‘Търсѝ мир и се стреми към него’
‘Търсѝ мир и се стреми към него’
„Да се възвеличи [Йехова], който желае мир на своя раб.“ — ПСАЛМ 35:27, „Български превод на Библията от 1925 г.“
1. На какъв мир се радваме ние днес?
КАКВА радост е в този разделен свят да имаш мир! Какво удоволствие е да се покланяш на Йехова, „Бога на мира“, и да имаш дял в благословиите на неговия „завет [договор — НС] на мира“! Колко подкрепящо е, когато си сред проблемите на днешния живот, да познаваш „божия мир, който никой ум не може да схване“, и да изпитваш „свръзката на мира“, която обединява божиите хора, независимо от тяхната националност, език, раса или социален произход! — 1 Солунци 5:23; Езекиил 37:26; Филипяни 4:7; Ефесяни 4:3.
2, 3. (а) Докато божиите хора като цяло ще издържат, какво може да се случи на отделните християни? (б) Какво ни подтиква да направим Библията?
2 Като Свидетели на Йехова ние ценим този мир. Но не бива да го приемаме като нещо подразбиращо се. Мирът не се запазва автоматично, просто защото ние общуваме с християнския сбор или сме част от християнско семейство. И докато помазаният остатък и неговите съобщници от „другите овце“ ще издържа̀т като едно стадо до края, то отделни индивиди могат да загубят мира си и да отпаднат. — Йоан 10:16; Матей 24:13; Римляни 11:22; 1 Коринтяни 10:12.
3 Апостол Павел предупредил помазаните християни по негово време: „Внимавайте, братя, да не би да има в някой от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог.“ (Евреи 3:12) Това предупреждение се отнася също и за голямото множество. Затова Библията подканя християните: ‘Търсѝ мир и се стреми към него. Защото очите на [Йехова] са върху праведните, и ушите му към тяхната молитва; но лицето на [Йехова] е против ония, които вършат зло.’ — 1 Петър 3:10–12; Псалм 34:14, 15.
„Копнежът на плътта“
4. Какво би могло да наруши нашия мир с Бога?
4 Какво може да прекрати нашия стремеж към мира? Павел споменава едно нещо, казвайки: „Копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога.“ (Римляни 8:6, 7) Под „плът“ Павел има предвид нашето паднало състояние като несъвършени хора с наследени склонности към грях. Ако се поддадем на желанията на падналата плът, това ще разруши мира ни. Ако един християнин върши разврат, лъже, краде, взема наркотици или по някакъв друг начин нарушава божия закон, без да се разкае за това, той нарушава мира си с Йехова, на който се е радвал преди това. (Притчи 15:8, 29; 1 Коринтяни 6:9, 10; Откровение 21:8) Нещо повече, ако той допусне материалните неща да станат по–важни за него от духовните, тогава мирът му с Бога е сериозно застрашен. — Матей 6:24; 1 Йоан 2:15–17.
5. Какво се включва в стремежа към мир?
5 От друга страна Павел казал: „Копнежът на духа значи живот и мир.“ Мирът е част от плодовете на духа, и ако ние учим сърцето си да цени духовните неща, молейки се божият дух да ни помогне в това, тогава ние ще избягваме „копнежа на плътта“. (Галатяни 5:22–24) В 1 Петър 3:10–12 мирът е свързан с праведността. (Римляни 5:1) Петър казва, че стремежът към мир включва в себе си ‘отклоняването от зло и вършенето на добро’. Божият дух може да ни помогне да ‘следваме праведността’ и така да запазим нашия мир с Бога. — 1 Тимотей 6:11, 12.
6. Коя е една от отговорностите на старейшините по отношение на мира в сбора?
6 Стремежът към мир е главната грижа на старейшините в сбора. Например, ако някой се опита да внесе омърсяващи обичаи, старейшините имат отговорността да защитят сбора, като се опитат да поправят сгрешилия. Ако той приеме поправката, ще си възвърне мира. (Евреи 12:11) Ако не, той може би ще трябва да бъде отстранен от сбора, за да могат да се запазят мирните отношения на сбора с Йехова. — 1 Коринтяни 5:1–5.
Мир с братята ни
7. За каква проява на „копнежа на плътта“ Павел предупреждава Коринтяните?
