Йехова твой познат или твой приятел?

„ДЖОН, мога ли да те запозная с моя приятел? Това е — извинете, как ви беше името?“

Случвало ли ти се е да присъствуваш на такива неудобни ситуации в разговора? Това показва как някои хора злоупотребяват с думата „приятел“. Всъщност те имат предвид само „познат“, а понякога дори и това нямат предвид. Да познаваш господин Петров, съседа отсреща, е едно нещо; да бъдеш негов приятел — съвсем друго.

Един речник определя „познат“ като „човек, с когото сме имали някакъв социален контакт, но към когото не изпитваме силна лична привързаност“. Тази дума показва „по–малка степен на интимност, близост, другарство и доброжелателство, отколкото ПРИЯТЕЛ.“

Тази липса на силна лична привързаност помага да се обясни защо ние често не обръщаме много внимание на онова, което се случва на познатите ни, но проявяваме дружелюбна заинтересованост към живота на своите приятели. Ние споделяме радостите и тъгите им, оставяйки ги да ни развълнуват дълбоко. Разбира се, трябва да сме внимателни и да не допускаме емоционалната ангажираност да ни подведе и да стигнем дотам, че да започнем да се бъркаме в личните им работи. — 1 Петър 4:15.

Наличието на силна лична привързаност към нашите приятели обяснява също защо обикновено се опитваме да им угодим. Ако един познат сметне, че нашето поведение издава липса на вкус или е неуместно, неговото неудоволствие едва ли ще ни подтикне да се променим. Но един приятел може действително да окаже силно влияние, било то в областта на облеклото, поведението или нагласата.

По отношение на доверието, обичта, уважението и верността приятелството изисква по–висока степен на отговорност от познанството. Този, който търси приятелство без всякаква обвързаност, всъщност търси само познат, а не приятел. Близките приятели са щастливи да изпълнят задълженията, произтичащи от силна лична привързаност, разбирайки, че тези задължения им дават възможност да докажат своето приятелство.

Приятелство с Бога

Като Създател, Йехова е небесният Баща на човечеството и заслужава да бъде обичан, слушан и уважаван. Но той иска хората да правят това поради силна лична привързаност, а не просто от чувство за дълг. (Матей 22:37) Той също така иска те да го обичат като Приятел. (Псалм 18:1) Тъй като „първо той ни възлюби“, той сам е положил съвършената основа за това приятелство. — 1 Йоан 4:19.

Нашите първи родители, Адам и Ева, били запознати с Йехова. Въпросът бил: Ще приемат ли те неговото предложение за приятелство? Уви, те не го приели. Егоистичното им посягане към независимост от Бога подсказало липсата на чувство за силна лична привързаност. Готови да приемат благословиите на приятелството, което той предлагал, те не желаели да изпълнят произтичащите от това приятелство задължения. Все едно, че искали да се радват на удобствата и сигурността  на своя райски дом, без да желаят да си плащат наема.

Всички ние, някои в по–голяма степен от другите, сме наследили този неблагодарен и независим дух. (Битие 8:21) Някои млади хора например позволяват на естественото си желание за независимост да ги направи неблагодарни към техните родители. Това има за резултат скъсването на така ценното приятелство, което би трябвало да съществува между тях и техните родители за цял живот. Колкото и печално да е това, скъсването на приятелството ни с небесния ни Баща е много по–сериозно нещо. Всъщност това може дори да бъде фатално!

Условия за приятелство

Без доверие нито едни взаимоотношения, били те с хората, или с Бога, не могат да просъществуват дълго. Патриархът Авраам разбрал това и по тази причина той многократно показал безрезервно доверие в Бога. Прочети Битие 12:1–5 и 22:1–18 и виж два изключителни примера за неговото доверие в Йехова. Да, „Авраам положи вярата си в Йехова и това му се вмени за праведност“. Затова той „беше наречен ‘приятел на Йехова’“. — Яков 2:23, NW.

Друго условие за приятелство с Бога е изпълняването на задълженията, които това приятелство води след себе си. Поради ниската ни позиция в сравнение с Йехова, логично е тези задължения да са много по–големи, отколкото биха били в едно приятелство между хора. Те надхвърлят желанието ни да угодим на Йехова в някои неща — както бихме сторили с приятел измежду хората. Те включват желанието ни да Му угодим във всички неща. Исус, Синът на Бога и Неговият най–близък приятел, показал това, когато казал относно Йехова: „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.“ — Йоан 8:29.

