Любещата семейна уредба на Йехова

„Затова заставам на колене пред Бащата, комуто всяко семейство на небето и на земята дължи името си.“ — ЕФЕСЯНИ 3:14, 15, NW.

1, 2. (а) С каква цел Йехова създал семейството? (б) Каква роля трябва да изпълнява семейството днес в уредбата на Йехова?

 ЙЕХОВА създал семейството. Чрез него той направил нещо повече, отколкото само да задоволи човешката нужда от другарство, подкрепа и интимност. (Битие 2:18) Семейството било средството, чрез което славната цел на Бога да напълни земята трябвало да бъде осъществена. Той казал на първата брачна двойка: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я.“ (Битие 1:28) Изпълнената с топлина и грижовност семейна среда щяла да донесе полза за множеството деца, които щели да се родят на Адам и Ева, и на техните наследници.

² Тази първа двойка обаче избрала линията на непослушанието — с опустошителни последствия както за себе си, така и за своето поколение. (Римляни 5:12) Затова семейният живот днес представлява една изопачена картина на онова, което Бог искал да бъде. Но въпреки това семейството продължава да заема важно място в уредбата на Йехова, служейки като основна единица на християнското общество. Това не е казано поради някаква липса на признателност за чудесната работа, извършвана от многото неженени християни всред нас. По–скоро ние оценяваме и големия принос, който правят семействата за духовното здраве на християнската организация като цяло. Здравите семейства допринасят за здрави сборове. Но как може твоето семейство да преуспява при наличието на днешните проблеми? Нека в отговор на този въпрос изследваме какво има да каже Библията относно семейната уредба.

Семейството в библейските времена

3. Какви роли имали съпругът и съпругата в патриархалното семейство?

³ Както Адам, така и Ева отхвърлили уредбата на Бога за главенството. Но мъже на вярата, такива като Ной, Авраам, Исаак, Яков и Йов, с пълно основание заели своите позиции на семейни глави. (Евреи 7:4, NW) Патриархалното семейство било като малка държава, в която бащата действувал като религиозен водач, наставник и съдия. (Битие 8:20; 18:19) Съпругите също имали важна роля, служейки не като някакви робини, а като помощник–управители на домочадието и домакинството.

4. Как се променил семейният живот под Моисеевия закон, но каква роля продължавали да играят родителите?

⁴ Когато Израел станал народ през 1513 г. пр.н.е., семейният закон станал подчинен на Закона за целия народ, даден чрез Моисей. (Изход 24:3–8) Тогава пълномощията да се вземат решения, включително и по жизненоважни въпроси, били дадени на назначени съдии. (Изход 18:13–26) Левийското свещеничество поело жертвените аспекти на поклонението. (Левит 1:2–5) Но въпреки това бащата продължавал да играе важна роля. Моисей призовал бащите: „Тия думи, които ти заповядвам днес,  нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чедата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ (Второзаконие 6:6, 7) Майките имали значително влияние. Притчи 1:8 заповядва на младежите: „Сине мой, слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението [закона — бел. под линия] на майка си.“ Да, в рамките на управлението на своя съпруг, еврейската съпруга можела да прави — и да прилага — семеен закон. Тя трябвало да бъде почитана от децата си дори и след като остарее. — Притчи 23:22.

5. Как Моисеевият закон определял мястото на децата в семейната уредба?

⁵ Мястото на децата също било ясно определено от божия Закон. Второзаконие 5:16 казва: „Почитай баща си и майка си, според както ти заповядва [Йехова], твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която [Йехова], твоят Бог ти дава.“ Неуважението към нечии родители било изключително сериозно престъпление според Моисеевия закон. (Изход 21:15, 17) „Всеки, който прокълне баща си или майка си — постановявал Законът, — непременно да се умъртви.“ (Левит 20:9) Бунтът срещу нечии родители бил равносилен на бунт срещу самия Бог.

Ролята на християнските съпрузи

6, 7. Защо Павловите думи в Ефесяни 5:23–29 изглеждали революционни на читателите от първи век?