7 „Копнежът на плътта“ може да разруши не само нашия мир с Бога, но и добрите ни отношения с другите християни. Павел писал на Коринтяните: „И досега сте плътски; защото докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?“ (1 Коринтяни 3:3) Ревността и разприте са самата противоположност на мира.
8. (а) Какво може да се случи на този, който предизвиква ревност и раздори в сбора? (б) От какво зависи нашият мир с Бога?
8 Нарушаването на мира в сбора чрез подбуждането на ревност и раздори е много сериозно нещо. Когато говорел за едно качество, свързано с мира като плод на духа, апостол Йоан предупредил: „Ако рече някой: ‘Любя Бога, а мразя брата си’, той е лъжец; защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, когото не е видял.“ (1 Йоан 4:20) Подобно на това, ако някой подбужда ревност или раздори сред братята, може ли да има истински мир с Бога? Положително не! Ние биваме подканени: „Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Богът на любовта и на мира ще бъде с вас.“ (2 Коринтяни 13:11) Да, ако ние продължаваме да живеем мирно помежду си, тогава Богът на любовта и мира ще бъде с нас.
9. Откъде знаем, че отвреме–навреме между християните ще възникват недоразумения и несъгласия?
9 Това не означава, че между християните никога няма да има недоразумения. Няколко седмици след Петдесетница в младия християнски сбор възникнало несъгласие по отношение на дневното разпределение на храната. (Деяния 6:1) Веднъж несъгласие между Павел и Варнава довело до „разпра“ помежду им. (Деяния 15:39) Павел трябвало да съветва Еводия и Синтихия, безспорно добри, пламенни във вярата сестри, „да бъдат единомислени в [Господаря]“. (Филипяни 4:2) Нищо чудно, че Исус дал подробни напътствия как да се разрешават нарушенията на мира между християните и подчертал необходимостта такива проблеми да се разрешават без отлагане! (Матей 5:23–25; 18:15–17) Ако не очаквал подобни проблеми сред последователите си, той не би дал тези съвети.
10. Какви ситуации възникват понякога в сбора и каква отговорност поставя това пред всички засегнати?
10 Така че днес е възможно някой да бъде обиден от нетактична дума или предполагаемо подценяване от страна на събрат християнин. Една характерна черта на някого може да дразни другиго. Някои личности може да не си пасват. Някой може никак да не е съгласен с решението на старейшините. Възможно е в самото старейшинско тяло някой старейшина да държи на своето и да се опитва да надделее над останалите старейшини. Независимо от това, че такива неща се случват, ние трябва да търсим мира и да се стремим към него. Предизвикателството се състои в това, да разрешим тези проблеми по християнски начин, така че да запазим „свръзката на мира“. — Ефесяни 4:3.
11. Какво е осигурил Йехова, за да ни помогне да се стремим към мир помежду си?
11 Библията казва: „Да се възвеличи [Йехова], който желае мир на своя раб.“ (Псалм 35:27, „Български превод на Библията от 1925 г.“) Да, Йехова иска ние да имаме мир. Затова той осигурил две изключителни неща, които да ни помогнат да запазим мира помежду си и с него. Едното е светият дух, чийто плод е мирът, заедно със свързаните с него мирни качества, като например дълготърпението, милостта, благостта и себеобузданието. (Галатяни 5:22, 23) Второто нещо е божествената мъдрост, за която четем: „Мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове.“ — Яков 3:17, 18.
12. Какво трябва да направим, ако мирът между нас и братята ни е нарушен?
12 Затова, когато мирът между нас и другите е нарушен, ние трябва да се молим за мъдрост от горе, която да ни покаже как да постъпим, и трябва да искаме светият дух да ни подкрепи, за да постъпим по правилния начин. (Лука 11:13; Яков 1:5; 1 Йоан 3:22) В съгласие с молитвата си, ние трябва да търсим напътствия в източника на божествената мъдрост, Библията, а също и да търсим съвет в наличната библейска литература за това, как да прилагаме стиховете от Библията. (2 Тимотей 3:16) Също така можем да потърсим съвет от старейшините в сбора. Последната стъпка ще бъде да последваме получените съвети. Исаия 54:13 казва: „Всичките ти чада ще бъдат научени от [Йехова]; и голям ще бъде мирът на чадата ти.“ Това показва, че нашият мир зависи от това, дали ще приложим на дело нещата, на които ни учи Йехова.
