мисли, чрез слова и чрез дела винаги прославяме Бога, като с благодарност помним, че сме били купени с цена.

Въпроси за преговор

◻ Защо кръвта е смятана за свята, и как Христовата кръв била представена пред Йехова в небесата?

◻ Каква роля играе кръвта на Христос в ратифицирането на новия договор?

◻ Каква полза от откупа имат помазаните и голямото множество?

◻ Как можем да покажем, че не сме пренебрегнали целта на откупа?

[Въпроси]

[Снимка на страница 9]

Изкупителната сила на жертвата е в нейната кръв–живот

[Снимка на страница 10]

Този, който е признателен за божията прошка, е готов да прости и на другите