⁶ Християнството хвърлило светлина върху семейната уредба, особено върху ролята на съпруга. През първи век, за съпрузите извън християнския сбор било нещо обикновено да се отнасят грубо, деспотично към съпругите си. Жените били лишени от най–основни права и достойнство. The Expositor’s Bible [„Тълковна Библия“] казва: „Образованият грък си вземал жена, за да му ражда деца. Неговите апетити не били ограничавани от някакви нейни права. Любовта не присъствувала в брачния договор. . . . Робинята–жена нямала права. Нейното тяло било на разположение на собственика ѝ.“

⁷ В такава среда Павел написал думите в Ефесяни 5:23–29 (NW): „Съпругът е глава на своята съпруга, както Христос е глава на сбора, бидейки спасител на това тяло. . . . Съпрузи, продължавайте да обичате съпругите си, точно както Христос обичаше сбора и предаде себе си за него . . . Съпрузите са длъжни да обичат своите съпруги като собствените  си тела. Онзи, който обича съпругата си, обича себе си, защото няма човек, който някога да е мразил собствената си плът; но той я храни и нежно се грижи за нея.“ За читателите от първи век тези думи били направо революционни. „Тълковна Библия“ казва: „Нищо в християнството не изглеждало по–необичайно и по–строго, в сравнение с разпуснатия морал на онова време, от християнския възглед за брака. . . . [Този възглед] започнал нова епоха за човечеството.“

8, 9. Каква нездрава нагласа спрямо жените е разпространена сред мъжете, и защо е важно християнският мъж да отхвърля подобни разбирания?

⁸ Библейският съвет за съпрузите днес е не по–малко революционен. Въпреки всички приказки за правата на жената, много от мъжете все още гледат на жените просто като на обекти за сексуално задоволяване. Вярвайки на мита, че всъщност жените обичат над тях да се властвува, да бъдат контролирани или насилвани, много мъже физически и емоционално малтретират съпругите си. Колко позорно би било за един мъж християнин да се поддаде на светския начин на мислене и да се отнася оскърбително към съпругата си! „Моят съпруг беше помощник–служител и изнасяше публични доклади“ — разказва една християнка. Но тя разкрива: „Аз бях жертва на побои от негова страна“. Ясно е, че подобни действия съвсем не са в съгласие с божията уредба. Този мъж е бил рядко изключение; за него е било необходимо да търси помощ, за да се справи със своята ярост, ако се е надявал да получи божието благоволение. — Галатяни 5:19–21.

⁹ На съпрузите е заповядано от Бога да обичат своите съпруги като собствените си тела. Отказът да се прави това е бунт срещу самата уредба на Бога и може да подкопае отношенията с Бога. Думите на апостол Петър са съвсем ясни: „Вие, мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по–слаб съсъд, . . . за да не става препятствие на молитвите ви.“ (1 Петър 3:7) Грубото отношение към съпругата може да окаже пагубно влияние на нейната духовност, а също и на духовността на децата.

10. Кои са някои от начините, по които съпрузите могат да упражняват главенството си, наподобявайки Христос?

¹⁰ Съпрузи, вашето семейство ще процъфтява под вашето главенство, ако го упражнявате, наподобявайки Христос. Христос никога не се държал грубо или оскърбително. Напротив, той могъл да каже: „Научете се от мене, защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.“ (Матей 11:29) Може ли твоето семейство да каже същото за теб? Христос се отнасял към своите ученици като към приятели, и им се доверявал. (Йоан 15:15) Дали отдаваш на своята съпруга същото достойнство? Библията казва  за „добродетелната жена“: „Сърцето на мъжа ѝ уповава на нея.“ (Притчи 31:10, 11) Това означава да ѝ се остави известна свобода и волност, а не да бъде потискана с неразумни ограничения. Освен това Исус насърчавал учениците си да изразяват своите чувства и мнения. (Матей 9:28; 16:13–15) Правиш ли и ти това със своята съпруга? Или гледаш на честно изразеното несъгласие като на предизвикателство към твоите пълномощия? Като вземаш под внимание чувствата на своята съпруга, вместо да ги пренебрегваш, ти в действителност изграждаш нейното уважение към твоето главенство.

11. (а) Как могат бащите да се грижат за духовните нужди на своите деца? (б) Защо старейшините и помощник–служителите трябва да дават добър пример относно грижите за своите семейства?