„Блажени миротворците“
13, 14. (а) За какво говори Исусовият израз „миротворец“? (б) Как можем да станем миротворци?
13 В своята Проповед на планината Исус казал: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат ‘божии чада’.“ (Матей 5:9) “Миротворец“ тук не се отнася до някой, който е просто тих по природа. Оригиналната гръцка дума означава „правещи мир“. Миротворецът умее да възстановява мира, когато е нарушен. Нещо още по–важно — миротворецът се стреми на първо място да избягва нарушаването на мира. ‘В сърцето му царува мирът.’ (Колосяни 3:15) Ако божиите служители се стремят да бъдат миротворци, тогава проблемите помежду им ще бъдат сведени до минимум.
14 За да бъдеш миротворец, трябва да признаеш собствените си слабости. Например, един християнин може да кипва бързо, или пък да е чувствителен и да се обижда лесно. Под натиска на обстоятелствата неговите емоции могат да го накарат да забрави библейските принципи. Това не е нещо неочаквано за несъвършените хора. (Римляни 7:21–23) Независимо от това враждата, разприте, и гневните избухвания са изброени като дела на плътта. (Галатяни 5:19–21) Ако открием такива тенденции в себе си — или ако другите ни ги посочат, — ние трябва искрено и продължително да се молим за светия дух на Йехова, за да ни помогне да развием у себе си самоконтрол и мекост. Да, всеки трябва да се стреми да култивира тези качества като част от своята нова личност. — Ефесяни 4:23, 24; Колосяни 3:10, 15.
15. Как мъдростта отгоре е противопоставена на неразумната упоритост?
15 Понякога сборът или старейшинското тяло биват обезпокоени от някой твърдоглавец, който винаги настоява на своето. Вярно е, че когато става дума за божия закон, християнинът трябва да бъде упорит, дори безкомпромисен. И ако ние смятаме, че имаме добра идея, която може да помогне на другите, няма нищо лошо в това да изразим своето убеждение, като посочим доводите за него. Но ние не искаме да бъдем като онези от света, които са „непримирими“. (2 Тимотей 3:1–4) Мъдростта отгоре е мирна, разумна. Онези, чиито действия се оформят като твърдоглава непримиримост, трябва да последват думите на Павел към Филипяните ‘да не правят нищо от тщеславие’. — Филипяни 2:3.
16. Как съветът на Павел от писмото му до Филипяните ни помага да превъзмогнем тщеславието?
16 В същото писмо Павел ни подканва ‘със смиреномъдрие’ искрено да ‘считаме другия по–горен от себе си’. Това е точната противоположност на тщеславието. Зрелият християнин не мисли първо как да прокара собствените си идеи, как да не се изложи или да запази позицията или авторитета си. Това би било в разрез с подканата на Павел ‘всеки да не гледа само за своето, но и за чуждото’. — Филипяни 2:4; 1 Петър 5:2, 3, 6.
Умиротворителни думи
17. Каква погрешна употреба на езика може да наруши мира в сбора?
17 Онзи, който се стреми към мир, е особено внимателен в употребата на езика си. Яков предупреждава: „Езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън колко вещество запалва!“ (Яков 3:5) Злонамерените клюки, критикуването на другите зад гърба им, суровите и груби думи, мърморенето и оплакванията, както и нечестното угодничество за лична облага — всичко това са дела на плътта, които нарушават мира на божиите хора. — 1 Коринтяни 10:10; 2 Коринтяни 12:20; 1 Тимотей 5:13; Юда 16.
18. (а) В случай на неволна грешна употреба на езика каква е правилната линия на поведение за всички, замесени в проблема? (б) Как трябва да реагира един зрял християнин, когато в пристъп на гняв някой наговори обидни думи?
