Старейшини, съдете праведно

„Когато изслушвате съдебните дела помежду братята си, трябва да съдите праведно.“ — ВТОРОЗАКОНИЕ 1:16, NW.

1. Какво предаване на пълномощия става в областта на съденето, и какво означава това за човешките съдии?

 КАТО върховен Съдия, Йехова е дал съдебна власт на своя Син. (Йоан 5:27) На свой ред, като Глава на християнския сбор, Христос използува класа на верния и разумен роб и неговото Ръководно тяло, за да назначава старейшини, които понякога трябва да действуват като съдии. (Матей 24:45–47; 1 Коринтяни 5:12, 13; Тит 1:5, 9) Като заместник–съдии те са задължени да следват отблизо примера на небесните Съдии, Йехова и Христос Исус.

Христос — образцовият съдия

2, 3. (а) Кое месианско пророчество разкрива качествата на Христос като съдия? (б) Кои моменти заслужават особено внимание?

² За Христос като Съдия било написано пророчески: „И духът [на Йехова] ще почива на него, дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от [Йехова]; и той ще се наслаждава в страха от [Йехова]; тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, нито ще решава според каквото слуша с ушите си; но с правда ще съди сиромасите, и с правота ще решава за смирените на страната.“ — Исаия 11:2–4.

³ Обърни внимание в това пророчество на качествата, които дават възможност на Христос да „съди населената земя в праведност“. (Деяния 17:31, NW) Той съди в съгласие с духа на Йехова, с божествена мъдрост, разбиране, напътствие и познание. Забележи също, че той съди в страх от Йехова. Така „Христовото съдилище“ представя „божието съдилище“. (2 Коринтяни 5:10; Римляни 14:10) Той внимава за това да съди за нещата по начина, по който Бог ги съди. (Йоан 8:16) Той не съди просто по външни белези или по дочути слухове. Той съди с правота в полза на смирените и скромните. Какъв чудесен Съдия! И какъв чудесен пример за несъвършените хора, които са поставени да действуват като съдебни авторитети днес!

Земни съдии

4. (а) Каква ще бъде една от функциите на 144 000 по времето на Хилядолетното управление на Христос? (б) Кое пророчество показва, че някои помазани християни ще бъдат назначени за съдии, докато са все още на земята?

⁴ Писанията показват, че сравнително малкото на брой помазани християни, започващ от 12–те апостоли, ще бъдат съдии заедно с Христос Исус по време на Хилядолетието. (Лука 22:28–30; 1 Коринтяни 6:2; Откровение 20:4) Остатък от помазаните членове на духовния Израел на земята от своя страна бил съден и възстановен през 1918–1919 г. (Малахия 3:2–4) Относно това възстановяване на духовния Израел било пророкувано: „И ще възстановя съдиите ти както по–преди, и съветниците ти както отначало.“ (Исаия 1:26) Затова, точно както бил направил „отначало“ с физическия Израел, Йехова дал на възстановения остатък праведни съдии и съветници.

5. (а) Кои били поставени за „съдии“ след възстановяването на духовния Израел, и как са изобразени те в книгата на Откровението? (б) Кой оказва сега помощ на помазаните надзорници в съдебната дейност, и как те биват подготвяни, за да станат по–добри съдии?

⁵ В началото всичките ‘мъдри мъже’, които били ‘поставени за съдии’, били помазани  старейшини. (1 Коринтяни 6:4, 5) Верните, уважавани помазани надзорници са обрисувани в книгата на Откровението като държани в Исусовата десница, тоест, под негов контрол и ръководство. (Откровение 1:16, 20; 2:1) От 1935 г. насам помазаните получават вярната подкрепа на едно непрекъснато растящо „голямо множество“, чиято надежда е да преживее „голямата скръб“ и да живее завинаги на райска земя. (Откровение 7:9, 10, 14–17) С наближаването на „сватбата на Агнето“, все повече от членовете на голямото множество биват назначавани от помазаното Ръководно тяло да служат като старейшини и съдии в над 69 000 сбора на Свидетелите на Йехова по цялата земя. a (Откровение 19:7–9) Посредством специални училища те биват подготвяни да поемат отговорности в обществото на „новата земя“. (2 Петър 3:13) Училището за служба на Царството, проведено в края на 1991 г. в много страни, постави акцент върху правилното разглеждане на дисциплинарните въпроси. Старейшините, които служат като съдии, са задължени от позицията си да подражават на Йехова и на Исус Христос, чиито присъди са истинни и праведни. — Йоан 5:30; 8:16; Откровение 19:1, 2.