¹¹ Ако си баща, от теб се изисква също да поемеш ръководството в грижите за духовните, емоционалните и физическите нужди на своите деца. Това включва и добри духовни навици за твоето семейство: да работиш с тях в проповедната служба, да водиш домашно библейско изучаване, да обсъждате дневния текст. Интересно е, че Библията посочва, че старейшината или помощник–служителят трябва да „управлява добре своя си дом“. Следователно мъжете, които служат на тези длъжности, трябва да са образцови глави на семейства. И въпреки че носят тежкия товар на отговорностите в сбора, те трябва да дават предимство на своите собствени семейства. Павел обяснил защо: „Ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за божията църква [сбор — NW]?“ — 1 Тимотей 3:4, 5, 12.

Християнски съпруги, които оказват подкрепа

12. Каква роля играе съпругата в християнската уредба?

¹² Дали ти си християнска съпруга? Тогава ти също трябва да играеш важна роля в семейната уредба. Християнските съпруги биват насърчени „да обичат мъжете и децата си, да са разбрани, целомъдрени, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си“. (Тит 2:4, 5) Затова трябва да се стремиш да бъдеш образцова домакиня, която поддържа чист и приятен дом за своето семейство. Домашната работа понякога може да е скучна, но тя не е нито унизителна, нито незначителна. Като съпруга, ти ‘управляваш дома’ и можеш да се радваш на значителна свобода на действията в това отношение. (1 Тимотей 5:14) ‘Добродетелната жена’, например, закупувала провизиите за дома, правела сделки с недвижимо имущество, и дори донасяла доход чрез воденето на малка търговия. Не е чудно, че тя заслужавала похвалата на своя съпруг! (Притчи, глава 31) Естествено, тези инициативи били предприемани в съгласие с указанията, които ѝ давал съпругът като неин глава.

13. (а) Защо покорството може да бъде трудно за някои жени? (б) Защо за християнските жени е от полза да се покоряват на съпрузите си?

¹³ Но може би не винаги е лесно да се покоряваш на своя съпруг. Не всички мъже внушават уважение. И може би ти се справяш доста добре с финансови въпроси, с планиране или организиране. Може би имаш светска работа и правиш съществен принос към семейния доход. Или може би си страдала по някакъв начин от мъжко господство в миналото и сега ти е трудно да се подчиняваш на мъж. Независимо от това, проявата на „дълбоко уважение“ (NW) или „страх“ (Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“] спрямо твоя съпруг показва твоето уважение към главенството на Бога. (Ефесяни 5:33; 1 Коринтяни 11:3) Покорството е също така решаващо и за успеха на твоето семейство; то ти помага да избегнеш подлагането на вашия брак на ненужни стресове и напрежения.

14. Какво може да направи съпругата, когато не е съгласна с някое решение, взето от съпруга ѝ?

¹⁴ Означава ли това обаче, че ти трябва да си мълчиш, когато смяташ, че твоят съпруг взема решение, което накърнява най–добрите интереси на семейството ти? Не непременно. Сара, съпругата на Авраам, не си мълчала, когато усетила заплаха за добруването на своя син Исаак. (Битие 21:8–10) По подобен начин и ти може би понякога ще се почувствуваш задължена да изразиш  чувствата си. Ако това бъде направено по почтителен начин и в „подходящо време“, богоугодният християнски мъж ще те изслуша. (Притчи 25:11) Но ако твоето предложение не бъде прието и не е налице някакво сериозно нарушение на библейски принцип, дали ако се възпротивиш на желанието на съпруга си, това няма да е в разрез със собствените ти интереси? Помни, „всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце“. (Притчи 14:1) Един от начините да изграждаш своя дом е да оказваш подкрепа на главенството на своя съпруг, хвалейки неговите постижения, докато на грешките му гледаш спокойно и без да се разстройваш.

15. По какви начини съпругата може да участвува във възпитанието и обучението на своите деца?