18 Вярно е, че Яков казва още: „Езика никой човек не може да укроти.“ (Яков 3:8) Дори и зрели християни понякога казват неща, за които впоследствие искрено съжаляват. Всички ние се надяваме, че другите ще ни простят подобни грешки, така както ние прощаваме на тях. (Матей 6:12) Понякога едно рязко гневно избухване може да породи нараняващи думи. Тогава миротворецът трябва да си спомни, че „мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв“. (Притчи 15:1) Често пъти той просто трябва да поеме дълбоко дъх и да откаже да отговаря на гневните думи с още по–гневни думи. След това, когато нещата се успокоят, един миротворец с голямо сърце знае как да „си затвори очите“ за неща, казани в момент на гняв. А един смирен християнин знае как да се извини и да се опита да излекува раните, които евентуално е причинил. Белег на морална сила е да бъдеш в състояние честно да кажеш „Извинявай“.
19. Какво научаваме от Павел и Исус по отношение на даването на съвет?
19 Езикът може да бъде използуван и за да съветва другите. Павел публично смъмрил Петър, когато той постъпил неправилно в Антиохия. Исус също направил строги забележки в посланията си до седемте сбора. (Галатяни 2:11–14; Откровение, глави 2, 3) Ако изучаваме тези примери, ще научим как съветът ни да не бъде толкова мек, че да загуби значението си. Но в същото време Исус и Павел не били нито груби, нито жестоки. Техните напътствия не били вентил за собствените им разочарования. Те искрено се опитвали да помогнат на братята си. Ако този, който дава напътствията, усети, че не владее напълно езика си, може би ще предпочете да спре да говори и да се поуспокои малко, преди да каже каквото и да било. Иначе би могъл да изрече груби думиа и да създаде по–голям проблем от този, който се опитва да поправи. — Притчи 12:18.
20. Какво трябва да ръководи всяко нещо, което казваме за нашите братя или сестри?
20 Както вече беше споменато, мирът и любовта са тясно свързани като плодове на духа. Ако онова, което казваме на нашите братя (или за тях) винаги е отражение на любовта ни към тях, тогава то ще допринесе за мира в сбора. (Йоан 15:12, 13) Нашите изказвания трябва да бъдат ‘с благодат, подправени със сол’. (Колосяни 4:6) Те трябва да бъдат направени с вкус, да се обръщат към сърцата. Исус съветвал: „Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.“ — Марко 9:50.
‘Старай се’
21. Какво е очевидно относно божиите хора на техните седмични събрания и по времето на техните конгреси?
21 Псалмистът писал: „Ето! Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие!“ (Псалм 133:1) Да, ние изпитваме наслада да бъдем заедно с братята си, особено по време на нашите седмични събрания или на конгресите ни. В тези случаи нашият мир е очевиден дори и за хората отвън.
22. (а) Какъв лъжлив мир скоро ще сметнат, че постигат народите, и до какво ще доведе това? (б) До какъв истински мир ще доведе божият договор на мира?
22 Скоро народите ще започнат да мислят, че постигат мир без Йехова. Но когато те казват: „Мир и безопасност!“, тогава внезапно унищожение ще постигне всички, които не са в мир с Бога. (1 Солунци 5:3) След това Князът на мира ще започне изцеляването на човечеството от бедствените резултати, породени от първоначалната загуба на мира с Бога. (Исаия 9:6, 7; Откровение 22:1, 2) Тогава божият договор на мира ще има за резултат световно спокойствие. Дори и дивите зверове ще бъдат оставени да живеят в мир. — Псалм 37:10, 11; 72:3–7; Исаия 11:1–9; Откровение 21:3, 4.
23. Какво ще правим сега, ако лелеем надеждата за мирен нов свят?
23 Какво славно време ще бъде това! Очакваш ли го с нетърпение? Ако е така, тогава ‘търси мир с всички’. Търси мир сега с братята си, и най–вече с Йехова. Да, ‘като очакваш тия неща, старай се да се намериш чист и непорочен пред Него, с мир в сърцето си’. — Евреи 12:14; 2 Петър 3:14.
Спомняш ли си?
◻ Какво може да разклати мира между нас и Йехова?
◻ Какъв вид недоразумения може да се наложи да бъдат разрешени в сбора?
◻ Какво е осигурил Йехова, за да ни помогне да търсим мир и да се стремим към него?
◻ Какви плътски нагласи могат да нарушат мира на сбора, и как можем да ги премахнем?
[Въпроси]
[Снимка на страница 15]
Мир царува сред онези, които биват учени от Йехова
[Снимка на страница 17]
Колко приятен е мирът сред братята, които служат в единство