Съдии, които ‘прекарват със страх времето на своето престояване’

6. Защо старейшините, които служат в съдебни комитети, трябва да ‘прекарват със страх времето на своето престояване’?

⁶ Ако сам Христос съди в страх от Йехова и с помощта на Неговия дух, колко повече тогава несъвършените старейшини трябва да правят това! Когато бъдат поставени да служат в съдебен комитет, те трябва да ‘прекарат със страх времето на своето престояване’, призовавайки Отца, „който без лицеприятие съди“, да им помогне да съдят в праведност. (1 Петър 1:17) Те трябва да помнят, че боравят с живота на хората, с „душите“ им, като „отговорни за тях“. (Евреи 13:17) Като се има предвид това, несъмнено те ще отговарят пред Йехова за всяка съдебна грешка, която са могли да избегнат. В коментара си върху Евреи 13:17, Дж. Х. А. Ейбрард писал: „Задължението на пастира е да пази душите, за които му е възложено да се грижи и . . . той трябва да отговаря за всички тях, и за онези, които са били загубени поради грешка от негова страна. Това е сериозно нещо. Нека всеки служител на словото има предвид, че той е поел доброволно тази страшно [изключително] отговорна служба.“ — Сравни Йоан 17:12; Яков 3:1.

7. (а) Какво трябва да помнят съвременните съдии, и каква трябва да бъде тяхната цел? (б) Какви поуки трябва да извадят старейшините от Матей 18:18–20?

⁷ Старейшините, действуващи като съдебен авторитет, трябва да помнят, че истинските съдии на всеки случай са Йехова и Христос Исус. Спомни си какво било казано на съдиите в Израел: „Вие не съдите за човека, но за Йехова; и той е с вас при съденето. И сега нека страхопочитанието към Йехова дойде върху вас. . . . Така трябва да съдите, за да не си докарате вина.“ (2 Летописи 19:6–10, NW) С почтителен страх старейшините, които съдят за даден случай, трябва да направят всичко, което е по силите им, за да бъдат сигурни, че Йехова наистина ‘е с тях в съденето’. Тяхното решение трябва точно да отразява начина, по който Йехова и Христос гледат на случая. Това, което те символично ‘вържат’ (признаят за имащо вина) или ‘развържат’ (признаят за нямащо вина) на земята, трябва да бъде онова, което вече е вързано или развързано в небето — както става ясно от текста във вдъхновеното Слово на Бога. Ако те се молят на Йехова в името на Исус, Исус ще бъде „посред тях“, за да им помогне. (Матей 18:18–20, забел. под линия в Rbi8-E; „Стражева кула“ [англ.], 15 февруари 1988 г., стр. 9) Атмосферата по време на разглеждането на  дисциплинарни въпроси трябва да показва, че Исус наистина е посред тях.

Целодневни пастири

8. Каква трябва да е главната дейност на старейшините спрямо стадото, онагледена от Йехова и Исус Христос? (Исаия 40:10, 11; Йоан 10:11, 27–29)

⁸ Старейшините не съдят целодневно. Те са целодневни пастири. Те са лечители, а не наказващи. (Яков 5:13–16) Основната идея на гръцката дума за надзорник (епѝскопос) е идеята за защитна грижа. Theological Dictionary of the New Testament [„Теологичен речник на Новия завет“] казва: „Замествайки пастир [в 1 Петър 2:25], терминът [епѝскопос] говори за пасторалната дейност на надзираване или пазене.“ Да, тяхното главно задължение е да надзирават овцете и да ги пазят, като ги държат вътре в стадото.