Следователно приятелството с Йехова или със Сина му не е възможно на базата на необвързващи ни с нищо отношения; то зависи от това дали отговаряме на изискванията към приятелството, които те са определили. (Виж Псалм 15:1–5.) Исус показал ясно това в разговор със своите ученици. „Вие сте ми приятели — казал той, — ако вършите онова, което ви заповядвам.“ — Йоан 15:14.

Друго условие за приятелство е откровеното и прямо общуване. В деня на смъртта си Исус казал на верните си апостоли: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм чул от Отца си.“ (Йоан 15:15) Като споделял мислите си със своите приятели, Исус следвал примера на своя небесен  Баща, за когото Амос 3:7 казва: „Наистина [Господарят] Йехова няма да направи нищо, без да открие своето намерение на слугите си пророците.“

Нима това не е естествено нещо между приятели? Ние може би няма да почувствуваме подтик да споделим преживяванията си с г–н Петров, който живее отсреща, и съвсем сигурно няма да искаме да му разкрием най–съкровените си мисли и чувства. В края на краищата той е само един наш познат. Но с приятелите си — о, често едва можем да дочакаме момента да им кажем такива неща!

Така е и с нашето приятелство с Бога. Ние едва можем да дочакаме момента да се обърнем към Него в молитва, разкривайки му своите нужди, своите желания и най–съкровени чувства. Разбира се, ако общуването е едностранчиво, скоро приятелството ще отмре. Затова ние трябва също да имаме желание да оставим Бога да ни говори. Това ще направим, като внимателно се вслушваме в писаното Му Слово, като разсъждаваме върху Неговите напътствия и като ги прилагаме по най– добрия възможен начин.

Колко важно е за теб приятелството на Йехова?

За да можеш да отговориш на този въпрос, разгледай един специален вид приятелство между хората. Ако си млад човек, може би те интересува приятелство, което би могло да доведе до брак. Разбира се, на теб ти е ясно, че просто да бъдеш познат с евентуалния си партньор едва ли е правилната основа за брак. Познанството първо трябва да се превърне в приятелство. После това приятелство може да се развие и оформи в по–близки взаимоотношения, които накрая ще създадат правилната основа за щастлив брак.

Помисли сега. Колко усилия влагат повечето хора в развиването на този вид приятелство? Колко време и пари влагат те в установяването и поддържането му след това? Колко време прекарват те, мислейки за него? До каква степен те правят планове — или проявяват готовност да променят плановете си, — заради подобряването или поддържането на тези взаимоотношения?

Запитай се тогава: ‘Може ли това да се сравни с моите усилия да развия приятелство със своя Създател, или да подобря и укрепя това приятелство? Колко време прекарвам аз, правейки това? До каква степен приятелството ми с Йехова намира място в ежедневните ми мисли? До каква степен правя планове — или показвам готовност да променя плановете си, — за да подобря и след това да поддържам тези взаимоотношения?’

Младите християни трябва да са съвсем наясно, че всички приятелства между хората, дори и онези, които накрая водят до брак, са на второ място по важност спрямо приятелството, което те трябва да имат със своя Създател. Затова те биват подканени в Еклисиаст 12:1: „И помни Създателя си в дните на младостта си.“ Много правят това, като публично служат като божии служители, и един постоянно нарастващ брой сред тях служат като целодневни проповедници, или пионери.

Въпреки растящите цинизъм и безбожност край тях, те смело защищават Йехова, когато чуят фалшиви укори и обвинения срещу Него. Нима това не е именно същото, което Йехова може с основание да очаква от своите приятели? Нима това не е същото нещо, което ние бихме очаквали от своите приятели? И няма ли сърцата ни да се зарадват, когато открием, че приятелите ни правят това пламенно и с убеждение? — Сравни Притчи 27:11.

Да, приятелството с Бога — както и приятелството с хората, — носи със себе си задължения, които трябва да се изпълняват, ако искаме то да бъде трайно. Човек, който няма желание да приеме тези задължения, или не е готов да се отдаде на Бога и след това да живее според отдаването си, може би е запознат с Йехова. Обаче все още му предстои да изпита радостите на това Йехова да бъде негов Приятел.

[Снимка на страница 31]

Авраам имал доверие в Бога и затова бил наречен приятел на Йехова