„Молете се един за друг“

ЙЕХОВА е онзи, който “чува молитвата“. (Псалм 65:2, НС) Той винаги чува молитвите на онези, които са му се посветили с цялото си сърце, и можем да бъдем сигурни, че той ги чува, когато се молят един за друг.

Но защо да се молим един за друг? Във връзка с какво трябва да се отправят такива молитви? И какви божествени качества биват засилвани, когато ние се молим един за друг?

Защо да се молим един за друг?

Писанията насърчават хората на Йехова да се молят един за друг. Молитви в полза на другите били включени между молбите на апостол Павел към Бога. (Колосяни 1:3; 2 Солунци 1:11) Нещо повече, ученикът Яков писал: „Молете се един за друг.“ — Яков 5:16.

Молитвите за други служители на Бога имат ефект. Това личи от Яков 5:13–18, където един духовно болен християнин бива подканен да остави старейшините на сбора да „се помолят над него и го помажат с масло в името [на Йехова]“. Изслушването на тяхната молитва може да укрепи изпадналия в беда и да го убеди, че Бог ще отговори и на неговите собствени молитви. (Псалм 23:5; 34:18) Освен молитвата заедно с този човек, старейшините ще се опитат да възвърнат духовното му здраве, като изразяват мисли от Писанията, които са като целебно масло.

Яков добавя: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, [Йехова] ще го привдигне.“ Да, духовно болният човек сигурно ще бъде подпомогнат от „молитвата . . . с вяра“ на старейшините. Нещо повече, Бог „ще го привдигне“ в духовно здраве, ако той остави Писанията да му помогнат. А ако духовното заболяване е резултат от сериозен грях? Ако този човек се разкайва, Йехова ще му прости.

„И тъй — казва Яков, — изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Илия . . . [се] помоли усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. И пак се помоли и небето даде дъжд и земята произведе плода си.“ (3 Царе 17:1–7; 18:1, 42–45) В молитвата на праведния човек, която е в хармония с божията воля, има сила. — 1 Йоан 5:14, 15.

За какво да се молим?

Всяко едно нещо може да бъде предмет на нашите молитви в полза на събрат по вяра. Например, Павел поискал от другите да се молят той да бъде способен да говори за добрата новина. (Ефесяни 6:17–20) А ако знаем, че някой е  подложен на изкушение? Можем да се помолим той ‘да не стори никакво зло’ и Бог да не го изоставя на изкушението, но да го избави от злия, Сатан Дявола. (2 Коринтяни 13:7; Матей 6:13) И ако някой е физически болен, можем да молим Йехова да му даде силата, необходима да издържи болестта си. — Псалм 41:1–3.

Винаги е уместно да се молим за преследваните наши събратя — поклонници на Йехова. Павел и неговите съобщници били изложени на силно гонение и той казал на християните в Коринт: „Вие също можете да съдействувате чрез вашите молитви за нас, така че благодарност да бъде изпратена от мнозина заради нас, за това, което така любезно ни беше дадено, благодарение на множеството молитвени лица.“ (2 Коринтяни 1:8–11; 11:23–27) Дори и да сме в затвора, ние можем да се молим за други преследвани братя, като винаги помним, че Йехова „слуша молитвата на праведните“. — Притчи 15:29.

Особено трябва да се молим за нашите братя, които носят на плещите си големи отговорности в организацията на Йехова. Тук се включват онези, които ръководят организацията и приготвят духовната храна, разпространявана от „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45–47) Например, членовете на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова заслужават нашите молитви и ние можем да се молим Бог да им даде „дух на мъдрост“. — Ефесяни 1:16, 17.

Християнски качества биват засилвани

Молейки се за нашите братя по вяра, ние проявяваме загриженост, себеотрицание и любов. Себеотрицателната, любеща грижа за нашите духовни братя и сестри е в хармония с изказването на Павел, че любовта „не търси своето“. (1 Коринтяни 13:4, 5) Молитвата за другите е един начин да ‘не гледаме само на своето, но и за чуждото“. (Филипяни 2:4) Когато се грижим в молитвите си за духовното добруване на другите, ние също се приближаваме повече до тях в братската любов, която идентифицира Исусовите ученици. — Йоан 13:34, 35.

Ние развиваме качеството на съчувствие спрямо онези, за които се молим. (1 Петър 3:8) Ние изпитваме съчувствие към тях, споделяйки техните интереси и проблеми. При човека, когато едната ръка е ранена, другата се грижи за нея и се опитва да намали страданията, причинени от раната. (1 Коринтяни 12:12, 26.) По същия начин молитвата за страдащите братя и сестри развива нашето съчувствие към тях и ни помага да мислим за тях. В наша вреда е, ако пренебрегнем в молитвите си нашите лоялни братя по вяра, защото Бог и Христос никога не ги изоставят. — 1 Петър 5:6, 7.

Различни божествени качества биват засилвани, когато се молим за другите. Ние проявяваме повече разбиране и търпение спрямо другите. Евентуалната горчивина бива изкоренена, отстъпвайки място на укрепващи мисли, които ни правят любещи и радостни. Молитвата за другите също подпомага мира и единството сред хората на Йехова. — 2 Коринтяни 9:13, 14.

Продължавайте да се молите един за друг

Подобно на Павел, ние можем да поискаме от другите да се молят за нас. Освен съвместната молитва, нашите приятели могат да се молят на Бога за нас насаме, като ни наричат по име в молитвата си, споменават нашия проблем и го молят да ни помогне. И помощта ще дойде, защото Йехова знае „как да избави благочестивите от напаст“. — 2 Петър 2:9.

Свидетелите на Йехова, които ни споменават в молитвите си, също срещат изпитания — възможно е дори те да са по– големи от нашите. Но въпреки това те излагат нашите грижи пред Вечния Цар, и може би дори проливат сълзи за нас. (Сравни 2 Коринтяни 2:4; 2 Тимотей 1:3, 4.) Колко благодарни трябва да сме за това! Тогава от признателноста, и поради другите причини, които токущо бяха разгледани, нека се молим един за друг.