9, 10. (а) Как Павел подчертал първото задължение на старейшините, и какъв въпрос ще е добре да бъде зададен? (б) Какво показват думите на Павел в Деяния 20:29, и как тогава старейшините трябва да се опитат да намалят броя на дисциплинарните случаи?

⁹ Говорейки на старейшините от сбора в Ефес, апостол Павел поставил ударението там, където му е мястото: „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, сред което светият дух ви е назначил за надзорници, да пазите сбора на Бога, който той купи с кръвта на собствения си Син.“ (Деяния 20:28, NW) Павел подчертава пазенето, а не наказването. Някои старейшини ще направят добре да се замислят върху следния въпрос: ‘Дали не бихме спестили значително количество от времето, необходимо за разследване и решаване на дисциплинарни случаи, ако отделяме повече време и усилия за пастирската работа?’

¹⁰ Вярно е, че Павел предупредил относно „свирепи вълци“. Но нима той не ги укорил, че не „жалят стадото“? (Деяния 20:29) И макар че той посочил, че старейшините трябва да изгонят тези „вълци“, нима думите му не показвали, че старейшините трябва да „жалят“ другите членове на стадото? Когато една овца отслабне духовно и падне край пътя, от какво има нужда тя (или той) — от бой или от лечение, от наказание или от пастирски грижи? (Яков 5:14, 15) Затова старейшините трябва редовно да заплануват време за пастирска дейност. Това може да донесе щастливия резултат по–малко време да бъде прекарано във времепоглъщащи дисциплинарни случаи, отнасящи се до християни, които са били застигнати от греха. Несъмнено, първата грижа на старейшините трябва да е те да осигуряват източник на облекчение и ободряване, като по този начин подпомагат мира, спокойствието и сигурността сред народа на Йехова. — Исаия 32:1, 2.

Служейки като благодетелни пастири и съдии

11. Защо старейшините, които служат в съдебни комитети, имат нужда от непредубеденост и от „мъдростта от горе“?

¹¹ По–интензивната пастирска работа преди някой християнин да направи погрешна  стъпка може доста да намали числото на дисциплинарните случаи сред народа на Йехова. (Сравни Галатяни 6:1.) И въпреки това, поради човешкия грях и несъвършенство, християнските надзорници понякога трябва да се справят със случаи на нарушения. Какви принципи трябва да ги ръководят? Тези принципи не са се променили от времето на Моисей, или от времето на ранните християни. Думите на Моисей, адресирани към съдиите в Израел, са все още в сила. „Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете праведно . . . В съда да не гледате на лице.“ (Второзаконие 1:16, 17) Да не се гледа на лице, тоест, да не бъдеш предубеден, е характеристика на „мъдростта от горе“, мъдрост, изключително важна за старейшините, служещи в съдебни комитети. (Яков 3:17; Притчи 24:23) Такава мъдрост ще им помогне да преценят разликата между слабост и порочност.

12. В какъв смисъл съдиите трябва да бъдат не само праведни, но и добри мъже?

¹² Старейшините трябва ‘да съдят праведно’, в съгласие със стандартите на Йехова за добро и зло. (Псалм 19:9) Но полагайки усилия да бъдат праведни мъже, те също така трябва да се стараят да бъдат и добри мъже, в смисъла на разликата, която Павел прави в Римляни 5:7, 8. Коментирайки тези стихове в своята статия „Праведност“, трудът Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“] казва: „Употребата на гръцкия термин показва, че забележителен или отличѐн поради добротата си е онзи човек, който е доброжелателен (готов да върши добро или да донася полза за другите) и благодетелен (който активно изразява тази доброта). Той не се грижи само за онова, което се изисква от справедливостта, но го надхвърля, бивайки подтикнат от здрава грижа за другите и от желанието да им донесе полза и да им помогне.“ (Том 2, стр. 809) Старейшините, които са не само праведни, но и добри, ще се отнасят към нарушителите с милостиво разбиране. (Римляни 2:4) Те трябва да искат да покажат милост и съчувствие. Те трябва да правят всичко, което е по силите им, за да помогнат на нарушителя да осъзнае нуждата от покаяние, дори и в началото да изглежда, че той не откликва на усилията им.