¹⁵ Друг начин да изграждаш своя дом е да участвуваш във възпитанието и обучението на своите деца. Например, можеш да допринасяш от своя страна за това семейното библейско изучаване да е редовно и укрепващо. „Не давай почивка на ръката си“, когато се отнася до споделяне на божиите истини с твоите деца и прави това при всяка възможност — когато пътувате заедно, или пък просто когато си на пазар с тях. (Еклисиаст 11:6, „Български превод на Библията“, 1925 г.) Помагай им да подготвят своите отговори за събранията и докладите си за Училището за теократична служба. Следи и с какви другари се събират. (1 Коринтяни 15:33) Когато става дума за божии стандарти и възпитание, дай на своите деца да разберат, че ти и твоят съпруг сте обединени. Не им позволявай да те използуват срещу съпруга ти, когато искат да постигнат своето.

16. (а) Какъв пример от Библията служи като насърчение за самотните родители и за онези, които са женени за невярващи? (б) Как могат останалите от сбора да им помагат?

¹⁶ Ако си самотен родител, или имаш невярващ партньор, то вероятно ти трябва да поемеш ръководството в духовно отношение. Това може да е трудно и понякога дори обезсърчаващо. Но не се предавай. Майката на Тимотей, Евникия, успяла да го учи за Писанието „от детинство“, макар че била омъжена за невярващ. (2 Тимотей 1:5; 3:15) И сред нас има мнозина, които се радват на подобен успех. Ако се нуждаеш от някаква помощ в това отношение, можеш да споделиш своите нужди със старейшините. Те може би ще са в състояние да уредят някой да ти помага да посещаваш събранията и да излизаш на проповедна служба. Вероятно ще насърчат другите да включват твоето семейство в различни излети и събирания. Или може би ще уредят някой опитен вестител да ти помогне да започнеш семейно изучаване.

Признателни деца

17. (а) Как децата и младежите могат да допринесат за семейното добруване? Какъв пример дал Исус в това отношение?

¹⁷ Християнските младежи могат да дадат своя принос за семейното добруване, като следват съвета от Ефесяни 6:1–3: „Вие, чеда, слушайте родителите си в [Господаря], защото това е праведно: ‘Почитай отца си и майка си’, което е първата заповед с обещание: ‘[За] да ти бъде добре, и да бъдеш многолетен на земята.’“ [„Български превод на Библията“, 1874 г.] Като сътрудничиш на родителите си, ти проявяваш своето уважение към Йехова. Исус Христос бил съвършен, и можел лесно да реши, че е под достойнството му да се подчинява на несъвършени родители. Но „той . . . им се покоряваше. . . . Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.“ — Лука 2:51, 52.

18, 19. (а) Какво означава да почиташ родителите си? (б) Как домът може да стане освежаващо място?

¹⁸ Нима ти не трябва по същия начин да уважаваш родителите си? „Почитай“ тук означава да признаваш надлежно установената власт. (Сравни 1 Петър 2:17.) В повечето случаи такава почит се полага, дори и ако нечии родители са невярващи, или не успяват да дават добър пример. Толкова повече трябва да почиташ родителите си, ако те са примерни християни. Помни също, че дисциплината и напътствията, давани от твоите родители, нямат за цел  несправедливо да те ограничават. Напротив, те са за твоя защита, така че да можеш да „продължаваш да живееш“. — Притчи 7:1, 2, NW.

¹⁹ Следователно, каква любеща уредба е семейството! Когато и съпрузите, и съпругите, и децата следват божиите правила за семейния живот, домът става сигурно убежище, освежаващо място. И въпреки това могат да възникнат проблеми, свръзани с общуването и с възпитанието на децата. В нашата следваща статия ще обсъдим как могат да бъдат разрешени някои от тези проблеми.

Помниш ли?

◻ Какъв образец дали боящите се от Бога съпрузи, съпруги и деца през библейските времена?

◻ Каква светлина хвърлило християнството върху ролята на съпруга?

◻ Каква роля трябва да изпълнява съпругата в християнското семейство?

◻ Как могат християнските деца и младежи да допринесат за семейното добруване?

[Въпроси]

[Снимка на страница 4]

„Нищо в християнството не изглеждало по–необичайно и по–строго, в сравнение с разпуснатия морал на онова време, от християнския възглед за брака. . . . [Този възглед] започнал нова епоха за човечеството“

[Снимка на страница 5]

Християнските съпрузи окуражават своите съпруги да споделят чувствата си, и се съобразяват с тези чувства