Правилна нагласа при заседанията

13. (а) Какво не престава да бъде един старейшина, когато започне да действува като съдия? (б) Какъв съвет на Павел е валиден и за дисциплинарните заседания?

¹³ Когато положението изисква дисциплинарно заседание, старейшините не трябва да забравят, че те не престават да са пастири, работещи с овцете на Йехова, под ръководството на „добрия пастир“. (Йоан 10:11) Съветът, който Павел дал относно редовната помощ, оказвана на овцете, които са в затруднение, важи с пълна сила и за дисциплинарните заседания. Той писал: „Даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: ‘Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.’ Един другиму теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон.“ — Галатяни 6:1, 2. b

14. Как надзорниците трябва да гледат на дисциплинарните заседания, и каква трябва да бъде нагласата им към нарушителя?

¹⁴ Вместо да смятат себе си за висшестоящи съдии, събрани за да наложат наказание, старейшините, служещи в съдебен комитет, трябва да смятат разглеждането на дисциплинарни въпроси като друг аспект от своята пастирска работа. Една от овцете на Йехова е изпаднала в беда. Какво могат да направят те, за да я спасят? Дали е много късно да се помогне на тази овца, която се е отлъчила от стадото? Да се надяваме, че не е. Старейшините трябва да поддържат положително становище относно проявяването на милост, когато това е уместно. Това не означава, че те трябва да принизяват стандартите  на Йехова, ако е извършен сериозен грях. Но ако обръщат внимание на различни смекчаващи вината обстоятелства, това ще им помогне да окажат милост, където това е възможно. (Псалм 103:8–10; 130:3) За съжаление някои нарушители са толкова упорити в нагласата си, че старейшините са длъжни да проявят твърдост — но никога грубост. (1 Коринтяни 5:13)

Целта на дисциплинарните заседания

15. Какво трябва да бъде определено най–напред, когато възникне сериозен проблем между отделни личности?

¹⁵ Когато възникне сериозен проблем между отделни личности, мъдрите старейшини първо ще определят дали страните в него са се опитали да разрешат въпроса насаме, помежду си, в духа на Матей 5:23, 24 или Матей 18:15. Ако това е било неуспешно, вероятно ще бъде достатъчен съветът на един или двама старейшини. Дисциплинарни действия са необходими само ако е извършен голям грях, който би могъл да доведе до изключване. (Матей 18:17; 1 Коринтяни 5:11) Трябва да има сериозно библейско основание за сформирането на съдебен комитет. (Виж „Стражева кула“ [англ.], 15 септември 1989 г., стр. 18.) Когато се сформира такъв комитет, трябва да бъдат избрани най– квалифицираните за съответния случай старейшини.

16. Какво се опитват да постигнат старейшините чрез дисциплинарните заседания?

¹⁶ Какво се стараят да постигнат старейшините чрез дисциплинарните заседания? Първо, не е възможно да се съди праведно, ако не е известна истината. Както по времето на Израел, сериозните въпроси трябва ‘да се изследват’ изоснови. (Второзаконие 13:14; 17:4) Така че една от целите на заседанието е да се разкрият фактите по случая. Но това може и трябва да бъде направено с любов. (1 Коринтяни 13:4, 6, 7) Щом се разберат фактите, старейшините ще направят каквото е необходимо, за да предпазят сбора и да запазят в него високите стандарти на Йехова, както и свободния ток на Неговия дух. (1 Коринтяни 5:7, 8) Но една от целите на заседанието е също така да бъде спасен, ако има и най–малката възможност, застрашеният грешник. — Сравни Лука 15:8–10.

17. (а) Какво трябва да бъде отношението към един обвинен човек по време на дисциплинарните заседания, и с каква цел? (б) Какво ще изисква това от страна на членовете на съдебния комитет?

 ¹⁷ Обвиненият човек никога не бива да бъде третиран иначе, освен като овца на Бога. Той (или тя) трябва да бъде жален. Ако е бил извършен грях (или грехове), целта на праведните съдии ще бъде да помогнат на грешника да се поправи, да разбере грешката на поведението си, да се разкае и така да бъде изтръгнат от „примката на Дявола“. Това изисква „умение да се поучава“, „поучаване с кротост“. (2 Тимотей 2:24–26, NW; 4:2, NW) Ами ако грешникът, като разбере тогава, че е сгрешил, бъде истински ужилен в сърцето и помоли Йехова за прошка? (Сравни Деяния 2:37.) Ако комитетът е убеден, че той искрено желае помощ, по принцип няма да е необходимо да бъде изключван. — Виж „Стражева кула“ (англ.), 1 януари 1983 г., стр. 31, абзац 1.

18. (а) Кога съдебният комитет трябва да покаже твърдост, изключвайки нарушителя? (б) С оглед на каква печална ситуация старейшините трябва да напрегнат всичките си сили заради отлъчилата се овца?

¹⁸ От друга страна, когато членовете на един съдебен комитет се сблъскат с явен случай на неразкайващо се отстъпничество, умишлен бунт срещу законите на Йехова или отявлена порочност, техен дълг е да защитят останалите членове на сбора, като изключат неразкайващия се нарушител. Ако е очевидно, че у нарушителя липсва богоугодно покаяние, то съдебният комитет не е задължен да се среща няколко пъти с него, или да му подсказва какво да каже, опитвайки се да го накара да се разкае. c През последните години в целия свят биват изключвани около 1 процент от вестителите. Това означава, че от около сто овце, които остават в кошарата, една е изгубена — поне временно. Като се имат предвид времето и усилията, необходими за връщането на човек в стадото, нима не е дълбоко опечаляващ фактът, че десетки хиляди биват ‘предадени на Сатан’ всяка година? — 1 Коринтяни 5:5.

19. Какво не бива никога да забравят старейшините, служещи в съдебен комитет, и каква ще бъде тяхната цел?

¹⁹ Старейшините, които започват да разглеждат дисциплинарен случай, трябва да помнят, че повечето от случаите на грях в сбора са поради слабост, а не поради порочност. Те никога не бива да забравят притчата на Исус за изгубената овца, която той завършил с думите: „Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, [отколкото] за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.“ (Лука 15:7) Наистина, „Йехова . . . няма желание някой да бъде унищожен, но желае всички да достигнат до покаяние.“ (2 Петър 3:9, NW) Нека, с помощта на Йехова, съдебните комитети навсякъде по света направят всичко, което е по силите им, за да причинят радост в небесата, като помогнат на нарушителите да видят необходимостта от покаяние и да поемат отново по тесния път, който води към вечен живот. — Матей 7:13, 14.

[Бележки под линия]

Въпроси за преговор

◻ Като следват примера на Великия пастир и на Добрия пастир, каква трябва да бъде главната грижа на старейшините?

◻ По какъв начин старейшините трябва да се стремят да намалят броя на дисциплинарните случаи?

◻ В какъв смисъл съдиите трябва не само да бъдат праведни, но и добри?

◻ Какво трябва да бъде отношението към един нарушител по време на заседание, и с каква цел?

◻ Защо изключването е най–последната мярка, към която трябва да се прибягва?

[Въпроси]

[Снимка на страница 26]

Когато се извършва предварителна пастирска работа, много дисциплинарни случаи могат да бъдат избегнати

[Снимка на страница 28]

Дори и по време на дисциплинарно заседание, старейшините трябва да се стараят да поправят нарушителя с дух на кротост